№ 764
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стоян Михов
СъдебниДаринка Т. Янакиева
заседатели:Борислав Анг. Тепавичаров
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА
и прокурора Р. Хр. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян Михов Наказателно дело от
общ характер № 20241100206258 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Б. С., редовно призован се явява лично.
За него се явява адв. П. Ч. - упълномощен защитник, редовно призован.
ПОСТРАДАЛИЯТ съгласно ОА П. И. К. се явява лично- редовно
призован.
СГП с представител.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм копие от обвинителния акт и
разпореждането на съда, преди повече от седем дни. Адв. Ч. ще ме защитава
по делото.
ПОДСТРАДАЛИЯТ: Получил съм копие от обвинителния акт и
разпореждането на съда, преди повече от седем дни. Само свидетел ще бъда,
не желая да участвам като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът не констатира процесуални пречки по хода на делото, предвид на
което и
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Снема самоличността на подсъдимия, съгласно лична карта, както
следва:
М. Б. С., роден на **** г. в гр. Русе, българин, български гражданин,
неосъждан, разведен, с висше образование, трудово ангажиран, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“ бл. ****, настоящ адрес гр. София, кв.
„Гео Милев“, ул. ****, тел: ****, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдът пристъпва към изслушване на участниците в производството по
въпросите на разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ: С оглед повдигнатото обвинение по отношение на
обвиняемия М. С. считам, че делото е подсъдно на СГС. Няма основание за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Считам, че в хода на ДП няма допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаването на
правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници.
Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените
правила към настоящия момент. Няма основание за разглеждане на делото при
закрити врата, привличане на резервен съдия или съдебни заседатели,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач, преводач на български жестов
език, извършване на съдебно следствени действия по делегация.
Не са налице основания за изменение на МНО, която понастоящем е
„подписка“.
2
Нямам искане за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред, с призоваване
на свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт.
ПОСТРАДАЛИЯТ: Присъединявам се към казаното от прокурора.
ЗАЩИТАТА: По точките, посочени изчерпателно в чл. 248, ал. 1 НПК
нямам възражения. Единствено и само имам възражение по т. 3 и категорично
считам, че на ДП и при изготвянето на обвинителния акт е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело
до ограничаване на правото на защита на моя доверител, а именно в неяснота
и в невъзможност по отношение възникналите факти от обстоятелства от
бланкетната правна норма по чл. 258, ал. 2 от НК предвид така възприетия
подход от страна на държавното обвинение. Какво имам предвид:
Чл. 258, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е бланкетна правна норма, в която следва в
нейното съдържание, като форма на изпълнително деяние да бъдат посочени
конкретните разпоредби, които специално в случая Данъчно осигурителния
процесуалния кодекс ние сме нарушили, съответно сме попречили на органа
на държавната власт на публичния изпълнител и данъчния орган, в случая тук
присъства П. К., но те са още 3 длъжностни лица, да изпълнят своите
служебни задължения. Привлечени сме по квалифициран състав - ал. 2 на чл.
258, а именно чрез употреба на сила по отношение на господин П. К.. Като
бланкетни правни норми, чрез които ние сме попречили на посочените
данъчни органи да извършат задълженията си, респективно да изпълнят
своето законово задължение, а именно да извършат проверка за установяване
на наличните парични средства „касова наличност“ и по вторите разпоредби
на ДОПК, да наложат запор върху наличните парични средства – касовата
наличност на проверяваното търговско дружество МД КОНСУЛТ ЕООД, въз
основа на което моят доверител има представителна власт, представил е
пълномощно, че в този случай може да го представлява.
Няма да навлизам в подробности по отношение на фактите и
обстоятелствата, които са анализирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно, че уговорката на данъчните служители е била да
бъде установена налична касова такава бройка на финансовите средства в
офиса на дружеството, респективно след преброяването изведнъж по свое
собствено усмотрение данъчните органи са тръгнали към налагане на запори и
изземване, за това си има специален ред и процедура, все пак ДОПК е кодекс,
не е някакъв подзаконен нормативен акт или някакво указание писмо на
Министерство на финансите, тази процедура е изцяло незапазена и общо
взето данъчните органи за превишили правата си и задълженията си към този
момент.
Бланкетните разпоредби, на които им се преписва извършено
престъпление, а именно какво сме попречили на данъчните органи да
3
изпълнят своите задължения:
На първо място чл. 12, ал. 4 от ДОПК - тази алинея има 12 точки, като от
т. 1 до т. 12 са изброени следните хипотези:
Публичният изпълнител, при спазване на разпоредбите на този кодекс
може да извърши следните действия:
По т. 1 – да налага обезпечителни мерки.;
По т. 2 – има право на достъп до обекта;
По т. 3 – да изисква деклариране на банкови сметки;
По т. 4 – да установява имущество;
По т. 5 – да изисква документи от проверяваното лице.;
По т. 6 – да иска разкриване на банкова данъчно-осигурителна тайна.;
По т. 7 – има безплатен достъп до публичните регистри на държавните
органи.;
По т. 8 – да изисква писмени обяснения.;
По т. 9 – да възлага експертизи и да ползва експертизата на вещи лица.;
По т. 10 – да изисква деклариране на определени факти и обстоятелства,
свързани с установяване на правно-релевантни действия на проверявания
субект.;
По т. 11 – да постановява административно нарушение.;
По т. 12 – да налага административно наказание.;
В така формулираното обвинение липсва нито една от тези точки от 1 до
12 на ал. 4 на чл. 12, както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което категорично мен ме затруднява да осигуря
ефективната защита, поради неяснота на така формулираното обвинение.
Чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 от ДОПК – прокуратурата използва съвсем
схематично изречението „да извършат проверка за установяване на наличните
парични средства в обекта, т.нар. „касова наличност“, само че чл. 110, ал. 3,
вр. ал. 1 от ДОПК сумира систематично данъчно ДОПК глава 15 и касае
данъчно осигурителния контрол при извършване на ревизии и проверки, ал. 3
дава легална дефиниция какво е това проверка, а именно, че проверката е
съвкупност от действия на органите по приходите относно извършване и
спазването на данъчното осигурително основателство. С проверка не се
осигуряват и установяват задължения за данъци и задължения за
осигурителни вноски, в ал. 1, която също ни е инкриминирана ни е посочено,
че органите по приходите осъществяват данъчно осигурителен контрол чрез
извършване на ревизия и проверки.
Още по-интересна е третата разпоредба, в която ние сме
инкриминирани, не знам по каква роля и в каква връзка – чл. 204 от ДОПК е
привързано към чл. 215, ал. 1, т. 2, което е привързано към ал. 2 от ДОПК. Та,
чл. 204 от ДОПК се намира в особената част на кодекса и е озаглавен „запор
върху парични средства“, даваме легална дефиниция какво е това запор -
4
налагането на запор по чл. 215, ал. 2 от ДОПК върху парични средства на
длъжника са извършва чрез описване и изземване внасанията по сметка на
публичния изпълнител, а чл. 215, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1 от същия кодекс е
наименован способ за принудително изпълнение, като принудителното
изпълнение и вземане се извършва чрез изпълнение върху парични средства и
вземания на длъжника, а в ал. 2 е посочено, че за движими вещи или парични
средства на длъжника, се смята до доказване на противното и тези, които са
установени у него, в жилището, помещение, офис, каса, сейф или кола. Това са
т.нар. обяснителни правни норми, но нямат някакви задължения от
императивен характер, които касаят някакво правомерно или неправомерно
поведение от моя доверител и така формулираното обвинение по бланкетните
правни норми категорично затруднява, обърква и ме води до невъзможност аз
правилно и ефективно да осигуря неговата защита, предвид което Ви моля на
основание чл. 248, т. 3 да презюмирате така допуснатите отстраними
процесуални нарушения и да прекратите съдебното производство и да
върнете делото на държавното обвинение да поправи обвинителния си акт и
да формулира точно, ясно и конкретно кои бланкетни правни норми, извън
легалните дефиниции за конкретната разпоредба по ДОПК ние сме нарушили,
респективно сме попречили на данъчните органи да извършат правно
релевантни законови задължения въз основа на легитимирани техни действия,
актове и разпоредби.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към казаното от моя защитник.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание, съобразявайки становището на страните по
въпросите на разпоредителното заседание, намери следното:
Изхождайки от фактическите рамки на внесения ОА и диспозитива на
същия, с който е повдигнато обвинение по отношение на подсъдимото лице
М. С. от страна на СГП, съдът констатира, че делото се явява родово и местно
подсъдно на СГС.
Съдът не констатира наличието на основания за прекратяване, или
спиране на наказателното производство, но настоящият съдебен състав
намира, че в хода на ДП е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е от естество да ограничи правото на защита на подсъдимото лице в
бъдещия съдебен процес и което е основание за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за неговото отстраняване.
Съобразявайки изискванията на чл. 246, ал. 1 и ал. 2 от НПК
представителят на държавното обвинение е изпълнил своите задължения да
изложи фактическите рамки на ОА, да посочи данните за самоличността на
обвиняемото лице, както и твърдението за участието на обвиняемото лице в
твърдяното инкриминирано деяние.
Според този съдебен състав при изготвянето на ОА, обаче, е допуснато
5
неяснота в повдигнатото обвинение и най-вече в диспозитива на същото
единствено и само в частта касателно посоченото от прокурора, като
нарушение на разпоредба на чл. 12, ал. 4 от ДОПК, тъй като съдът констатира,
че в действителност по отношение на същата, сочения приложим закон
предвижда 12 точки като правомощия на органите по приходите, като общото
посочване на визираната разпоредба не дават възможност да бъде преценено
коя конкретно от хипотезите на приложимата норма на чл. 12, ал. 4
представителя на държавното обвинение поддържа, че е част от повдигнатото
обвинение, за да може същото да бъде пълно предявено на подсъдимото лице
и за да може точно да очертае предмета на разследване и доказване в рамките
на производството. Вярно е обстоятелството, че представителят на
държавното обвинение в рамките на фактическите постановки е изложил
конкретни според него приложими хипотези на чл. 12, ал. 4, но същите не са
съответно пренесени в диспозитива на повдигнатото обвинение, което според
този състав е от естество да ограничи правото на защита и е основание делото
да бъде върнато в предсъдебната фаза на процеса, каквато неяснота съдът
констатира и в постановлението за привличане на обвиняем в рамките на ДП.
В останалата част настоящия съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на защитата, тъй като представителят на държавното обвинение
конкретно е посочил какви са задълженията на органите по приходите в
конкретния случай, кои конкретно разпоредби се явяват нарушени според
него, които пак според държавното обвинение попадат в хипотезата на
приложимия наказателен закон, запълващи бланкетната му характеристика.
В този смисъл, констатирайки наличието на допуснато процесуално
нарушение в предсъдебната фаза на процеса, съдът не намира за необходимо
да изследва останалите въпроси в рамките на разпоредителното заседание,
предпоставка за което в принципен план е наличието на годно обвинение и
констатация за липсата на допуснато в рамките на ДП процесуално
нарушение.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 6258/2024г., по
описа на СГС, НО, 2 състав.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения, водещи до ограничаване на защитата на
обвиняемото лице.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок от днес
пред САС, по реда на гл. 22 НПК
6
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
11:10 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7