Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
111/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Р.А.Й., ЕГН ********** *** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва: 3407,60лева,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS № 15066758/21.07.2017г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.А.Й., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017г., приложение № 1/18.04.2018г. към него; 1128,69лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2017г. до 20.08.2019г., 627,75лева,
представляваща лихва за забава за периода 21.11.2017г. до 31.07.2019г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 6034/02.08.2019г. по ч.гр.д. № 12343/2019г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 21.07.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника
е сключен договор за потребителски кредит PLUS № 15066758. Въз основа на него и
в изпълнение на задължението си, финансовата институция е предоставила на
ответника сумата от 3000лева и застрахователна премия от 432лева. Страните са
постигнали съгласие размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“, съответен на дължимата застрахователна премия от 432лева да бъде
платен директно на застрахователния агент, а връщането му да бъде разпределено
и включено в броя на месечните погасителни вноски. При подписване на договора,
ответникът е заплатил еднократно такса ангажимент в размер на 105лева, срещу
която кредиторът е фиксирал лихвения процент за срока на договора.
Издължаването на кредита съгласно погасителния план е следвало да стане на 24
броя равни месечни вноски с първа вноска 20.09.2017г. и последна 20.08.2019г.,
всяка в размер на 197,23лева. Страните са уговорили, че при забава в плащанията
на една и повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва, на което основание и на ответника е било начислено
такова считано от 21.11.2017г. Посочва, че единственото плащане от ответника е
в размер на 197,23лева и с него е било погасено: главница от 24,40лева и
172,83лева договорна лихва. На 18.04.2018г. по силата на приложение № 1 към
договор за цесия от 27.07.2017г., ищецът придобил вземането по договора за
потребителски кредит. Съгласно договора, ищецът е бил упълномощен да уведоми
длъжника за извършената цесия. Такова е било изпратено и върнато като
невръчено. Затова и с настоящата искова молба се прави това. За събиране на
вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК, което обосновава интерес от
търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв. П.К.. Искът се
оспорва по основание и размер. На първо място се оспорва ищецът да е придобил
валидно процесното вземане, доколкото приложение № 1 не е част от рамковия
договор от 27.07.2017г. Посочва, че ответникът не е уведомен за извършената
цесия и предсрочната изискуемост на вземането. Оспорва между ответника и
цедента да е сключван сочения потребителски кредит. Оспорва и сумата да е била
усвоена от него, доколкото в т.1 от договора страните са уговорили усвояването
да се извърши по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***. Счита, че
платената от кредитополучателя сума от 197,23лева не е била приспадната от
дълга и понастоящем е предмет на претенцията, вкл. се търси лихва върху нея.
Оспорва кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че договорът за
кредит е нищожен поради нарушение на чл. 11 ЗПК и в частност т.10 и т.12,
защото в нарушение на закона в договора е посочен ГПР от 39,14%, но не било
ясно как е формиран и какво включва, а в погасителния план следва да се съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска показваща погасяване на главницата,
лихвата на база лихвения процент и допълнителните разходи. Оспорва дължимостта
на договорната лихва и се позовава на нищожност на клаузата като противна на
добрите нрави, тъй като размерът й надвишава три пъти размера на законната
лихва. Сочи като основание за недействителност на договора и нарушението на
чл.10, ал.1 ЗПК, тъй като шрифтът му и този на сертификата за уговорената
застраховка бил по- малък от 12. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от особен представител адв. К.. Поддържа
отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор
за потребителски паричен кредит PLUS № 15066758/21.07.2017г., сключен с „БНП Пърсънъл Файненс”
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2017г. Правният интерес
от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство
по ч.гр.д. № 12343/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 12343/2019г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта касаещо претендираното обезщетение за
забава обаче е несъответно на това заявено с иска по чл. 422 ГПК. Видно е, че със
заповедта за изпълнение е присъдено обезщетението за забава в размер на 598,81лева
/колкото е и претендирано със заявлението/ за периода
21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението- 31.07.2019г. вкл. А с иска
по чл. 422 ГПК то се заявява в размер от 627,75лева за периода 21.11.2017г. до 31.07.2019г. вкл. Следователно,
претенцията за обезщетение за забава за разликата над 598,81лева до заявения
размер с иска по чл. 422 ГПК от 627,75лева се явява недопустимо заявена и в
тази част производството по делото следва да бъде прекратено. В останалата част
заявеното искане е съответно на заповедта.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в
търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния
кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; валиден договор за
потребителски кредит PLUS №
15066758/21.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника, по който цедентът е предоставил на
ответника сума пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и
нейния размер; дължимост на мораторната лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 27.07.2017г., „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД като цедент прехвърля на цесионера „А.з.с.н.в.”
ЕАД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1/18.04.2018г. към
договора, включващо и това към Р.Й., вписано под № 377. Ясно е написано, че
това приложение е към договора от 27.07.2017г. в изпълнение на уговорката по пар. 2 и т.4 от пар.1 от рамковия
договор, предвиждащи придобиването на вземания определени всеки месец в
приложение № 1, представляващо неразделна част от рамковия договор. Вземането е
достатъчно индивидуализирано, като е посочен договорът с неговия номер, размер
на дължимото по него към датата на цесията, в т.ч. главница. За да премине
вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато
съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С
постигането му цесионерът става носител на вземането.
Цесията е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно, цедентът
е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.32/ е приложено изрично
уведомление до длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната
съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то
е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника
при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. А и
въпросът за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше
твърдения, респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя,
предхождащи уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно
обуславя и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор-
ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като
вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното.
От представения по делото договор за потребителски
паричен кредит № 15066758/21.07.2017г. се установява, че на 21.07.2017г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е бил сключен договор за кредит,
по силата на който на последния е предоставен кредит в размер на 3000лева за
потребителски цели и 432лева кредит за покупка на застраховка „защита на
плащанията“. Или общият размер на кредита е 3432лева. Усвояването на сумата е
посочено, че се извършва по банков път, като в чл.1 заемополучателят
е декларирал банковата сметка, по която да се извърши превода, както и че тя е
лично негова. Съобразно уговореното връщането на заема е следвало да стане на 24месечни
погасителни вноски по погасителен план, всяка от които в размер на 197,23лева. В
чл. 2 е уговорено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на
плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, като размерът на
премията е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска. При сключване на договора заемополучателят
заплаща и еднократна такса ангажимент, срещу което договорът се сключва при
фиксиран лихвен процент. В чл. 3 е посочено, че погасителната вноска съставлява
главница, ведно с надбавка представляваща печалба на кредитора. Падежът на
последната погасителна вноска е 20.08.2019г. Уговорен е фиксиран лихвен процент
от 30,35% и ГПР 39,14%. Съгласно чл. 5, при забава на една или повече
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава върху всяка забавена погасителна
вноска равна на ОЛП обявен от БНБ +10% пункта по ПМС № 100/29.05.2012г.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума
и размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални
знания на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. И. по
приетата съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че: Отпуснатият
кредит от 3000лева е усвоен по банков път на 24.07.2017г., като на в.лице е
предоставено банково извлечение за това, представляващо приложение № 5 от
заключението. По договора е извършено едно плащане на 19.09.2017г., с което са
погасени главница от 24,95лева, редовна договорна лихва от 154,28лева и застраховка
от 18лева. След тази дата плащания няма. Размерът на остатъчното задължение по
договора към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е 2969,99лева
главница, 962,83лева възнаградителна лихва за периода от 20.10.2017г. до 20.08.2019г. и 342,93лева обезщетение за забава за периода 21.11.2017г. до 31.07.2019г.вкл.
Анализът на ангажираните
по делото доказателства, налагат извод, че действително между цедента и ответника
е била налична валидно възникнала облигационна връзка по договор за кредит. Ответницата
възразява относно действителността на договора, доколкото не е спазено
изискването на чл. 10, ал.1 ЗПК, регламентиращ сключването му в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 договорът за
потребителски кредит е недействителен. Нормата е императивна и за спазването й,
съдът следи и служебно. От представеният в оригинал от
ищеца договор е видно и без за това да са нужни специални знания, че не е
налице нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Доводите за прилагане на чл.10 ЗПК
и към сертификата за присъединяване към групата на застраховани лица по
застраховка „защита на плащанията“, не могат да бъдат споделени. Това
застрахователно правоотношение, макар и да съпътства като обезпечение на
кредитора основната кредитна сделка се урежда от други специални правила по КЗ,
където подобно изискване няма.
Възраженията на ответника за недействителност на договора
поради нарушение на чл. 11 ЗПК, съдът приема за неоснователни. В съответствие с
уредбата на чл. 11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация
за правото на отказ от договора. Императивно изискване
на чл. 11, ал. 1, т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на
кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, ГПР и общо дължимата сума
по кредита. В конкретния случай в подписания между страните договор се съдържа
изготвен и подписан погасителен план, съдържащ ясно броя на вноските, падеж и
размер на всяка вноска и остатъчната главница. И понеже за целия срок на
договора е договорен фиксиран лихвен процент от 30,35%, липсва задължение
погасителният план да съдържа и информация за последователността на
разпределение на вноските
между различните неизплатени суми. Потребителят е
декларирал, че е получил преддоговорна информация относно общ размер на
дължимата вноска, общата сума по договора за кредит и срок за нейното плащане.
В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити се съдържа и информация относно правото на отказ на
потребителя от договора.
На в.лице е
предоставено банково извлечение за усвояване на кредитната сума на 24.07.2017г.
по банков път. В потвърждение е и извършваното от кредитополучателя на 19.09.2017г.
погашение на вноска съобразно погасителния план по договора. Неизправна по договора страна се явява потребителят Й., който не е изпълнявал задължението си да плаща
погасителните вноски на уговорената падежна дата. Установи се, че останали за плащане са 23броя
погасителни вноски, главницата по които съобразно заключението на в.лице е в
размер на общо 2969,99лева. Доколкото падежната дата на последната вноска по
погасителен план е дата 20.08.2019г., а заявлението е подадено на 01.08.2019г.,
то падежът не е бил настъпил само по отношение на последната 24-та вноска. Въпреки това обаче, доколкото последната вноска по
погасителния план е с падеж 20.08.2019г., този факт съдът следва да
съобрази по реда на чл. 235 ГПК. Или, всички вноски понастоящем са с настъпил
падеж и вземането е станало изцяло изискуемо. Следователно исковата претенция е
доказана в своето основание. По отношение на размера й, съдът съобрази
експертното заключение, съобразно което размерът на остатъчната главница, след съобразяване на
направеното плащане е сумата от 2969,99лева.
Следователно, искането за присъждане на главницата е доказано до размера от 2969,99лева
и следва да се отхвърли за разликата до пълния заявен от 3407,60лева.
По отношение на претенцията за договорно възнаграждение, съдът съобразява
следното:
Дължимостта му е
уговорена в договора. Плащането му е разсрочено на вноски съобразно погасителен
план. То се дължи за срока на действие на договора, т.е в рамките на въведения
период от 20.09.2017г. до 20.08.2019г.
/когато изтича срока на договора/. В раздел
„Параметри и условия“ е предвидено, че лихвеният процент е във фиксиран размер
от 30,35%. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за
ползваните пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход
по кредита на потребителя. Липсват императивни
норми регламентиращи максималния размер на възнаградителната лихва към момента
на сключване на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то
прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се
от защитата на специалните закони- ЗЗП и ЗПК и това са „добрите нрави“.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е налице
именно тогава, когато се нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения. Целта на спазването му, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Затова и максималният
размер на лихвата, било възнаградителна, било за забава, е ограничен. В случая
уговореният лихвен процент е 30,35%, при ГПР от 39,14%,
който не надвишава границата на приетия като допустим от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК. Нормата на чл. 19 ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите разходи по
кредита, настоящи или бъдещи- лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците
за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Т.е размерът на възнаградителна
лихва представлява елемент от формулата при образуване на годишния процент на
разходите по кредита, за който ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран лимит,
който не може да бъде надхвърлян, а именно пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС № 100/29.05.2012г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично
се обявяват за нищожни клаузи в договора, в които са уговорени задължения в
размери надвишаващи лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като обаче сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвения процент от 30,35% не може да се приеме, че заемодателят
е целял да се обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. Уговореният размер на възнаградителната
лихва от 30,35% и годишен размер на разходите 39,14% не противоречат на закона
и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства
за ползване от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали
разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи
предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита, но които се
заплащат от кредитополучателя. Затова, не е налице
някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1-19 ЗЗП и клаузата, с която е уговорена
дължимостта й не е неравноправна и поради това не е и нищожна. В заключение,
договорната лихва е дължима. По отношение размера, съдът взе предвид
заключението на в.л., от което се установява, че за въведения период 20.10.2017г.
до 20.08.2019г. той е 962,83лева. Исковата претенция следва да бъде уважена до
този размер и отхвърлена за разликата до пълния заявен размер от 1128,69лева.
По отношение на лихвата
за забава върху просрочената главница: Тя се претендира в размер на 598,81лева
за периода 21.11.2017г. до 31.07.2019г.вкл. Предвидена е в чл. 5 от договора и тя се дължи при просрочие
в изплащането на всяка забавена погасителна вноска формирана от ОЛП обявен от
БНБ +10% пункта. Установена е забава в плащанията, доколкото ответникът е
преустановил редовното погасяване на дължимите вноски по погасителен план и единствената
платена вноска по погасителния план е тази с падеж 20.09.2017г. По естеството
си тази наказателна лихва представлява всъщност мораторна неустойка, като вид
добавъчно вземане за осъществяване на договорна отговорност на длъжника, без да
е нужно кредиторът да доказва действителните си вреди. Размерът е този на
законната лихва, поради което и при доказана забава в изпълнение на паричното
задължение на кредитополучателя, то същият дължи обезщетение за забава. Съобразно
заключението на в.л. размерът й за заявения период е 342,93лева изчисляван
върху главницата считано от падежа на всяка месечна вноска до 31.07.2019г.вкл. Затова
за разликата до пълния заявен размер от 598,81лева претенцията следва да се
отхвърли като недоказана.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са в общ размер на 1083,60лв., от които 350лева
юк.възнаграждение, 133,60лева допълнителна ДТ, 200лева
платен депозит за вещо лице и 400лева депозит за особен представител. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съдът определя юк.
възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че
липсва фактическа и правна сложност на спора. Съразмерно уважената част на
исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 694,10лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са били в размер на 102,70лева за
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 152,70лева.
Или след тяхното преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 127,15лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството в частта на заявения иск за обезщетение за
забава за разликата над сумата от 598,81лева до пълния заявен размер от 627,75лева, представляваща лихва за забава за
периода 21.11.2017г. до 31.07.2019г.вкл., като недопустимо и на основание чл.
130 ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 съществува вземане срещу
ответника Р.А.Й., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както
следва: 2969,99лева,
представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит PLUS № 15066758/21.07.2017г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Р.А.Й., вземанията по който са прехвърлени
на ищеца по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
27.07.2017г., приложение № 1/18.04.2018г. към него; 962,83лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2017г. до 20.08.2019г., 342,93лева,
представляваща лихва за забава за периода 21.11.2017г. до 31.07.2019г.вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 6034/02.08.2019г. по ч.гр.д. № 12343/2019г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата до пълния заявен размер от 3407,60лева, за договорна
възнаградителна лихва за разликата до пълния заявен размер от 1128,69лева и за
обезщетение за забава за разликата до пълния заявен размер от 598,81лева, на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.Й., ЕГН ********** *** заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата от 694,10лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.Й., ЕГН ********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 127,15лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 12343/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни
разноски съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.78,
ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му
част, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, а
в останалата му част подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: