Р Е Ш Е Н И Е
№….........../07.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6712 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Т.К.П., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 2362,61 лв., представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 25.03.2015 г. до 27.02.2017 г. за
обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***,
ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 701,29 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за
периода от 27.06.2015 г. до 17.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14181/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна.
По твърдения в исковата молба ответникът Т.К.П., в качеството й на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна,
ул. ***, за който е разкрита партида с абонатен № ***, е ползвала предоставени
от ищцовото дружество услуги, които не е заплатила.
Ищецът поддържа, че за периода от 25.03.2015 г. до 27.02.2017 г. ответникът дължи сума общ размер на
2362,61 лв. за предоставените й ВиК услуги, формирана
като сбор от стойността на издадените фактури, подробно описани в приложена
справка за недобора на частен абонат, както и лихва за забава в размер на 701,29 лв., начислена
за периода от 27.06.2015 г. до 17.09.2018 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. П.В., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва услугите да са реално предоставени и потребени от ответника. Поддържа, че ищецът не е изпълнил
задълженията си за отчитане на количествата вода по предвидения в ОУ ред.
Оспорва начина, методиката и основанието за начисляване на процесните ВиК услуги. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност относно предявените вземания за главница и лихва. Оспорва представената
справка за недобора с твърдения, че съдържанието й е неясно и невярно.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител поддържа депозирания отговор и искането по
същество.
След като съобрази доводите
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представената от ищеца справка за недобора на частен
абонат (л. 24) се установява, че по партидата на ответника Т.П. с абонатен № ***
в исковия период на потребление от 25.03.2015 г. до 27.02.2017 г. е извършван
реален отчет в обекта, находящ се в гр. Варна, , ул. „Здравец“, бл. 5, вх. А, и
са фактурирани количествата ВиК услуги, формирани
като разлика между вписаните показания от стар и нов отчет. За периода
25.03.2015 г. – 29.04.2015 г. старото показание на измервателния уред е отразено
като нулево, а новото – 1022, при което на абоната е издадена фактура от
28.05.2015 г. на стойност 1643,38 лв. От справката е видно също, че потребените количества вода са се отчитали по водомер №
1462338.
От приложения констативен протокол № 1910787 от 25.03.2015 г. (л. 73) се
изяснява, че е подменен индивидуалният водомер в процесния обект с оборотен такъв
със същия № 1462338, като са отразени показания на демонтирания измервателен
уред от 6591 куб.м., а на новия – 0. В протокола е посочено, че въз основа на
направената констатация водомерът следва да бъде ремонтиран за сметка на
абоната. Документът е подписан от служител на ищцовото
дружество и от ответника Т.П., положила подписа си в графата за абонат.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД (л. 4 и сл.), одобрени с решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 14), публикувани в централен и местен
ежедневник. Приложено е и решение № Ц-23 от 30.06.2016 г. на КЕВР за ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване и канализация
– Варна“ ООД (л. 20).
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 69 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен
№ *** по издадените от ищцовото дружество фактури в
периода от 27.05.2015 г. до 28.02.2018 г. възлиза на 2362,61 лв., а лихвата за
забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до
17.09.2018 г. – 701,29 лв. От експертното заключение се изяснява още, че
отразеният документално титуляр на партидата е ответникът Т.К.П., както и че по
процесните фактури не са отразени плащания.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 14181/2018
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 20.09.2018
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
Т.К.П. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми. Заповедта е редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
като установителните искове за вземанията, предмет на заповедта, са предявени в
указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на исковите претенции е установяване
със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните
в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена
консумирана вода за отчетен период от 25.03.2015 г. до 27.02.2017 г. по
издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за
забава върху главницата, начислена за периода от 27.06.2015 г. до 17.09.2018
г., относно обект на потребление с абонатен № абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи,
при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна
връзка между него и ответника, реалното количество на доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в
приложимите Общи условия ред, както и тяхната стойност.
Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. на ДКЕВР и приложими за процесния период от 2015 г. до 2017 г.,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, както и
наемателите на имот, за който се предоставят такива, за времето на наемното
правоотношение, при условие че собственикът или титулярят на вещното право на
ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му
това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК услуги
за определен срок.
По делото не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца за притежавани от ответника вещни права върху процесния
обект на потребление или наличие на облигационни права по наемно
правоотношение, от които да се направи обоснован извод за качеството му на
потребител на ВиК услуги за този обект. Въпреки това
такъв извод следва от съвкупната преценка на наличните косвени доказателства в
тази насока, в т.ч. справка от Национална база данни „Население“, според която
регистрираният постоянен адрес на ответника съвпада с административния адрес на
обекта на потребление в гр. Варна, ул. ***, и констативен протокол от
25.03.2015 г., подписан лично от ответника, в качеството му на абонат на ВиК услуги в този обект. В този смисъл са и изявленията на
особения представител, наведени в отговора на исковата молба, по повод
извършена справка в Имотния регистър (непредставена по делото).
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като на отчитането
на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с
данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От страна на ищеца не
са ангажирани никакви доказателства за установяване на извършения реален отчет
на водомера и данните от него, въпреки разпределената му доказателствена тежест
с доклада по делото и изричните указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за подлежащите на доказване от него факти относно реалното
доставяне и потребяване на фактурираните ВиК услуги и
отчитането им по предвидения в ОУ ред.
В тази връзка е
представен единствено обсъдения по-горе констативен протокол от 25.03.2015 г.
за демонтаж на водомера в обекта и поставянето на оборотен такъв, чрез който са
отчитани количествата вода в процесния период, фактурирани с издадените фактури
от 28.05.2015 г. до 28.02.2017 г. (съобразно съдържанието на справката за
недобора).
Според
чл. 20, ал. 1 от ОУ и чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 при установяване на повреда
в индивидуален водомер на потребител представител на ВиК
оператора прави предписание за отстраняването й и определя срока за това, като
демонтира пломбата на холендера. След изпълнение на предписанието потребителят
е длъжен да уведоми оператора и да осигури достъп до водомера за извършване на
първоначално отчитане и пломбиране на холендера. На място на повредения водомер
ВиК операторът може да постави редовен (оборотен)
водомер, по който да се извършва отчет на количествата изразходвана вода през
периода на повредата на индивидуалния водомер и срока на изпълнение на
предписанието – арг. от чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ОУ.
Предвид
цитираната нормативна уредба и липсата на представени доказателства за реалния
отчет на количествата вода от поставения оборотен водомер, от които да бъдат
потвърдени фактурираните разлики между стар и нов отчет, посочени в едностранно
съставената от ВиК оператора справка за недобора на
абоната, реалното потребление на услугите и отчитането им по предвидения в ОУ
ред е недоказано в процеса, поради което предявеният главен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
При този
извод за недължимост на претендираната главница,
ответникът не дължи и начислената върху нея законна лихва, респ. на отхвърляне
подлежи и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Горното
обуславя липсата на необходимост за произнасяне на съда по релевираното от
особения представител на ответника възражение за погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, разноски на ищеца не се следват. Такива не следва да бъдат присъждани и
на ответника, тъй като не е направено искане в тази насока (нито има данни да
са извършени разноски от него).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Т.К.П., ЕГН **********,***,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 2362,61
лв. (две хиляди триста шестдесет и два лева и шестдесет и една стотинки), представляваща главница за
стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 25.03.2015 г. до 27.02.2017 г. за обект с абонатен № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 701,29 лв. (седемстотин
и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 27.06.2015 г. до 17.09.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14181/2018 г. по
описа на Районен съд - Варна;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: