Решение по дело №1073/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Т.Т.Д., чрез пълномощник, срещу решение № 433/11.05.2023г., постановено по АНД № 1097/2023г. на РС Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-003740, издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР Бургас. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на закона – отменително основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Твърди се, че нарушението е установено въз основа на негодни веществени доказателства – видеоклипове, направени с камери, за които няма доказателства, че отговарят на изискванията на закона. Прави се искане за отмяна на решението на районния съд и съответно на обжалваното НП, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация – ОД на МВР Бургас, не е подал отговор срещу касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. С представено писмено становище поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по касация не изпраща представител.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок почл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

С обжалваното решение състав на РС Бургас потвърдил НП № 22-0769-003740, издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за извършено по чл.6, т.1 от ЗДП административно нарушение, затова че на 05.09.2022 г. около 16.36 часа в гр. Бургас по ул.Константин Фотинов управлявала лек автомобил „Мерцедес А160” с peг. № А0181КТ, собственост на С.Д., като на кръстовището на пл. Царица Йоанна не се съобразила със светлинната сигнализация и направила десен завой в посока към ж.п. гарата, при положение че светофарната уредба светела с червен за нея сигнал, забраняващ навлизането и преминаването през кръстовището.

Нарушението било записано от общинските камери за видео наблюдение, разположени на кръстовището, като в последствие записът бил изпратен на Сектор „ПП“ по компетентност.

Полицейски инспектор в Сектор „ПП“ прегледал записа и от него констатирал извършването от страна на водача на МПС на нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДП. За да установи самоличността на водача, същият изпратил покана до собственика - С.Д., който на 23.10.2022 г. декларирал, че на процесната дата и място автомобилът му бил управляван от жалбоподателката Д.. След като получил тази информация, на 28.10.2022 г. Недялков съставил срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 337052, в който описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП. Въз основа на АУАН на 27.01.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствената съвкупност – писмени документи, съдържащи се в административнонаказателната преписка, гласни доказателства, както и предявеното в съдебно заседание веществено доказателство.

След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, същото е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и че при издаване на АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Изложени са подробни съображения, че представените в производството видеозаписи са годни доказателства и следва да се ценят като такива. По същество е обоснован извод, че безспорно се установявало, че жалбоподателката, като водач на процесното МПС, не се е съобразила с червения светлинен сигнал на светофара и вместо да спре, тя е преминала през кръстовището и е извършила десен завой, като ясно се виждало, че към момента на навлизане на автомобила в кръстовището светофарът вече светел с червена светлина от около 2 секунди, поради което приел, че не е налице изключението по чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП. РС преценил, че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и деянието не е маловажно. С оглед изложените мотиви, РС Бургас потвърдил оспореното НП и осъдил Т. Д. да заплати на ОД на МВР Бургас 80.00 лева разноски.

Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Аналитично-оценъчната дейност е извършена при стриктно спазване на процесуалните правила, като всички доказателствени източници са обсъдени изключително внимателно и детайлно както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Приетите за установени факти се основават на процесуални валидни доказателства и доказателствени средства. Не се констатира игнорирането на доказателствени източници, нито пък съдържанието на всички или на част от тях да е интерпретирано превратно и в нарушение на правилата на формалната логика. В проверявания съдебен акт районният съд ясно е изложил кои факти намира за установени, въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и какви са правните му съображения. Делото пред тази инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол.

Така постановеното решение е правилно, а касационната жалба с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа обстановка. Проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не е допуснато нарушение на материалния закон. Решаващият краен извод в проверявания акт е правилен и се споделя от касационната инстанция, която възприема мотивите и и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Изцяло неоснователни са доводите в касационната жалба, че районният съд е приобщил и основал съдебния си акт на доказателства, които не са събрани по надлежния ред затова защото системата за видеонаблюдение на ОП „Транспорт“ Бургас не била такава по чл.165, ал.3 от ЗДП, тъй като не отговаряла на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. Този довод в жалбата е изцяло неоснователен, тъй като не държи сметка за разликата между веществени доказателства и веществени доказателствени средства. Според §6, т. 65 от ДР на ЗДП, автоматизираните технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Според чл.1, 2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., с нея се уреждат условията и редът на за използване на автоматизирани технически средства и системи – стационарни и мобилни, за контрол на правилата за движение по пътищата, които заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. За установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Изготвените от тези средства и системи снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес – чл.189, ал.15 от ЗДП, т.е. чрез тях се установяват доказателства, а доказателствата в наказателното производство, според чл.104 от НПК, могат да бъдат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК.

Анализът на посочените правни норми сочи, че системата за видеонаблюдение на общинското предприятие не е АТСС и не служи за издаване на електронни фишове. Както правилно е посочено в обжалваното решение, видеозаписът, възпроизведен в съдебно заседание в хода на съдебното следствие, представлява веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК и служи за установяване на доказателствени факти, тъй като има качеството на предмет, съдържащ следи от нарушението, извършено от жалбоподателката. Видеозаписът не е веществено доказателствено средство (каквато характеристика имат записите от АТСС, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДП), тъй като не е изготвен за нуждите на процеса и за него не се прилагат правилата на чл.125 от НПК. Годността на видеозаписите като веществени доказателства зависи единствено от това дали са приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност. В решението на районния съд се сочат редица актове на ВКС по наказателни дела, в които неизменно се признава доказателствена стойност на случайните видеозаписи и снимки, поради което нито първата, нито настоящата инстанция имат основание да не признаят на видеозаписа характеристиката на веществено доказателство. Доколкото жалбоподателката не е навела твърдения за извършени манипулации, съдът не е бил длъжен да проверява чрез експертни знания автентичността на записа. Съобразявайки се с доказателствената стойност на приобщения към доказателствената съвкупност видеозапис, и като го е ползвал като източник на доказателствени факти, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което като правилен, следва да бъде потвърден.

При този изход на делото неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на сторените в производството разноски.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 433 от 11.05.2023 г., постановено по АНД № 1097 / 2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: