№ 7229
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110144046 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от В. Е. И. срещу „.“ АД с правно основание чл. 405 от КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 10333.67 лева /при
съобразяване на направеното изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК в
последното по делото съдебно заседание/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по лек автомобил марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., застрахован
по имуществена застраховка „.“ при ответника, във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 01.05.2024г., в с.., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба – 24.07.2024г. до окончателното и заплащане
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „.“
модел „.“ с рег.№ ., за който има сключен валиден договор за имуществена застраховка „.“
при ответното дружество с период на валидност от 06.02.2024г. до 05.02.2025г. Сочи се, че
автомобилът е застрахован при условия на клауза „. .“ за застрахователна сума, определена в
размер на действителната стойност на МПС в размер на 15 500 лева. Поддържа се, че в
срока на валидност на застрахователния договор е настъпило ПТП на 01.05.2024г. в с.., при
което при управление на автомобила по ул. „.“, на изхода на селото в опит да избегне удар с
глутница кучета, внезапно излезли на пътното платно, ищецът рязко е извил волана и е
напуснал пътното платно, попадайки в прашния банкет, при което автомобилът е поднесъл и
се е ударил в храстите около пътя. Подчертава се, че ищецът е сигнализирал надлежните
органи, които обаче не се съобразили с изложеното от прекия очевидец за случилото се и са
приели, че причина за настъпване на ПТП е нарушение от страна на ищеца на чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Твърди се,че в следствие на ПТП по застрахованото МПС са причинени вреди по
купето и ходовата част, във връзка с което ответникът в качеството му на застраховател е
бил уведомен и била образувана преписка по щета № ., като автомобилът е бил огледан от
1
представител на застрахователното дружество. Подчертава се, че от ответника е постановен
отказ за изплащане на застрахователното обезщетение с мотива, че именно действията на
водача са довели до настъпване на процесното ПТП. С оглед изложеното се оспорва
наличието на някоя от предпоставките на чл. 408 КЗ за отказ, като се подчертава, че ищецът
е управлявал МПС с разрешената в пътния участък скорост, която е била съобразена с
пътните условия. Изтъква се, че дори и ПТП да е реализирано поради управляване на
автомобила с несъобразена скорост, то това не представлява груба небрежност. Релевирано е
възражение, че т.10.11, предл. 2 от Общите условия към застрахователния договор, се явяват
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. С оглед изложеното се моли искът да
бъде уважен, а в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът в писмения отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва иска по
основание и размер. Ответникът признава наличието на валидно сключена застраховка „.“,
но оспорва настъпилото ПТП да представлява покрит от застрахователя риск. Поддържа се,
че процесното ПТП попада в предвидената в т.10.11 от Общите условия хипотеза на
изключен застрахователен риск, доколкото страните по застрахователния договор са се
уговорили, че за вреди причинени в следствие на груба небрежност не се дължи заплащане
на обезщетение.Подчертава се, че в застрахователното дружество е образувана преписка по
щета, като е бил представен протокол за ПТП, в който от органите на . било отбелязано, че
процесното събитие е причинено вследствие на несъобразена скорост и на ищеца е бил
съставен . и е издадено НП. Сочи се, осъществено от ищеца нарушение на чл.20, ал. 2 ЗДвП,
чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 6, т. 1 ЗДвП, като се посочва, че същият е управлявал увреденото
МПС с превишена и с несъобразена скорост, като е избрал скорост на движение
неподходяща са предприетите от ищеца маневри на рязък завой, без да е намалил или спрял
пред възникнала опасност на пътя. Подчертава се, че грубата небрежност представлява не
само изключен риск по смисъла на Общите условия на ответното дружество, но и не
представлява покрит застрахователен риск по смисъла на §1, т.3 от ДР на КЗ. Твърди се, че
ищецът не е изпълнил и множество задължения по застрахователния договор, които са
значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно неизпълнение на задължения по
т.76.1, т.76.2 и т.76.14 от Общите условия. В отговора на исковата молба е посочено и че са
налице хипотезите на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ и чл. 393, ал. 4 КЗ. В условие на евентуалност се
моли застрахователното обезщетение да бъде намалено с 90 %. Излагат се твърдения и, че
въз основа на запис от видео камера, която е заснел инцидента е била изготвена експертиза и
заключението по нея е в насока, че към момента на настъпване на процесното ПТП ищецът
се е движил със скорост 89.50 км.ч., като не са били налице съгласно записа никакви
препятствия на пътя. Релевирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
поради груба небрежност с повече от 50 %. Оспорва се и наличието на пряка причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и всички твърдени от ищеца щети по
автомобила. Излагат се аргументи и за наличие в случая на хипотеза на тотална щета,
доколкото разходите за възстановяване на автомобила надхвърлят 70 % от стойността му.
Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен и в полза на дружеството да се присъдят
сторените разноски.Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското
2
възнаграждение на ищцовата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че ищецът В. И. Е. е собственик на лек
автомобил с марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., като това обстоятелство се потвърждава и от
приетото по делото Свидетелство за регистрация Част I от .г.
Между страните по делото не се спори, че за МПС марка „.“ модел „.“ с рег.№ . към
датата на процесното ПТП - 01.05.2024г е имало валидно сключена имуществена
застраховка „.“ при ответника. Това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по
делото, като се установява и от приетата по делото застрахователна полица за застраховка „.“
на МПС /л.9 и л.53 от делото/, от която е видно, че именно процесното МПС е било
застраховане по застраховка „.“ клауза „. .“ и клауза „.“ при ответното длужество за периода
от 06.02.2024г до 05.02.2025г. Към полецата е сключен и Анекс № 1 от .г., в който е вписан и
регистрационния номер на застрахованото МПС - ., тъй като е осъществена промяна в
регистрацията и е променен цветът на същото – сив.
По делото са приети като доказателство и общите условия по застраховка „. “ /л.46-52
от делото/. В раздел „Определения“ – т.3.14 на така представените общи условия е посочено,
че между страните понятието „груба небрежност“ означава форма на виновно поведение на
водача, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа /грижа, която би полагал и най-
небрежния водач/ за предпазване на застрахователното МПС от вреди. Като осъществени с
груба небрежност по тези общи условия се квалифицират следните действия или
бездействия на водача на застрахованото МПС: преминаване през железопътен прелез при
спуснати бариери; навлизане и преминаване през наводнени участъци; и други. Изрично е
посочено, че изброяването не е изчерпателно. В раздел IV „Покрити рискове“ изрично е
посочено, че клауза . . покрива всички рискове, в това число съгласно т.7.4, вр т. 7.2.1. вреди
от Пътно-транспортни произшествия по смисъла на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса
на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В общите условия, приложими към застрахователния договор, е включен и раздел VI
„Изключения“, в който е предвидено, че застрахователят не предоставя застрахователно
покритие за щети, причинени при, от и вследствие на изрично изброени хипотези, като сред
тях в т. 10.11 е предвидено, че не представлява покрит риск вреди от умишлени или с груба
небрежност действия или бездействия на застрахования.
Като доказателство е прието и досието на процесната застрахователна полица /л.59 от
делото/, от което видно, че на 17.02.2024г. /само няколко дни след регистрацията на
застрахованото МПС/ е осъществено ПТП, във връзка с което на ищеца е било заплатено
застрахователно обезщетение.
В представения от ищеца, а и от ответника Протокол за ПТП № . с рег. № . от
01.05.2024г., съставен от посетилия местопроизшествието представител на ., е посочено, че
3
уведомление за настъпилото ПТП е подадено в 16.30 часа на 01.05.2024г. В протокола е
отбелязано, че по данни на водача на МПС – В. Е. автомобилът се е движил в с.. по ул. „.“ в
посока от ул. „.“ към . и срещу магазин за мебели . поради несъобразена скорост излиза
извън пътя като самокатастрофира в три дървета. Отбелязано е и, че на ищеца е съставен акт
за административно нарушение.
С оглед горното по делото е изискана административно-наказателната преписка
/л.134-139 от делото/, образувано във връзка с инцидента, от която е видно, че на В. И. е
съставен акт за установяване на административно нарушение и с наказателно постановление
№ .4г. му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. Посочено е, че наказанието се
налага поради извършено от ищеца нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не е избрал
скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимостта,
интензивността на движението. Върху наказателното постановление е отбелязано, че
същото е влязло в сила на 06.08.2024г.
Към административно-наказателната преписка е приложена и декларация на В. Е. И.,
неоспорена от него, в която е посочено от самия ищец, че пътната настилка при ПТП е била
асфалт с пясък отстрани, като инцидентът се е осъществил през деня и не е имало ППС, с
което да катастрофира, а на били излезли две кучета. По отношение на скоростта си на
движение ищецът е декларирал, че се е движил с 85-90 км.ч. И. е уточнил, че не е успял да
спре, тъй като зад него е имало друг автомобил. Отбелязано е, че е нямало пътни знаци на
мястото на произшествието. Изрично е посочено повторно, че ищецът е завил на ляво и не е
успял да спре, защото е имало кола зад него, а тъй като е междуселски път са излезли
глутница кучета на плътното и ищецът е завил, за да избегне удара, колата е поднесла и той е
навлязъл в полето. Ищецът е посочил, че е колата е била преместена след ПТП, за да не стои
в полето.
След настъпване на ПТП от представените доказателства – заявление за изплащане
на обезщетение за вреди на МПС от 02.05.2024г. /л.64 от делото/ и доклад № . е видно, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета № ./02.05.2024г., като е
постановен отказ да бъде изплатено обезщетение с позоваване именно на т. 10.11 от общите
условия. Отказът е бил съобщен на ищеца с писмо с изх.№ ./12.06.2024г. /л.68 от делото/, в
което е посочено,че И. е проявил груба небрежност, като не е предприел необходимите
мерки за предпазване на автомобила от вреди, като в следствие на превишена и
несъобразена скорост сам се е поставил в ситуация на невъзможност за предотвратяване на
настъпването на ПТП. За да бъде постановен отказана видно от застрахователната преписка
приложена към отговора на исковата молба е извършен опис на щетите на 08.05.2024г и на
15.05.2024г. при извършен оглед на застрахованото МПС. Направено е заявление и за
външен оглед, във връзка с което възложено изготвянето на техническа експертиза на
външен за ответника експерт, видно от приетата по делото фактура от 31.05.2024г. и
заявление за външен оглед /л.85 от делото/. Във връзка с това е било изготвено заключение
по автотехническа експертиза /л.86-97 от делото/. В така изготвената по искане на
застрахователя експертиза са извадени и стоп-кадри от видеозапис от охранителна камера
4
върху външната граница на обект – автосервиз за гуми „.“ № .. На стоп-кадрите се вижда
автомобил, който се движи в дясна лента и се разминава с друг автомобил, без зад него да
има МПС и в последствие извършва движение наляво и изчезва от обсега на камерата, като
на пътното платно не се забелязват обекти – две кучета и/или глутница кучета. За
предаването на видеозаписа е изготвена резолюция /л.108 от делото/, в която е отбелязано,
че на 09.05.2024г. е посетено мястото на ПТП в с.. и е предоставен видео запис от
намиращия се в близост сервиз за . деня на събитието. Процесният запис не е представен по
делото, тъй като съгласно изпратено писмо от автосервиз „. .“ /л.192 от делото/ записът не е
съхранен.
По делото е представено и писмо, изпратено от . в отговор на отправено от ответника
запитване във връзка с увреденото ., като от представител на . е посочено, че по отношение
на процесното МПС има сключена застраховка Гражданска отговорност и че през май месец
2023г същият водач е „тотализарал друго .“ като е самокатастрофирал в стълб, като към
писмото е била изпратена и снимка.
Като свидетели по делото са разпитани К. Л. А. и Н.М.Н.
К. А. заявява пред съда,че работи като младши автоконтрольор в отдел „П.“ към .,
като си спомня, че е посетил процесното ПТП в с.., като са съставили акт на водача.
Свидетелят посочва, че не си спомня да е имало знак за ограничение на скоростта на
мястото, но посочва, че е било в рамките на населено място. А. свидетелства, че при
посещението увреденият автомобил се е намирал извън платното за движение, а следите му
в полето са били на около 50-60 м. Спомня си, че МПС се е ударило в не много голямо
дърво, храст и бетон.А. не си спомня да е видял кучета на мястото. Посочва, че е огледал
пътното платно от мястото където е било МПС и от където е завило, но не е забелязал пясък.
Не помни и да има спирачен път по пътното платно, а следи само в полето. След
представяне на протокола за ПТП свидетелят подчертава,че е отбелязал по отношение на
пътната настилка „1“, което означавало бетон-асфалт. А. си спомня, че водачът е обяснил
като причина за самокатастрофата, че на пътя са излезли глутница кучета.
Свидетелят Ни. посочва, че познава ищеца от 3-4 години и че е бил в колата на
пасажерското място, когато е настъпило процесното ПТП. Спомня си, че с ищеца са били в .
да пият кафе, когато се е наложило да отиде до с.., където живеят родителите му, за да им
помогне за нещо, и ищецът го е закарал. На връщане си спомня, че докато са пътували си е
гледал в телефона, когато е чул ищеца да казва „Леле кучета! Леле кола!“ и докато погледне
инцидентът вече бил станал. Утели, че колата се е отклонила на ляво, но не усетил рязко
движение в колата освен когато е тръгнала към поляната. Ни. посочва, че след като колата
спряла в полета той и ищеца слезли и започнали да събират части от нея и забелязал, че
имало пясък на пътя. Свидетелят подчертава, че в случая са пътували спокойно както на път
към с.., така и на връщане, като никога не е ставал свидетел ищецът да дърпа ръчната
спирачка или нещо такова. Ни. посочва, че след като е чул ищецът да казва „Леле кучета!
Леле кола!“ е вдигнал поглед и е видял, че се разминават по пътя с друга кола, но не знае
къде са били кучетата, тъй като само е чул И. да го казва. Свидетелства, че на мястото
5
обикновено има кучета и че ги е видял на платното, в която МПС на ищеца се е движил,
когато е слязъл от колата. Изрично сочи, че кучетата са били след ПТП на самото пътно
платно. Твърди, че ищецът се е движел с нормална скорост.
Прието по делото е и заключение по автотехническа експертиза, съгласно което при
процесното ПТП водачът на застрахования автомобил е загубил контрол над превозното
средство, напуснал е пътното платно и се е ударил в три броя дървета. От техническа гледна
точка според вещото лице причина за настъпване на произшествието е поведението на
водача на лек автомобил „. 330“, който с избора си на скорост и органите на управление е
изгубил напречната устойчивост на превозното средство, вследствие на което е настъпило
съприкосновение с три дървета намиращи се извън пътното платно. Отбелязано е в
заключението, че при внезапна поява на препятствие на пътя водачът може да избегне удара
или чрез аварийно спиране или чрез спасителна маневра – отклоняване на превозното
средство наляво или надясно. Експертът е изчислил и каква е приблизителната скорост, с
която се е движил автомобила на ищеца, а именно 79.45 км/ч, а безопасната скорост, при
която водачът е имал възможност да спре преди да напусне пътното платно е от порядъка на
33 км/ч при разрешена скорост в населено място 50 км/ч. Вещото лице е категорично, че
произшествието е било предотвратимо за водача на лек автомобил „. 330“, ако същият с
избора си на скорост и органите на управление на превозното средство се е движил в
очертанията на пътното платно. Съгласно заключението стойността необходима за
възстановяване на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 10 303.86 лева, а действителната стойност на автомобилът към 01.05.2024г е 14236
лева. Предвид това е дадено заключение, че е налице тотална щета, като стойността на
запазените части е 3559 лева. Посочено е, че стойността на уврежданията по лекия
автомобил определена при условията на тотална щета след приспадане на запазените части е
10 677 лева. Експертът е дал вариант на стойността необходима за възстановяване на МПС
на база средни пазарни цени без включване на официално представителство на марката, а
именно 10353.67 лева.
Софийски районен съд изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението по
приетата автотехническа експертиза, доколкото се основава на представените по делото
писмени доказателства, и е изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите
професионални знания и квалификация.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405 от КЗ от ищеца следва да бъде
установено при условие на . и главно доказване 1.наличието на валидно сключен
застрахователен договор между страните по делото към датата на настъпване на
застрахователното събитие, 2. настъпването на застрахователно събитие, което представлява
покри от застрахователя риск и 3. размера на претендираното от него обезщетение.
Наличието на първата предпоставка с оглед всички представени по делото
доказателства е установена от ищеца при условие на . и главно доказване. Аналогично е
6
доказано и настъпването на процесното ПТП.
Предвид установените в процеса факти настоящият състав приема, че основният спор
пред Софийски районен съд се концентрира в това дали процесното пътно-транспортно
произшествие представлява покрит риск по сключения между страните договор за
имуществено застраховане и следователно дали отказът на ответното дружество да бъде
заплатено застрахователно обезщетение във връзка с него е законосъобразен. Едва в
зависимост от отговора на този въпрос подлежат на разглеждане и останалите възражения
досежно съпричиняване и размер на дължимо застрахователно обезщетение. По отношение
на спорния въпрос, с оглед направените отговора на исковата молба възражение съдът
намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че страните по
застрахователното правоотношение са подписали застрахователен договор, с който е покрит
и риска пълна загуба и частична щета в следствие на ПТП. Изрично е договорено между
страните в подписаните от тях и неоспорени общи условия, че застрахователят не заплаща
обезщетение в случаите, в които застрахователното събитие е в резултат на умишлени
действие или груба небрежност на застрахования. Това изключение от отговорността на
застрахователя е уговорено и в раздел VІ от Общите условия под т. 10.11, които обвързват
страните по договора, като ищецът не излага твърдения, че не е бил запознат с условията
или че не ги приема.
Настоящият състав намира, че за да се установи дали отказът на застрахователят е
законосъобразен следва да се направи разграничение между отказът за заплащане на
застрахователно обезщетение предвиден в чл. 408 от КЗ и отказът да се изплати
застрахователно обезщетение, поради това, че настъпилото застрахователно събитие не
попада в обхвата на покритите от застрахователя рискове. Правото на застрахователя по
имуществена застраховка на основание чл. 408 от КЗ да откаже плащане на обезщетение при
настъпило застрахователно събитие, когато застрахованият не е изпълнил задължение по
застрахователния договор, се отнася до случаите, в които настъпилото застрахователно
събитие представлява покрит застрахователен риск. Ограниченият кръг основания за отказ
по чл. 408 от КЗ не засяга възможността на застрахователят да откаже заплащането на
застрахователно обезщетение, когато настъпилото събитие не попада в кръга на покритите
по сключения договор за имуществено застраховане рискове. В тази връзка както е
отбелязано в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 224/2015г. по т.д. №
4554/2013г. на ВКС, I т.о, с оглед свободата на договаряне – чл. 9 от ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на
причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно събитие изобщо
или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Това разрешение въпреки че е дадено
във връзка с приложението на разпоредбите на Кодекса на застраховането (отм.) намира
приложение и при Кодекса на застраховането (обн. ДВ, бр. 102, от 29.12.2015г., в сила от
7
01.01.2016г.), доколкото смисъла на разпоредбите досежно отказа за изплащане на
обезщетение са почти идентични. В този смисъл е и практиката постановена и досежно
приложението на действащия към насотящия момент Кодекс на застраховането – решение №
348/12.06.2024 г. по гр. д. № 2059/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 50129/23.11.2023 г. по
т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, I т.о, както и в определение № 539/19.02.2025г. по т.д.№
1167/2024г на ВКС, II т.о
Когато в Общите условия са посочени ясно задълженията на застрахования,
покритите рискове и изключенията от тях, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай чл. 408 от КЗ не може да намери
приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не са
застрахователни, поради изключването им от застрахователно покритие по волята на
страните.
С оглед така приетото от настоящия съдебен състав, за да се прецени основателността
на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да се установи дали
процесното ПТП представлява покрит риск, респективно с оглед изричното оспорване от
страна на ищеца, следва да се прецени дали клаузата, в която е предвидено изключването от
покритието на застраховката при проявена груба небрежност представлява неравноправна
клауза.
По отношение на това дали клаузата на т. 10.11 от Общите условия представлява
неравноправна клауза съдът съобрази следното:
Потребителят, който въвежда в процеса възражение за неравноправен характер
на клауза от потребителски договор, следва единствено да изложи фактически и/или
обстоятелства, които според него обуславят неравноправния характер на договорната клауза.
Потребителят може и да не сочи конкретна хипотеза по чл. 143, т. 1-18 ЗЗП, както и
неравноправният характер може да е основан на обстоятелства по чл. 145, ал. 1 ЗЗП -
възникнали при сключване на договора, други клаузи или други договори, от които зависи
оспореният. Потребителят може да посочи и описателно клаузата, която атакува, а не
съобразно номерацията и в договора, като при грешка в позоваването на конкретната клауза,
за преценката на съда са от значение въведените твърдения.Потребителят, който се позовава
на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си
чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, е налице противоречието. В
този смисъл и решение № 237/20.01.20217г. по гр.д.№ 2927/2015г. на ВКС, I т.о, решение №
143/19.01.2021г по т.д.№ 1505/2020г на ВКС, I т.о. В последното от така цитираните решения
е дадена и насока при извършване на преценка конкретно досежно неравноправните клаузи
в общите условия по застраховка „.“. Във връзка с това е посочено, че следва да се прецени
дали клаузата е ясна и разбираема /например когато се налага изчисляване на дължими
суми/, дали противоречи на някоя от нормите на КЗ или на друг закон.
Софийски районен съд намира, че клаузата на т. 10.11 от Общите условия е ясна и
разбираема. Посочено е конкретно, че застрахователят не предоставя застрахователно
8
покритие при вреди причинени от умишлени действия или от такива осъществени при груба
небрежност. Същевременно в т.3.14 от същите общи условия е дадена и дефиницията на
понятието „груба небрежност“, което се използва в договора. Изрично следва да бъде
посочено, че са неоснователни твърденията на ищеца в исковата молба, че се прилага
разширено тълкуване в понятието груба небрежност, като в него се включват и други извън
изрично изброените хипотези, например прилагането на дефиницията груба небрежност и
по отношение на ПТП причинени при превишена скорост. В т. 3.14 от Общите условия
изрично е посочено, че направеното изброяване „не е изчерпателно“. В дадената дефиниция
е направено очертание на основните характеристики, въз основа на които да се определи
едно поведение като такова осъществено с груба небрежност, а именно неполагане на
достатъчна грижа, такава каквато и дори най-небрежният водач би положил. Ето защо съдът
приема, че не е налице неяснота по отношение на дадената дефиниция и в частност на
такава неяснота, която да доведе до извод, че е налице неравноправна клауза.
По отношение на общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП забраняваща уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а и по отношение на останалите хипотези изрично изброени в чл. 143, ал. 2, т.
1-20 ЗЗП настоящият състав приема, че не е налице уговорка, която да е във вреда на
потребителя, водейки до неравновесие между правата и задълженията на търговеца и тези
на потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 8 КЗ застрахователният договор не
може да предвижда условия и да съдържа изисквания, включително такива при настъпване
на застрахователното събитие, за които може да се направи разумна преценка, че нямат
съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпването
на застрахователното събитие. Проявата на груба небрежност безспорно има съществено
значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното
събитие, тъй като подобни действия безспорно водят до увеличаване на риска от
настъпване на застрахователно събитие. Именно във връзка с това в чл. 395, ал. 1 КЗ е
прието, че застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото
имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи
за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска
застрахователя да прави проверки. Следователно дори законодателят е поставил изискване
застрахованият да има задължение да пази застрахованото имущество, като предприема
мерки за ограничаване на вредите по него. Предвид това настоящият състав приема, че
законодателят е предвидил отказът за изплащане на застрахователно обезщетение да е
свързан именно с доказването, че събитието е следствие от неизпълнение на задълженията
на застрахования (неизпълнението е довело до настъпване на събитието) и следователно
наличието на причинно - следствена връзка е включено от законодателя като елемент от
фактически състав на правото на застрахователя. В нормата на чл. 395, ал. 5
КЗ законодателят изрично е предвидил, че при липса на причинно - следствена връзка между
неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ
на застрахователя да заплати обезщетение. С оглед на това настоящият състав приема, че не
9
е налице неравноправна клауза, която да възлага на потребителя, какъвто безспорно е ищеца,
задължение да осъществява грижа за вещта с цел ограничаване на вредите по нея. Именно
такъв е и смисъла на клаузата на общите условия на застрахователя, която изключва
отговорността на същия при проявена груба небрежност. Тази клауза би намерила
приложение единствено в случаите, в които е налице настъпване на събитие, което е
причинено от действия, представляващи груба небрежност, т.е за да се приложи клаузата се
изисква именно наличие на причинно-следствена връзка между проявената груба
небрежност и настъпилите вреди. Следователно клаузата на т. 10.11 от общите условия по
своята същност обективира в себе си изискванията на чл. 395 КЗ, поради което не може да се
приеме, че тя противоречи на закона или поставя потребителя в неравностойно положение.
Не може да бъде споделен и аргумента изложен в устните състезания от ищеца, че с тази
клауза се цели избягване на заплащане на обезщетения при самокатастрофа. Настоящият
състав намира, че дефиницията на груба небрежност и клаузата на т. 10.11 от общите
условия не могат да доведат до незаплащане на обезщетение в случая на самокатастрофа,
ако не е налице причинна връзка между проявената груба небрежност и настъпването на
съответното събитие. Налице са множество хипотези, при които действията на водач, който е
самокатастрофирал представляват спасителна маневра и не могат да бъда приети за проява
на груба небрежност.
При съобразяване на всичко изложено Софийски районен съд счита, че нормата на
т.10.11 от общите условия не представлява неравноправна клауза, поради което следва да се
извърши преценка дали в конкретния случая е налице хипотеза предполагаща приложението
именно на така предвиденото в договора, сключен между страните, изключение, т.е следва
да се извърши преценка дали действията на ищеца са представлявали груба небрежност и
дали именно те са станали причина за настъпването на процесното ПТП. По отношение на
това, съдът приема следното:
Понятията „небрежност” и „груба небрежност” нямат легална дефиниция, за да се
извърши съпоставка дали дадената в т. 3.14 от Общите условия изцяло съответства на нея,
но в последователната съдебна практика (решение № 348/11.10.2011г. по гр.д.№ 387/2010г.
на ВКС, ІV г.о., решение № 184/24.02.2016г. по т.д.№ 3092/2014г. на ВКС, ІІ т.о.,
определение № 36/22.01.2018г. по т.д. № 1497/2017г. на ВКС, ІІ т.о.) се приема, че в
гражданското право небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи
добрият стопанин при конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от
обикновената само по степен и представлява по-засилена форма на небрежност - неполагане
на грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия. В случая
именно така посочения смисъл е вложен и в дефиницията, дадена в приложимите към
процесния случа Общи условия – т.3.14 от тях. В цитираната по-горе практика дори изрично
е прието, че грубата небрежност е правно релевантна в хипотезата на чл. 395 от КЗ, с оглед
регламентираните в нормата задължения на застрахования за предпазване на застрахованото
имущество и ограничаване на риска, доколкото тази небрежност е винаги предпоставка за
10
неговото увеличаване. Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния
договор предварително и по различен от горепосочения начин, защото формите на
неизпълнението на задълженията по чл. 395, ал. 1 от КЗ не могат да бъдат изчерпателно
предвидени отнапред, но може да бъде уговорена като основание за изключване на
отговорността на застрахователя, съгласно чл. 395, ал. 4 от КЗ, съобразно цитираната по-
горе практика. При наличие на материалноправен спор относно характера на допуснатата от
застрахования небрежност, преценката за това се прави от съда, въз основа на конкретните
факти по делото. Именно в същия смисъл бяха изложени и по-горе аргументи от съда
досежно наличието или липсата на неравнопрани клаузи.
Съобразявайки дадените разяснения във връзка с понятието „груба небрежност”,
Софийски районен съд приема, че управляването на автомобил с превишена скорост по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, т.е над позволената от закона,
която в настоящия случай е била 50 км/ч – чл. 20 ЗДвП (не се спори между страните, че ПТП
е настъпило в рамките на населеното място), безспорно представлява действие на водача на
автомобила с груба небрежност. За да приеме това настоящият състав съобрази, че именно
съгласно заключението по автотехническата експертиза, ищецът е управлявал МПС със
скорост 79 км/ч. Същевременно в неоспорената от ищеца декларация, попълнена от него
непосредствено след настъпване на процесния инцидент, самият ищец е посочил, че се е
движил със скорост между 85 км./ч и 90 км/ч. Това изявление на И. съдът цени по реда на чл.
175 ГПК като извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт, като приема, че се е
движил при настъпване на ПТП именно с 85 км/ч. Съдът съобрази, че посочената от вещото
лице в експертизата скорост от 79 км/ч представлява ориентировъчна, а не действителната
скорост, доколкото вещото лице е определил същата на база изчисления въз основа на
показатели, които не са пряко възприети и с точност конкретизирани. Посочената от самия
ищец скорост от друга страна е пряко възприета от него. Именно той е управлявал МПС и
най-точно от всички може да посочи с каква скорост е управлявал в конкретния момент
увредения автомобил.
В допълнение в протокола за ПТП, съставен от посетилите мястото представители на
., е посочено, че ищецът е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост. Следва да се
съобрази константната съдебна практика, обективирана в решение № 15/25.07.2014г. по т.д.
№ 1506/2013г. на ВКС, I т.о, решение № 73/22.06.2012г. по т.. № 423/2011г. на ВКС, I т.о.,
решение № 98/25.06.2012г. по т.д.№ 750/2011г. на ВКС, IIт.о., решение № 24/10.03.2011г. по
т.д.№ 444/2010г. на ВКС I т.о., решение № 85/28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. н ВКС, II т.о,
съгласно която протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК,
който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с
материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление.
Следва да се отчете и обстоятелството, че доказателствената стойността на протокола за
ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти,
11
изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в произшествието, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление досежно възприет от
съставителя на протокола факт (в този смисъл решение № 15/25.07.2014г. по дело №
1506/2013г. на ВКС, І т.о.). Това обаче не означава, че посоченият в протокола за ПТП извод
на длъжностното лице, което го е изготвило, следва да бъде изцяло пренебрегнат. Напротив,
той следва да се цени с оглед всички останали доказателства по делото, като в конкретния
случай изводът, че произшествието е причинено от поведението на ищеца, управлявал
автомобила с несъобразена скорост (доколкото превишената скорост винаги е
представлява и несъобразена такава – решение № 1/01.03.2015г. по н.д.№ 1934/2014г. на
ВКС, ІІІ н.о., решение № 414/15.02.2016г. по н.д.№ 1389/2015г. на ВКС, ІІ н.о.), се подкрепя
от останалите доказателства по делото, в това число и от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза и от приетото по делото и влязло в сила наказателно
постановление, което е издадено на ищеца във връзка с настъпилото на 01.05.2024г. ПТП и
което макар и да не представлява по смисъла на чл. 300 ГПК влязла в сила присъда, не може
да бъде пренебрегнато и неговата доказателствена сила следва да бъде зачетена. (в този
смисъл решение № 60127/17.11.2021г. по дело № 1145/2020г. на ВКС, ІІ т.о.)
Предвид това, от съвкупната преценка на представените по делото доказателства,
настоящият състав намира, че от страна на ответника, който е направил възражението за
наличие на изключен риск, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, е доказано при условие на . и главно доказване, че ищецът е
управлявал автомобила с превишена скорост – с 85 км.ч /с 35 км/ч над максимално
позволената от закона скорост в населено място/, което поведение безспорно представлява
груба небрежност. За .та следва да се посочи, че в своята практика ВКС дори е имал
възможност да изтъкне, че при превишаване на скорост с над 30 км/ч от допустимото винаги
е налице груба небрежност – решение № 50118/27.03.2023г. по т.д.№1457/2021г на ВКС, І т.о
и цитираните в него решения.
За да може да се позове на изключен риск и да се освободи от отговорността за
заплащане на застрахователно обезщетение тълкувайки клаузата на т. 10.11 от общите
условия по реда на чл. 20 от ЗЗД, настоящата инстанция приема, че застрахователят следва
да установи не само наличието на груба небрежност – управляване на автомобила с
превишена скорост, но и че поведението на ищеца, представляващо груба небрежност, се
намират в причинно-следствена връзка с процесното събитие. В този смисъл и решение №
207/13.01.2017г. по т.д.№ 3394/2015г. на ВКС, II т.о.
В заключението по изслушаната и приет автотехническа експертиза вещото лице
изрично посочва, че процесното произшествие е било предотвратимо за водача на
застрахования автомобил при избор на подходяща скорост на движение. От така
направеното изявление не може да се достигне до извода, че липсва причинно-следствена
връзка между превишената скорост и настъпилото ПТП. Напротив, в случая че ищецът беше
избрал правилно скоростта си на движение в рамките на законовото ограничение при
съобразяване на условията на пътя, с оглед заявеното от доведения от него свидетел, че на
12
пътното платно е имало пясък, който безспорно е особеност на пътя, която следва да се
съобрази при избора на скорост, то същият е можело да избегне настъпването на ПТП.
Такава скорост съгласно заключението е била 33 км/ч. Предвид това ищецът проявявайки
самонадеяност избирайки не просто скорост несъобразена с пътните условия в рамките на
законоустановения максимум от 50 км./ч, а напротив дори избирайки скорост над
разрешения максимум, с поведението си, представляващо груба небрежност, става причина
за настъпване на ПТП.
Същевременно по делото не е установено да е съществувала друга причина извън
високата скорост, която да е довело да загуба на устойчивост на МПС и отклоняването на
същата от пътя, съответно навлизането в полето и удара в дърво. В случай че наличието на
такава причина беше установено, можеше да се направи предположение, което да обоснове
липса на причинно-следствена връзка между проявената груба небрежност от ищеца и
настъпилото ПТП. Категорични доказателства в тази насока обаче не са ангажирани,
въпреки изложените в исковата молба твърдения, че на пътя са излезли кучета, което
непредвидимо препятствие, е станало причина ищецът да се отклони от пътното платно.
Единственият пряк очевидец на случая е свидетелят Ни., който се е возил на
пасажерското място в застрахованото при ответника МПС. Същият обаче не е възприел
пряко наличните препятствия на пътното платно непосредствено преди отклоняването на
автомобила, доколкото самият той заявява, че е гледал в телефона си през това време и само
е чул ищецът да казва „Леле кучета! Леле кола!“. Обстоятелството, че по принцип в тази
зона има кучета не представлява доказателство, че в конкретния случая кучетата в
действителност са били на пътното платно. Същевременно Ни. споделя, че след като е
настъпил инцидента и е излязъл от колата, кучетата продължавали да стоят на самото пътно
платно, по която се е движил автомобила на ищеца. В тази част съдът счита, че не могат да
бъдат кредитирани показанията на свидетеля. Извън всяка житейска логика е, при движещ
се срещу тях автомобил /автомобила на ищеца/ и след преминаването на същия покрай тях,
кучетата да продължат да си стоят на пътното платно, особено и при наличие на движещ се
по думите на ищеца след него друг автомобил, който е бил причината ищеца да не спре, а да
предприеме „спасителна маневра“ завивайки рязко наляво. Ако в действителност на пътното
платно е имало кучета и след ищеца непосредствено се е движил и друг автомобил, то ако не
автомобила на ищеца, то преминаването на другия автомобил би разгонило кучетата.
За да приеме, че по делото не е доказано твърдението на ищеца, че на пътното платно
е имало кучета и именно това е довело до необходимост от осъществяване на „спасителна
маневра“ от ищеца, т.е че не грубата небрежност при избора на скорост, а външни
обстоятелства са станали причина за настъпване на ПТП, настоящият състав съобрази и
приетите като доказателства снимки, обективирани в приложената към отговора на исковата
молба частна експертиза. Следва изрично да се посочи, че съдът кредитира единствено
снимките, който не са част от експертното заключение по частната експертиза, а стоп
кадрите, неоспорени от ищеца, които са възпроизведени в нея и за които не се спори между
страните, че са от видео запис на охранителна камера на намиращ се в близост автосервиз.
13
За да приеме, че самите стоп-кадри от видеозаписа, който по обективни причини не може да
бъде приобщен към доказателствата по делото, и по отношение на който ищецът не оспорва,
че е съществувал и че тези снимки са именно стоп-кадри от него, съдът съобрази дадените в
решение № 48/23.07.2020г. по т.д.№ 199/2019г. на ВКС, I т.о. разяснения. Съгласно
цитираното решение и цитираната в него практика частната експертиза /каквато е
приложената към отговора на исковата молба автотехническа експертиза/ не съставлява
годно доказателствено средство и за да се позове на експертно заключение по разрешения
в същата въпрос, изискващ специални знания, съдът следва да допусне нарочна
съдебна експертиза и надлежно да събере същата като доказателство в рамките на исковото
производство. Отговорът е предпоставен от принципа за публичност и непосредственост,
въведен с чл. 11 от ГПК, във връзка с чл. 195 от ГПК и чл. 200 от ГПК.
Частната експертиза би могла да се ползва като доказателствено средство само с изричното
съгласие на всяка от страните, на каквото съгласие не би могло да се приравни липсата на
изричното й оспорване от страната, на която се противопоставя. Дори и при съгласие на
страните, обаче, с оглед избягване на симулативност в процеса, съдът и в съответствие с чл.
202 от ГПК би могъл да откаже да я цени. Предвид това назначените по дадено дело вещи
лица не могат да основават заключенията си на изводите на вещи лица, назначени
в други производства, а следва да направят самостоятелни изводи по поставените им
въпроси. ВКС обаче изрично е посочило, че могат да се ползват данни
от други експертизи относно значими за спора факти / извадки от скици, регулационни
планове, техническа документация/, ако страните не са ги оспорили като
доказателства, но следва да ги подложат на самостоятелна преценка и така да дадат отговор
на поставените им въпроси, а не да възпроизвеждат констатациите на експертите. В
настоящия случай съдът не разглежда частната експертиза като доказателство по делото, а
ползва единствено стоп-кадрите от видеозаписа на процесното ПТП, обективирани в нея,
като ги подлага на самостоятелна преценка и анализ. Същите не са оспорени от ищеца.
Видно от така посочените стоп-кадри е, че на пътното платно при преминаването на
автомобила на ищеца няма кучета, нито друго препятствие, което да е наложил
предприемане на спасителна маневра и отклоняване на автомобила извън пътното плато.
Ето защо настоящият състав приема, че са били налице всички предпоставки за
приложение на т. 10.11 от общите условия и застрахователят на. законосъобразно е отказал
да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото реализираното от него ПТП не
представлява покрит застрахователен риск. Предвид това, предявеният иск по чл. 405, ал. 1
от КЗ следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се
дължат направените от него разноски. Същият претендира такива съобразно представен
списък в размер на 500 лева – депозит за вещо лице, 50 лева – депозит за свидетел и 150
лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
определя размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение, като не е обвързан с
14
посочения от страна размер, а е ограничен единствено до размерите предвидени в чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид това настоящият състав приема, че
размерът на юрисконсултското възнаграждение в конкретния случай следва да бъде
определено на 150 лева. С оглед изложеното сторените от ответника разноски се равняват на
700 лева, която сума следва да бъде присъдена в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Е. И., ЕГН **********, с адрес в ., . срещу „.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.. иск с правно основание чл. 405 от КЗ за
осъждане на „.“ АД, ЕИК . да заплати на В. Е. И., ЕГН ********** сумата от 10 333.67 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил марка „.“ модел „.“ с рег.№ ., застрахован по имуществена застраховка „.“ при
ответника, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 01.05.2024г., в с.., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2024г. до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА В. Е. И., ЕГН **********, с адрес в ., ., да заплати „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
700 лева - разноски по делото пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15