Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, V – ти граждански състав, в открито заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 425 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно
такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация Русе” ЕАД твърди, че ответникът е купувач на доставяна от
дружеството топлинна енергия в имот в гр.Р, ул."О" 5, бл.85, вх.Г,
ет.5, с абонатен № 13031020680. За периода 01.07.2018 г. - 26.07.2019 г. в този
имот ищцовото дружество доставило и на ответника била разпределена топлинна
енергия на обща стойност, след изменението на претенциите, в размер на 213,77
лв. по 20 броя фактури, която енергия не била заплатена. Ответникът дължал на
ищеца и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура до 03.10.2019 г.
в размер на 12,11 лв. За събиране на вземанията си ищецът подал заявление по
реда на чл. 410 от ГПК и по образуваното гр.дело № 6017/2019 г. по описа на РС-Русе
срещу ответника била издадена заповед за изпълнение на дължимите суми, лихви и
разноски. Съдът дал указания на ищцовото дружество, че следва да предяви иск
относно вземането си, като в противен случай ще обезсили заповедта за
изпълнение. Ето защо претендира да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът
дължи му дължи сумите: 213,77 лв. главница за доставена и разпределена топлинна
енергия за периода 01.07.2018 г. - 26.07.2019 г. по 20 броя фактури, лихва за
забава в размер на 12,11 лв., законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г.
до окончателното изплащане. Претендира присъждане на съдебните разноски в двете
производства.
Ответникът
Ч.И.Ш., чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата
молба, в който излага подробни съображения за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
На 07.10.2019 г. по ч.гр.д.№
6017/2019 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу Ч.И.Ш. *** ЕАД за сумите: 214,85 лева – главница, ведно със законната лихва от 04.10.2019 г., 12.23 лв. лихва за забава и 77 лв. разноски
в заповедното производство. Посочено е в заповедта за изпълнение, че вземането
произтича от доставена и разпределена топлинна енергия в имот в гр.Р,
ул."О" 5, бл.85, вх.Г, ет.5, с абонатен № 13031020680, за периода 26.05.2018 г. - 26.07.2019
г. по 21 броя фактури.
Приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и приетата по делото съдебно-техническа експертиза установяват, че блок
„85“, в който се намира притежаваният от ответника имот, е топлозахранен чрез
групова абонатна станция, като измерването на топлоенергия за отопление в
отделните имоти се извършва визуално, чрез индивидуални разпределители на
топлинна енергия. Подготовката на битова гореща вода се извършва от групова абонатна
станция, а измерването й е с индивидуални водомери.
Ответникът е собственик на
гореописания имот от 12.06.2018 г., видно от представения нот.акт № 152, т.ІІ,
д.№ 310/2018 г. по описа на нотариус Георги Георгиев. На 24.08.2018 г. същият
депозира заявление до изп.директор на „Топлофикация-Русе“ ЕАД за откриване на
партида за плащане на топлоенергията на посочения адрес. В същия документ
саморъчно е вписано „за периода 26.05 – 24.07.2018 г. да се префактурира на Ч.Ш.“.
Това обаче не е направено и за периода 01.07 – 24.07.2018 г. е издадена фактура
за топлинна енергия на стойност 21.73 лв. на името на предишния потребител П.Т.Ш.
От експертното заключение е видно
също, че в сградата е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което
се извършва от „Топлоснабдяване“ АД-Шумен, а дяловото разпределение на топлинна
енергия за БГВ се извършва от ищцовото дружество. За имота на ответника се
водят под отчет три отоплителни тела – два радиатора и щранг-лира и един
водомер за битова гореща вода. Претендираните от ищеца суми са формирани на
база: дял сградна инсталация, за отопление в имота – на база едно отоплително
тяло-щранг лирата и за битова гореща вода-само за отчетен период 01-24.07.2018
г. На основание законовите изисквания /ЗЕ, чл.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия към Наредбата за топлоснабдяването/,
експертът е определил количеството и стойността на топлинната енергия за първоначално
заявения исков период, възлизаща на 214.81 лв. с включен ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същият притежава специални знания и по делото не се събраха
доказателства, които да го опровергават.
Доставката
на топлоенергия е услуга, регламентирана в Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане - Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия и Наредба за топлоснабдяването №
16-334/06.04.2007 г. Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. Според чл.133, ал.2 от ЗЕ присъединяването на инсталациите
на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост. От посочените два законови текста следва, че собственикът и титулярът на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост може да стане клиент на топлинна енергия и за него да възникне задължение
да заплаща цената й и против волята си, ако притежателите на две трети от
собствеността в сградата решат същата да бъде топлофицирана.
Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ
собственикът на имот в сграда - етажна собственост дори да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остава клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата.
Изложеното дава основание да се
приеме, че като клиент на топлинна енергия ответникът дължи заплащане на нейната
цена от момента, в който е придобил това качество, т.е. от придобиване
собствеността върху имота, в който е доставяна енергията /12.06.2018 г./. Както
беше посочено по-горе, ищецът на 08.08.2018 г. издава фактура на стойност 21.73
лв. на името на друг потребител – П.Т.Ш. Следователно, въпреки разпореждането,
отразено саморъчно в заявлението за откриване партида на името на ответника в
ищцовото дружество, за префактуриране стойността на топлинната енергия в
периода 01.07 – 24.07.2018 г. това не е сторено. Ответникът не се води
потребител на доставената топлинна енергия за посочения период, поради което не
дължи и заплащане на нейната стойност.
Ето защо исковете следва да бъдат
уважени досежно стойността на доставената в имота на ответника топлинна енергия
за периода 25.07.2018 г. - 26.07.2019 г. и общата дължима сума, съобразно
експертното заключение, възлиза на 192 лв. Същата се дължи със законната лихва
от подаването на заявлението по чл.410 ГПК. Акцесорната претенция се явява
основателна до сумата 9.95 лв. Над посочените стойности до претендираната
главница от 213,77 лв. и до претендираната лихва за забава от 12.11 лв.
установителните искове като неоснователни подлежат на отхвърляне.
Съгласно Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на настоящото дело
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от претенциите, а именно: 77 лева по приложеното
заповедно производство и 425 лева за настоящото дело.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ч.И.Ш., с ЕГН **********,***, че дължи на „Топлофикация
Русе" ЕАД, с ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.„ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.директор Севдалин Желев Желев, сумите: 192 лева, представляваща цена
на доставена
и разпределена топлинна енергия за периода 25.07.2018 г. - 26.07.2019 г. в имот, находящ се в гр. Русе, ул."Околчица" 5, бл.85, вх.Г, ет.5, ведно
със законната
лихва,
считано от 04.10.2019 г. до окончателното й изплащане, 9,95 лева лихва за забава за периода 09.10.2018 г. - 03.10.2019 г., което
вземане е предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 6017/2019 г. по описа на РС-Русе,
като ОТХВЪРЛЯ установителните искове за дължимост на главница над сумата 192
лв. до претендираните 213,77 лв. и за периода 01 – 24.07.2018 г., и лихва за
забава над сумата 9.95 лв. до претендираните 12.11 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА Ч.И.Ш., с ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК *********, 425
лева – деловодни разноски в исковото производство и 77 лева разноски по ч.гр.д. № 6017/2019 г. по описа на Районен съд-Русе.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: