НОХД № 929/2019 год.
МОТИВИ:
Подсинението против подсъдимия Ц.С. ***, ЕГН **********
е по чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.20 ал.4 от НК, а именно затова, че
в периода от 23.01.2019 г. до 24.01.2019
г. включително, в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление,
действайки като помагач в съучастие с неустановено по делото лице - извършител,
с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага, умишлено е
улеснил извършването на измама, като е спомогнал за предаването на парични суми
и накити от пострадалите В.Й.Т. и Т.Д.Б. ***, у които от неустановеното лице -
извършител, е било възбудено заблуждение, че с действията си помагат за провеждане
на полицейска операция по задържане на телефонни измамници, и с това е причинил
имотна вреда в размер на 28 000 лв. на В.Й.Т. и съпруга й М.И.Т., както и
имотна вреда в размер на 1269.00 лв. на Т.Д.Б. и съпругата му М.Д.Б..
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVII от НПК – съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2
от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото подсинение и пледира
за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия с налагане на
наказание лишаване от свобода, което да се търпи ефективно.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Признава се за виновен по
предявеното му подсинение, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на подсинителния акт и отказва да се събират доказателства за тези факти.
Лично и чрез защитника си пледира за минимално наказание лишаване от свобода,
чието изтърпяване да бъде отложено.
Против
подсъдимият бяха предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански искове от пострадалите, както следва:
- от В.Й.Т. и М.И.Т. за сумата от 28 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане;
- от М.Д.Б. за сумата от 1235,66 лева, представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.
- от Д.Т.Б., в качеството му на наследник на починалия
пострадал Т.Б., за сумата от 16,66 лева.
На основание чл.84 от НПК посочените лица бяха
конституирани като граждански ищци в процеса .
На основание чл. 76 от НПК същите пострадали лица бяха
Конституирани и като частни подсинители против подсъдимия в процеса.
Гражданските ищци и частни подсинители В.Й.Т. и М.И.Т.
се представляваха в процеса от повереник, който наред с прокурора поддържа подсинението
против подсъдимия и пледира за неговото осъждане с налагане на справедливо
наказание, както и за уважаване на предявения от горните граждански иск в пълен
размер.
Гражданският ищец и частен подсинител М.Б. декларира,
че наред с прокурора поддържа подсинението против подсъдимия и иска да му се
наложи строго наказание, както и за уважаване на предявения от нея граждански
иск в пълен размер.
Гражданският ищец и частен подсинител Д.Б. декларира,
че наред с прокурора поддържа подсинението против подсъдимия без да взема
становище относно вида и размера на наказанието, което следва да се наложи.
Иска уважаване на предявения от него граждански иск в пълен размер.
Районният
съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, след като спази разпоредбите на чл.301 и
чл.370 и сл. от НПК, като прие за установено следното:
Към инкриминирания период подс. Ц.С. работел като сервитьор
в питейно заведение в гр.Пазарджик. До този момент не бил осъждан и криминално
проявен.
На 20.01.2019 г. подс. Ц.С. публикувал обява, че си
търси работа в интернет сайт „Ало БГ”. Още вечерта на същия ден получил
обаждане на оставения за контакт телефон с № 0896 599 663. Обадил му се
непознат мъж, който бил неустановеният по делото съучастник - извършител на
деянието. Той обяснил на С., че работата, която му предлага, се състои в това
да ходи на конкретни адреси, откъдето да взема определени парични суми, които
след това да му предава. Подс.С. се съгласил с предложението, съзнавайки, че по
този начин се включва в широко познатата схема на т. нар. телефонни измами. Той
бил наясно с това още в началния момент, когато непознатият мъж се свързал с
него по посочения начин и му обяснил в какво ще се изразява неговата работа,
като съзнавал това и по време на извършване на отделните действия, за които
получавал подробни указания. Задачата на подсъдимия била да взема дадените му
пари, да задържи от тях една част, а останалата сума да остави на място,
посочено му от неустановения съучастник - извършител.
Така в периода от 23.01.2019 г. до 24.01.2019 г. включително,
подсъдимият участвал в две престъпни деяния на територията на гр.Пазарджик.
Пункт І.
На 23.01.2019 г., около 17.20 ч., неустановеният
съучастник - извършител, се обадил на стационарен телефон с № … и провел
разговор с постр.Т.Б., понастоящем покойник. Последният се намирал в този
момент в дома си на ул.”Д.” №6, ет.11 в гр.Пазарджик. Извършителят се
представил на постр.Б. като *** от полицията и му заявил, че се провежда акция
за залавянето на телефонни измамници, като искал да му бъде оказано съдействие.
По настояване на представилия се за следовател, пострадалият му дал номера на
мобилния си телефон 0878 338 497. Малко след това същият човек се обадил на
пострадалия и го предупредил, че вероятно ще получи обаждане на стационарния
телефон и ако това се случи, той следва да се опита да задържи разговора. Не
след дълго на стационарния телефон постр.Б. получил обаждане от непозната жена,
която му заявила, че дъщеря му е със счупен крак вследствие на ПТП и се намира
в болница. Постр.Б. започнал да разпитва жената за подробности с цел да задържи
по-дълго разговора, каквито били указанията на „следователя Стоянов”.
Пострадалият получил второ позвъняване на стационарния се телефон, в което
мъжки глас му заявил, че със специално устройство са установили, че в жилището
си държи пари и бижута, като поискал от пострадалия да му ги предаде и му
заявил, че в противен случай ще бъде пребит, като заплахи били отправени и по
отношение на съпругата на пострадалия, която не била в жилището в този момент.
Тези разговори били чути от „следовател Стоянов”, който посъветвал пострадалия
да увие във фолио парите и златните накити, които има в дома си, като му
обяснил, че по този начин не могат да бъдат засечени от уреда на измамниците.
Постр.Б. взел намиращите се в дома му пари на стойност 100 лв., които били семейна
имуществена общност, както и дамски накити, собственост на съпругата му М.Б.,
както следва: комплект, изработен от бяло злато - 18 карата, съдържащ колие и
перлени обици, носещи името „Перлен блясък” на „Zerga”, с камък „Сваровски”;
чифт обици - сребърни, с речни перли; един сребърен пръстен с камък от аметист
— ръчна изработка; комплект от сребро, съдържащ колие без камък, с верижка;
комплект от сапфир, съдържащ колие от 15 грама и синджирче; комплект от обици
„Сваровски” от сапфир, с висулки, и пръстен; и комплект обици „Сваровски” от
сапфир и пръстен. Парите и накитите постр.Б. увил в алуминиево фолио и ги
поставил в найлонова торбичка. През това време провеждал разговор по мобилния
си телефон с представящия се за следовател и изпълнявал указанията му.
Междувременно получил ново обаждане на стационарния си телефон. Обадил се
отново мъж, който със заплашителен тон заявил на постр.Б., че идват, за да
вземат парите и накитите, които знаели, че държи в дома си. След като приключил
разговора, „следовател Стоянов” казал на постр.Б. да излезе на терасата на
жилището си и да хвърли найлоновата чанта, в която преди това бил поставил
парите и накитите, като му обяснил, че това ще помогне измамниците да бъдат
задържани на място с веществени доказателства. Постр.Б. излязъл на терасата,
намираща се над входа на жилищния блок, и хвърлил торбата с намиращите се в нея
пари и накити. В същото време неустановеният съучастник се обадил на подс.С. и
му казал да отиде пред жилищния блок на адреса, на който живеел постр.Б., и да
вземе чантата. Подсъдимият веднага отишъл на посочения му адрес и взел чантата
с намиращите се в нея пари и накити, след което си тръгнал.
Пункт ІІ.
На следващия ден - 24.01.2019 г., около 11.45 ч.
неустановеният съучастник - извършител, се обадил на стационарния телефон с № 034/44
13 58 и провел разговор с постр. В.Т.. Последната се намирала в дома си на
ул.”А. С.” №43, вх.Б, ет.1 в гр.Пазарджик. Отново се представил като следовател
Стоянов от полицията, след което заявил, че работи по схема за залавяне на
телефонни измамници и поискал от Т. да му съдейства за залавянето им. По
настояване на представилия се за следовател, постр.Т. му предоставила номера на
мобилния си телефон ….. Същият предупредил пострадалата, че вероятно с нея ще
се свържат измамници, които ще започнат да я заплашват, като уточнил, че се е
сдобил с тази информация в хода на провеждана операция по залавянето на
измамниците. Представящият се за следовател инструктирал пострадалата да не
прекъсва разговора с него, който провеждала по мобилния си телефон. Не след
дълго постр.Т. действително получила обаждане на стационарния си телефон, в
което непознат мъжки глас започнал да отправя закани, като искал от нея да му
предостави парична сума. След като прекъснала разговора провеждан на
стационарния телефон, постр.Т. получила обаждане на мобилния телефон от
представящия се за следовател Стоянов. Същият й заявил, че, ако има пари и
ценности в дома си, трябва да ги увие в алуминиево фолио. По този начин те
ставали неоткриваеми за специалната техника, с която измамниците разполагали.
Постр. Т. се подчинила и опаковала по указания й от „следователя” начин парите
и бижутата, които държала в дома си. Мнимият следовател попитал пострадалата
дали има и пари в банка, като постр.Т. отговорила, че има пари по банкова
сметка. „Следовател Стоянов” я уверил, че е набелязана от телефонните
измамници, като я инструктирал да отиде до банката, откъдето да изтегли парите,
след което да ги предаде на полицията. Постр.Т. се подчинила и веднага се
отправила към клон на банка „Уникредит Булбанк”, находящ се на ул.”Е. Й.” в
гр.Пазарджик. През цялото време тя поддържала връзка по мобилния си телефон с
представящия се за следовател, каквито били инструкциите на последния. След
като изтеглила сумата от 28 000 лв., които били собственост на постр.Т. и
съпруга й - св. М.Т., т.е. семейна имуществена общност, по указания на „следовател
С.” тя се насочила към градинката пред х-л „Тракия” в гр.П., където седнала на
пейка в парка. Тогава неустановеният извършител, представящ се за следовател,
казал на постр.Т. да остави чантата, в която била поставила изтеглената сума от
28 000 лв., под пейката и да се отдалечи от мястото, като я уверил, че има
опасност да стане престрелка между полицията и измамниците, поради което тя
трябва да се отдалечи възможно най-бързо от мястото. Постр.Т. се подчинила и
оставила чантата с намиращата се в нея парична сума в размер на 28 000 лв. под
пейката в парка, след което се отдалечила от мястото. Още докато пострадалата
била в банката, за да изтегли посочената парична сума, неустановеният по делото
съучастник позвънил на подс.С. и му казал да отиде пред банката и да чака
постр.Т., като му дал подробно описание на същата. Обяснил му също, че след
като излезе от банката, тя ще се насочи към близката градинка, където ще остави
чанта с пари под една от пейките, като му наредил да вземе чантата. Подс.С. изпълнил
дадените му указания и след като взел чантата с парите, оставени от постр.Т., отново
по указания на неустановения извършител се качил в таксиметров автомобил, като
се придвижил до автогарата в гр.Пазарджик. Оттам, отново по указания на
неустановения извършител, подс.С. се качил в друго такси, с което се придвижил
до гр.Пловдив, а оттам с автобус се отправил към гр.Велико Търново - гр.Горна
Оряховица - гр.Русе, където на указаното му от неустановения съучастник -
извършител място, оставил двете чанти, които бил взел от адресите в
гр.Пазарджик.
За извършеното подс.С. получил като възнаграждение, в
т.ч. и за покриване на разходите, които направил, сума в размер на 1400 лв.
Тази сума подсъдимият взел от място, посочено му от неустановения по делото
извършител.
На 01.02.2019 г. подс.С. бил задържан от полицейски
служители на ОД на МВР гр.Бургас във връзка с извършени измами на територията
на гр.Бургас, в които той играел ролята на куриер или т. нар. „муле”.
За извършените измами пострадалите подали съответни сигнали,
в резултат на което било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на разследването в ДП било извършено
разпознаване на лица /л.32-33, том I от ДП/, при което св.В.Т. разпознала подс.С.
като извършител на деянието на 24.01.2019 год., подробно описано по-горе.
Преди повдигането на обвинения спрямо С., с него била
проведена беседа от полицейски служител в Сектор „Криминална полиция” при РУ
Пазарджик, а именно св.С. Д.. Пред него С. направил пълни и подробни
самопризнания не само за измамата, извършена спрямо св.В.Т., но и за тази
спрямо постр. Т.Б., като написал и саморъчни обяснения за това.
Видно от заключението на назначената в ДП оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, общата стойност на
накитите, подробно описани по-горе, предадени от постр.Т.Б. и собственост на
съпругата му М.Б., възлиза на сумата от 1169 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз
основа на самопризнанието на подсъдимия по фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, показанията на разпитаните в досъдебната фаза на
процеса свидетели – В. Т., М. Т., Т. Б., М. Б., В. В., П. Р. и с. Д., както и
от заключението на СОЕ, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, събрани при разпита на гореизброените свидетели, т.к. същите са
събрани по предвидения в процесуалния закон ред, непротиворечиви са и напълно
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка. Непротиворечивоста на
доказателствата не налага да се извършва подробен анализ на същите
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Ц.С. е осъществил
престъпния състав на чл.209 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.20 ал.4 от НК,
като в периода от 23.01.2019 г. до
24.01.2019 г. включително, в гр.Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, действайки като помагач, в съучастие с неустановено по делото
лице - извършител, с цел да набави за себе си и за неустановеното лице имотна облага,
умишлено е улеснил извършването на измама, като е спомогнал за предаването на
парични суми и накити от пострадалите В.Й.Т. и Т.Д.Б. ***, у които от
неустановеното лице - извършител, е било възбудено заблуждение, че с действията
си помагат за провеждане на полицейска операция по задържане на телефонни
измамници, и с това е причинил имотна вреда в размер на 28 000 лв. на В.Й.Т. и
съпруга й М.И.Т., както и имотна вреда в размер на 1269 лв. на Т.Д.Б. и
съпругата му М.Д.Б..
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
престъплението. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на
престъплението. Съзнавал е, че иска да
набави имотна облага за себе си, както и за своя съучастник-съизвършител
/неустановен по делото/. Набавянето на имотна облага не е било възможно без
причиняване на имотна вреда за извършилите имущественото разпореждане. По този
повод той е проявил активност, като с поведението си е подпомогнал прекият
извършител на изпълнителното деяние на измамата – въвеждащият в заблуждение, като
помощта му се е изразила в това, че е улеснил довършването на престъплението,
доколкото е взел предаденото имущество от въведените в заблуждение и след това,
на свой ред го е предал на извършителя, по подробно описания по-горе начин. По
този механизъм предметът на престъплението е излязъл от патримониума на
пострадалите и влязъл в този на прекия извършител, а една част от него – 1400
лева и в патримониума на С..
Деянието е извършено при продължавана
престъпна дейност по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т.к. всяко едно от отделните
общо две деяния осъществява от обективна и субективна страна състав на едно и
също престъпление- измама. Отделните деяния са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Подс.С.,
освен че е предвиждал и е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Престъплението е извършено от него
в съучастие като помагач с друго неустановено лице, т.к. това лице е въвеждало
в заблуждение пострадалите, т.е. създавало е у тях неверни представи за
действителността, с което ги е мотивирало да извършат акт на имуществено
разпореждане, а С. е улеснил извършителя да извърши, респ. довърши
престъплението по подробно посочения вече начин. Подс. С. и съучастникът му са
имали общност на умисъла, т.к. всеки един от тях несъмнено е осъзнавал какъв е
приноса на другия за постигането на общия престъпен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК, както и
чл.373 ал.2 от НПК - за неговата индивидуализация.
За
да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7
от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК – “Престъпления против
собствеността”. Конкретно извършеното от подс.С. деяние също е със завишена
степен на обществена опасност първо, защото т. нар. в обществото телефонни
измами заемат един значително висок дял в ръста на престъпността в страната
през последните години и дават повод да се генерират огромни печалби от страна
на извършителите. Второ, защото жертви на т. нар. телефонни измами стават
обикновено възрастни хора, които са по-уязвими членове на обществото. Трето,
заради конкретния размер на общо причинените имуществени вреди от
престъплението – 29 269 лева, както и поради това, че е осъществено при
условията на продължавано престъпление, което заслужава по-високата социална,
морална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена
опасност, доколкото не е бил осъждан и криминално проявен до момента на
извършване на настоящото престъпно посегателство, а по местоживеене е позитивно
охарактеризиран.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и правото на собственост,
както и в желанието на подсъдимия да се облагодетелства по бърз и дори
престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства за подсъдимия съдът прецени на първо място направеното
самопризнание, независимо че същото е предпоставка за разглеждане на делото по
диференцираната процедура на Глава ХХVІІ от НПК. В конкретния казус
самопризнанието на подсъдимия и оказаното съдействие на полицейските и
разследващи органи има една значителна тежест за разкриване на цялостната
престъпна дейност на подсъдимия. Най-малкото това е така, защото ако той не го
бе направил би било изключително трудно да се докаже, че е действал в съучастие
като съизвършител с неустановеното лице, т.к. биха липсвали доказателства за
общността на умисъла, т.е. за това, че С. е знаел как конкретно пострадалите са
били въведени в заблуждение, респ. мотивирани да извършат акт на имуществено
разпореждане. Самопризнанието има значителна тежест и за разкриване на първото
от двете престъпни посегателства, включени в продължаваното престъпление, т.к.
ако С. не бе признал, че е участвал в тези деяния, то не биха били събрани
доказателства за това, доколкото пострадалият Т.Б. очевидно не е могъл да го
разпознае, щом в ДП такова процесуално-следствено действие с този пострадал не
е извършена, така както е извършено от пострадалата В. Т.. С други думи, самопризнанието на подсъдимия спомага за своевременното
разкриване на престъплението и неговото участие в престъпното посегателство. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика обективирана в Т.Р. № 1 от
06.04.2009г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2008 година. Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са
също чистото съдебно минало, позитивните характеристични данни, изразеното
разкаяние и критично отношение към стореното, тежкото материално положение и
имотно състояние за подсъдимия, а също и недоброто здравословно състояние.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия
са: - фактът, че деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление; - значителния размер на общо причинените с престъплението вреди
/29 269 лева/, които макар и да не покриват квалифициращия признак „големи размири”
все пак се равняват на 52 минимални работни заплати към инкриминирания период;
- фактът, че пострадалите от престъплението са възрастни хора; - фактът, че в
резултата на престъпното посегателство спрямо сем.Ташеви те са загубили
всичките си спестявания /28 000 лева/; - фактът, че подс.С., непосредствено
след извършване на престъпленията в гр.Пазарджик, е извършил и други две
подобни деяния в гр.Нова Загора и гр.Бургас, за което по делото бе приета като
писмено доказателство справка от РП-Бургас /лист 69-70 от съдебното дело/.
С
оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде лек превес на
първите. Съблюдавайки разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като
определи наказание за подсъдимия при условията на общата част в НК. При това
положение съдът определи наказание от три години лишаване от свобода, което
намери за съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите
по чл.36 от НК.
Веднага
след това съдът намали така определеното наказание с една трета, т.е. с една година
и осъди подс.С. на две години лишаване от свобода.
Съдът съобрази данните за личността на подсъдимия, подробно
изложени по-горе, след което отчете, че при извършването на конкретното
престъпно посегателство той се е проявил като личност, грубо незачитаща чуждото
право на собственост и непроявяваща никакво съжаление или съчувствие към
измамените възрастни хора. Отчетено беше и това, че ако подс.С. не бе приел да
участва като помагач в престъплението или се бе отказал от участие
непосредствено след извършването на изпълнителните деяния от прекия извършител,
то реални вреди за пострадалите не биха настъпили, а деянието щеше да остане
недовършено във фазата на опита. При това положение съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне и превъзпитание на
дееца, се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от
свобода. Това се налага и с оглед генералната превенция, предвид коментирания
по-горе завишен ръст през последните години на т. нар. телефонни измами, при
разкриването на част от които по-често биват залавяни т. нар. „мулета”, т.е.
помагачите на преките извършители, но не и самите тях. Ето защо е особено важно
в обществото да е ясно, че всеки следва да се въздържа от участие в телефонни
измами, па макар и само като помагач, още повече, че помагаческата дейност при
този род деяния има своя относително голям принос за довършването на тези
престъпления, т.к. без нея реално не биха настъпили имуществени вреди за
въведените в заблуждение, при положение, че няма кой да отиде до съответния
адрес или място и фактическите да вземе имуществото, с което въведеният в
заблуждение се разпорежда.
По тази причини не бе приложен институтът на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, макар че не съществува формална пречка
за това, доколкото към момента на деянието подс.С. не е бил осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер. Следва да се държи сметка обаче и
за това, че институтът на условно осъждане е едно изключение от принципа за
ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и се прилага само при
положителен извод относно това, че осъденият може да се поправи и без
настаняване в пенитенциарно заведение. Такъв извод настоящият съдебен състав не
направи, след като анализира всички факти характеризиращи личността на дееца, а
и конкретиката на инкриминираните събития, респ. неговото участие и принос в цялостната
престъпна дейност. Отчето беше и това, че С. във всички случаи би продължил с
извършването на подобен род престъпни посегателства ако не бе заловен при
поредното такова в гр.Бургас на 01.02.2019 година.
По тези причини и на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, доколкото не са налице хипотезите на чл.57 ал.1, т.1 и т.2
от горепосочения закон.
На основание чл.59 ал.1,
т.1 във вр. с ал.2 от НК от определеното наказание лишаване от свобода съдът
приспадна времето, през което подс. С. е бил задържан по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, считано от 13.00 часа на
05.02.2019 г., както и с постоянна мярка за неотклонение задържане под
стража,считано от 07.02.2019 г. до настоящия момент.
От деянието на подс.Ц.С. пострадалите В.Т.М.Т., М.Б. и
Т.Б. /последният понастоящем покойник, чийто права в процеса се упражниха от
наследниците му М.Б. – съпруга и Д.Б. - син/ са претърпели имуществени вреди,
за които горният дължи обезщетение - чл.45 от ЗЗД.
Съдът съобрази размера на причинените имуществени
вреди, които са 28 000 лева общо за В.Т. и М.Т.. За М.Б. вредите възлизат на
сумата от общо 1235.66 лева, т.к. стойността на накитите, нейна лична собственост,
възлиза на сумата от 1169 лева. Освен с накитите нейният покоен вече съпруг Т.Б.
се е разпоредил и със сумата от 100 лева, която е била семейна имуществена
общност. След смъртта на Б. той е оставил трима наследници /съпруга и двама
сина/, като една втора от стоте лева, т.е. 50 лева са станали лична собственост
на преживялата му съпруга, а останалата една втора от въпросната сума се
наследява поравно от тримата наследници. Казано с други думи, преживялата
съпруга притежава 4/6 ид. части от въпросната сума или 66.66 лева, а двамата му
сина по 1/6 ид. част или по 16.66 лева всеки от тях. При това положение
размерът на вредите за М.Б. се определя като се сумира стойността на накитите -
1169 лева със сумата от 66.66 лева, което се равнява на 1235.66 лева, а
размерът на вредите за конституирания в процеса наследник на пострадалия Т.Б. –
Д.Б., възлиза на сумата от 16.66 лева.
На следващо място съдът съобрази и това, че до момента
на постановяване на присъдата подробно посочените по-горе вреди не са
възстановени на пострадалите.
С оглед на казаното до тук съдът намери, че предявените
граждански искове са доказани по основание и размер, при което уважи същите и
осъди подс. Ц.С., както следва:
да заплати на В.Й.Т.
и М.И.Т., парична сума в размер на 28 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 24.01.2019 г. до окончателното й изплащане;
да заплати на М.Д.Б. парична сума в размер на
1235,66 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
имуществени вреди;
да заплати на Д.Т.Б. парична сума в размер на 16,66
лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени
вреди.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК, подс.С. бе осъден да
заплати сторените по делото разноски в
размер на 57.96 лв. за оценъчна експертиза, платими по сметка на ОД на МВР –
Пазарджик, а по сметка на РС Пазарджик да заплати 4% ДТ върху размера на
уважените граждански искове, сумата от 1120 лева за уваженият граждански иск на
В. и М. Т., сумата от 50,00 лева за уваженият граждански иск на М.Б. и сумата
от 50,00 лева за уваженият граждански иск на Д.Б., или общо сума от 1220 лева.
Държавните такси за гр. искове от М.Б. и Д.Б. бяха
определени в размер на по 50 лева, т.к. четири процента от техния уважен размер
е сума под тази стойност, при което таксата се определи съобразно изискването
на чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: