Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С., 14.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 20 - ти състав, в публичното заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Е. К., като разгледа гр.д. № 1656/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК.
Ищецът Държавата, представлявана от Областния управител на Област С., твърди, че е собственик на реална част от Урегулиран поземлен имот І (първи), от квартал 10 по плана на гр. С., местността „Панорамен път-спец. нужди-Б.П.”, утвърден със Заповеди №№ 452/1962 г., РД-09-50-637/27.11.1997 г., РД-50-311/27.11.2000 г. с площ по графични данни на тази реална част от 5 464 кв.м. и площ на целия урегулиран поземлен имот от 6 008 кв.м., при граници на реалната част: север: улица с о.т. 45В и УПИ ІІ-2; изток - УПИ ІІ-2, ПИ пл. № 690 и ПИ пл. № 681; юг-улица с о.т.36, о.т. 37 и о.т. 38, и запад-улица с о.т. 43, о.т. 43 и о.т. 44Б, и граници на цялото УПИ І: север-улица с о.т. 45В, о.т. 46 и УПИ ІІ-2; изток-улица с о.т. 38 и о.т. 46 и УПИ ІІ-2; юг-улица с о.т. 36, о.т. 37, о.т. 38; запад-улица с о.т. 43, о.т. 43а, о.т. 44, о.т. 44Б и УПИ ІІ-2. Твърди собствеността в негова полза да е възникнала въз основа на отчуждаване на имота, за което е издаден акт за държавна собственост /АДС/ № 4726/22.09.1949 г., който имот в последствие е актуван като частно държавна собственост с АДС № 06990/17.02.2009 г.. В съдебно заседание на 12.10.2015 г. е направено уточнение, че процесният имот (реална част от УПИ-1, кв. 10) представлява три поземлени имота с идентификатори 68134.1936.813, 68134.1936.1156 и 68134.1936.814. по Кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със заповед РД-18-68/02.12.2010г. на ИД на АГКК, съгласно одобрената кадастрална карта. Твърди, че ответниците се легитимират като собственици на описаната реална част с три нотариални акта- Нотариален акт № 127, том І, рег. № 3510, дело № 117 от 10.06.2008 г. на Нотариус Н. Г., рег. № 276 на НК; Нотариален акт № 200, том І, рег. № 6156, дело № 186 от 05.09.2008 г. на Нотариус Н. Г., рег. № 276 на НК и Нотариален акт № 001, том ІІ, рег. № 6157, дело № 187 от 05.09.2008 г. на Нотариус Н. Г., рег. № 276 на НК, като твърди, че по силата на така обективираните разпоредителни сделки ответниците не са станали собственици на процесния имот, тъй като праводателят / праводателите / им не е бил собственик, тъй като нотариален акт № 21, том 89/1975 г. на І Нотариус при СРС, с който се е легитимирал като собственик е неавтентичен, тъй като не е подписан от нотариус Н.В., посочена като автор на официалното изявление на нотариуса /уточнение на иска направено с молба в о.с.з. от 11.05.2015г., лист 416 от делото/. Претендира разноски.
Ответниците - Н.К.М., Д.Х.П. и И.П.С. оспорват иска. Оспорват правния интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск, като оспорват държавата да се е легитимирала като собственик на процесния имот с представените актове за държавна собственост. Твърдят да се легитимират като собственици по силата на обективираните в трите посочени в исковата молба нотариални актове разпоредителни сделки.
Третото лице- помагач на ищеца „Б.Г.И.“ ЕООД оспорва правата на ответниците като собственици на процесните имоти с доводи за придобиването им от несобственик.
Съдът, като съобрази
събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По въпроса за допустимостта на иска по делото е постановено определение № 663/03.12.2014г. по ч.гр.д. № 4000/ 2014г. на ВКС, Іг.о., което е задължително за настоящата инстанция.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост.
В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича правният му интерес - наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. С оглед конкретните обстоятелства по делото ищецът следва да установи и че съществува идентичност между имота, който твърди, че е придобил по силата на отчуждаване на посочения в исковата молба закон, съответно който имот е прехвърлил на третото лице - помагач и имота, на който ответниците се легитимират като собственици.
В тежест на ответниците при доказване на горните факти е да докажат, че са собственици на процесния имот, с оглед въведеното основание – покупко-продажба.
От решение № 2314/09.11.1948 г. на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, VІ район, се установява, че от И.А. А. са отчуждени няколко имота, между които и нива в землището на с. Б., м. „Ширината” с площ от 7935 кв.м. На 22.09.1949 г. е съставен Акт за държавна собственост № 4726 (834), в който е отразено одържавяването по реда на ЗОЕГПНС на нива с площ от 7 935 кв.м в землището на с. Б., м. „Ширината”, бивша собственост на инж. А. И. А. при съседи: от две страни път, път с дере и Д. ЦА.. Като основание за одържавяването са посочени ЗОЕГПНС, преписка № 886-б/1948 г., р. VІ и Министерско постановление № 82.
Актът за държавна собственост представлява официален документ, който има само декларативно действие и само констатира собствеността на държавата, без да я поражда. В този смисъл той има аналогичното доказателствено значение като констативния нотариален акт съобразно възприетото в тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС /в този смисъл решение № 61 от 26.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7685/2013 г., II г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В този смисъл той има легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за държавна собственост до доказване на противното при пълно главно доказване проведено от ответника.
В тази връзка от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване легитимацията на ищеца по процесните два акта за държавна собственост. В частност за настъпила по силата на закона реституция в полза на лицето, от което имотът е одържавен или в полза на неговите наследници не са ангажирани доказателства.
С нот.акт № 21, том 89, дело № 17258/ 26.09. 1975 г. на І Нотариус при СРС, В.К.Д. е признат за собственик на парцел І-9, с площ от 4 500 кв.м., и северозападната част на ½ реална част от парцел ІІ-9, с площ от около 2 200 кв.м., находящи се в гр.С., кв.Б., кв.15, по регулационния план на местност „Панорамен път”.
С нотариален акт № 031/21.12.2007г. В.К.Д. и И.В.Д. са продали на Й.Б. М. и В.С.М. УПИ I, кв. 10, по плана на гр. С., м. „Панорамен път-спец.нужди-Б.П.“, идентичен с този по нотариален акт № 21, том 89, дело № 17258/ 26.09. 1975 г., целият с площ по доказателствен акт от около 6700кв.м.. Видно от посоченото в нотариалния акт, като доказателство легитимиращо продавачите като собственици на недвижимия имот те са представили нот.акт № 21, том 89, дело № 17258/ 26.09. 1975 г. на І Нотариус при СРС.
Видно от нотариален акт № 127, том І, рег. № 3510, дело № 117 от 10.06.2008 г. на Нотариус Н. Г., Й. М. и В.М. са продали на Н.К.М. и Д. Х. П. УПИ I, кв. 10, по плана на гр. С., м. „Панорамен път-спец.нужди-Б.П.“ с площ по графични данни от 6 008 кв.м., като ПИ 690, участва с 310 кв.м., а ПИ 681- с 234 кв.м., при граници: от изток – УПИ II-2, от запад – улица, от север – улица и от юг – улица.
Видно нотариален акт Нотариален акт № 001, том ІІ, рег. № 6157, дело № 187 от 05.09.2008 г. Д.П. е продала на Н.М. ½ ид.част от реална част с площ 500 кв.м.с проекто-планоснимачен номер 814, която е част от УПИ I, кв. 10, по плана на гр. С., м“Панорамен път-спец.нужди-Б.П.“.
На същата дата (05.09.2008 г.) с нотариален акт Нотариален акт № 200, том І, рег. № 6156, дело № 186 от 05.09.2008 г. на Нотариус Н. Г., рег. № 276 на НК, Н.М. и Д.П. са продали на И.П.С. реална част с площ 1 332 кв.м. с проекто-планоснимачен номер 813, която е част от УПИ I, кв. 10, по плана на гр. С., м “Панорамен път-спец.нужди-Б.П.“.
С договор за замяна, сключен на 27.02.2009 г. (след подаване на исковата молба), Държавата, представлявана от Областният управител е прехвърлил на „Б.Г.И.“ ЕООД УПИ ІІ-2 с площ по графични данни от 968 кв.м., както и реална част от съседния УПИ І с площ от 5 464 кв.м. при площ на цялото УПИ от 6 008 кв.м., находящ се в кв. 10 по плана н агр. С., м. „Панорамен път-спец. Нужди-Б.П.”.
По делото е спорна идентичността на имота, на който ищецът твърди да е бил собственик и да се е легитимирал с актове за държавна собственост №№ 4726/22.09.1949 г. и 06990/17.02.2009 г. и тези, на които ответниците се легитимират като собственици. В тази връзка са събрани първоначална и повторна съдебно- технически експертизи.
Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза /л. 204-214 от делото/ според регулационния план на м. Панорамен път- К.- Б. /между м. Борова гора и р. Панчерица/ е одобрен със заповед № 11970/ 26.10.1942г., като по този план за имот пл. № 9 са отредени два парцел- парцел І- 9 и парцел ІІ-9, които в 1953г. са обединени в общ парцел І с отреждане- за нужди на МВР, кв. 15.. Съобразно действащия регулационен план одобрен със заповед № 452/ 62г. и изменен през 1997г. и 2000г. в кв. 10 са обособени два самостоятелни УПИ /парцела/- УПИ І- за нуждите на МВР, културен дом и ресторант и УПИ ІІ-2. Вещото лице е анализирано и съпоставили тези планове, както и данните от неодобрените кадастрални планове и е достигнало до следното заключение. Според заключението процесният имот представляващ реална част от 5464 кв.м. от УПИ І , в кв.10, м. Панорамен път- специални нужди- Беловодски съд целият с площ от 6008кв.м.. Имотът е в регулация от 1942г., като вещото лице сочи, че за местността е налице регулационен план от 1914г., като не обсъжда същия тъй като документите по делото са съставяни по плана действащ от 26.10.1942г.Според заключението имотът описан в Декларация по ЗОЕГПНС, решение 2314/ 48г. и АДС 4726/ 1949г. е идентичен и представлява нива в землището на с. Б., м. Ширината от 7935кв.м., при съседи от двете страни път, път с дере и Д. Цонев. Според вещото лице имотът по АДС от 1949г. се идентифицира по регулационен план от 1942г. с имот пл. № 9, тъй като същият е при съседи от север и юг път с дере, като вещото лице е направило комбинирана скица за онагледяване на тази идентичност- скица 3 към заключението и съпоставяйки данните от кадастралните планове е заключило, че имот пл. № 690 е част от имот пл. №3 и същия е нанесен по кадастрален план одобрен със заповед РД-50-311/ 2000г. със собственик Държавата, като със същия план съседния имот пл. № 681 е записан на наследниците на Д.Ц.Н.- съседа посочен, като такъв АДС от 1949г.. Вещото лице сочи, че имот пл. № 9 /стар/ е идентичен с процесната част от УПИ І, в която са и реални части с проекто пл. № 813 и 814г..
Според заключението на повторната съдебно- техническа експертиза /лист 469-479/, първият кадастрален и регулационен план за местността е одобрен през 1914г., но данни за неговите предвиждания не се съхраняват. Със заповед 11970/ 26.10.1942г. е утвърден първия план за територията за дворищната регулация, копие от който не се съхранява в техническа служба на СО, район Витоша и в направление Архитектура и градоустройство на СО; със заповед от 27.07.1953г. е одобрено изменение на регулационния план на местността, като парцел І-9 и парцел ІІ-9 по основния план в парцел І с отреждане „За културен дом и ресторант“.. През 1997г. е одобрено частично изменение на регулационния план в рамките на кв.10, като са обособени УПИ І и УПИ ІІ- 2. С последното изменение е разширена улицата от запад и югозапад. Сочи, че изработените през 1956г. два кадастрални плана, който не са одобрени, като Кадастралната карта и кадастралните регистри за района са одобрени със заповед № РД- 18-68/ 02.12.2010г. и са приложени със скици ПИ 68134.1936.815; ПИ 68134.1936.814; ПИ 68134.1936.813 и ПИ 68134.1936.1156.
В заключението вещото лице сочи, че имотът по декларацията по ЗОЕГПНС, решение 2314 от 09.11.1948г. и АДС № 4726 от 22.09.1949г. е идентичен, като вещото лице сочи, че не може да е направи извод за идентичност между имота по този акт за държавна собственост и АДС № 06990/17.02.2009г., тъй като към датата 22.09.1949г. територията, където е процесния имот е урбанизирана, а и същият касае селскостопански имот, чиито граници не са запазени. Същевременно вещото лице, в това число от отговорите си в о.с.з. проведено на 29.02.2016г. сочи, че е налице идентичност между имотите по АДС № № 06990/17.02.2009г. и тези по нотариалния акт от 1975г. Посочено е също така, че процесната реална част от ПУИ І е идентична графично с имоти с идентификатори ПИ ПИ 68134.1936.814; ПИ 68134.1936.813, ПИ 68134.1936.1156 и ПИ 68134.1936.814; ПИ 68134.1936.813 и ПИ 68134.1936.1203 /улица/ с идентичност с площ от 18 кв.м.
При обсъждане заключенията на вещите лице съдът взема предвид следното. При отчуждаване на има по реда на ЗОЕГПНС същият е описан по документ за собственост от лицето, от което се отчуждава и по същия начин е възпроизведен в АДС съставен възоснова на отчуждителната процедура. Несъмнено е по делото с оглед индивидуализиращите белези на отчуждения имот, че същият макар и описан като нива се намира на място, където се е намирала м. Панорамен път, кв. 15 по плана от 1942г.. Самият план не е запазен, като същевременно същият е изменен през 1953г. е и утвърдено частично изменение на м. Панорамен път, кв. 1, в който парцели І-9 и ІІ-9 по основния план от 1942г. са обединени в парцел І- „За нуждите на МВР“. Същевременно по кадастрални данни от 1956г. имот пл. № 690 /част от парцел ІІІ-10/, който е част от парцел ІІ-9 е посочено, че е собственост на държавата, а имот 681, който е съседен на парцел І-9 /и е част от парцел ХVІ-10/ е посочено, че е собственост на Д.Ц.Н.. На база на тези данни съдът намира, че вещото лице изготвило първоначалната техническа експертиза, обосновано е приело, че може да се направи заключение за идентичност между описаната в АДС от 1949г. нива и реална част от УПИ І с площ от 5464кв.м. по АДС от 2009г.. Тук следва да се отбележи, че АДС № 06990/ 17.02.2009г. е съставен на основание чл. 71 от ЗДС за актуализиране на собствеността с оглед промените в градоустройствените планове, а не за констатиране на ново основание за възникване на държавна собственост.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото несъмнено се установява, че е налице идентичност между имота, който е отчужден в полза на държавата и за който е издаден АДС № 4726 от 22.09.1949г. с този по АДС № 06990/ 17.02.2009г., който представлява реална част от УПИ І, в кв. 10, по пл. на гр.С., м. Панорамен път- специални нужди- Б.П., с имота по констативен нот.акт № 21, том 89, дело № 17258/ 26.09. 1975 г. представляващ парцел І-9, с площ от 4 500 кв.м., и ½ реална част, представляваща северозападната част на ІІ-9, с площ от около 2 200 кв.м., находящи се в гр.С., кв.Б., кв.15, по регулационния план на местност „Панорамен път”. Ето защо съдът намира, че предвид оспорения интерес на ищеца от предявяване на отрицателни установителен иск, в хода на делото са доказа при условията на пълно, главно доказване, наличието в полза на ищеца на защитимо право валидно да се разпореди с имота и да избегне отговорността за евикция с оглед прехвърлянето му в хода на процеса.
По легитимацията на ответниците като собственици на процесния недвижим имот съдът намира следното.
По отношение автентичността на нот. акт № 21, т. 89 , дело № 17258/1975 г. на нотариус Н.В. е открито производство по оспорването му на основание чл. 193 от ГПК. От заключението на приетата по делото съедбно- графическа експертиза се установява, че положените подпис и печат в нотариалния акт не са на нотариус Н.В.. Предвид изложеното оспорването се явява доказано и на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК този документ следва да бъде обявен за неистински и изключен от доказателствената съвкупност по делото.
Предвид обстоятелството, че ответниците основават правата си на собственост на придобивна сделка сключена с лицето, легитимиращо се като собственик с този нотариален акт № 21, т. 89 , дело № 17258/1975 г. и липса на твърдения и други доказателства в полза на В.К.Д. и И.В.Д. / продавачи по първия нотариален акт № 031/21.12.2007г., легитимиращи се с н.а. № 21/ 75г./ да е възникнало право на собственост съдът намира, че ответниците на са станали собственици на съответните части от процесния имот и към момента на приключване на устните състезания не се легитимират като такива.
Ищецът е направил искане за отмяна на нотариални актове № № 127, том І, рег. № 3510, дело № 117 от 10.06.2008 г.; 200, том І, рег. № 6156, дело № 186 от 05.09.2008 г. и 001, том ІІ, рег. № 6157, дело № 187 от 05.09.2008 г. всички по описа на Нотариус Н. Г., рег. № 276 на НК, но доколкото същите удостоверяващи сделки те не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК / в този смисъл ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк.д. № 3.2012 г. на ОСГК на ВКС.
По разноските.
При този изход от делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените от него по делото разноски в размер на 4097,53 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК по иска предявения от Д.-Р.Б., представлявана от Областния управител на Област С., че Н.К.М., ЕГН: **********, Д.Х.П., ЕГН: *********** и И.П.С., ЕГН: **********, НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част от Урегулиран поземлен имот І (първи), от квартал 10 по плана на гр. С., местността „Панорамен път-спец. нужди-Б.П.”, утвърден със Заповеди №№ 452/1962 г., РД-09-50-637/27.11.1997 г., РД-50-311/27.11.2000 г. с площ по графични данни на тази реална част от 5 464 кв.м. и площ на целия урегулиран поземлен имот от 6 008 кв.м., при граници на реалната част: север: улица с о.т. 45В и УПИ ІІ-2; изток - УПИ ІІ-2, ПИ пл. № 690 и ПИ пл. № 681; юг-улица с о.т.36, о.т. 37 и о.т. 38, и запад-улица с о.т. 43, о.т. 43 и о.т. 44Б, и граници на цялото УПИ І: север-улица с о.т. 45В, о.т. 46 и УПИ ІІ-2; изток-улица с о.т. 38 и о.т. 46 и УПИ ІІ-2; юг-улица с о.т. 36, о.т. 37, о.т. 38; запад-улица с о.т. 43, о.т. 43а, о.т. 44, о.т. 44Б и УПИ ІІ-2., представляваща поземлени имоти с идентификатори 68134.1936.813, 68134.1936.1156 и 68134.1936.814., съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г.
ОСЪЖДА Н.К.М., ЕГН: **********, Д.Х.П., ЕГН: *********** и И.П.С., ЕГН: **********, да заплатят на Д.-Р.Б., представлявана от Областния управител на Област С., гр. С., ул. ******* на основание чл. 78, ал.1 ГПК сума в размер на 4 097,53 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Б.Г.И.“ ЕООД, ЕИК ********* като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: