Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260029
гр. Пловдив, 06.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми декември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7158/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х.М.К. против
Наказателно постановление № 20 - 0438-001550 от 02.11.2020 г. , издадено от
Началник РУ към ОДМВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
С жалбата и в съдебно заседание
се поддържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като
се моли за отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира
писмено становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което се моли
същата да бъде оставена без уважение, съответно атакуваното постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото изменяне по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа
обстановка:
На 10.10.2020г. около 12,30 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“
- № 125 паркинг на магазин „Алати“, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ***,
сив на цвят, собственост на М.С.К., ЕГН **********, като при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на горепосоченото МПС не спира на посоченото от представителя
на службата място, като с това не изпълнява неговите указания.
Според настоящия състав
посоченото в АУАН и НП изцяло съответства на осъществилото се в действителността.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай
констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от
събраните по делото доказателства, включващи показанията на актосъставителя Ч.Д.,
както и показанията на колегата му - свидетеля Б.. Съдът кредитира изцяло
показанията на двамата свидетели, като намира същите за логични, подробни,
последователни и подкрепени от останалите доказателствени материали по делото.
Описаната в АУАН и НП,
и приета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се потвърждава и от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства - докладна записка УРИ 438р – 22806/23.10.2020 г.; докладна записка рег. №
438р – 22954/ 26.10.2020 г.; възражение № УРИ 438000 – 11395/ 12.10.2020 г.;
справка за нарушител/ водач; АУАН № 946753/ 10.10.2020 г.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е
оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 8121з – 515/14.05.2018г., Заповед
№ 8121з – 825/19.07.2019 г. , както и Заповед № 8121К – 4207/28.02.2020г. на Министъра на вътрешните
работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 10.10.2020г., а НП - на 02.11.2020г., тоест
преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми.
Правилно
описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 103 ЗДвП. Правилно е
посочена и кореспондиращата санкционна норма за това нарушение, която е именно чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП. Затова,
че за посоченото нарушение се налагат наказанията, предидени в цитираната
санкционна норма е и трайната съдебна практика на Административен съд Пловдив,
обективирана в редица решения, включително Решение № 2341 от 12.11.2018 г. по
к. адм. н. д. № 2934 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2264 от 07.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 1996 / 2018 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2228 от 05.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2204 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2128 от 23.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1897 / 2018 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1572 от 05.07.2018 г. по к. адм. н.
д. № 1656 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1556 от 03.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 1239 / 2018 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 452 от 14.02.2014 г. по н. д. №
3762/2013 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2579 от 24.11.2014 г.
по к. адм. н. д. № 2292 / 2014 г. на XX състав на Административен съд –
Пловдив.
В конкретния случай от разпита на
св. Д. и свид. Б. се установява, че са налице всички елементи, за да се приеме,
че деянието е съставомерно по чл. 103 ЗДвП. Полицейският служител Б. е подал по
достатъчно ясен начин по предвидения в закона ред, разписан в чл. 207 от ППЗДвП - „……. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка. …“, като за водача е било несъмнено,
че полицейското разпореждане се е отнасяло именно до него и въпреки това не е
спрял на обозначеното място.
Приложена
е и коректната санкционна норма- чл. 175, ал.1, т.4 ЗДвП, но административната
санкция е неправилно индивидуализирана в рамките на законоустановения максимум.
За така извършеното от жалбоподателя
административно нарушение са
предвидени
административни наказания лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лв.
При определяне на размера на наказанието,
следва да се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
В конкретния случай, административнонаказващият
орган е наложил наказание лишаване
от право да управлява МПС за максимален срок от 6 месеца и глоба, определена
също в максимален размер от 200 лева. Никъде в
наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил как е
определил именно в такъв размер следващото се на нарушителя наказание, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Така дейността по индивидуализация на наказанието остава скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е
мотивирал решението си да наложи санкция в максималния
размер. Безспорно, административнонаказващият орган няма
задължение във всеки случай да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като
това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом
обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, още повече, че в настоящия случай е наложен
максималния такъв, то
следва да изложи мотиви за
това си решение и то именно след
извършването на изрична преценка по чл. 27 ЗАНН, като същите да бъдат закрепени в издаденото наказателно постановление. В случая не се касае за допуснато процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените и правото на жалбоподателя
да разбере за извършването на какво административно нарушение е наказан, не е
било ограничено. Единственият път за
отстраняване на констатирания
недостатък е чрез изменение на НП в частта му относно
размера на наложеното наказание, който да бъде намален до предвидения в закона
минимум, доколкото въззивната
инстанция няма как вместо административнонаказващия орган за първи път да
излага мотиви досежно вида и размера на наложените санкции, респективно да
замести липсващите такива.
В аспект на гореизложеното следва да се
съблюдава и трайната практика на Административен съд в тази насока,
обективирана в редица актове включително Решение № 2665 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3044 /
2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив.
Намаляването
на санкцията до законоустановения минимум се обуславя и от констатираните по
делото смекчаващи вината обстоятелства – трудова ангажираност и ангажимент на
жалбоподателя да осигурява финансови средства за семейството си, както и за
двамата си родители пенсионери.
В
същото време предвид конкретиката на настоящия случай констатираните смекчаващи
обстоятелства не са достатъчни, за да обусловят приложението на чл. 28 ЗАНН.
Настоящия
състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на
изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е
маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според съда конкретния случай
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деянието и
дееца от други подобни случаи на нарушения по чл. 103 ЗДвП. Този извод следва
от обстоятелството, че нарушителят не само не е спрял на подадения сигнал, но
за извършване на полицейската проверка се е наложило активно да бъде преследван
с полицейски автомобил, а така също впечатление правят и данните, изводими от справката му за нарушител/водач.
По гореизложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
частта касателно наложените административни наказания, като същите бъдат
намалени до предвидения в закона минимум.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като съобрази
предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на
участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият
размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20 - 0438-001550 от 02.11.2020 г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР - Пловдив, 03 РУ Пловдив като НАМАЛЯВА
размера на наложените на Х.М.К., ЕГН ********** за нарушение на чл. 103 ЗДвП
административни санкции, както следва:
-
Глобата от 200,00 /двеста/ лева на 50
/петдесет/ лева
-
Лишаването от право да се управлява МПС за срок от шест месеца на един месец.
ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН ********** *** на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи
разноски за защита от юрисконсулт в производството пред Районен съд
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС