Р Е Ш Е Н И Е № 260447
гр. Пловдив, 25.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Мария
Пеева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 824 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по
чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата Р.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощник адв. Л.Д. - М., със съдебен адрес ***, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ГМ.Димитров“ № 1,
представлявано от Б. И. и Р. М., да й заплати обезщетение за претърпените от
настъпило на 04.08.2020г. ПТП, както следва: неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания в размер на 53 700 лева, която сума
представлява разлика между претендираното застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 6300 лева, както и имуществени вреди в размер на 142.85
лева, която сума представлява разлика между претендираното застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1774.85 лева и изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 1632 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на получаване на поканата до окончателното
погасяване.
Ищцата твърди, че 04.08.2020 г., на път №ІІ-66,
на км. 106 /по стар републикански път в посока от *** към ***, до ***, на около
6 км. от ***/, при управление на МПС „Пежо боксер“, рег. № ****, водачът Д.Ж.Д.,
ЕГН **********, при неспазване на правилата за движение /при предприемане
маневра за навлизане в крайпътен имот, не пропуска насрещно движещия се
автомобил „Хонда джаз“ , рег. № ****, управляван от Р.Д.И./, и извършва ПТП.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство №
236/ 2020г. по описа на РУ ***, пр.пр. № 538/ 2020г. по описа на РП ***. Ищцата
твърди,
че към момента на пътния инцидент за „Пежо
боксер“, рег. № ****, е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното застрахователно
дружество, и която застраховка обхваща процесния период на ПТП-то. Ищцата
твърди, че в резултат на процесното ПТП е получила следните травматични
увреждания: счупване на ключицата, закрито. Твърди, че при лечението й е
извършена операция на 05.08.2020г. – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, хемерус, като при операцията й е поставена заключваща анатомично
контурирана плака за фрактура на ключицата (комплект със заключващи винтове О
2,7 мм), заплатена от ищцата. Твърди, че й предстои втора интервенция- за премахване
на поставените при първоначалната оперативна намеса винтове, след което ще
бъдат проведени и рехабилитационни процедури. Твърди, че такива са й извършвани
и след първата интервенция по поставяне на анатомично контурираната плака.
Ищцата твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди се изразяват в болки
и страдания от получената фрактура, както и болки и страдания, изпитани в
периода на лечението и в период на възстановяването. Твърди, че е изпитала
страх и безпокойство от хода и резултата от процеса на възстановяване, поради
обстоятелството, че възстановяването й е бавно и продължително, както и страх,
безпокойство и безсъние от невъзможността да може да движи ръката си свободно
за определен период от време, от възможността да не може да се обслужва напълно
самостоятелно, с оглед причинената й травма, довела до ограничения и
затруднения в движенията на левия горен крайник, както и от възможността за
настъпване на необходимост от полагане на грижи за нея, от страна на близките
й, което допълнително би ги обременило и би я травмирало психически. Твърди, че
общият размер на всички имуществени вреди са на стойност 1774.85 лева, които
вреди са конкретизирани по пера и размери в изпратената до ответника покана от
09.09.2020г. и допълнително писмо от 12.10.2020г. /приложени към исковата
молба/ Твърди,
че е предявила претенция пред ответника да заплати доброволно дължимото се
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
като застрахователното дружество й е заплатило следните суми: 6300 лв.,
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, и 1632 лв., обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Ищцата твърди, че
счита получено обезщетение за претърпени неимуществени за недостатъчно, както и
че претендира разликата до пълния предявен пред ответното дружество размер от
60 000 лв. Твърди, че сумата от 142,85 лв. представлява разликата между
полученото обезщетение за имуществени вреди и пълния размер на вредите. Претендира, че ответникът дължи заплащане на
обезщетението за забава върху размера на претендираното обезщетение, считано от
датата на получаване на поканата до пълното погасяване на задължението.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“
№ 1, представлявано от Б. И. и Р. М., чрез пълномощник адв. И. Ц., със съдебен
адрес ***, в срока за отговор по чл. 367 ГПК, е оспорил исковете като
неоснователни по основание и размер.
Ответникът не оспорва и съответно
признава следните факти: съществуването на валидно застрахователно
правоотношение за л.а. „Пежо боксер“, рег. № ****, по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите; ответното дружество е заплатило на
ищцата извънсъдебно част от претендираното от нея обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1632 лв. и неимуществени вреди в размер на 6300 лв. Оспорва
твърдените от ищцата травми- по вид, характер и продължителност. Прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като прекомерно и
необосновано завишено, несъответстващо на принципа на справедливостта и реално
претърпените от ищцата болки и страдания. Прави възражение за съпричиняване от
страна на пострадалата поради пътуване без предпазен колан, както и поради
това, че ищцата е управлявала процесния автомобил с несъобразена с конкретната
пътна обстановка скорост, респ. с неразрешена такава и с това си поведение е
допринесла за настъпване на процесното произшествие. Прави възражение, че
ищцата е провела неправилно лечение и с това е допринесла за по- продължителния
възстановителен процес. Твърди, че заплатеното от ответника обезщетение в
размер на 1632 лв. покрива изцяло извършените от ищцата разходи за лечение и
възстановяване на претърпените травми, вследствие на процесното ПТП. Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихви, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, като излага, че лихвата
следва да бъде начислена от деня, следващ датата 10.12.2020г.
В срока
по чл.372 ГПК ищцата е подала допълнителна искова молба, с която оспорва като
неоснователни направените от ответника с отговора на исковата молба възражения
по изложени в допълнителната искова молба съображения. Твърди, че е пътувала с
предпазен колан, както и че е управлявала автомобила с допустима и съобразена с
конкретните условия и обстановка скорост.
Твърди,
че е предприела адекватно и правилно лечение. Твърди, че провежданите
рехабилитации са спомогнали за по- бързото и ефективно възстановяване, като
същите не са извършени в болнично заведение, а в дома на ищцата. Ищцата твърди,
че освен преживените болки и страдания от физически характер, произтичащи от
причинените травматични увреждания и последвалата интервенция, е изпитала и
страдания от емоционален характер и естество. Твърди, че за периода на
възстановяване и лечение ищцата не е могла да упражнява своята професионална
дейност – ***, в резултат на което се е чувствала непълноценна и безполезна,
както е изпитвала притеснения от невъзможността да реализира доходи.
В срока
по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова
молба, с която заявява, че поддържа всички изложени от него в отговора на
исковата молба твърдения и направени възражения.
По същество ищцата чрез своя
пълномощник адв. Д. пледира за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Подробни съображения развива в представена писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
По делото е приложено АНД № 59/ 2021г.
по описа на Районен съд – ***, от което се установява, че с Решение № 260055/
04.03.2021г., влязло в сила на 19.03.2021г., Д.Ж.Д., ЕГН **********, е признат
за виновен за това, че на 04.08.2020 г., на път №ІІ-66, в землището на ***, при
управление на МПС „Пежо боксер“, рег. № ***, е нарушил правилата за движение- при
предприемане маневра отклонение на ляво по платното за движение, не пропуска насрещно
движещия се автомобил „Хонда джаз“, рег. №***, управляван от Р.Д.И., в пряка причинна
връзка с което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Р.Д.И.,
изразяваща се в счупване на лявата ключица, причинило трайно затруднение на
движението на левия горен крайник по смисъла на чл.129 от НК, като обвиняемият Д.
е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе решение по наказателното дело има обвързващата
сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд и установява в настоящото производство
факта на настъпване на процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено
от Д.Ж.Д. и вината на последния.
За установяване механизма на настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие и за установяване на вида и характера на
претърпените от ищцата телесни повреди и причинно- следствената връзка между
процесното ПТП и съответните травматични увреждания по делото е допусната и
изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, изготвена
от в.л. С.М. и от в.л. д-р Е.Б..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
заключението по КСМАТЕ, същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на
събраните по делото доказателства.
От заключението в неговата автотехническа част се
установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на МПС „Пежо боксер“ Д.Д., който е предприел маневра – завой на ляво,
без да пропусне насрещно движещия се автомобил, управляван от ищцата. Установя
се, че ищцата се е движила с разрешена и
съобразена с конкретната пътна обстановка скорост. От заключението се
установява, че по време на инцидента ищцата е била с поставен предпазен колан.
Травматичните увреждания на ищцата – счупване на ключицата и контузията на
гръдния кош, са причинени от предпазния колан, който при ПТП придобива
свойствата на твърд тъп предмет, като следва да се има предвид, че счупване на
лявата ключица е характерно увреждане от въздействието на предпазния колан при
челен удар.
От заключението в неговата медицинска част се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП на ищцата са причинени следните
травматични увреждания: счупване на лявата ключица с разместване, повърхности
травми на гръдния кош. Лечението на счупената ключица е било оперативно, след
което с имобилизация. Възстановяването до степен годност за физически труд е
траело 2-3 месеца. Контузията на гръдния кош и малкият излив в лявата гръдна
кухина са лекувани медикаментозно. Няма данни за настъпили усложнения. Докато
трае имобилизацията на лявата ръка качеството на живот е било понижено. Генезата
на плевралния излив не е изяснена, възможно е да се дължи на травматично
увреждане на белия дроб, което не е било конкретизирано, освен това е било в
малък мащаб. Плевралният излив е възможно да е вследствие на ПТП-то, но не е
потвърдено /пояснение на в.л. д-р Б. в о.с.з. от 18.10.2021г./. Установява се
от приетите по делото писмени доказателства – медицинска документация, и
заключението по КСМАТЕ, че ищцата е претърпяла две хирургични интервенции.
Първата е била за поставяне на металните фиксиращи елементи, а втората за
тяхното изваждане. Втората операция според поясненията на вещото лице, дадени в
о.с.з. от 18.10.2021г., не указва влияние върху функцията на крайника,
зарастването на костните структури е приключило, с оглед на което периодът на
възстановяване включва само зарастване на кожната рана, което приключва около
две седмици.
От събраните по делото доказателства, безспорно се
установи, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало
на 04.08.2020г. на ищцата са причинени следните травматични увреждания: счупване
на лявата ключица и контузия на гръден кош.
По делото са изслушани показанията на свидетеля К. К.
/във фактическо съжителство с ищцата/ относно неговите преки впечатления за
състоянието на ищцата след катастрофата и по време на оздравителния процес,
необходимостта от грижи, които близките на ищцата са полагали за нея, емоционално-
психическо състояние на ищцата след ПТП и негативните отражения върху психиката
на ищцата.
От показанията на свидетеля се установява, че след
операцията ищцата е била в безпомощно състояние – както физически, така и
психически; лявата ръка на ищцата е била обездвижена в продължение на три
месеца; след операцията ищцата не е могла да се обслужва сама, не е можела да
става от леглото и ляга сама без чужда помощ; не е могла да се придвижва сама
без чужда помощ. Ищцата е имала нужда от чужда помощ при къпане и обличане.
Според свидетеля едва след три месеца ищцата е започнала да движи ръката, първо
е вдигала до средата на тялото, след това започнала да я вдига малко по-
високо, до три месеца не е могла да стиска с ръката. Непосредствено след
катастрофата и през първите три месеца свидетелят твърди, че ищцата е изпитвала
много силни болки, вземала е хапчета, а на четвъртия месец е отишла на
физиотерапия. Свидетелят сочи, че ищцата е изпитвала затруднения при дишането,
имало е съмнения за плевра. Свидетелства, че ищцата има болки в раменната става
и не може да вдига никакви тежки предмети с лявата ръка, че е загубила
устойчивостта на лявата ръка, ръката е с нарушен обем на движение, поради което
ищцата среща затруднения в работата си при бораване с *** и затова все още не е
започнала пълноценно да ***. Свидетелят сочи, че ищцата изпитва страх от
шофиран, има страхова психоза и не би могла никога повече да шофира.
Свидетелства за промяна в емоционалното състояние на ищцата, преди катастрофата
ищцата била весела и много емоционална жена, а след катастрофата станала
маланхолична и уплашена.
При това положение, с оглед на събраните по делото
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено, че е налице
фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на причинителя на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на
извършителя – водач на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното
деяние са безспорно установени по силата на постановеното от наказателния съд
решение по чл.78а от НК, имащо характер на присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Безспорно установени са и получените от ищцата
травматични увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с
процесното ПТП.
С доклада по делото е признато за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на процесното ПТП с
ответното дружество за т.а. „Пежо
боксер“, рег. № **** е имало валидно сключени застраховки „Гражданска
отговорност на автомобилистите.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по
предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В настоящия случай
наличието на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
Предявените
искове по чл. 432, ал.1 от КЗ за имуществени и неимуществени вреди против
застрахователя са доказани по основание поради наличието на основните елементи
от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и
противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях). В полза на ищцата е
възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й имуществени
вреди, представляващи направени разходи от ищцата за нейното лечение, и неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания вследствие на
получените травматични увреждания.
С
доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответното дружество е заплатило на ищцата извънсъдебно част
от претендираното от нея обезщетение за имуществени вреди в размер на 1632 лв.
и неимуществени вреди в размер на 6300 лв.
При
определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалата неимуществени
вреди съдът съобрази следното:
Ищцата е претърпяла следните травматични увреди:
счупване на лявата ключица с разместване и повърхностни травми на гръдния кош.
По отношения на плевралния излив не може безспорно да се приеме, че същият е в
пряка причинно- следствена връзка от
ПТП, тъй като е възможно да е в следствие на ПТП, но не е потвърдено /съгласно
дадените от в.л. д-р Б. обяснения в о.с.з. от 25.10.2021г./, с оглед на което
настоящият съдебен състав не приема за установено, че плевралният излив е в
резултат на процесното ПТП.
Счупването на ключицата е довело до трайно
затрудняване движението на горния ляв крайник, като възстановяването до степен
годност за физически труд е траело 2-3 месеца.
Ищцата е
претърпяла две операция – за поставяне на импланите и за тяхното изваждане.
След първата операция ръката на ищцата е била имобилизирана, възстановителния
период е продължил около 2-3 месеца, през което време ищцата е имала нужда от
помощ в ежедневието си за обличане и поддържане на лична хигиена. Възстановяването
от втората операция е продължило около две седмици – до зарастване на кожната
рана.
Ищцата е изпитвала физически болки, които са били най-
силни непосредствено след инцидента и които постепенно са затихвали в хода на
оздравителния процес до пълното им изчезване след неговото приключване. Не се
установи от събраните по делото доказателства оздравителният процес да е
протекъл с усложнения и с извън обичайното за този вид травма продължителност. В
тази връзка следва да се посочи, че съдът преценявайки показанията на свидетеля
К., с оглед на това, че с ищцата са във фактическо съжителство, отчита неговата
евентуална заинтересованост и не кредитира напълно показанията му в частта
относно продължителността и интензитета на изпитваните от ищцата физически
болки, необходимостта й от чужда помощ в продължителен период от време при
лягане и ставане от леглото, съпровождане при ходене, „вдигане на краката, за
да може да бъде в покой“. Показанията на свидетеля, че ищцата не е можела
напълно да си използва лявата ръка в продължение на три или три месеца и половина,
след което е започнало „частична реставрация“ на ръката не се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства /медицинска документация/
и заключението по КСМАТЕ. Съгласно заключението възстановителният период е 2- 3
месеца, но това включва до степен годност за физически труд. Не се подкрепят,
от приетите по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице
по КСМАТЕ, показанията на свидетеля, че и към настоящия момент лявата ръка на
ищцата „няма устойчивост и е с нарушен обем на движение относно тежести“,
поради което ищцата среща затруднения в работата си на *** – при боравене с ***.
Останалите травматични увреждания – повърхности травми
на гръдния кош са довели до болки и страдания, които са отшумели в рамките на
възстановителния период. Контузията на гръдния кош е довела до болки и
страдания без разстройство на здравето, като съгласно заключението по КСМАТЕ
възстановяването трае по- малко от 30 дни.
Безспорно
ищцата е преживяла и негативни емоции – стрес, нервно напрежение и
безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент, които съдът отчита при
определяне на обезщетението. Кредитира в тази връзка показанията на св. К., че ищцата
има страх от шофиране и не може по психоматични причини да шофира кола. При
определяне на обезщетението отчита и обстоятелството, че ищцата в продължителен
период от време не е могла да упражнява професията си на ***, като съдът
приема, че ищцата обективно не е имала възможност за това за период от три –
четири месеца /включва възстановителния период съгласно заключението по КСМАТЕ
до три месеца и показанията на св. К., че на четвъртия месец е ходила на
физиотерапия/.
С оглед на гореизложеното, установената съдебна
практика и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, и
обстоятелството, че на ищцата е изплатено извънсъдебно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 6300 лв., съдът намира, че исковата претенция
за обезщетение от причинените травматични увреди: счупване на лявата ключица и
контузия на гръдния кош, както и преживени негативни емоции - стрес и
безпокойство, е доказана, а предявеният иск следва да бъде уважен в размер от 30000
лв. Посочената сума, според съда, ведно с полученото извънсъдебно обезщетение, справедливо
възмездява ищцата за претърпените в следствие процесното ПТП физически болки и
преживян стрес.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда
обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост
не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на настъпването им
и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния резултат. С посочените
размери, според настоящия състав на съда, ще се реализира целта на института за
репарация на търпените от увредения неимуществени вреди.
При
определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се разгледа и
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в това, че ищцата е пътувала без предпазен колан, управлявала е
автомобилът с неразрешена и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост
и е провела неправилно лечение. Възраженията са неоснователни, тъй като от
събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е пътувала с предпазен
колан и е била с такъв по време на инцидента. Ищцата е управлявала автомобилът
със скорост, която е била разрешена и съобразена с конкретната пътна
обстановка. Не са събрани доказателства, от които може да се обоснове
заключение, че ищцата е провела неправилно лечение, с което е допринесла за
преживените от нея болки и страдания.
Предвид на изложеното искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 30 000 лв., като до пълния предявен размер от 53 700 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди е частично
основателен по следните съображения:
Представените от ищцата фактури и касови бележки за
закупени имплатни, медикаменти и консумативи, за заплатени изследвания,
прегледи при лекар и болничен престой възлизат обща на сума от 1774,85 лв.
/л.15-л.28/.
Предвид, че настоящият съдебен състав не приема за
установено, че плевралният излив е в резултат на процесното ПТП, то направени
разходи в тази връзка- за изследвания и закупени медикаменти, в общ размер на сумата
от 82,52 лв., съгласно представените фактура и касови бележки /л.15-л.28/, не
следва да бъдат репарирани от застрахователя.
С оглед на изложеното съдът приема, че направените от
ищцата разходи, във връзка с проведеното й лечение, съгласно представените
разходооправдателни документи възлизат на сумата от 1692,33 лв. На ищцата е
заплатено извънсъдебно от застрахователя обезщетение за имуществени вреди в
размер на 1632 лв.
С оглед на горното искът за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди е основателен до сумата от 60,33 лв. /разликата между изплатената
от застрахователя извънсъдебно сума и признатите от съда разходи във връзка с
лечението на ищцата/, като до пълния претендиран размер от 142,85 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за
присъждане на обезщетение за забава и законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни
застрахованият да е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният
момент на забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените
лица или от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищцата писмени доказателства – покана с приложена разписка за пощенска пратка
/л.36-л.39/, се установява, че ответното дружество е уведомено на 10.09.2020г.
С оглед на горното претенциите на ищцата за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 10.09.2020г.
В частта по разноските.
Ищцата
претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 2198 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2574 лв. или общо за разноски сумата от
4772 лв.
Съобразно
уважената част от исковете, на ищцата следва да бъдат заплатени от ответника
разноски в общ размер от 2662,78 лв. /4772 лв. х 0,558/.
Ответното
застрахователно дружество е направило разноски в общ размер от 430 лв.
/депозити за вещи лица по КСМАТЕ и за свидетел/. Не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, независимо, че в
производството ответник е представляван от пълномощник адв. И.Ц..
Съобразно на отхвърлената част от исковете
ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски на ответника в общ размер на
190,06 лв. /430 лв. х 0,442/.
След влизане в сила на решението по АНД № 59/ 2021г.
по описа на Районен съд ***, на основание чл.83, т.4 от ГПК ищцата е освободена
от заплащане на разноски за производството, поради което от бюджета на съда са
заплатени суми за възнаграждения на вещите лица по КСМАТЕ /за въпросите,
поставени от ищцата, общо в размер на 400 лв./. В тази връзка и на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 223,20 лв., изчислено съответно на
уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от Б. И. и Р. М., да заплати на Р.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, осъществило
се на че 04.08.2020 г., на път №ІІ-66, на км. 106 /по стар републикански път в
посока от *** към ***, до ***, на около 6 км. от ***/, причинено от Д.Ж.Д., ЕГН **********, при управление на товарен „Пежо боксер“, рег. № ****, в размер на 30 000
лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 10.09.2020г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 53 700 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от Б. И. и Р. М., да заплати на Р.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***,
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, осъществило се на
че 04.08.2020 г., на път №ІІ-66, на км. 106 /по стар републикански път в посока
от *** към ***, до ***, на около 6 км. от ***/, причинено от Д.Ж.Д., ЕГН **********, при управление на товарен „Пежо боксер“, рег. № ****, в размер на 60,33 лв. /шестдесет
лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 142,85 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1,
представлявано от Б. И. и Р. М., да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно уважената част от иска, възнаграждение за вещи
лица по допусната КСМАТЕ в общ размер на 223,20
лв. /двеста двадесет и три лева и двадесет стотинки/ за производството по търг. дело № 824/ 2020г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Р. М.,
да заплати на Р.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2662,78 лв. /две хиляди шестстотин
шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски
за производството по търг. дело № 824/ 2020г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Р. М., разноски в общ размер
от 190,06 лв. /сто и деветдесет лева и
шест стотинки/ за производството по търг. дело № 824/ 2020г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив.
Сумите
могат да бъда изплатени от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на ищцата по
банкова сметка: ***, BIC: ***, ***, с титуляр Адвокатско дружество „М. и Д.“.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: