Решение по дело №41/2021 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 72
Дата: 2 декември 2022 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20213500900041
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Търговище, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Търговско дело №
20213500900041 по описа за 2021 година


Искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сума в общ размер на
240 000 лв.
Ищците А. Й. С. от с.Голямо Ново, общ.Търговище, В. Х. А. от с.с. и Х.
Ю. Х.а от с.Трапище, общ. Лозница, в качеството й на майка и законен
представител на малолетния Я. Ю. Б., род. на 14.09.2015г., всички действащи
чрез процесуалния си представител адв.П. К. от САК, твърдят в исковата си
молба, че на 06.06.2020г. на ул.“Ст.Костов“ в с.Заветно, общ.Попово, водачът
А. М. М. от с.Голямо Ново, общ. Търговище, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното търговско дружество ЗД“Бул Инс“АД-гр.София,
ЕИК *********, при управление на л.а. “БМВ 318 И“, рег. №Т 57-91 КТ,
нарушил правилата за движение, като не съобразил условията на пътя,
състоянието на пътя, релефа на местността, конкретните условия за видимост
и изискванията да осигури безопасност на друг водач, предизвикал ПТП, в
резултат на което загинал синът на първата ищца, брат на втория и дядо на
третия ищец- Ю. Х. А. -42г. от с.с., но претърпените от тях неимуществени
вреди, изразяващи се в мъка, болки и страдания от неговата загуба, които
същите оценяват на 180 000 лв. за майката и по 50 000 лв. за всеки един от
брата и внука, не са възмездени до настоящия момент.Молят съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати
дължимите застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени
вреди от смъртта на техния близък в размер на 140 000 лв. от общо
1
дължимите 180 000 лв. за майката и по 50 000 лв. за всеки един от брата и
внука, ведно със законната лихва върху главницата от 13.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.
Възраженията на застрахователя по съществото на иска са за липса на
предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност-липсата на
противоправно поведение на застрахованото от него лице за настъпване на
ПТП, тъй като се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК-
внезапно спукана предна дясна гума на автомобила и/или неправилна маневра
на пострадалия, липсата на причинно-следствена връзка между ПТП и
вредоносния резултат, виновен за което е изцяло е последният, който не
контролирал както следва управлявания мотопед и нарушил чл.5, ал.1, т.1 и
ал.2, т.4, чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1-2 , чл.24, ал.1-2, чл.25, ал.1-2,
чл.26 и чл.81, т.3 от ЗДвП, при липса на свидетелство за правоуправление,
липса на регистрация и светлинно оборудване на мотопеда, липсата на
светлоотразителна жилетка и предпазна каска, обосноваващо 80%
съпричиняване на резултата с оспорване близостта на личните отношения на
загиналия с ищците, евентуално-за прекомерност на претендираните
обезщетения.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Съгласно приложените по делото писмени доказателства-копия от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4/06.06.2020г. и протокол
за оглед на ПТП от 06.06.2020г. на РУП-Попово, с албум от НТЛ;препис от
акт за смърт №0305/ 07.06.2020г., удостоверение за наследници
№5034/09.06.2020г. и 2 бр. удостоверения за родствени връзки №№5025 и
5037/ 09.06.2021г. , изд. от Община Търговище, 3бр. уведомителни писма от
02.12.2020г. и справка от 04.12.2020г. от ИЦ на ГФ, представени от ищците,
на 06.06.2020г. на ул.“Ст. Костов“ в с.Заветно, общ.Попово, водачът А. М. М.
от с.Голямо Ново, общ.Търговище, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното търговско дружество, при управление на л.а.
“БМВ 318 И“, рег. № Т 57-91 КТ нарушил правилата за движение, като не
съобразил конкретните условия на пътя, за видимост и изискванията да
осигури безопасност на друг водач, предизвикал ПТП, в резултат на което
загинал синът на първата ищца, брат на втория и дядо на третия ищец Ю. Х.
2
А. -42г. от с.с., предвид и заключението на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза относно причината за смъртта-получената тежка
черепно-мозъчна травма, което телесно увреждане е несъвместимо с живота и
е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.179 от ГПК, официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него
и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното
лице.Когато местопроизшествието е посетено от съставителя-протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства.В конкретния случай, констатациите не
само не са опровергани, но и се потвърждават от останалите писмени
доказателства, както и от заключението на назначената по делото авто-
техническа експертиза, съгласно което, при максимално разрешена скорост
на движение в участъка от 50 км/ч, скоростта на движение на автомобила е
била 64 км/ч, неотговарящо на конкретната пътна обстановка.Въпреки
възможността за своевременно възприемане на опасността и предприемане на
аварийно спиране, водачът на лекия автомобил не го е сторил, а е завил и е
настъпил удар с навлизащия от ляво в лентата му за движение мотопед по
смисъла на §6, т.14 от ПЗР на ЗДвП, управляван от пострадалия, обуславящо
гражданската му отговорност с производната на нея отговорност на ответното
търговско дружество дружество ЗД“Бул инс“АД-гр.София, за което е
съставена застрахователна полица BG/02/120000864081 за периода
26.03.2020г.-26.03.2021г. относно л.а. “БМВ 318 И“, рег. № Т 57-91 КТ, за
обезвреда на причинени при застрахователното събитие вреди.
Междувременно, в хода на търговско-правния спор, с влязла в сила
присъда №9/21.03.2021г., постановена по н.о.х.д. №18/2022г. на Окръжен съд-
Търговище застрахованият А. М. М. от с.Голямо Ново, общ.Търговище е
3
признат за виновен в престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1
от НК и чл.20, ал.2 от ЗДвП за това, че на 06.06.2020г. на ул.“Ст. Костов“ в
с.Заветно, общ.Попово, при управление на л.а. “БМВ 318 И“, рег. № Т 57-91
КТ нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаващи го
да намали скоростта за движение и в случай на необходимост да спре, когато
е възникнала опасност за движението и по непредпазливост причинил
смъртта на Ю. Х. А. -42г. от с.с.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. налице са
предпоставките за възникване на деликтна отговорност и производната от нея
отговорност на застрахователя.
В конкретния случай, починалият Ю. Х. А. е син на първата ищца, брат
на втория и дядо на третия ищец, като съгласно неопроверганите показания
на св.Х. М.Х.-роднина по сватовство, св.В.а Ю. Х.а-дъщеря на починалия и
св.Т.Е.С., приятел на последния, в семейството са съществували отношения
на обич, уважение, разбирателство, взаимност и привързаност. Починалият
подкрепял близките си духовно и емоционално, както и материално,
съобразно възможностите си. Ищците тежко са приели неговата кончина и до
настоящия момент не са преодолели загубата, от която са претърпели и
продължават да търпят негативни емоционални изживявания, съответстващи
по интензитет и времетраене обичайно присъщите за такъв вид родствена
връзка.Особено тежко е било емоционално-психическото състояние на
майката, която е живяла в едно домакинство със сина си на ул.“Пирин“№34 в
с.Г.Ново, общ.Търговище, наложило оказване на специализирана
психиатрична помощ и медикаментозно лечение, обуславящо правото й на
застрахователно обезщетение и предявеният от нея иск по чл.432, ал.1 от КЗ
за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя на прекия
причинител на вредата е доказан по основание.Посочените конкретни
обстоятелства, касаещи вида, характера и степента на увреждането,
естеството и характера на претърпените болки и страдания, тяхната
продъжителност и интензитет, включая внезапността и необратимостта на
загубата, тежестта на понасянето й, с отчитане възрастта на починалия-42г.,
степента и вида на родствената близост, икономическата обстановка в
4
страната и в частност жизнения стандарт в териториалния район по
местоживеенето на близките, обуславят определяне на обезщетение в размер
на 140 000 лв. за майката за възмездяване на моралните вреди, съобразно
изискванията за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като следва да се
прецени наличието на възможност за неговото намаляване.
Съгласно заключението на назначената автотехническа експертиза и
писмените доказателства, предвид времето на ПТП- през светлата част на
деня и при добра видимост, липсата на поставена светлоотразителна жилетка
от пострадалия-чл.80, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и светлинно оборудване на
ППС, не е възможно да се приеме за компонент от причинно-следствената
верига на инцидента, не е установена и неизправност на някое от двете МПС.
Посочените доказателства, обаче, установяват нарушение от пострадалия на
регламентацията по чл.16, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като същият е
навлязъл, макар и минимално, в насрещната лента за движение, с което
създал опасност за движението-чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвид и чл.44, ал.1
от ЗДвП за осигуряване на достатъчно странично отстояние при разминаване.
Допуснато е и нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба
позволява движение по обществените пътища само на регистрирани МПС,
предвид техническите характеристики на мотопеда, каквато регистрация в
случая липсва. Съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, превозните средства
попадащи в обхвата на категория АМ са мотопеди, а именно двуколесни или
триколесни с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч,
които са определени в чл.4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) №
168/2013 като категория L1е и категория L2е. От своя страна, категория L1е
(леко двуколесно моторно превозно средство) се разделя на подкатегории
L1e-А (велосипед с двигател) и L1е-В (двуколесен мотопед). В Приложение I
към регламента са посочени критериите за класификация, според които
превозните средства от подкатегория L1e-А представляват велосипеди,
проектирани за задвижване с педали, оборудвани със спомагателно
задвижване с основна цел подпомагане на въртенето на педалите и
максимална постоянна мощност до 1 000 W. Според критериите за
подкатегория L1е-В двуколесен мотопед е превозно средство с обем на
двигателя 50 cм3, максимална конструктивна скорост до 45 км/ч и
максимална постоянна мощност до 4 000 W. При съпоставка на посочените
критерии с данните на превозното средство на пострадалия-обем на двигателя
5
50 куб.см. и мощност 3kw, т.е. над 1 000 W, то ППС представлява двуколесен
мотопед от подкатегория L1е-В и подлежи на регистрация по смисъла на
чл.140, ал.1 от ЗДвП и по реда, определен в Наредба № I-45/24.03.2000г. Т.е.
водачът на нерегистрирания мотопед въобще не е следвало да участва в
уличното движение, още повече-при липсата на свидетелство за управление
на МПС-чл.150а, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗДвП, с което си неправомерно поведение
значително е повишил риска от настъпването на вредата. Бил е и без
предпазна каска-чл.137е от ЗДвП, наличието на която би предотвратило
фаталния резултат, предвид заключението на вещото лице-съдебен лекар.С
оглед на посочените обстоятелства, налице е съпричиняване от страна на
пострадалия, като приносът му в настъпване на вредоносния резултат следва
да се определи на 40%, съобразно тежестта на допуснатите от двамата водачи
нарушения, предвид и вида на управляваните ППС-предпоставка на
намаляване на така определеното обезщетение за майката от 140 000 лв. на
84 000 лв. До този размер претенцията за обезвреда на първата ищца следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
уведомяване на застрахователя от увредените лица- 01.12.2020г.-чл.429, ал.3
от КЗ, като в останалата част до пълния заявен размер от 140 000 лв., ведно с
претенциите за лихва от 13.06.2020г. до 30.11.2020г., исковете й следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
С оглед разясненията по Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по т.д.
№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, по изключение право на застрахователно
обезщетение имат и лица, извън кръга на наследниците, очертан с
Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. на Пленума на ВС,
намиращи се в отношения на силна емоционална привързаност от такава
степен, че смъртта на родственика да им е причинила морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
В конкретния случай, починалият Ю. Х. А.-42г., б.ж. на с.Г.Ново,
общ.Търговище е по-голям брат на втория ищец В. Х. А. и дядо на третия
малолетен ищец Я. Ю. Б., род. на 14.09.2015г., като съгласно свидетелските
показания, между тях и починалия са съществували отношения на обич,
уважение и разбирателство, братята са отраснали и са работели заедно,
живеели са в непосредствена близост в селото, дядото е полагал грижи за
6
внука си и го е отглеждал при отсъствието на родителите му, като кончината
му е приета тежко и до настоящия момент загубата му не е преодоляна.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че между посочените
родственици е имало емоционална близост и привързаност, като несъмнено
братът и внукът са претърпели, и търпят болки и страдания от неговата
кончина, но посочените доказателства не установяват признаците на т.нар.“
изключeние“ по смисъла на цитираната задължителна съдебна практика, т.е.
да са налице отношения на такава силна емоционална и духовна обвързаност,
по степен съществено надвишаваща обичайната и естествена близост между
такива роднини.С оглед на тези доводи, не е проведено пълно и главно
доказване на посочените правнорелевантни обстоятелства относно създадена
особена близост, поради което не е възможно да се приеме, че смъртта на
родственика им е довела до морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка, обуславящо правото им на застрахователно обезщетение и
предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране имуществената
отговорност на застрахователя на прекия причинител на вредата не са
доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв на процесуалния представител на
първата ищца в размер на 3 660 лв. с начислен ДДС върху размера на
уважената част от иска, а по сметка на окръжния съд-следващата се държавна
такса в размер на 3 360лв. и направените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица в размер на 91лв., на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.На
осн.чл.78, ал.3 от ГПК първата ищца следва да заплати на ответното
дружество направените по делото разноски в размер на 69.33 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 2 496лв. с ДДС, което не е прекомерно, върху
отхвърлената част от исковете. На осн.чл.78, ал.3 от ГПК другите двама ищци
следва да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски в
размер на по 173.33 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на по 2 520лв. с
ДДС, което не е прекомерно, върху отхвърлените искове.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на А.
Й. С. от с.Голямо Ново, общ.Търговище, ЕГН:********** сумата 84 000 лв. (
осемдесет и четири хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на сина й Ю. Х. А. -42г., б.ж. на с.Голямо Ново,
общ.Търговище, настъпила на 06.06.2020г. в резултат на ПТП, предизвикано
на същата дата на ул.“Ст. Костов“ в с.Заветно, общ.Попово, при управление
на л.а. “БМВ 318 И“, рег. № Т 57-91 КТ в нарушение правилата за движение
по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП от водача А. М. М. от с.Голямо Ново,
общ. Търговище, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
търговско дружество ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, за което е съставена
застрахователна полица BG/02/1200 00864081 за периода
26.03.2020г.-26.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ в останалата част до
пълния му размер от 140 000 лв., ведно с претенциите за лихва за времето от
13.06.2020г. до 30.11.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. А. от с.Голямо Ново,
общ.Търговище, ЕГН:********** и Х. Ю. Х.а от с.Трапище, общ. Лозница,
ЕГН:**********, действаща в качеството й на майка и законен представител
на малолетния Я. Ю. Б., род. на 14.09.2015г., ЕГН:********** против ЗД“Бул
Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* искове по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане
на сумата от по 50 000 лв. ( по петдесет хиляди лева) на всеки един от тях,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на брата на първия и
дядото на втория- Ю. Х. А. -42г., б.ж. на с.Голямо Ново, общ.Търговище,
настъпила на 06.06.2020г. в резултат на ПТП, предизвикано на същата дата на
ул.“Ст. Костов“ в с.Заветно, общ.Попово, при управление на л.а. “БМВ 318
И“, рег. № Т 57-91 КТ в нарушение правилата за движение по пътищата по
чл.20, ал.2 от ЗДвП от водача А. М. М. от с.Голямо Ново, общ. Търговище,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско
дружество ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, за което е съставена застрахователна
полица BG/02/1200 00864081 за периода 26.03.2020г.-26.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 13.06.2020г. до окончателното
плащане и направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
8
ОСЪЖДА ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 3 660 лв. с ДДС
на довереника на първата ищца адв.П. С. К. от САК, с ид.№********* по
ЗДДС, а по сметка на Окръжен съд-Търговище- държавна такса в размер 3
360лв. и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи лица в
размер на 91лв. върху уважената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.6 от
ГПК.
ОСЪЖДА А. Й. С. от с.Голямо Ново, общ.Търговище, ЕГН:**********
да заплати на ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК ********* направените по
делото разноски в размер на 69.33 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 2 496лв. с ДДС върху отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. А. от с.Голямо Ново, общ.Търговище, ЕГН:**********
и Х. Ю. Х.а от с.Трапище, общ. Лозница, ЕГН:********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетния Я. Ю. Б., род. на 14.09.2015г.,
ЕГН:********** да заплатят на ЗД“Бул Инс“АД-гр.София, ЕИК *********
направените по делото разноски в размер на по 173.33 лв. всеки един от
двамата и адвокатско възнаграждение в размер на по 2 520лв. с ДДС всеки
един от двамата, върху отхвърлените искове, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9