Р Е Ш Е Н И Е
№202
04.11.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 1203 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „К.“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, к-с „Ф.Н.Х.“, бл.**,
ап.***, представлявано от управителя Д.П., с адрес за кореспонденция:
гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № ** против Наказателно постановление
№ 20-002706 от 05.09.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с което на
основание чл.75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/ на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно
нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ. Моли се съдът да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание процесуалният
представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на
доверителя си. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
поради липса на състав на административно нарушение. Не сочи нови
доказателства.
Процесуалният представител на ДИТ –
гр.Сливен оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на
атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени
и ангажира гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена на 19.08.2019г. проверка
по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – ресторант „К.“,
находящ се в КК Слънчев бряг, кв.“Чайка“, стопанисван от „К.“ ООД, инспекторите
в ДИТ-гр.Сливен установили, че лицето Д.Ю.М., гражданин на Руската Федерация,
предоставя работна сила, като „Барман“ /по време на проверката лицето изготвяло
напитки по поръчка на клиенти/. От изисканите и предоставени от „К.“ ООД
документи, удостоверяващи пребиваването и трудовата заетост на лицето
Мещанинов, контролните органи установили, че същият пребивава в Република
България въз основа на издадена виза за краткосрочно пребиваване /виза вид С –
организиран туризъм/ за периода от 10.06.2019г. до 10.12.2019г. Предвид
гореизложеното, инспекторите на ДИТ-Сливен констатирали, че „К.“ ООД, в
качеството си на работодател е допуснал Д.Ю.М., гражданин на Руската Федерация,
да извършва трудова дейност на 19.08.2019г. без да има достъп до пазара на
труда. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен
акт, въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал управителят на дружеството-жалбоподател,
който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред
настоящата инстанция.
Съдът, в
контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и
служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от съставителя, респективно от административно-наказващия орган. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (оправомощен да
издава НП по силата на Заповед № 3-0634 от 02.07.2019г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл.34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя П.С.Д., свидетел при
установяване на нарушението.
По делото не
се спори, че в деня на проверката лицето М. е полагал труд, като барман в
процесния ресторант. Твърди се от страна на жалбоподателя, че М. бил съдружник
в „Т.Д.А.С.“ ООД, както и че същият работел в ресторант „К.“ на основание
сключен между „К.“ ООД и „Т.Д.А.С.“ ООД договор от 01.04.2019г. за предоставяне
на услуги, с предмет на договора – обслужване на клиенти в ресторант „К.“ в
срок до 01.10.2019г. със собствени сили на съдружниците /на „Т.Д.А.С.“ ООД/ или
чрез наети лица.
Действително
от представеното по делото справка от търговския регистър /л.19/, лицето Д.Ю. М.
е съдружник в „Т.Д.А.С.“ ООД. Това обстоятелство обаче, както и приложения
Договор за предоставяне на услуги от 01.04.2019г. /л.17/ съдът намира за
ирелевантни към настоящият казус.
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В настоящият случай
безспорно е установено, че лицето М. е предоставял работна сила, като „барман“
в процесния обект /по време на проверката лицето е приготвяло напитки по
поръчка на клиенти/. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, право на
достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които
имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на
сезонна работа по чл.24, ал.3 от ЗТМТМ. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.3 от
ЗТМТМ сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната година
съгласно чл.24л от Закона за чужденците в Република България се
регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя
декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на
закона.
От данните по
делото се установява, че към датата на проверката лицето М. е пребивавало в
Рбългария въз основа на виза, тип С, като организиран турист. Липсват данни по
делото на същият да е бил регистриран в Агенцията по заетостта, като сезонен
работник по реда на чл.24, ал.3 от ЗТМТМ. Изводът, който се налага е, че към
процесната дата, М. е нямал право на достъп до пазара на труда. Като е допуснал
до работа лицето М., дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател е
извършило установеното от контролните органи административно нарушение, за
което е било законосъобразно санкционирано.
Неоснователни
са изложените от процесуалният представител на жалбоподателя възражения за
липса на нарушение, предвид обстоятелството, че към деня на проверката Д.Ю. М.
е съдружник в „Т.Д.А.С.“ ООД, с което дружество жалбоподателят имал сключен
договор за предоставяне на услуги. В случаят М. не е престирал труд в полза на
неговото дружество „Т.Д.А.С.“ ООД, за да се приеме, че не е налице нарушение, а
в „К.“ ООД. Предоставянето на работна сила, както беше посочено по-горе всякога
се урежда като трудово след разрешение на Агенцията по заетостта, когато се
касае за граждани на трети държави. Същото се отнася и до съдружниците, които
предоставят работна сила, като работници или служители в други, различни от
техните дружества.
Що се отнася размера
на наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция, съдът намира
същата за необосновано завишена. С оглед на това, съдът счита, че същата следва
да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 500 /петстотин/ лева като счита, че в максимална степен
би способствала за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-002706 от 05.09.2019г. на Директора на Д. „И.п.т.“***, с
което на основание чл.75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност /ЗТМТМ/ на „К.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, к-с „Ф.Н.Х.“, бл.**, ап.***, представлявано от управителя Д.П., с адрес за
кореспонденция: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № **, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение по
чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА санкцията на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: