Решение по КНАХД №1508/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Д. Х. П. от гр. Бургас, [ЕГН], срещу Решение № 617/28.05.2025 г., постановено от Районен съд - Варна по н.а.х.д. № 2526/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0819-003682 от 10.10.2023 г., издадено от Началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което за нарушения по чл. 25, ал. 2 и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата на Д. Х. П. са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 9 от Закона за административните нарушения и наказания.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението за нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, защото актът за установяване на административно нарушение не бил съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Посочва, че неправилно въззивният съд е приел, че нарушителят е открит с попълването на декларация по чл. 188 от ЗДвП, а не с уведомяването на П. в деня на инцидента по телефона. Посочва, че в акта не са описани щети от настъпилото ПТП, поради което неправилно е прието, че е настъпило ПТП с щети. В мотивите на решението въззивният съд изложил, че актосъставителят е установил „охлузване“, което означавало, че няма настъпил удар или блъскане. Липсвали доказателства, че П. е възприел и осъзнал, че е участвал в ПТП. Моли решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени.

Ответникът в производството, Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните норми и материалния закон. Посочва, че не са налице обстоятелства, които да отличават деянието с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което липсва основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Районен съд — Варна е било Наказателно постановление № 23-0819-003682/10.10.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на Д. Х. П. за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.12.2022 г. в 18.40 ч. в гр. Варна по ул. „Девня“, посока ЖП гара Варна на 20 м преди кръстовището с бул. „Васил Левски“, П. управлявал л. а. „Ауди Ку 7“, рег. № [рег. номер], собственост на АИППДП „Д-р Д. П.“ ЕООД, като при извършване на маневра частично навлиза в съседна дясна пътна лента и блъска движещ се от дясно на него в права посока л. а. „Мазда“ рег.№[рег. номер]. При ПТП настъпили материални щети и като участник в ПТП П. не останал на място да установи последиците. Фактите били отразени в съставен на 25.08.2023 г. акт за установяване на административно нарушение и квалифицирани като нарушение на чл. 25, ал.2, пр. 1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от същия закон. Актът бил надлежно предявен и връчен на П., който не изложил възражения и в законоустановения срок не постъпили такива. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което били възприети фактическите констатации и правните изводи на актосъставителя и на П. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, и административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП.

При така установените факти, от правна страна районният съд е приел, че актът и постановлението са издадени от компетентни длъжностни лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието. Приел е за неоснователно възражението, че актът за установяване на административно нарушение не е издаден в тримесечния срок, тъй като е счел, че нарушителят е открит с представената от него декларация по чл.188 от ЗДвП. Приел е за безспорно установено от събраните доказателства, че на 20.12.2022 г. на описаното в акта и постановлението място при извършване маневра за навлизане в съседна дясна пътна лента П. не пропуснал движещия се по същата л.а. „Мазда“, от което последвало съприкосновение на л.а. „Ауди Ку 7“ със задна лява страна на л.а. „Мазда“. Приел е за установено, че въпреки уведомяването му за случилото се, той не спрял, за да установи последиците от настъпилото ПТП. Намерил е за правилен извода на административнонаказващия орган, че е доказано извършването на вменените нарушения, а размера на наложените административни е приел за правилно определен към минимума, поради което е потвърдил наказателното постановление.

 

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Твърденията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил възраженията, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушението, са неоснователни. Въззивният съд е изложил конкретни мотиви, че П. е установен като извършител на процесните нарушения едва към датата на представената от него декларация по чл.188 от ЗДвП (датирана от 10.08.2023 г.). Това е така, защото именно от декларацията на собственика се установява кой е управлявал автомобила във времето на извършване на нарушението, съответно на кого да се търси административнонаказателна отговорност. Вярно е, че от събраните при съдебното следствие доказателства се установява, че обслужилият произшествието полицейски служител се е свързал по телефона със собственика на автомобила, което се потвърждава и от даденото от П. на 10.08.2023 г. сведение. Това обаче не може да бъде прието за действие по откриване на нарушителя, доколкото фактите не могат да бъдат установявани и проверени по телефона, а П. се е явил за даване на сведение едва на 10.08.2023 г. Мотивите в решението относно спазването на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са ясни и непротиворечиви и несъответствието им със защитната теза на касатора не означава, че е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Твърденията, че акт за установяване на административно нарушение не е връчен, не отговарят на действителността. Наистина представеният с въззивната жалба акт се чете трудно, което се дължи на особеностите на използваните при отпечатването му принтер и хартия и изминалия период от време от отпечатването му до настоящия момент. Въпреки това дори и понастоящем не е невъзможно с известни усилия да се възприеме текстът му, а възражения за нечетливост от страна на привлеченото към отговорност лице не са отбелязани при връчването му.

Не са налице и твърдяните от касатора липса на щети от ПТП и на съзнание за участието му в ПТП. Напротив, още непосредствено след настъпване на ПТП П. е бил уведомен от водача на другия участвал в ПТП автомобил за настъпилото съприкосновение. Наличието на съзнание за участие в описаното ПТП се потвърждава и от даденото от самия П. сведение на 10.08.2023 г., който описва, че автомобилът бил управляван от жена, която „се развика, че съм я ударил“. Обстоятелството, че П. е счел инцидента за „незначителен“, при който не са настъпили „никакви сериозни щети“ не променя факта, че съприкосновение между автомобилите е имало. Целта на вмененото на всеки водач, който участва в ПТП, задължение по чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, е именно да се установят съвместно с евентуалните други участници и непосредствено след ПТП последици, като разпоредбата не предвижда това да се прави само когато са налице „щети“, и то „сериозни“, а във всеки случай на ПТП. Следователно наличието на щети не е елемент от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и неописването на конкретните щети не представлява порок на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление, който да не е бил констатиран от районния съд.

Предвид гореизложеното, касационният състав счита, че първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото, след обстоен логически анализ на доказателствената съвкупност, и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното постановление.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания, и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството и съгласно чл. 63д от ЗАНН направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 144 от АПК в размера по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в редакцията към датата на устните състезания, или 80 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, VІ касационен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 617/28.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 2526/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА Д. Х. П., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.