№ 668
гр. Русе, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20224520201751 по описа за 2022 година
Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. Б. Р., гражданин на Република Узбекистан, депозирана чрез
адв.Р. С. от АК- Русе, против Наказателно постановление № 5373р- 2120/20.09.2022 г. на
Началник група „Миграция“ ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.34
от ЗЧРБ, е наложено административно наказание- глоба в размер на 1000
лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 20.09.2022 г. жалб.Р. посетил група „Миграция“ н ОДМВР Русе по повод на
административно производство.В хода на проверката и при извършване на такава в
системите на граничния контрол се установило, че лицето е влязло на територията на
РБългария на 25.05.2021 г. през ГКПП- Аерогара София и е пребивавало в страната с виза
за дългосрочно пребиваване, валидна до 25.11.2021 г., даваща му право на могократно
влизане и разрешен общ срок на пребиваване 180 дни в рамките на валидността й.След
изтичане на срока по визата, даващ разрешение за пребиваване- 20.11.2022 г.,
жалбоподателят не е напуснал страната, а междувременно- не е и подал заявление за
пребиваване.Установено било също така, че лицето е напуснало България на 11.03.2022 г. и
1
по този начин е останало 11 дни след разрешения му срок на пребиваване.Прието било, че от
страна на жалб.Р. е осъществено административно нарушение по чл.34 от ЗЧРБ, за което бил
съставен АУАН № М- 46 от 20.09.2022 г.Актът бил предявен, подписан без възражения и
лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление с
наложеното административно наказание глоба в размер на 1000 лева.В производството пред
въззивната инстанция се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е спазен срока
за съставяне на АУАН по чл.34 ал.І от ЗАНН- три месеца от датата на открИ.е на
нарушителя.Твърди се също така, че е налице неясно посочване на цифровата квалификация
на нарушението, с което се нарушава правото на защита.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № М- 46 от 20.09.2022 г., Справка за визи по данни на
лице- чужд гражданин, Справка за пътуване на лице- чужд гражданин, Наказателно
постановление № 5373 р- 1745/03.11.2020г., Заповед № 8121 з- 378/06.04.2020 г., Заповед №
8121 з- 255/05.03.2021 г., Акт з аназначаване на преводач от 20.09.2022 г., Протокол за
удостоверяване на извършен превод.Приетите за установени факти се потвърждават и от
показанията на св.А. Я.- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй
като кореспондират с писмените доказателства, приложени в преписката.
Анализът на доказателствата налага следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е
допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
В производството по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и в
хипотезата на чл.34 от ЗАНН.АУАН е съставен в срока на закона, считано от датата на
открИ.е на нарушителя и без съмнение- преди изтичане на регламенираният в нормата
едногодишен срок.Съставеният акт за нарушение и издаденото наказателно постановление
притежават всички изискуеми реквизити.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано.
Според разпоредбата на чл.34 от ЗЧРБ, всеки чужденец е длъжен да напусне страната до
изтичане на разрешения срок на пребиваване.
По отношение на жалбоподателя е установено, че е чужденец и че е просрочил
пребиваването си в РБългария, с което е осъществил вмененото му нарушение. С
Наказателно постановление № 5373р- 1745/03.11.2020 г., влязло в законна сила на
18.11.2020 г. и лично връчено на Р., същият е бил наказан за същото нарушение, извършено
в предходен период.Предвид посоченото, правилно, обосновано и законосъобразно
наказващият орган е индивидуализирал административното наказание в хипотезата на чл.48
ал.ІІІ от ЗЧРБ, според който текст когато нарушенията по ал.І на чл.48 /вкл.оставане в
страната след изтичане на срока за пребиваване/ са извършени повторно, се налага глоба от
1000 до 10 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от
4000 до 40 000 лева.Конкретно административното наказание е индивидуализирано в
2
минимален законов размер и не са налице основания за изменение на обжалваното
постановление в тази част.
Искането за преквалифициране на нарушението по чл.28 от ЗАНН- маловажен случай,
не е основателно.Налице е значително просрочие в неправомерното бездействие по повод на
законовите задължения, свързанни със законността на пребиваване, а също така- касае се
идентично повторно нарушение.
Предвид разпоредбата на чл.63 ал.V от ЗАНН и своевременно направеното искане от
страна на ОДМВР Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от
ЗПП вр. чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ, такива следва да се присъдят
в размер на 150 лева- за процесуално представителство.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 5373р- 2120/20.09.2022 г. на Началник
група „Миграция“ ОДМВР Русе, с което на М. Р., роден на ********** г. в Узбекистан,
гражданин на Узбекистан, ЛНЧ ****, притежаващ паспорт № *******, без постоянен адрес
в РБългария, за нарушение по чл.34 от ЗЧРБ, на основание чл.48 ал.ІІІ от ЗЧРБ, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА М. Р., роден на ********** г. в Узбекистан, гражданин на Узбекистан,
ЛНЧ ****, притежаващ паспорт № *******, без постоянен адрес в РБългария, да заплати на
ОДМВР Русе сумата от 150 /сто и петдесет/ лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3