О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 377/2.5.2019г. Година
2019 Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На втори май Година две хиляди и деветнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иваничка
Славкова
ЧЛЕНОВЕ: Светлозар
Георгиев
Яна Панева
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВЧНД № 518 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частен протест на
ВРП подаден срещу определение по НОХД № 5420/18г. по описа на Районен съд-Варна, 15 състав, с който се протестира срещу
прекратяването на съдебното производство и връщането му на Районна прокуратура-Варна, за отстраняване на
допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения.
В частният
протест сe посочва, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в обвинителния акт са
посочени времето, мястото и начина на извършване на деянието, пострадалото лице и стойността на
инкриминираните вещи. С частният протест се иска от въззивната инстанция да
отмени определението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно и върне делото на ВРС за продължаване на съдебното
производство.
След като се запозна с материалите
по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
Протестът е подаден от надлежна страна, в установения
законов срок, поради което е допустим,
като разгледан по същество, настоящия съд го намира за неоснователен, поради
следните съображения:
Производството по делото е започнало с внесен във
Варненски районен съд обвинителен акт за извършено от подсъдимите Б.Б.Р. и М.П.Б. престъпление наказуемо по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, като било образувано НОХД №1560/2017г. по описа на РС Варна, 45 състав. Наказателното производство приключило с осъдителна присъда по отношение и
на двамата подсъдими.
Присъдата била обжалвана пред ОС- Варна, като било
образувано ВНОХД №345/2018г. по описа на ВОС.
С решение от
17.05.2018г. на въззивната инстанция, присъдата на РС- Варна била отменена и делото върнато в
първата инстанция за ново разглеждане от стадия на същинското съдебно заседание, на основание чл. 335 ал.2 вр. чл. 348 ал.3 т.1 от НПК- допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите Р. и Б..
След
връщане на делото в РС- Варна било образувано ново НОХД с № 2519/2018г. по описа
на съда, което било насрочено в разпоредително заседание, като в същото първоинстанционният съд с определение прекратил съдебното производство, тъй като приел, че на основание чл. 248 ал.1
т.3 от НПК е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила
довело до ограничаване правата на подсъдимите Р. и Б..
Постъпил частен протест от страна на ВРП и в
ОС-Варна било образувано ВЧНД № 1217/2018г. по описа на ВОС. Въззивният състав
с определение от 29.10.2018г. потвърдил определението на ВРС, 15 състав, като
приел, че в
обвинителния акт няма факти от които да се направи извод, че е било
взето общо решение между двамата
обвиняеми за обща задружна дейност в
последствие - като такива факти липсвали в обстоятелствената част на
обвинителният акт, което от своя страна води до неяснота и дефицит, който
препятства възможността на обвиняемите да разберат по какъв начин и какво
престъпление им се вменява, че са извършили.
В резултат на това
делото било върнато на ВРП за отстраняване на допуснатото отстранимо
процесуално нарушение.
На 29.11.2018г.
прокурор при ВРП- М.Неделчева внесла във ВРС отново делото с обвинителен акт,
като било образувано НОХД № 5420/2018г. по описа на ВРС, 15 състав. В разпоредително
заседание на 14.03.2019г. защитниците на подсъдимите Р. и Б.- адв. Ив.Томов и
адв. К.Бейлерян отново направили възражения за допуснатите още в първия
обвинителен акт процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита
на подсъдимите. В становището си по отношение на чл. 248 ал.1 т.3 от НПК адв.
Томов посочва, че „…Видно от новия обв. акт ВРП
вместо да изпълни указанията на съдебния състав не е отстранил тези съществени
процесуални нарушения, а единствено и само е написал същия този обв. акт и го е
внесъл отново за разглеждане, без тези процесуални нарушения от категорията на
отстранимите да бъдат отстранени, тъй като касаят привличането на обвиняемите
лица, респективно касаят именно тези несъответствия и пороци в привличането и
отново са пренесени в новия обв. акт…“. Адв. К. Бейлерян посочва, че „…Делото
беше върнато от съда на ВРП с конкретни указания…Прокуратурата след
произнасянето на настоящия съд и на ОС – Варна заменя единствено изречението,
което в първоначалния му вид беше „обвиняемите Б. и Р. решили да го откраднат“
с изречението „тогава двамата обвиняеми се спогледали и спонтанно решили да го
откраднат“…“.
С определение от
14.03.2019г. съдебният първоинстанционен състав приел, че констатираните
процесуални нарушения допуснати, при изготвянето на предходно внесен в РС –
Варна обвинителен акт срещу двамата подсъдими, не са отстранени и чрез
внасянето на новия обвинителен акт. Изключително подробно и мотивирано съдът е
приел, че продължават да са налице допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите Р.
и Б., след което прекратил делото и върнал същото на ВРП за отстраняване на
нарушенията.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло
становището на ВРС относно наличието на отстранимо съществено процесуално
нарушение, поради липсата на всички онези факти, които да кореспондират със
съставомерните признаци на деянието, в което са били обвинени двамата
подсъдими. Правилно е било
прието, че обвиненията срещу двамата подсъдими са
за това, че са извършили кражба в
съучастие помежду си, чрез използване на МПС, като в обстоятелствената част на
обвинителния акт фигурира единствено правния извод, че преди извършване на
деянието Б. и Р. съвместно са решили да откраднат процесната вещ. Правилно е приел, че факти, от които да се направи извод, че е
било взето такова общо, съвместно решение за обща задружна дейност в
последствие - в обстоятелствената част на обвинителният акт липсва. Правилно първоинстанционният съд е
констатирал, че по отношение на решението за
извършване на обща, задружна дейност, каквато прокурорът приел, че е налице,
отново фигурира единствено правният
извод, че двамата обвиняеми са се спогледали и спонтанно са решили да отнемат
процесните вещи, като въз основа именно на това взето спонтанно решение
впоследствие се описват определени действия от страна на подсъдимите Б. и Р., а
в заключение отново се визират общи действия на двамата подсъдими, които според
прокурорът са отворили сака, видели се намиращите се вещи, които взели, а сака
изхвърлили. В конкретния случай от това заключително изречение, касаещо
фактическото описание на обвинението въззивната инстанция споделя изложеното от
ВРС, че конкретни действия на всеки един от двамата подсъдими по отношение на
отварянето на сака, на вземането на вещи, на изхвърлянето му не се сочат, а се
посочват някакви общи действия без да се разграничават какви са били
конкретните на всеки един от двамата подсъдими и както е посочено по-горе
правния извод, че се спогледали и спонтанно са решили да извършат процесното
престъпление не е подкрепено от никакви други конкретни факти.
Настоящият въззивен състав
недоумява упоритостта на представителя на обвинението, с която се игнорират
становищата не само на първоинстанционният съд, който мотивирано е изложил защо
приема, че е налице допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, но и
становищата на две въззивни инстанции- първата по съществото на делото по
отменената първоинстанционна присъда, а второто е именно по поставените въпроси
по реда на чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.
Въззивната инстанция намира,
че е недопустимо представителят на обвинението да не се съобрази с
разпоредбата на чл. 249 ал.2 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК, като не изпълни
изключително подробно и в конкретика дадените
указания, не само на първоинстанционния съд, но и на предходната въззивна инстанция.
Въззивната инстанция държи
да отбележи, че от както е била отменена
първата присъда до настоящият момент е изтекъл близо едногодишен период,
считано от 17.05.2018г., а от първото връщане на делото след РЗ
е изминал 6-месечен срок. Период, в който прокурорът би следвало да
върне делото на разследващите органи за отстраняване на допуснатото процесуално
нарушение, да изготви нов обвинителен акт с необходимите реквизити и анализ на
доказателствата по делото, а не само както е посочил в частния протест, че в обвинителния акт са посочени
времето, мястото и начина на извършване на деянието, пострадалото лице и
стойността на инкриминираните вещи. Недопустимо е при повторно изготвяне на
обвинителния акт единственото ново, като обстоятелство да е:“…Тогава двамата
обвиняеми се спогледали и спонтанно решили да го откраднат….“.
Настоящия въззивен
състав намира, че посочените в определението на съда обстоятелства са сред така
изброените в чл. 249 ал.4 т.1 от НПК основания , предпоставяща налично
противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част, неяснота и
доказателствен дефицит, които възпрепятстват възможността на подсъдимите да научат за извършване на какво престъпление
са привлечени в това им качество. Предвид гореизложеното въззивната инстанция
споделя становището на ВРС, че при изготвянето на повторно внесения обвинителен
акт отново е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита на подсъдимите, които са лишени от възможност да разберат в
извършването на точно какво престъпление са обвинени и защо са обвинени, че са
извършили деянието в съучастие помежду си, което винаги съставлява съществено процесуално
нарушение.
В този
смисъл и с оглед ясно посочените от законодателя изисквания и критерии свързани
с предявено обвинение на лице за осъществено от него престъпление /или в съучастие/, въззивната
инстанция намира за неоснователни възраженията в частния протест, че изложените
аргументи от съдебния състав за прекратяване и връщане на делото не
съответстват както на събраното в досъдебното производство, но и на реквизитите
на обвинителния акт. Съдът не приема изложеното в частния протест, че
нарушенията, като цяло не биха могли да бъдат приети за съществени и същите да
доведат до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
Следва да се
отбележи, че въззивната инстанция не приема и обстоятелството, че в
обвинителния акт се съдържат изрази от разговорния език, като например „мръсна
газ“. Не става ясно прокурорът какво е искал да посочи и какъв анализ на
доказателствата да направи, използвайки в официалния документ, какъвто е
обвинителния акт изрази от разговорния език.
Предвид
гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че изводът на
първоинстанционният съд за наличие на допуснато отстранимо съществено процесуално
нарушение в обвинителния акт е правилен и законосъобразен.
Въззивният
състав намира за нужно да отбележи
повторно, че след връщане на делото на РП- Варна, наблюдаващия прокурор
следва да съобрази не само указанията на първоинстанционния съд, но и
констатациите, и указанията дадени във въззивното решение на ОС- Варна по ВНОХД
№ 345/2018г., с оглед недопускане на процесуални нарушения, които биха забавили за пореден път
съдопроизводството.
По тези съображения определението на ВРС в
обжалваната част следва да се потвърди, а частния протест като неоснователен
следва да се отхвърли.
С оглед гореизложеното, настоящия
въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден, поради което, съдът на основание чл.345,
ал.1, вр.чл.249, ал.3 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 467/14.03. 2019г. по НОХД №
5420/18г. по описа на Районен съд-Варна, 15 състав, с което е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на РП- Варна, предвид
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: