№ 110
гр. Ямбол, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500300 по описа за 2021 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД с ЕИК
*********, подадена чрез пълномощниците адв. А. Д. и адв. М. А. от АК-Ямбол против
Решение №260333/03.08.2021 г., постановено по гр.д.№1749/2020 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първоинстанционния съд осъдил „КОНТРАСТ БИЛДИНГ"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул."Граф Игнатиев"
№40, вх.А, ет.1, ап.2, представлявано от Н.П.М. на осн.чл.200, ал.1 от КТ да заплати на
С.Г.Х., с ЕГН ********** от гр.* сумата от 31 432 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от трудова злополука,
настъпила на 28.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
злополуката - 28.01.2019 г. до окончателното й плащане, като искът за разликата до 45 000
лв. отхвърля, като неоснователен; Осъдил „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД на основание
чл.200, ал.З от КТ да заплати на С.Г.Х. сумата от 512,73 лв., представляваща имуществени
вреди, като разлика между брутното трудово възнаграждение, което би получил по
трудовото си правоотношение за периода от 28.01.2019 г. до 20.01.2020 г. и полученото
парично обезщетение за времето на отпуск, поради временна неработоспособност за същия
период, ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката - 28.01.2019 г. до
окончателното й плащане, като искът за разликата до 2 619,46 лв. отхвърля, като
неоснователен; Осъдил „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД на основание чл.200, ал.З от КТ да
заплати на С.Г.Х. сумата от 615,75 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката - 28.01.2019 г. до окончателното й
плащане; Осъдил „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД на основание чл.78,ал.1 от ГПК да
заплати на С.Г.Х. направените по делото разноски в размер на 1641,68 лева; Осъдил С.Г.Х.
на основание чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД направените
по делото разноски в размер на 322,48 лева; Осъдил „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД да
1
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Ямбол на
основание чл.78, ал. 6 ГПК сумата от 1302,42 лева за държавни такси по съразмерност
съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 400.00 лв. възнаграждения за вещи
лица по допуснатите съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в осъдителната част, с която са
уважени предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с твърдения за
неправилност поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и
необоснованост. Изложени са съображения за допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение при докладване на делото, в частност - по чл.146, ал.1, т.5 ГПК при
разпределяне на доказателствената тежест, с твърдение за дадени от съда общи и лаконични
указания в доклада, като в тази връзка е направено искане за допускане на доказателства за
доказване на факта на настъпването на трудовата злополука, поради проявена от работника
груба небрежност. На следващо място е направено оплакване, че неправилно ЯРС не е
приложил разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, като не е анализирал доказателствата по делото,
които установяват наведените възражения за съпричиняване на увреждането от страна на
ищеца Х., а липсата на анализ на тези доказателства е довело до необосновани правни
изводи, че работодателят не е установил допусната от работника груба небрежност. Твърди,
че от представените по делото писмени доказателства се установило, че работодателя е
изпълнил всички свои задължения в пълен обем, включително провеждане на инструктажи
подписани от пострадалия, предоставяне на защитно облекло, обувки, предоставяне на
изправна техника за работа, монтиране на скеле за извършване на дейността. Въззивникът
изтъква, че от снетите обяснения от друг работник Д.П.К., които се подкрепят и от
показанията на св.М.М. се установявало, че за настъпването на вредоносния резултат е
допринесло единствено и само поведението на ищеца, нарушавайки правилата за
безопасност на труда и неполагайки дължимата грижа, каквато и най-небрежният би
положил в подобна ситуация. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е
постановено в противоречие с цитирана в жалбата съдебна практика на ВКС, според която е
налице съпричиняване когато пострадалото лице не е съобразило поведението си с
условията и не е положило елементарно старание и внимание, като е пренебрегнало основни
технологични правила и правилата за безопасност, какъвто несъмнено бил настоящия
случай. Моли ЯОС "да измени Решение №260333/03.08.2021 г. постановено по гр.д.
№1749/2020 г. по описа на ЯРС и да постанови друго, с което да приеме за установено, че в
настоящият случай от страна на пострадалия е проявена груба небрежност при
изпълняваната работа и на основание чл.201, ал.2 КТ да намали с 90 % дължимото от
работодателя обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени и
имуществени вреди на пострадалия". Заявена е претенция за присъждане на разноски
съгласно договори за правна помощ пред всички инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемия С.Г.Х., чрез пълномощниците си адв. Р.Д. и адв.
Д.С. е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за неоснователност на
въззивната жалба, като иска оставянето й без уважение, съответно за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение. За правилен е посочен извода на ЯРС за липса
на конкретни доказателства, установяващи проявена от ищеца груба небрежност, а и от
страна на ответника не са посочени конкретни нарушения на правилата за безопасност.
Сочат, че възражението за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е останало
недоказано, поради което обзщетението не следва да бъде намалявано. Заявена е и
претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивника „КОНТРАСТ БИЛДИНГ" ЕООД се представлява от
пълномощника адв.А.Д. от ЯАК, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й.
Излага съображения и в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски съгласно
списък по чл.80 ГПК.
2
В о.с.з. въззиваемия С.Х. се явява лично и с адв.Р.Д. и адв.Д.С., които поддържат
становището за неоснователност на въззивната жалба заявено в писмения отговор. Искат
потвърждаване на първоинстанционното решение. Излагат съображения и в писмена
защита. Претендират за присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Трето лице - помагач на страната на ответника - „Дженерали Застраховане"АД не се
е възползвало от правото да подаде отговор на въззивната жалба и да изрази становище по
нея. В о.с.з., при редовно и своевременно призоваване, не се представлява.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са били в трудови правоотношения, а това се потвърждава и
от представения трудов договор от 05.01.2018 г. по който С.Х. е бил назначен при ответника
на длъжност „общ работник строителство на сгради”, считано от 08.01.2018 г. Трудовото
правоотношение между страните е било прекратено със Заповед №70/22.05.2020 г. по
взаимно съгласие.
За установяване настъпването на процесната злополука и признаването й за трудова
такава, са представени заповед на управителя на ответното дружество №1/29.01.2019 г. за
извършване разследване на злополуката от назначена комисия; показания от Д.П.К.; декларация
за трудова злополука, подадена от „Контраст билдинг" ЕООД, вх.№5101-28-4/20.01.2019 г. на ТП
на НОИ; заверено копие от регистър на трудовите злополуки. От описаните документи се
установява, че на 28.01.2019 г. на строителен обект, находящ се в гр.Ямбол, к-с "Хале" при
извършване на строително-монтажни работи - ремонт на конструкция на покрива на увеселителен
детски парк „Джунгла", с която дейност ищеца Х. бил ангажиран пряко, същия се подхлъзнал и
паднал от височина приблизително един метър, от прозорец, държейки винтоверт в ръка, при
което получил счупвания на горните крайници. Видно от разпореждане №5101-28-4 от 06.02.2019
г., издадено от НОИ-ТП-Ямбол декларираната от осигурителя КОНТРАСТ-БИЛДИНГ-ЕООД
злополука по декларация, вх.№5104-28-4/29.01.2019 г. на ТП-Ямбол, станала със С.Г.Х. на
28.01.2019 г. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Относно настъпилите увреждания вследствие на трудовата злополука ищецът е
представил множество медицински документи за проведеното от него лечение. Съгласно
епикриза издадена от МБАЛ „Д-р Димитър Чакмаков - Раднево" ЕООД С.Г.Х. е постъпил на
лечение в болницата на 28.01.2019 г. и е изписан на 12.02.2019 г. с окончателна диагноза
„Счупване на петела, закрито". Според епикризата на ищеца е извършена операция - открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Съгласно епикриза на
УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД - КОТ, ищеца е постъпил в болницата на 16.09.2019 г. и е
изписан на 18.09.2019 г., с диагноза: последици от счупване на ниво китка и длан;
проведено е оперативно лечение - отстраняване от костта на имплантирани уреди от радиус
и улна. Съгласно епикриза-КОТ, издадена от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД ищеца е бил на
лечение в болницата от 18.11.2019 г. до 20.11.2019 г. с диагноза „Счупване на долния край
на лъчевата кост, закрито. Статус пост опер. про ф-ра ради декстра", извършена му е
операция: друга декомпресия или освобождаване на адхезии на периферен нерв или
ганглий. Съгласно епикриза - КОТ, издадена от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, ищецът е
постъпил в болницата на 08.01.2020 г. и е изписан на 11.01.2020 г. с диагноза "счупване на
пателата, закрито. Статус пост ф-ра патела декстра"; извършена му е операция за
отстраняване от костта на имплантирани уреди от патела. Ищецът е представил и множество
амбулаторни листи както и документи от извършено му ЕМГ изследване в АСИМП по
нервни болести „Д-р Николай Николов". От Експертно решение №0234 от заседание
№9/24.01.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Свети Пантелеймон" Ямбол се
установява, че е освидетелстван с оценка на работоспособността 20% вид и степен на
увреждане, пожизнено, трудова злополука: фрактура на дясна патела с метални остеосинтеза
на 31.01.2019 г. и реостеосинтеза на 09.01.2020 г. с ограничени движения на ДКС в ср.
степен.
3
Не е спорно по делото, а и от представената полица №011180570002286 се установява, че
ответника е сключил групова застраховка "задължителна трудова злополука при застрахователя
„Дженерали застраховане" АД, като видно от приложения към полицата списък, сред
застрахованите лица фигурира и ищеца. Не е спорно, а и от съдържанието на удостоверение, изх.
№*********/30.04.2020 г. на „Дженерали застраховане" АД се установява, че по застрахователна
претенция №********* застрахователят е изплатил на ищеца С.Г.Х., в качеството му на
застраховано лице по полица №0111180570002286, сума в размер на 8568,00 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за временна загуба на работоспособност и трайна загуба на
работоспособност, в следствие трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.
Ответника е представил Протокол за извършена проверка от Дирекция „Инспекция по
труда" Ямбол, изх. №1902899/11.02.2019 г., извършена на 28.01.2019 г. на обекта, където е станала
процесната трудова злополука и на 29.01.2019 г. - по документи. В протокола са отразени
констатирани нарушения и издадените в тази връзка предписания на „Контраст билдинг " ООД: 1.
да постави на достъпни и видни места в работната зона на контролирания обект инструкции по
безопасност и здраве, съобразно конкретните условия на строителната площадка по видове СМР,
2. както и да осигури поставянето на видно и достъпно и място в работната зона на контролирания
обект на плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии.
Във връзка с твърдението си, че е изпълнил задълженията си като работодател по
осигуряване безопасност на труда на работниците, ответника е представил производствената
характеристика за С.Г.Х.; сертификат, удостоверяващ, че дружеството е сертифицирано да
извършва жилищно и промишлено строителство на сгради и съоръжения и СМР; инструкция за
безопасна работа с преносими стълби утвърдена на 29.08.2008 г. ведно с приложен списък с
подписи на лицата, които са инструктирани; инструкция за безопасна работа при надстрояване,
ремонт и разваляне на сгради и съоръжения, ведно с приложен списък с подписи на лицата, които
са инструктирани; инструкция за безопасна работа при покривни работи, ведно с приложен списък
с подписи на лицата, които са инструктирани; инструкция за безопасна работа с преносими ел.
уреди, ведно с приложен списък с подписи на лицата, които са инструктирани; инструкция за
работа на височина, ведно с приложен списък с подписи на лицата, които са инструктирани;
списък на работното облекло и личните предпазни средства на обекта, съгласно чл.17 от Наредба
№3 на МТСП и МЗ от 19.04.2001 г., ведно със списъчен състав на служителите, получили работни
облекла и лични предпазни средства между които е и ищеца. Представено е и заверено копие от
книга за инструктаж на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана с положени подписи от получилите инструктажа лица, между които е и
ищеца.
По делото е назначена съдебно медицинска експертиза с ВЛ лекар - ортопед -
травматолог, който след анализ на медицинските документи по делото и след личен медицински
преглед на ищеца дава следното заключение: фрактурите по двете лъчеви кости в близост до
гривнените стави, силовата слабост и ограниченията в страничните отвеждания на дланите са
довели до затруднения в трудовата активност и пълната самостоятелност и сигурност в
самообслужването за дълъг период на пациента. Болките и страданията от счупената патела също
са довели до продължително щадене на крака, бавно раздвижване и нова оперативна интервенция
за отстраняване на серклажа, както и последваща рехабилитация. Налице е остатъчно ограничено
свиване на колянната става до 95 гр. и невъзможност за клякане. По този начин уврежданията са
осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак: трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник и трайно затрудняване на движенията на двата горни
крайника. По типа на травмите и тяхната тежест може да се приеме, че е налична връзка между
механизмът на възникването им и описаната трудова злополука при падане от високо върху длани
и дясно коляно. Вещото лице е посочило, че при наличие на съществуващите към момента
възможности за рехабилитация, санаториално-курортно и водолечение по клинични пътеки,
осигурени за безплатно долекуване от НЗОК и използване на такива услуги на платен от пациента
начин, в зависимост от активността на пациента в тази посока е напълно възможно пълно
функционално възстановяване до 2-3 години от травмите. Налице е трайност във
възстановяването, което според експерта все още не е приключило, като в периода след
4
приключване на активното лечение, водещата роля за възстановяването е на пациента.
Във връзка с твърдяните имуществени вреди и платени суми за лекарства, ищеца е
представили фактура №**********/11.01.2020 г. на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД и фискален бон
към нея; 2 бр. рецепти с фискален бон; фактура и фискален бон , както и още няколко броя
фискални бонове за заплатени суми.
По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която
дава заключение, че разликата между действително получаваното от ищеца трудово
възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, изплатено
от НОИ за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г. е в размер на сумата от 512,73 лв.
По делото, пред първоинстанционния съд, са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката О.Х., съпруга на ищеца заявява, че след злополуката придружила съпруга си в
болницата, където преценили че трябва да се оперира - първо оперирали ръцете, а после коляното.
Свидетелката през цялото време била със съпруга си, защото не можел да движи ръцете и крака,
т.к били в гипс, дори елементарни неща не можел да прави сам, 15 дни трябвало да лежи само по
гръб, боляли го постоянно гърба и крака. Тя се грижела за всичките му нужди и го обслужвала
изцяло. След болницата бил на количка, като пак трябвало да го обслужват, тъй като не можел да
кляка, не можел да се хване и да се повдигне, не можел да прегъне и коляното. Това продължило
месеци докато заздравее, като после пак наново го оперирали. При следващите операции му
вадили планките, а тя отново го придружавала. Твърди, че след тази травма нещата се променили,
защото съпругът й не можел да работи по същия начин и сега не можел да полага голямо усилие,
тъй като още ги имал проблемите. Коляното можел да прегъва до едно положение, като това много
го притеснявало, тъй като бил работохолик. След болничното лечение той трябвало да ходи на
рехабилитации и физиотерапии, като всички разходи за това били поети от фирмата. В
последствие имали разходи само за обезболяващи. Твърди че ищецът не можел да полага никаква
трудова дейност, нито да работи същата работа. Самочувствието му спаднало защото за всяко
нещо трябвало да моли за услуги. Променил се начинът му на живот, като дори и при каране на
кола се налагало след известно време да спират, за да му почине коляното.
Свидетелят А.Б. твърди че от 40 години са приятели с ищеца и знае за трудовата
злополука, от която са пострадали двете му китки и дясното коляно. Ходил в болницата след
злополуката, като видял че е трагично положението му. Ищецът нямал възможност сам нито да се
обслужва, нито сам да легне, нито сам да стане, имал голям хематом и не бил адекватен. Счита, че
много го е боляло. В Раднево е било невъзможно да стои без придружител и жена му го
обслужвала. Ищецът бил в гипс като го боляло непрекъснато. Твърди че го е посещавал и в дома
му, като отново жена му го обслужвала непрекъснато - той не можел да става и нищо не можел сам
да прави. Повече от два месеца се нуждаел от чужда помощ. Болките му били много. Твърди че
начина му на живот се променил тотално. Имали проблеми със закупуването на лекарства и с
придвижването. Посочва че ищецът трудно вървял, като се изморявал за 15 минути, а преди
злополуката бил жилав човек и физически здрав. Сега не можел и с ръцете си да си служи
пълноценно. Не можел и да шофира както преди, а само на къси разстояния.
Свидетелката М.М. сочи, че съпругът й е законен представител на ответното дружество.
Заявява, че на 28.01.2019 г. били на семейна почивка, като в ранния следобед се обадил колега,
който присъствал на инцидента, случил се на строителен обект на тяхната фирма - ремонт на
конструкция на покрива на увеселителен детски парк „Джунгла". В този момент правили
конструкцията на покрива, като С. бил ангажиран пряко. Колегата, който се обадил бил на мястото
и казал, че Х. е паднал от прозорец, държейки винтоверт в ръка и си счупил китките. Обадили се
на тел. 112, дошли и го взели с линейка. Веднага се обадили на свекъра и свекърва й да отидат на
обекта, а те се върнали в Ямбол. Твърди, че ищецът бил закаран от болницата в Ямбол в Раднево
от нейния свекър, за да се извършат необходимите интервенции, да се установи какво е
състоянието му, т.к. техен близък лекар работел там. В болницата в Раднево направили всичко,
което е необходимо, като фирмата превела сумата за операцията, както и всички останали средства
за лечението и възстановяването на ищеца, които плащала в брой, като всеки месец ходила лично в
дома на ищеца, който я чакал със списък с разходи, които тя трябвало да възстанови. Твърди, че са
възстановили на ищеца всички разходи, за които са й представени документи до м.01.2020, когато
5
от застрахователната компания й казали, че те ще направят изплащанията след издаване на
последния болничен лист. Тогава казала на С. да си пази касовите бележки за всички направени
разходи, че от тук нататък ще взима само болничните и когато дойде ред да представи последният
болничен, тогава ще приложат и другите разходи, които е направил и те ще бъдат изплатени от
застрахователната компания. След инцидента, свидетелката се обадила на С. лично, като той й
казал, че не може да си обясни как е паднал от прозорец. Посочва, че имат скеле на всеки обект, на
което той можел да се качи, за да работи. Разбрала, че е държал в ръката си инструмент, изпуснал
го, посегнал да го хване и тогава паднал, като ръцете му поели удара. Т.к. в този момент
извършвали покривна конструкция на сградата и изобщо не са сменяли прозорци, не може да си
обясни защо ищецът се е качил на прозорец. Твърди, че Х. е дългогодишен техен служител, като се
е пенсионирал при тях, към момента на инцидента бил пенсионер. Свидетелства, че една година
след инцидента го поканили да се върне на работа, но отказал, като споделил, че е получил сумата
от 8568 лв. от застрахователя. Сочи, че винаги са оказвали съдействие на ищеца, цялото й
семейство, като до месец 08/2019 г., медицинските разходи са заплатени от тях. При всички
разговори той изразявал огромно съжаление за инцидента.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Неоснователни са възраженията за процесуална незаконосъобразност на
обжалваното решение, направени с въззивната жалба. Твърдението на въззивника, че
атакуваното решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като първоинстанционния съд е допуснал процесуално нарушение при докладване на
делото, в частност - по чл.146, ал.1, т.5 ГПК при разпределяне на доказателствената тежест,
с твърдение за дадени от съда общи и лаконични указания в доклада не отговаря на
истината. Напротив - докладът на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК е пълен и точен, а
разпределението на доказателствената тежест и дадените от съда указания са конкретни и
ясни, поради което допуснатите от страната пропуски да посочи всичките си искания в срок
не могат да бъдат санирани чрез попълването на делото с нови доказателства във въззивната
инстанция.
При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба -
за неоснователна. Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн.
чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ – за
заплащане на обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука в размер общо на
сумата 39 667.21 лв., представляваща сбора от сумите 3235.21 лв. - обезщетение за
имуществени вреди и 45000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди или обща сума в
размер на 48 235,21 лв., намалена с полученото от застрахователя обезщетение в размер на
8568лв.
Така предявеният иск е допустим, а преценен по същество – частично основателен,
както правилно е преценил и първостепенния съд. Съображенията са следните:
Съгласно нормата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука, които са
причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността по чл.200 от
КТ е безвиновна, като в тази връзка в тежест на пострадалия е да установи само наличието
6
на трудовоправни отношения между него и ответника, наличие на увреждане, което
представлява трудова злополука или професионално заболяване, в резултат на което са
настъпили вреди, както и причинната връзка между увреждането и вредите.
От представените по делото доказателства, въззивния съд приема за безспорно
установено, че страните по делото са били в трудовоправни отношения, ищецът (понастоящем
въззиваема страна) е изпълнявал длъжността „общ работник строителство на сгради”.
Установено е също така, че на 28.01.2019 г. при изпълнение на трудовите си задължения, на
строителен обект, находящ се в гр.Ямбол, к-с "Хале" при извършване на строително-монтажни
работи - ремонт на конструкция на покрива на увеселителен детски парк „Джунгла", с която
дейност ищеца Х. бил ангажиран пряко, същия се подхлъзнал и паднал от височина
приблизително един метър, от прозорец, държейки винтоверт в ръка, при което получил счупвания
на горните крайници и на капачката на коляното на десния крак. За претърпяната от ищеца
трудова злополука е съставена от работодателя декларация за трудова злополука и впоследствие е
изготвено разпореждане от НОИ-ТП-Ямбол за признаването й за такава. От събраните по делото
гласни доказателства също се установява, както факта на настъпването на трудовата злополука,
така и факта, че последната е станала по време, през което Х. е работил на строителен обект на
ответното дружество. Предвид на това съдът приема за доказано, че настъпилата трудова
злополука е в причинна връзка с полагания от ищеца труд и е станала по време, в което той е
изпълнявал трудовите си задължения. При всички тези данни е налице основание да се ангажира
имуществената отговорност на работодателя за настъпилите вреди от процесната трудова
злополука.
Претенцията на ищеца (сега въззиваем) за претърпените от него неимуществени вреди,
въззивния съд намира за основателна до определения от първоинстанционния съд размер. При
определяне размера на паричното обезщетение, съдът съобрази всички конкретно установени по
делото обстоятелства, в това число вида на причинените вреди (фрактурите по двете лъчеви кости
в близост до гривнените стави на двете ръце и счупване пателата на десния крак), пожизнено
намалената работоспособност на ищеца, възрастта му, претърпените болки и страдания,
вследствие на извършените операции и последващо лечение, физическия и психическия
дискомфорт и страдания, както и приложи максимално точно принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД. При всичко това въззивния съд прецени, че сума от 40 000 лв. ще е достатъчна да
репарира претърпените неимуществени вреди, както правилно е приел и първостепенния съд.
По делото е установено, а и между страните не е спорно, че ищеца е получил от
„Дженерали застраховане" АД, в качеството му на застраховано лице по полица
№0111180570002286, сума в размер на 8568,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за временна загуба на работоспособност и трайна загуба на работоспособност, в следствие трудова
злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Предвид на това и на осн. чл.200, ал.4 КТ определеното от съда
обезщетение следва да бъде намалено с получената от застрахователя сума или на ищеца да се
присъди сума в размер на 31 432 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като
искът на това основание за горницата над посочения размер до претендирания такъв от 45 000 лв. -
да се отхвърли.
Претенцията на ищеца за имуществени вреди намира правно основание в чл.200, ал.3 от
КТ. Според цитирания текст от закона работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. В случая претенцията за
имуществени вреди е заявена като разликата между действително получаваното от ищеца трудово
възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна неработоспособност, изплащано
от НОИ. При това положение и след като от заключението на вещото лице по ССчЕ се установява,
че посочената разлика е в размер 512,73 лв. съдът счита, че този иск следва да се уважи до
изчисления от вещото лице размер, а над него до претендирания от 2619,46 лв. следва да бъде
отхвърлен, както правилно е постановил и първостепенния съд. Ищеца е заявил и претенция за
сумата от 615,75 лв. - разходи по лечението му, които не са спорни и извършването им се
установява от представените по делото писмени доказателства. Тази сума безспорно е
имуществена вреда за ищеца и също следва да му бъде присъдена.
7
Посочените до тук суми за обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди на
ищеца следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на злополуката - 28.01.2019 г. до
окончателното изплащане.
Като неоснователно се прецени възражението на въззивника (ответник пред ЯРС), че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали, тъй като ищеца е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.к. причина за настъпване на процесната
трудова злополука е проявена от ищеца „груба небрежност” по см. на чл.201, ал.2 от КТ. Съгласно
цитираната правна норма отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В Кодекса на труда
няма легална дефиниция на понятието "груба небрежност". За дефинирането му обаче не
следва да се прибягва към понятията в наказателното право. Константната съдебна практика
по чл.201, ал.2 от КТ е изяснила, че "груба небрежност" е поведение, при което
пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. (Р.№60165/19.08.2021 г. по гр.д.№3529/2020 г. на ВКС, IV г.о.; Р.
№1884/14.12.2005 г. по гр.д.№1404/2003 г. на ВКС, III г.о.; Р.№1176/14.11.2008 г. по гр.д.
№5228/2007 г., ІІ г.о.). За да е налице хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ, следва случаят да се
характеризира със своята изключителност. По см. на КТ грубата небрежност следва да се
разбира като субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринасящи
за настъпване на вредоносния резултат, т.е. пострадалият работник да е знаел, че с тези свои
действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го
предотврати. Не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда може да мотивира
приложение разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ, а само подчертано субективното отношение на
пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент
от неговото виновно действие. В Решение №45/08.04.2021 г. по гр.д.№1580/2020 г. на ВКС,
III г.о. е разяснено, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване поначало не може да доведе до
намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. В цитираното решение ВКС е посочил, че критериите за намаляване
на обезщетението, когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201,
ал.2 КТ са разяснени в установената практика на ВКС, напр. решение по гр.д.№1459/2017 г.
на ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д.№4417/2015 на ВКС, ІV г.о., решение по гр.д.№5074/2013
г., IV г. о., решение по гр.д.№951/2011 г., IV г.о. и др., съгласно която поведението на
работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща намаляване на
дължимото обезщетение на основание чл.201, ал.2 КТ, когато от обстоятелствата е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща
здравето му, но въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените
технологични правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя
инструктажи за работа. Следва да се подчертае, че по възражение на работодателя, при
конкретния механизъм на трудовата злополука, като стечение на обективни и субективни
фактори, обстоятелствата задължително следва да се преценяват от гледна точка на
признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме, че се касае за подобно
квалифицирано поведение, се съобразява какъв е приносът на проявена "груба небрежност"
за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението за причинени
вреди. При тази небрежност, изразила се в липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства.
При изложените до тук разяснения и с оглед конкретиката на възникване на
8
процесната трудова злополука, може обосновано да се приеме, че в настоящия случай
ищецът, дори да е проявил известна непредпазливост, в никакъв случай не е действал при
груба небрежност, която да представлява изключителен случай. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не се установява той да е проявил груба небрежност при
изпълнение на своите трудови задължения, както и не се установява да е допринесъл за
настъпването на увреждането.
Следва да бъде посочено, че при обосноваване на възражението си за приложение
на чл.201, ал.2 КТ ответника (сега въззивник) се позовава на показанията на Д.К., за когото
твърди, че е единствения очевидец на мястото на злополуката. Тези показания, които са
представени по делото от ответника с отговора на ИМ в писмен вид (на л.50 от делото) и по
същество съставляват писмени свидетелски показания, не са годно доказателство по
смисъла на ГПК, т.к. не са събрани по предвидения в процесуалния закон ред. Независимо
от това и дори и да бяха годно доказателство, то в тези показания не се съдържат данни при
възникване на процесната трудова злополука ищеца да е имал поведение, което да може да
бъде окачествено като груба небрежност. Така Д.К. е изложил, че единствено той към
момента на падането на С.Х. е бил с лице към него, при което видял, че се подхлъзнал и
паднал от 1 м. височина с лице надолу, като в едната си ръка държал винтоверт. Нищо от
посоченото не би могло да бъде окачествено като "груба небрежност" по смисъла на
понятието, изяснен от съдебната практика, цитирана по-горе - в частност извършване на
определени действия, които могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но
въпреки това са били предприети от работника в нарушение с установените технологични
правила и правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за
работа. Още повече, че и самия ответник не е заявил кои конкретни правила за безопасност
счита, че е нарушил пострадалия или какво конкретно поведение е следвало да има той в
ситуация като процесната.
Негодно да обслужи тезата на въззивника е и обстоятелството, че като работодател е
изпълнил задълженията си по осигуряване безопасност на труда на работниците, извършвайки
необходимите инструктажи по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, в т.ч. и за
работа на височина, както и предоставяйки на работниците необходимото работно облекло и
лични предпазни средства. Както вече се посочи отговорността по чл.200 от КТ е безвиновна и в
тази връзка изпълнението на гореописаните задължения не го освобождава от отговорност спрямо
работника по реда на КТ по повод настъпилата трудова злополука.
Предвид на всичко изложено до тук, доводът на работодателя за приложение на чл.201,
ал.2 от КТ се прецени от въззивния съд за неоснователен и претенцията на ищеца за
неимуществени вреди се уважи в горе определения от съда размер, който съответства на
здравословното състояние на ищеца след претърпяната злополука и към настоящия момент и би
следвало да го обезщети напълно.
По същия начин, законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния
съд и по тази причина атакуваното решение, като нестрадащо от пороците, визирани във
въззивната жалба, следва да бъде потвърдено, а жалбата против него – отхвърлена.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда на
въззиваемата страна разноски в размер на 1350 лв. - заплатено адв.възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция, предвид наличието на надлежно искане в тази насока,
доказателства за сторени разноски и представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260333/03.08.2021 г., постановено по гр.д.
№1749/2020 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „Контраст Билдинг" ЕООД, с ЕИК ********* да заплати на С.Г.Х. с ЕГН
********** направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1350 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ответника - „Дженерали Застраховане"АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10