№ 36384
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110102127 по описа за 2025 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1
КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО
ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и
ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете,
предявени с исковата молба, вх. № 12021/14.01.2025г., тъй като то е неприложимо за тези
искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху
обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до
окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на
разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички
предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от
предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица
от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане
(иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и
според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от
ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за
законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена
претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването
й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва
по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на
исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред
изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред ,
което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат
разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 –
чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма
предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310
1
и сл. ГПК.
Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на
ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е
представил отговор на исковата молба.
СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца ,
предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както
и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК ,
а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2 ГПК
:
1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146,ал.1,т.1 ГПК):
В исковата молба пълномощниците на ищцата С. А. Б. твърдят, че връчената на
доверителката им на 15.11.2024г. заповед № ЧР-127/24.10.2024г. на главния директор
„Човешки ресурси” на „ФАД, с която е прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл.328,ал.1,т.12 КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовите
й задължения за длъжносттта ”Агент информация Терминали”, в Главна дирекция
Операции” , ***, е незаконосъобразна поради неосъществяване на посоченото от
работодателя уволнително основание, защото към датата на уволнението на ищцата
липсата на пропуска , осигуряващ достъп до зоните за сигурност на територията на Летище
София – мястото , на което ищцата е престирала труда си, и без който пропуск тя изпада в
обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения” се е дължала на
бездействие на ответника като нейн работодател , защото според ищцовата страна „само
той като летищен оператор е единственият компетентен орган да издаде нов служебен
пропуск” , след като предишния пропуск № 109974 на ищцата е бил предаден от нея
доброволно на „органите на реда” , за което е съставен Прототол за доброволно предаване
от 08.10.2024г., в който е посочено , че предадената вещ ще остане на съхранение в ГПУ-
София от РД „Гранична полиция” – Аерогари при ГД”Гранична полиция”- МВР. Допълва се ,
че ищцата е подала молби за възстановяване на доброволно предадения от нея пропуск до
ГД „Гранична полиция” и до „ГД”Главна въздухоплавателна администрация” , но с писмо №
99-640/11.11.2024г. от ГД”ГВА” е уведомена , че издаването на нов пропуск е от
компететност на летищния оператор – ответното дружество.Посочва се , че за ищцата не са
налице пречките по чл.2.6 , букви „а” , „б” , „в” и „г” от Приложение 1-А от НПСГВ за
издаване на пропуск до зоните за сигурност с ограничен достъп на Летище София , тъй като
срещу нея няма повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер видно
от представеното с исковата молба Удостоверение от 18.11.2024г. от НСС , а по отношение
2
на нея са извършени само обиск в дома й и разпит като свидетел от следствените органи
във връзка с образуваното досъдебно производство за липсващ часовник на пътник.
Искането на ищцата към съда е да отмени заповедта за уволнението й, да я
възстанови на заеманата преди това длъжност ”Агент информация Терминали”, в Главна
дирекция Операции”, *** и да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради уволнението в размер на 10 939,56 лв за
периода от 16.11.2024г до 16.04.2025г., както и законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това
обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът „ФАД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на
пълномощника му в представения отговор на исковата молба. Посочва се , че в
конкретния случай „пропускът , който дава достъп и позволява на Б. да работи в зоните с
ограничен достъп на Летище София , е отнет от държавен орган , който няма нищо общо
със „ФАД като работодател и в рамките на процедура , в която „ФАД като работодател
не взима участие и няма отношение” , а нов пропуск не е издаден от същия компетентен
държавен орган и в рамките на същата процедура , с които ответникът „ФАД няма нищо
общо. Уточнява се , че според Регламент (ЕО) № 300/2008 и Регламент (ЕО) № 1998/201,
както и според ЗГВ и подзаконовата НПСГВ органът , който контролира функционирането
на пропускателната система в летищата и другите обекти на гражданското
въздухоплаване , е ГД”ГВА” , като по силата на посочените нормативни актове достъпът на
физически лица , които изпълняват служебните си задължения до зоните за сигурност на
гражданските летища се осъществява след извършване на успешна цялостна проверка от
ДАНС по критерии , посочени в НПСГВ и се съгласува с ГД”Гранична полиция” по
критерии , определени в НПСГВ. Изтъква се , че „единственото участие на „ФАД се
изчерпва с отправяне на искане до ГД”ГВА” за преиздаване на отнетия пропуск , което и
той като работодател е направил” с подаването на писмо, изх. № 100-8873/14.10.2024г. до
ГД”ГВА” , в отговор на което писмо работодателят е получил писмо № 60-06-
1389/18.10.2024г. от ГД”ГВА” , с което е уведомен , че срещу С. А. Б. е образувано ДП №
81773М109/2024г. за извършено престъпление по чл.204 НК и пропускът й до зоните за
сигурност на летище София е отнет от служители на група ОИД в ГПУ-София в
съответствие с правомощията им по точка 1.2.3, подточка 1.2.3.5.1, буква ”в” на Глава 1 от
НПСГВ , като съгласно т.2.6, буква „б” от ПРиложение 1-А, Глава1 от НПСГВ тя не
отговаря на условията и реда за преиздаване на пропуск , образец „Постоянен” от
ГД”ГВА”, като е добавено , че в конкретния случай е налице отказ от РДГП- Аерогари в
хода на „Процедура за проверка на миналото”, поради което според НПСГВ преиздаването
на пропуска е преустановено ог ГД”ГВА”. Според ответната страна в конкретния случай
уволнителното основание по чл.328 ,ал.1, т.12 КТ е налице , тъй като липсата на нов
пропуск за дъстъп в зоните на сируност на ищцата обективно препятства изпълнението на
трудовите й задължения , като тази обективна невъзможност е настъпила след възникване
на трудовото й правоотношение.
Ответникът е предявил и възражение за прихващане на присъденото евентуално от
3
съда обезщетение по чл.225,ал.1 КТ с изплатеното от работодателя на ищцата
обезщетение по чл.220,ал.1 КТ в размер на 1 823,26 лв.
2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл.
344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ответникът не претендира насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да
обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да прекрати
едностранно трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1,т.12 КТ, както и
възражение за прихващане.
3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :
Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на
трудовото правоотношение между него и ищцата , както и липсата на пропуск за достъп
на ищцата до зоните за сигурност на Летище София , но оспорва причините за липсата на
този пропуск.
Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други
правнорелевантни факти
4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във
връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за
които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).
5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):
Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника
и неговото съдържание (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово
възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и
предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за
уволнение, както и дължимостта на претендираното обезщетение за оставане без работа
след уволнението,
Ответникът следва да установи законосъобразността на уволнението.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.140,АЛ.3, ИЗР.2, ПРЕДЛ.2 ГПК ДА
ИЗПОЛЗВАТ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА.
ПРИЛАГА по делото депозирания от ответника отговор на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото заседание да изрази становище с оглед
чл.143,ал.2 ГПК по твърденията и по исканията на ответника, съдържащи се в
депозирания от него отговор на исковата молба , респективно да предяви доказателствени
4
искания във връзка с тези твърдения, ако счита за необходимо.
При неизпълнение на указанията правото на ищеца да изрази възражения и да предяви
искания във връзка с отговора на исковата молба ще бъде преклудирано.
ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба, описани в
същата.
ПРИЕМА писмените доказателства , представени от ответника с отговора на
исковата молба , описани в същия отговор.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответника с отговора на исковата молба искане за разпит
на един свидетел при довеждане , тъй като обстоятелствата, чието установяване се цели
със свидетелските показания , следва да бъдат доказани с документи.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответника с отговора на исковата молба искане по чл.192
ГПК , тъй като към исковата молба са ПРИЛОЖЕНИ нормативните текстове от НПСГВ ,
ОТНОСИМИ към предмета на настоящото дело , чиято автентичност не е оспорена от
ответната страна , а пълната нормативна уредба на реда за издаване и отнемане на
пропуски до зоните за сигурност в летищата е НЕОТНОСИМА към предмета на
насотящото съдебно производство , по което се разглеждат трудови искове , а предметът на
иска по чл.344,ал.1,т.1 КТ (за отмяна на уволнение) не включва проверка на
законосъобразността на упражняването на правомощия на органите с компетентност по
националната сигурност , включително при отнемане и издаване на пропуск за достъп до
зоните за сигурност на летищата в страната . По настоящото дело е относим единствено
въпросът за наличието на правомощия на ответника като работодател при издаването и
отнемането на пропуска на ищцата като служител до зоните за сигурност на Летище София ,
съответно за упражняването на тези правомощия от ответника, но не и от органите с
компетентност , касаеща националната сигурност – ДА”НС” , ГД”ГВА”, ГД”ГП” и
други.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 15.10.2025г. от 10.15 ч., за когато да се
призоват ищеца и ответника.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и от
приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5