РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.ев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г.ев Въззивно търговско дело №
20225001000447 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 4556/08.06.2022 г. от Г. П. Д. ЕГН **********
против решение № 161/28.04.2022 г., постановено по т. д. № 561/2020 г. по описа на ОС –
Пловдив в частите, с които е отхвърлен иска на Г. П. Д. ЕГН ********** за осъждане на
ЗАД „Л. и.“ АД, ЕИК ********* да заплати разликата над присъдените неимуществени
вреди от 14 000.00 лева до предявения размер от 35 000.00 лева и над присъдените
имуществени вреди от 950.04 лева до предявените от 1 357.20 лева, представляващи
обезщетения за претърпени вреди, причинени му от ПТП, настъпило на 07.08.2019 г. в гр.
П., на кръстовището между бул. „Ц. ш.“ и ул. „У. У.“, причинено от А. С. К. при управление
на МПС с рег. № ********, марка „Х.“, модел „С.“, ведно с обезщетение за забавено
плащане върху сумата от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното в съответните части и да уважи исковите претенции в пълен размер.
Претендира разноски.
Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432 във връзка с чл. 493
1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени от Г. П. Д. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.“ № **, ет. *, ап. * и
съдебен адрес: гр. С. З., бул. „С. П. Е.“ № ***, офис № *, чрез адвокат П. К. против ЗАД „Л.
и.“ АД, ЕИК ********* - С., бул. „С. ш.“ № *** и съдебен адрес: гр. П., пл. „К. Ч.“ № *, вх.
*, ет. *, чрез адвокат В. Д..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 35 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
1 357.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ПТП,
настъпило на 07.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището между бул. „Ц. ш.“ и ул. „У. У.“,
причинено от А. С. К. при управление на МПС с рег. № ********, марка „Х.“, модел „С.“,
ведно с обезщетение за забавено плащане върху сумата от 27.11.2019 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 07.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището между
бул. „Ц. ш.“ и ул. „У. У.“ е станало ПТП, причинено от А. С. К. при управление на МПС с
рег. № ********, марка „Х.“, модел „С.“, в резултат на което Д. е пострадал като е получил
фрактура на раменна кост в средна част с разместване и така са му причинени
неимуществени и имуществени вреди.
С влязла в сила присъда № ******/16.11.2020 г., постановена по НОХД №
****/**** г. по описа на ОС – Пловдив (приложено), А. С. К. ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 07.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц. ш.“ с ул. „У. У.“,
при управляване на лек автомобил „Х. С.“ с рег. № ********, е нарушил правилата за
движение по чл. 37, ал. 1 изр. 1 от ЗДвП, по непредпазливост, при условията на независимо
съпричиняване с В. Г. И., е причинил средна телесна повреда на Г. П. Д., изразяваща се в
счупване на дясната раменна кост в средната част с разместване, довело до трайно
затрудняване движенията на горен десен крайник.
Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК: установени са деецът, деянието -
процесното ПТП, неговата противоправност и вината.
От заключението на съдебно-автотехническа експертиза на вещо лице В. С. (л.
144 - 169 от делото на ОС), която не е оспорена от страните, се установява следния
механизъм на ПТП: Водачът К. е управлявал л. а. Х. С. по южното платно за движение на
бул. „Ц. ш.“ в посока от запад на изток, след което е предприел маневра завой наляво към
ул. „У. У.“ и е спрял в кръстовището. По същото време водачът И. е управлявал л. а. А. **
по платното за движение на бул. „Ц. ш.“ в посока от изток на запад. Когато л. а. А. ** е бил
на около 121 – 122 м., водачът К. е потеглил с л. а. Х. С.. В резултат на скорости и
пресичане на траектории, след около 5.05 секунди е настъпил удар в дясната страна на л. а.
Х. С. и в предната част на л. а. А. **. След удара автомобилите са се установили на място и
в положение, отразено в протокола за оглед и фотоалбум на произшествието. Лек автомобил
Х. С. е потеглил от място с 0 км/ч, ускорил е и е достигнал в мястото на удара със скорост от
2
около 23 км/ч. Скоростта на движение на л. а. А. ** в момента на удара е била около 87
км/ч, поради липса на обективни данни за намаляване на скоростта му преди момента на
удара. Автомобилите са имали взаимна видимост както при момента на потегляне на л. а. Х.
С., така и преди л.а. А. ** да измине дистанцията на пълния спирачен път (опасна зона) за
спиране на автомобила преди мястото на удара. Дължината на пълния спирачен път на л. а.
А. ** е 76.14 м., а времето, необходимо за нейното изминаване, е 4.19 секунди. При
потегляне л. а. Х. С., л. а. А. ** е отстоял на около 121.82 м. от мястото на удара, поради
което К. е потеглил преди да попадне в опасната зона на л. а. А. **. Водачът А. К. е имал
техническа възможност да възприеме л. а. А. **, движещ се насрещно по път с предимство,
да го пропусне и след това да довърши маневрата завой наляво. Водачът В. И. е имал
техническа възможност да възприеме потеглянето на л. а. Х. С. и от скоростта си на
движение около 87 км/ч, при своевременна реакция, да промени скоростта си и да го
пропусне. Имал е тази възможност и ако се бе движил с нормативно максималната скорост
за населени места от 50 км/ч. При движение на л. а. А. ** със скорост 50 км/ч, вместо със
скорост 87 км/ч, от момента на потеглянето на л. а. Х. С., л. а. А. ** би преминал зад л. а. Х.
С. без да се налага водачът В. И. да предприема никакви действия.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо
лице д-р Д. М. (л. 128 – 130 от делото на ОС), дадено след запознаване с медицинската
документация по делото и след личен преглед на ищеца, което не е оспорено от страните,
ПТП на 07.08.2019 г. Г. Д. е откаран по спешност в шокова зала на Спешно отделение на
УМБАЛ „С. Г.“ гр. П., където е извършен преглед от травматолог, хирург, интернист,
неврохирург и анестезиолог и са направени рентгенови снимки, при което е установено
закрито, многофрагментно счупване на дясна раменна кост. Опериран е под обща анестезия
- открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация - два еластични пирона.
Поставена е ортеза за 45 дни. Имал е гладък следоперативен период. Проведена е
антибиотична и болкоуспокояваща терапия. Изписан е на 11.08.2019 г. за домашно лечение,
с указания за щадящ режим, в добро общо състояние. Постъпва на 06.12.2019 г. за втори път
в същото отделение и след оперативно отстраняване на металните тела е изписан на
09.12.2019 г. с указания за провеждане на физиотерапия, за каквато съобщава да е преминал
курс в районното ДКЦ, без да представя документи. Прегледан е на 31.08.2021 г. от ортопед
- травматолог поради постоянни болки в дясното рамо, ирадииращи към врата, и е установен
пълен обем на движение на раменната става, без хипотрофия на мускулатурата, с наличен
болезненост в крайните фази на движение, като са дадени указания за физиотерапия.
От прегледа на 24.09.2021 г. вещото лице констатира, че ищецът е с напълно
възстановени движения в дясната раменна става, с налична, възстановена мускулна маса на
десния горен крайник. Оплаква се единствено от болка при крайни движения в областта на
трапецовидния мускул в дясно, ирадииращи към шийните прешлени и непостоянно
схващане на целия горен крайник. Обективно установява хруптене при движение на дясна
раменна става.
При тези данни д-р М. дава заключение, че от ПТП на 07.08.2019г. ищецът е
3
получил закрито, многофрагментно счупване на дясна раменна кост, като травматичното
увреждане е настъпило като участник в ПТП - пътник на задна седалка, при челен удар на
лек автомобил, и е налице причинно - следствена връзка между ПТП и установените
травматични увреждания. Била е причинена болка със силно изразен характер, травмата е
довела до болеви усещания, които са намалявали бавно във времето. Изтърпял е силно
изразени страдания поради продължителността, многократните оперативни намеси и
ограниченото обслужване по време на лечението. Оплакванията са били най - интензивни
веднага след травмата до нейното стабилизиране, непосредствено след извършените
оперативни намеси и в периода на възстановяване. Нормалният период на възстановяване на
такъв вид увреда е 5 - 6 месеца при нормално протичане на оздравителния период.
Към момента на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № **************** за периода 11.04.2019 г. –
10.04.2020 г., което обстоятелство се признава от ответника.
Не е спорно, че ищецът е предявил претенциите си за изплащане на обезщетение
пред застрахователя и такова не е плащано.
Ответникът прави възражение, че не К., а другият водач е изцяло виновен за
причиненото ПТП. Това възражение е неоснователно, с оглед наличието на влязла сила
присъда. Участието на другия водач В. И. не води до намаляване на обезщетението, което А.
К., респективно неговият застраховател, дължат на ищеца, като то не е съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, от което ищецът търпи неблагоприятни последици. Това
възражение касае отговорността на съпричинителя В. И., която не е предмет на делото,
защото иск против това лице или против негов застраховател, не е предявен. Съгласно на чл.
53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно,
съпричиняването на деликта от няколко извършители не освобождава от отговорност този,
срещу който е предявен иск. Тяхната отговорност е солидарна, което означава, че
пострадалото лице може да търси обезщетение в пълен размер срещу всеки един от
причинителите или от неговия застраховател.
Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
380 от КЗ.
Налице е противоправно поведение от страна на водача на процесното МПС,
вреди и причинна връзка. Не се спори относно наличието на застрахователно
правоотношение.
Спорът е относно размера на обезщетението за причинените вреди.
В исковата молба се твърди, че като резултат от процесното ПТП, на ищецът са
причинени значителни неимуществени вреди: преживял стрес и се е променило
психическото и емоционалното му състояние. Твърди отключване на психотравма: след
инцидента бил силно притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат; трудно се концентрирал,
разсеян е; рязко ограничава социалните си контакти; нямал желание да извършва
4
обичайните си дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за
възрастта му. За известен период от време имал проблеми със съня, още се страхува да
пътува в автомобил. Претърпял физически болки и страдания по повод получените травми и
медицинските интервенции за тяхното преодоляване.
Видно от показанията на свидетелите Й. Ш. Д.а, майка на ищеца и М. Р. Г.,
приятел на ищеца, в болницата Д. много е плачел от болка. След изписването му е бил
обездвижен доста време, със специален колан. Майка му се грижила за него. След втората
операция отново не е можел да движи ръката, било му много трудно. И сега се оплаква и то
често, че го боли, не му се разрешава да вдига тежки неща, да натоварва ръката, защото
болката се увеличава. Ищецът не е както преди, станал е избухлив, нервен, често се оплаква
от болките. Преди катастрофата е спортувал активно във фитнесзала, сега не. След
катастрофата е доста изнервен, плашлив е, избягва да се вози в кола, оплаква се от кошмари,
не е довършил шофьорския курс, който бил започнал преди ПТП. В болницата бил уплашен,
не е изглеждал добре, доста бинтован. След сваляне на ортезата и прегледи му се наложило
повторно носене на шината, от което се стреснал, не му било приятно да не може да ползва
ръката си, изживял го тежко. Около година - година и половина продължили оплакванията
му след изписване от болницата.
Видовете медицински травми и свързаните с тях болки и страдания (интензитет,
продължителност и прогноза) са установени и от вече коментираното заключение на
медицинската експертиза.
Видно от заключението на психиатричната експертиза (л. 134 – 142 от делото на
ОС), Д. е преживял остра стресова реакция по време на ПТП и последващото лечение с
негативни емоции и болков синдром. Инцидентът се отразява негативно на психическото му
състояние, оплакванията му имат невротичен характер и покриват критериите на смесено
тревожно депресивно състояние в рамките на разстройство на адаптацията. Нарушаването
на обичайния житейски ритъм е продължило 4 – 5 месеца. Към момента на експертизата Д.
и психично здрав и е преодолял негативните емоции.
Ето защо и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, въззивният съд
намира, че сумата от по 20 000.00 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на
интензитета на причинените неимуществени вреди.
Предявени са и претенции за заплащане на имуществени вреди в общ размер на 1
357.20 лева, както следва: 1 310.00 лева за два броя пирони за фиксация на фрактурата на
раменната става, 19.80 лева за ортеза за раменната става и 17.40 лева - платена
потребителска такса за болничен престой от 3 дена.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, тези разходи са били
напълно необходими за лечението и са в пряка връзка с получените травми.
Представени са и разходни документи: фактури, издадени от УМБАЛ „С. Г.“ и
касовите бележки за плащането им (л. 29 – 31 от делото на ОС).
Ето защо сумите за имуществени вреди следва да бъдат присъдени.
5
Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че пострадалият е бил без правилно поставен предпазен колан.
За да е налице каквото и да е съпричиняване от страна на пострадалия е
необходимо да е установен конкретен принос от негова страна, без който не би се стигнало
до неблагоприятния резултат.
Според заключението на комплексната експертиза (л. 220 – 240 от делото на ОС),
Д. е бил без правилно поставен предпазен колан, защото, ако такъв бе правилно поставен,
многофрагментното счупване на дясна раменна кост не би настъпило.
Следователно е налице съпричиняване, което настоящата инстанция определя в
размер на 30 %.
Ето защо приетите за доказани суми на отделните обезщетение следва да бъдат
намалени с 30 % и така обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде в размер на
14 000.00 лева, а обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено в размер от
950.04 лева.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК не следва да бъдат присъждани
разноски за жалбоподателя за въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 161/28.04.2022 г., постановено по т. д. № 561/2020
г. по описа на ОС – Пловдив в частите, с които е отхвърлен иска на Г. П. Д. ЕГН **********
за осъждане на ЗАД „Л. и.“ АД, ЕИК ********* да заплати разликата над присъдените
неимуществени вреди от 14 000.00 лева до предявения размер от 35 000.00 лева и над
присъдените имуществени вреди от 950.04 лева до предявените от 1 357.20 лева,
представляващи обезщетения за претърпени вреди, причинени му от ПТП, настъпило на
07.08.2019 г. в гр. П., на кръстовището между бул. „Ц. ш.“ и ул. „У. У.“, причинено от А. С.
К. при управление на МПС с рег. № ********, марка „Х.“, модел „С.“, ведно с обезщетение
за забавено плащане върху сумата от 27.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта относно обезщетението за
неимуществени вреди, в едномесечен срок от съобщаването, при наличие на предпоставките
по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7