№ 1401
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110214634 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Същото е образувано по жалба на М. ГР. П., чрез адв. Н., срещу Заповед за задържане
на лице за 24 часа с рег. № 72 от 12.01.2020 г. в 06 РУ-СДВР, издадена от Л.П. Г. – полицай
при ОСПС-СДВР.
В жалбата и в с.з. се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и
немотивираност на обжалваната заповед като издадена в противоречие с материалния и
процесуалния закон. В заповедта не било посочено фактическото основание за издаване на
същата, както и целта на издаването й, с оглед липсата на данни срещу задържаното лице да
е било образувано наказателно производство, да е започнало разследване срещу него или
данни за извършване на неотложни процесуално-следствени действия с него непосредствено
преди или след задържането му. Не били налице данни за възпрепятстване на действията на
компетентните органи от страна на задържаното лице, които да налагат ограничаване на
неговата лична свобода. Цитира се и практика на ЕСПЧ. Моли се за присъждане на
направените разноски.
Ответникът Л.П. Г. – полицай при ОСПС-СДВР, редовно призован, не се явява, като
вместо него се явява упълномощен юрисконсулт. Последният моли жалбата да бъде оставена
без уважение, тъй като по отношение на жалбоподателя били налице данни за извършено
престъпление, обективирано с текст в самата заповед. Тези данни били налице и от самата
докладна записка, изготвена по повод задържането. Фактическите основания са били
налице, а правното основание било правилно посочено. Възразява се за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и се моли за присъждане на юрисконсултско
такова.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима.
1
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 72 от 12.01.2020 г.
в 06 РУ-СДВР, издадена от Л.П. Г. – полицай при ОСПС-СДВР, жалбоподателят М. ГР. П.
бил задържан на 12.01.2020 г. в 01:20 часа в арестните помещения на 06 РУ-СДВР –
обстоятелство, което не се оспорва и се подкрепя от приложеното заверено копие на
обжалвана заповед, декларация от задържания и протокол за обиск.
След служебно извършената проверка, съдът намира, че оспореният
административен акт е постановен от оправомощен за това орган (видно от представеното
на съдебното следствие при предходното гледане на делото пред друг съдебен състав
заверено копие от удостоверение рег. № 513р-6707/22.01.2021 г. на СДВР за това, че мл.
инспектор Л.П. Г. е бил назначен на длъжност полицай в отдел „Специализирани
полицейски сили“ към СДВР), в пределите на материалната му компетентност. Същият
обаче е незаконосъобразен по същество, тъй като е немотивиран и издаден, без да са
посочени и доказани основанията за задържане на жалбоподателя.
Съгласно отразеното в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В графата за фактическите основания за задържането е посочено:
„346 НК“. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 ЗМВР се
извършва с писмена заповед. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т.2 от ЗМВР изрично изисква
като елемент от съдържанието на заповедта посочването на фактическите и на правните
основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на
общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочването им в заповедта представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви съдът
не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт
и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен, поради неспазване на установената
форма по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК и, съответно, издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т.
2 от ЗМВР.
Следва да се има предвид, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
задължава органа по издаване на административния акт да посочи накратко обективните
характеристики на извършеното от задържания престъпление и неговата правна
квалификация. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност преценката на
решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да се
свържат с посочените от издателя правни норми. В случая обаче фактическите основания се
изчерпват с краткото и неясно „346 НК“, от което не стават разбираеми не само характера,
времето и мястото на извършените действия, но и дали същите осъществяват състав на
престъпление по конкретна разпоредба от НК, посочена недвусмислено като „член“ от НК
или административно нарушение на друг нормативен или поднормативен акт (например
УБДХ, ЗМВР). Още повече, че липсва каквото и да е текстово описание на повода за
задържането. Не е цитиран дори номер на полицейска преписка или поне докладна записка,
към която заповедта евентуално да препраща. Дори при окомплектоването на настоящото
производство, както и в рамките на две последователно проведени въззивни производства
други материали, относими към заповедта за задържане, не само не се прилагат, но и не се
цитират. Макар да е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в
друг документ, неразделна част от административната преписка, следва да има препращане
в самата заповед за задържане към този друг документ, а в случая такова препращане
липсва.
По гореизложените мотиви, съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
С оглед отмяната на заповедта за задържане и съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
2
разноски. Съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,
видно от което жалбоподателят е заплатил на адв. Н. адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева (съобразно и разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения), СДВР следва да заплати на М.
ГР. П. сторените от последния разноски в общ размер на 440 лева, като (съгласно
приложения списък) към разноските за адвокатско възнаграждение следва да се добавят
държавни такси от 10 и 30 лева (с налични разписки по делото), платени в рамките на
настоящото административно производство.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на М. ГР. П. за 24 часа с рег. № 72 от 12.01.2020 г.
в 06 РУ-СДВР, издадена от Л.П. Г. – полицай при ОСПС-СДВР.
ОСЪЖДА СДВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на М. ГР. П.
направените от последния разноски в размер на 440 (четиристотин и четиридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София-град в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3