№ 846
гр. В., 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110103927 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. К. Ч. срещу Д. чрез
МЗХ иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот: двуетажна
жилищна сграда с идентификатор № 10135.2464.37.1, построена върху имот с
идентификатор № 10135.2464.37, със застроена площ от 83 кв.м. и разгърната площ от
203 кв.м., находяща се в гр. В., р-н „П.“, к.к. „Ч.“, м-ст „С.п.“ , състояща се от: входно
антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж
втори; вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на
етаж втори, заедно с избен етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени
избени помещения - с обща площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен
възел с обща площ от 42 кв.м на таванаски етаж, при следните квоти 58.6735 % от
застроената площ или 119/203 кв.м. за Д. и 41 3365% от площта, или 84/203 кв.м. за А.
К. Ч..
В исковата си молба ищецът излага, че до 2007 г. се е легитимирал като
собственик по силата на договор за дарение, обективиран в НА 149, том 23, дело 3525,
вх. рег. 7492 от 06.04.2005г. на Агенция вписвания на имот, находящ се в курортен
комплекс „Ч.“ с площ от 600 кв.м., представляващ ПИ № 3804 по плана на КК „Ч.",
ведно с изградена в имота постройка на един етаж с площ от 32 кв.м. През 2005 година,
след дарението, сградата от 32 кв.м. е съборена от ищеца и по силата на Разрешение за
строеж № 131/17.02.2005 и Заповед № 131-А/25.04.2005 година, в същия имот е
построена нова двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 83 кв.м. и обща
разгъната площ от 203 кв.м. За новопостроената сграда, ищецът се снабдил с КНА №
157, том СХ1Х, дело 27939/2005г., вх. рег. 36578/30.12.2005 по описа на СВ В.,
съгласно който същият притежава собствеността върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 3804 по
плана на к.к. Ч., местност С.п., район П., град В., с площ от 600 кв.м., при граници път,
гора от две страни и път към ПИ № 3609, както и върху ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА застроена върху същия поземлен имот, представляваща незавършено
строителство - 75% с разгъната застроена площ от 203 кв.м., състояща се от: входно
антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж
втори; вътрешно стълбище, коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на
етаж втори, заедно с избен етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени
1
избени помещения - с обща площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен
възел с обща площ от 42 кв.м на тавански етаж. За сградата се сочи, че е издадено
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1248/11.06.2007 година на Община В..
Поддържа, че през 2008 година, при изготвянето на първата кадастрална карта за
района, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, имотът на ищеца
№ 3804 е вписан с нов идентификатор 10135.2615.37, с площ за имота от 243 кв.м.,
вместо с площ от 600 кв.м. Площта била намалена за сметка на увеличената площ на
имот с идентификатор 10135.2464.32, собственост на Д., като границата минавала през
законно построената жилищна сграда. Като собственик на имот с идентификатор
10135.2464.32 по КК и КР е вписана Държавна агенция по горите /Държавно
лесничейство/. Излага се, че имот планоснимачен № 3804 по КП от 1990г. е идентичен
по граници и площ с ПИ 3804 след попълването през 2004г. и е владян, както и се
владее от А. Ч. в тези граници и към настоящия момент, като имот с идентификатор
10135.2464.37 с площ от 243 кв.м. се появява за първи път в КК през 2008г. и е част от
стар имот ПИ 3804 с площ от 600 кв.м. Сочи се, че ищецът е разбрал за придадените
към имот № 10135.2464.32, 345 кв.м. реални части от неговия имот пл. № 3804, целият
от 600 кв.м. през 2012г. и е поискал изменение на кадастралната карта по отношение на
границата между имоти с идентификатори 10135.2464.37 и 10135.2464.32 с оглед
съответствие на границите на имота съобразно с дотогава съставените документи за
собственост, скици, удостоверения и съобразно владението на имота от 1976 година.
Подал е заявление вх. № 27824/08.10.2012г. Съставен е акт за непълноти и грешки, но
при съобщаването му на собственика на имот 10135.2464.32, Директорът на
Регионална дирекция по горите - В. възразил срещу промяната на границите и е
отказал подписването на акта за непълноти и грешки. Административният орган
отказал издаването на акт за непълноти и грешки, като е приел, че е налице спор за
правото на собственост по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. За обективиране на отказа
била издадена Заповед № КД - 14-03-263/30.01.2013г. Съгласно тази заповед, имотът с
пл. № 3804 с нов идентификатор № 10135.2615.37 имала площ 257 кв.м. с включена в
нея площ от 14 кв.м от ПИ - 2615.12. Имотът по поисканата промяна под № 3804 по
плана на к.к. „Ч.“ останал на ниво проект, предвид издадената заповед. През 2005
година, ищецът сключил Договор за банков кредит с Б. ДСК ЕАД, като кредитът бил
обезпечен с ипотека върху имот пл. № 3804 с площ от 600 кв.м., ведно с построената
тогава на 75 % /довършен груб строеж/ двуетажна жилищна сграда. През 2015 година,
десет години след сключването на договора за кредит, при плащани редовни до тогава
вноски по погасителен план, Ч. уведомил Б. ДСК, че не може да погаси оставащите
дължими вноски по банковия кредит, поради което Б.та обявила кредита за предсрочно
изискуем и се снабдила със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 5533/2016 г, образувала
изпълнително дело №376/2016 година и като способ на изпълнение предприела опис и
оценка с оглед бъдещ публичен търг на целия имот № 3804 с площ от 600 кв.м., ведно с
построената сграда от 203 кв.м. За Д. в лицето на МЗХГ бил налице правен интерес от
завеждане на отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК във връзка с чл.440 ГПК
като способ за защита на трето лице в изпълнителното производство срещу
материалноправната незаконосъобразност на изпълнителния процес. Правото на Д.
върху реални части от бивш имот пл. № 3804, а именно върху 202 кв.м. в югозападната
част на имот с идентификатор 10135-2464.32, в която попадали 15 кв.м. от сграда с
идентификатор 10135-2464.37.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот с
идентификатор 10135-2464.32, било заплашено от предприетите изпълнителни
действия и върху тези части, като части от ипотекираните 600 кв.м. и 15 кв.м.
застроена площ от къщата, попадаща в имот 10135-2464.32. Д. завела иск, за да докаже,
че не длъжникът, а Д. притежава права върху тези реални части от имот 3804, поради
което същите не могат да служат за удовлетворение на длъжника. Излага се от ищеца,
че Д. счита, че е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението и че е предявила
иск, за да установи, че имуществото върху което е насочено изпълнението на
паричното притезание, не принадлежи на А. Ч.. Министрество на земеделието и
2
храните инициирало исково производство на основание чл.124 ал 1 ГПК във връзка с
чл.210 ал1 ГПК и вр.чл.440, ал. 1 ГПК с предмет установяване правото на собственост,
като е образувано дело № 2511/2016 г. на ВОС. Сочи се, че с Решение 45/13.04.2018
година по в.гр.дело 77/2018 година на Варненски А. съд е потвърдено Решение №
1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на О. Съд В., с което е уважен
отрицателния установителен иск на Д. и по предявения от нея иск е признато за
установено, че реални части от поземлен имот с идентификатор № 10135-2464.32,
находящ се в землището на В. местност „Б.А.", а именно 202 кв.м. в югозападната част
на имот с идентификатор 10135-2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с
идентификатор 10135-2464.37.1 и 143 кв.м.в североизточната част на иомт с
идентификатор 10135-2464.32, оцветени в жълто на комбинираната скица № 8 от
заключението на СТЕ, върху които е насочено паричното вземане на Б. ДСИ ЕАД към
А. Ч. по изп.дело 376/2016 година на ЧСИ Ст.Я. рег. № 719 с район на действие О. съд
- В., не принадлежат на длъжника, а на Д.. Признатите права на собственост по
отрицателния установителен иск на Д. върху общо 345 кв.м. от общата площ от 600
кв.м., която имот пл.№ 3804 е имал преди изготвянето на кадастралната карта през
2008 г, обуславят и вещните права върху изградената от 2005 до 2007 година
двуетажна жилищна постройка със застроена площ от 83 кв.м. и разгъната застроена
площ от 203 кв.м.
Излага се, че А. Ч. няма учредено право на строеж от Д., а издаденото му
Разрешение за строеж е разрешение за строеж върху собствена земя. Сочи се, че
постройката е изградена през 2007 година, по силата на Разрешение за строеж №
131/17.02.2005 и Заповед № 131 - А/25.04.2005 година. Сочи се, че към годината на
пълното завършване и приемане на строежа - 2007 година, съсобственици на земята са
А. Ч. и Д., като общата площ на застроявания имот пл. № 3804 е 600 кв.м. Ищецът
навежда твърдението, че по силата на приращението визирано в чл.92 ЗС, същият е
построил за Д., такава част от застроената площ на постройката, която е съотносима
към притежаваната земя държавна собственост в размер на 345 кв.м. Съответно се
сочи, че А. Ч. е построил за себе си и притежава вещното право върху такава част от
постройката, каквато съответства на притежаваните от него 243 кв.м., от обща площ на
парцела от 600 кв.м. през 2007 година. Или, МЗХГ притежавало 58.6735 % от
застроената площ на къщата, а ищецът 41 3365% от площта, което пресметнато в кв.м.
разгъната площ било 119/203 кв.м. за Д. и 84/203 кв.м. за ищеца А. Ч.. Излага се, че към
настоящия момент, сградата по местоположението си попада в два имота с
идентификатори 10135.2464.37, с площ от 243 кв.м., собственост на А. Ч. и имот
10135.2464.32 с площ от 150 011 кв.м. собственост на Д., съгласно влязлото в сила
Решение № 1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на О. Съд В..
Ищецът излага, че сградата е построена изцяло с негови труд и средства.
Твърди се, че Д. към 2005-2007 година не е участвала в застрояването, с оглед факта, че
притежаваните от нея 345 кв.м. представляващи горски фонд не са били
принадлежащи към имота на ДАГ с идентификатор 10135-2464.32, а към имот пл.№
3804 на ищеца. Въпреки техническата принадлежност на 345 кв.м.към имот пл.№ 3804,
собствеността е била на Д., като представляваща горски фонд - държавна собственост,
който не може да бъде придобиван от частни лица /Съгласно Решение №
1649/07.11.2017 година по гр.д 2511/2016 година на О. Съд В./. Ищецът навежда
твърденията, че сторените от него необходими разноски за труд, материали и
възнаграждение на строител са в размер на 700 лева на кв.м или за 119 кв.м.
притежавани от Д., ищецът твърди заплащането при изграждането на постройката - 83
300 /осемдесет и три хиляди и триста / лева. В тази връзка сочи, че към настоящия
момент увеличената стойност на имота, притежаван от Д., в резултат на извършеното
от ищеца подобрение е в размер на 164 670/сто шестдесет и четири хиляди шестстотин
и седемдесет/ лева съгласно изготвената и приложена към изпълнителното дело
оценителска експертиза на вещо лице инж.Кирил Великов/за целия имот 280 702 лева,
за частта на ищеца 116 032 лева/. При тези съображения моли да бъде допусната делба
3
при посочените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. чрез МЗХ, в който
не се оспорват заявените от ищеца твърдения досежно възникването на
съсобствеността между страните по отношение на процесния имот. Излага се, че
правото на собственост върху процесната сграда е придобито вследствие на
построяването й въз основа на издадено на името на Н.Н. Ч.а - майка на ищеца А. Ч.
Разрешение за строеж № 131/17.02.2005г. По същия въпрос Върховен касационен съд
(ВКС) е постановил Решение № 684/28.09.2000г., по гр. дело № 95/2000г., на Първо
ГО, в което е приел, че за да може едно лице да придобие право на собственост по
отношение на построеното в чужд имот, собственикът на терена следва да отстъпи
това свое право чрез учредяване на суперфиция (чл. 63, ал. 1 от ЗС ), в противен
случай действа принципа на приращението (чл. 92 от ЗС), като формата на сделката, с
която се учредява право на строеж, е форма за действителност. Липсата на
волеизявление на собственика в предписаната от закона форма е равнозначно на липса
на правнорелевантна воля. В същия смисъл е и становището, изразено в Решение №
2459/16.12.1955г., по гр. дело №6437/1955г., на Четвърто ГО на Върховен съд (ВС), в
което е прието, че факта на построяване на една сграда върху чуждо място от свое име
и за своя сметка строителят не придобива правото на собственост върху сградата,
освен ако е придобил по надлежния ред правото да държи тази постройка върху чуждо
място, т.е. правото на суперфиция. Поддържа се, че Д. е придобила съсобственост в
идеални части, които към момента не са определени. Ответникът оспорва твърденията
на ищеца за извършени подобрения в имота. Навежда се довод, че ищецът е
недобросъвестен владелец, поради което не може да претендира подобренията върху
имота. Последният нямал договорни отношения с Д.. Излага се, че съгласно
тълкувателно решение (ТР) № 85/1968г. на ОСГК и ППВС № 6/1974г. когато
съсобственикът е извършил подобрения в качеството си на владелец на своята идеална
част и държател на идеалните части на другите съсобственици, ако тези подобрения са
извършени без съгласието на останалите съсобственици отношенията се уреждат по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие (чл. 60 и сл. ЗЗД). В тази
хипотеза се прилага принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-
малката сума между направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на
имота. Посочва се се, че процесната сграда не е била предмет на правния спор,
приключил с горецитираното съдебно решение на А. съд В., поради което не са
определени идеалните части от сградата, които притежава Д..
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключенията на назначените съдебно-технически експертизи, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд – В., 8 състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание по
реда на чл. 34, ал. 1 ЗС.
Видно от нот. акт № 191/06.04.2005 г., вписан в СВ като акт № 143/06.04.2005 г.,
Н.Н. Ч.а и Костадин А.ов Ч. даряват на сина си А. К. Ч. недвижим имот, придобит по
давност, а именно „място“ с площ 600 кв.м. представляващо ПИ-3804 по плана на к.к.
„Ч.“. м. „С.п./Г.-Злп.“, гр.В., община В., ведно с изградената в него „постройка“ на
един етаж със застроена площ 32 кв.м., състояща се от две стаи, при граници/съседи на
мястото: път, гора, гора, път. На дарителката Н.Н. Ч.а е било издадено разрешение за
строеж № 131/17.02.2005 г. на жилищна сграда в имота.
С нот. акт № 5/29.12.2005 г., вписан в СВ като акт № 157/30.12.2005 г., А. К. М.-
Ч. е признат за изключителен собственик на недвижим имот придобит по дарение, а
именно: ПИ-3804 с площ 600 кв.м. по плана на к.к. „Ч.“, находящ се в м. „С.п./Г.“,
район П., гр. В., община В., при граници/съседи: път откъм ПИ-3599, гора, гора u път
откъм ПИ-3609, ведно с изградената в него югоизточно „двуетажна жилищна сграда“ с
административен адрес ПИ-3804, к.к. „Ч.“, гр.В., същата към 14.12.2005 г със степен на
4
завършеност 75%, с разгъната застроена площ общо 203 кв.м., състояща се: на първи
етаж от - входно антре, дневна с кухня-столова, спалня, баня-тоалет и вътрешно
стълбище към втори етаж; на втори етаж от - вътрешно стълбище, коридор, четири
спални, три бани-тоалетни и три тераси; на избен етаж от - коридор, баня-тоалет и две
обединени избени помещения с обща площ 62 кв.м.; и на тавански етаж от две спални
със санитарен възел с обща площ 42 кв.м.
С нот. акт № 36/13.02.2006 г., вписан в СВ като акт № 146/14.02.2006 г., е
извършена поправка на нот .акт № 5/29.12.2005 г., вписан в СВ като акт №
157/30.12.2005 г., като на 1-ва страница, ред 5 и ред 9 - вместо името А. К. М.-Ч., е
постановено да се чете името А. К. Ч..
Съгласно удостоверение № 124/11.06.2007 г. жилищната сграда, находяща се в
ПИ 3804, вк. 95 по плана на КК „Ч.“, гр. В. е въведена в експлоатация. Според
актуалната скица на сградата същата е със застроена площ от 83 кв.м.
Установява се от представените по делото Протокол за оглед на недвижимо
имущество на ЧСИ Ст.Я. от 24.03.2022 г.; Определение на ВОС по дело 2511/2016 за
спиране на изпълн.дело 20167190400376; Покана за доброволно изпълнение изх.№
3239 към РДГ „като ипотекарен „приобретател“; Заповед за изпълнение на парично
задължение чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, че между ищеца и „Б. ДСК“ ЕАД е
сключен договор за ипотечен кредит от 18.07.2007 г. и поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора Б.та се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, издадени по ч.гр.д. №
5533/2016 г. по описа на ВРС. За събиране вземането по издадения в полза на „Б. ДСК”
ЕАД изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20167190400376 по описа
на ЧСИ С. Я., peг. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС. По изпълнителното дело
са предприети изпълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на Б.та по
издадения изпълнителен лист, в това число е поискано извършване на опис и
насрочване на публична продан на ипотекирания за обезпечаване вземането на Б.та
недвижим имот.
Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен
район „П.“ – В. (без територията на к.к. „З.ип.“, П. парк „С.т“ и морска градина „Г.ч.“)
община В., област В..
Със заявление вх.№ 27824/08.10.2012 г. и приложените към него документи и
материали А. К. Ч. е заявил искане за изменение в КККР състоящо се в отразяване на
ПИ- 2615.37 по КККР в границите на имот пл. № 3804 по плана на к.к. „Ч.“ и вписване
като негова собственост в кадастралния регистър на същия ПИ-2615.37 и сграда-
2615.37.1. С поисканото изменение обаче се променят границите и площите на други
два имота ПИ-2464.32 и ПИ-2615.12. Със свое писмо № 2180/06.11.2012 г. РДГ-В. е
направила възражение относно поисканата промяна в границите и площта на ПИ-
2464.32 по КККР. Началникът на СГКК-В., във връзка с гореописаните данни,
документи и обстоятелства е издал заповед № КД-14-03-263/30.01.2013г., с която е
отказал поисканото изменение в КККР, касаещо изменение в границата между
поземлени имоти 2464.32 и 2615.37; одобрил е поисканото изменение в КККР само в
частта му, касаеща изменение в границата между имоти 2615.12 и 2615.37 и вписване в
кадастралния регистър на ПИ-2615.37 с нова площ 257 кв.м. (на основание н.а. №
149/06.04.2005 г.) и сградата изградена в него с идентификатор 2615.37.1 (на
основание други № 124/11.06.2007 г.), в собственост на А. К. Ч..
Изяснява се от приложените по делото Решение № 45/13.04.2018 г., постановено
по в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на А. съд – В., Решение № 1649/07.11.2017 г.,
поправено с Решение № 500/18.04.2019 г., постановени по гр.д. № 2511/2016 г. по
описа на О. съд – В. и съдебно-техническа експертиза към същото, че Д., чрез МЗГХ е
предявила иск срещу А. К. Ч. и „Б. ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 440, ал. 1
ГПК, който е уважен и с влязло в сила съдебно решение е признато за установено, че
5
реални части от поземлен имот с идентификатор № 10135.2464.32, находящ се в
землището на гр. В., район „П.”, местност „Б.А.”, а именно: 202 кв.м. в югозападната
част на имот с идентификатор № 10135.2464.32, в която попадат 15 кв.м. от сграда с
идентификатор № 10135.2615.37.1 и 143 кв.м. в североизточната част на имот с
идентификатор № 10135.2464.32, оцветени в жълто на комбинирана скица № 8 от
заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице, върху
който е насочено паричното вземане на „Б. ДСК” ЕАД към А. К. Ч. по изп.дело №
20167190400376 по описа на ЧСИ С. Я., рег.№ 719 с район на действие О. съд – гр. В.,
не принадлежат на длъжника. Става ясно, че имотът, собственост на Д., с
идентификатор № 10135.2464.32 с площ от 150 019 кв.м., представлява част от ПИ
60.006 по КВС/2000 г. – горска територия. По КККР от 2008 г. ПИ с идентификатор №
10135.2615.37 с площ от 243 кв.м., представляващ част от ПИ № 3804 с площ от 600
кв.м. по КП от 1990 г., попада в територия със статут „урбанизирана“ по смисъла на
чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а в предходните планове цялата площ на ПИ № 3804 попада в „горска
територия“.
По искане на страните по делото е назначена съдебно-техническа експертиза за
установяване на притежаваните от съделителите ид. части от правото на собственост
върху сградата, като са приети по делото две заключения на вещото лице, съдържащи
варианти на изчисление на квотите, съобразно каква част от застроената площ на
сградата попада в имота на Д., както и съобразно „съотношението между квотите в
съсобствеността на имота, върху който е построена сградата“, както е формулирана
задачата към вещото лице от процесуалния представител на ищеца. В първия вариант
на заключението на СТЕ в имота на ищеца попадат 81,6796% от общата РЗП на
сградата, а в имота на Д. – 18,3204%. Във втория вариант вещото лице е изчислявало,
че към датата на завършване на строежа и към датата на въвеждане в експлоатация от
ПИ 3804 с площ 600 кв.м. Д. притежава 345 кв.м., ищецът 243 кв.м. и 12 кв.м. са отнети
за път. Така процентното е посочено съотношението като 41,3265% за ищеца и
58,6735% за Д..
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
писмени доказателствени средства, заключенията на назначените съдебно-технически
експертизи и предвид становището на страните, съдът приема следното от правна
страна:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на
собственост върху процесния имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на
правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.
34, ал. 2 ЗС.
Страните не спорят, че ищецът А. К. Ч. е собственик на ПИ с идентификатор №
10135.2615.37 с площ от 243 кв.м., а Д. на съседния ПИ идентификатор №
10135.2464.32 с площ от 150 019 кв.м.
При съвкупния анализ на горепосочените доказателства обаче се установява, че
ищецът е построил процесната сграда с идентификатор № 10135.2615.37.1 през 2007 г.
и 15 кв.м. от нея попадат в североизточната част на имот с идентификатор №
10135.2464.32, представляващ част от ПИ 60.006 по КВС/2000 г. – горска територия,
като съсобственост между ищеца и Д. по отношение ПИ № 3804 по КП 1990 г. не е
възниквала, респ. такава не е била налице към момента на построяване на сградата, а
се касае за отделни самостоятелни съседни имоти.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. По своя
характер този придобивен способ е оригинерен, тъй като собствеността не се
6
придобива по силата на правоприемство между предишния собственик на вещта и
собственика на земята. Правото на собственост по приращение може да се придобива
само от собственика на земята, но не и от носител на ограничено вещно право.
Приращението има автоматично действие – за да настъпи придобиване на право на
собственост по приращение не е необходимо изявление на собственика на земята. С
трайното прикрепване на една вещ към земята, тя автоматично става собственост на
собственика на земята. Поради това с последващото й отделяне, придобитото по
приращение си остава собственост на собственика на земята. Словосъчетанието
“установено друго” в разпоредбата на чл. 92 ЗС има предвид учредяването на вещно
право на строеж в полза на лице, което не е собственик на земята. Не е “установено
друго” по смисъла на тази разпоредба, когато сградата е построена с издадено в полза
на строителя разрешение за строеж, ако този строител не притежава правото на
собственост или вещното право на строеж върху мястото.
Приращение има и в случаите на построяване на сграда извън обема на
учреденото право на строеж. В този случай вещноправният режим на построеното в
повече се определя от неговата юридическа характеристика. Ако построеното в повече
от учреденото право на строеж може да се обособи като самостоятелен обект на
собственост, то построеното в повече е собственост по приращение на собственика на
земята. Ако построеното в повече не може да се обособи като самостоятелен обект на
собственост, следва да се приложи правилото на чл. 97 ЗС и да се приеме, че
построеното в повече е присъединено към главната вещ, а не към земята, върху която е
построена тази сграда. Т.е. в тези случаи собственик на построеното в повече по силата
на присъединяването става носителят на вещното право на строеж, а не собственикът
на земята. В този смисъл са Решение № 137 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 3954 от 2008 г.
на ВКС, Първо г.о., Решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48 от 2010 г., Решение
№ 778 от 16.11.2010 г. по гр. д. № 1096 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., Тогава
собственикът на земята има само облигационни права спрямо притежателя на правото
на строеж.
Настоящият съдебен състав приема, че в настоящия казус следва да намери
приложение второто разрешение, тъй като ищецът като собственик на земята
притежава и право на строеж върху същата като част от сложното право на
собственост, но е построил сграда с площ излизаща извън обема на разполагаемото от
него право на строеж, като 15 кв.м. от същата попадат в чужд имот – този на Д..
Доколкото тази част от сградата не може да се обособи в самостоятелен обект на
собственост, отговарящ на изискванията на ЗУТ, видно разпределението на
помещенията на етажите, посочено в заключението на СТЕ (тъй като включва части от
помещения, разделени по диагонал), се налага изводът, че е налице присъединяване на
принадлежност към главна вещ по смисъла на чл. 97 ЗС. Следователно, съсобственост
между страните по отношение на процесната сграда не е възникнала.
От друга страна, следва да бъде обърнато внимание, че меродавно по отношение
на поземлените имоти, в които попада процесната сграда, е отразяването в картатата на
възстановената собственост, като ПИ № 3804 с площ от 600 кв.м. фигурира единствено
в КП от 1990 г. и с тези граници и площ не е наличен в никой от последващите за
територията планове, както и в КВС от 2000 г., а към 1997 г. с цялата си площ е
попадал в „горска територия“. Така с Решение № 45/13.04.2018 г. по в.гр.д. № 77/2018
г. по описа на А. съд – В., постановено между настоящите страни, е прието по
отношение на сградата в имота, че същата не е построена преди 1990 г., по отношение
на нея не важи чл. 7, ал. 4 ЗВСВГГФ (отм.), единствената хипотеза, при която частно
лице може да придобие сграда върху държавен горски фонд. Същата е станала
държавна собственост и не би могла да бъде придобита по давност. Респективно, при
възприемането на това становище отново се налага извод за липса на съсобственост
върху спорната сграда между ищеца и ответника.
При тези съображения настоящия съдебен състав намира, че в производството
7
не се доказа, че двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 10135.2464.37.1
представлява обща вещ за А. К. Ч. и Д. чрез МЗХ, поради което искът за делбата й
следва да се отхвърли.
При този изход на спора на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в производството в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Районен съд – В.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.В.“
№ 402, вх. 2, ет. 4, ап. 27, срещу Д. чрез МЗХ, иск с правно основание чл. 34 ЗС за
делба на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор №
10135.2464.37.1, построена върху имот с идентификатор № 10135.2464.37, със
застроена площ от 83 кв.м. и разгърната площ от 203 кв.м., находяща се в гр. В., р-н
„П.“, к.к. „Ч.“, м-ст „С.п.“ , състояща се от: входно антре, дневна с кухня-столова,
спалня, баня-тоалет и вътрешно стълбище към етаж втори; вътрешно стълбище,
коридор, четири спални, три бани-тоалет и три тераси на етаж втори, заедно с избен
етаж, състоящ се от: коридор, баня-тоалет и две обединени избени помещения - с обща
площ 62 кв.м., както и от две спални със общ санитарен възел с обща площ от 42 кв.м
на таванаски етаж, при следните квоти 58.6735 % от застроената площ или 119/203
кв.м. за Д. и 41 3365% от площта, или 84/203 кв.м. за А. К. Ч..
ОСЪЖДА А. К. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к. „В.В.“ № 402, вх. 2, ет.
4, ап. 27, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
– В. сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща дължимата държавна такса в
производството на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред О. съд – В. в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8