РЕШЕНИЕ
№ 552
Велико Търново, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти административен
състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА
ДАБКОВА
при
участието на секретаря В.Г.
като
разгледа доклх.аното от съдията адм. д.
№ 649/2017 г. по описа на Адм.Съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на И.Р.Х. срещу Заповед № РД 22-1310/31.07.2017
г. на кмета на Община Велико Търново.
Оспорва се Заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахване на незаконен строеж,
представляващ: "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща
сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново,
идентификатор *** по КК и КР, с административен адрес гр. ***, извършен от И.Р.Х. и Ш.С.Х..
Жалбоподателят твърди, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, а
описаната в Заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителността. По
същество са развити подробни доводи, че в посочения по-горе недвижим имот се
извършва текущ ремонт на съществуващи помещения, за който не се изисква
разрешение за строеж, а съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗУТ и е подадено надлежно
уведомление до Община Велико Търново. Описаното в КА № ВТ-2197-446/22.06.2017г.
представлявало преустройство и ремонт в посочените в чл.151 от ЗУТ хипотези,
поради което не е необходимо издаване на РС и проектиране. С тези съображения
от съда се иска да отмени изцяло оспорената заповед като незаконосъобразна. В
съдебно заседание оспорването с направените искания се поддържа от процесуален
преддставител, по съображенията, изложени в жалбата и допълнителни аргументи,
развити в хода на устните състезания. Не се претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на Община Велико Търново, чрез процесуалния
си представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди
формална законосъобразност на оспорената заповед, издадена при правилно
проведена процедура по констатиране на незаконно строителство и неговото премахване.
По същество поддържа, че констатираните от служителите на общината дейности
покриват легалната дефиниция на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а
дори да се приеме тезата на оспорващия за ремонт, то би се квалифицирал като
основен ремонт и/или реконструкция, които отново попадат в разрешителния режим
по ЗУТ. Безспорно е установено, че за строежа липсват РС и ИП, поради което
Заповедта е съответна и на материалния закон. Хипотезата на търпимост на
строежа е категорично изключена. С тези аргументи, развити в хода на устните
състезания и подробно в писмена защита, ответникът моли съда да отхвърли
подадената жалба, претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък
по чл. 80 от ГПК.
Съобразявайки наведените оплаквания в жалбата,
доказателствата по делото и становищата
на страните, в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК,
административният съд приема за установено следното по фактите:
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148/
01.11.2010 г. дело № 97/2010 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС,
И.Р.Х. е придобил 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор *** и
самостоятелен обект – втори етаж в сграда, с идентификатор ***.1.2, находяща се
в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново, идентификатор *** по КК и КР,
с административен адрес гр. ***. Съсобственик на недвижимия имот и сградата е Ш.С.Х.,
която с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135/ 07.10.2010
г., дело № 85/2010 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС, е
придобила 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, ведно със
самостоятелен обект – първи етаж в сградата, с идентификатор ***. 1. 1, находящ
се в същия УПИ. Съгласно Акт за частна
общинска собственост № 4762/25.11.2010 г./вж. л.30/ на основание чл. 56, ал. 1
и чл. 59 от Закона за общинската собственост Община Велико Търново е собственик
на 80/576 идеални части от посочения по-горе недвижим имот.
С Уведомление вх. № 944-ИИ-654-1/ 30.05.2017 г. в
деловодството на общината, извършителите на строежа са заявили намерението си
да извършат в имота текущи ремонтни дейности и вътрешни преустройства, при
които не се засяга конструкцията по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ в имота, ремонт на
покрива и изпълнение на ограда в рамките на поземления имот, съгласно чл. 151,
ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Преди подаването на цитираното уведомление, в общинската
администрация са постъпили жалби /някои препратени от РДНСК - гр. В. Търново/,
от живущи в съседните имоти относно извършвани в имота строителни работи.
На 22.06.2017 г., след уведомяване на собствениците на
имота и в присъствието на И.Р.Х. е извършена проверка, при която е констатирано
изграждане на строеж – "Двуетажна пристройка в източна посока към
съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В.
Търново, идентификатор *** по КК и КР, с административен адрес гр. ***. Същият
представлява двуетажна монолитна пристройка, прикрепена към съществуващата
двуетажна сграда в същия УПИ. Изградени са ограждащите стени от тухлена зидария
и излята стоманобетонна плоча над приземния етаж. За резултатите от проверката
е съставен Констативен акт № ВТ-2197-446/22.06.2017 г., с окомерна скица на
строежа, съгласно която строежът е с размери 680 см/ 170 см, без отбелязана
височина. Установено е, че строежът е бил изпълнен по описания по-горе начин,
без одобрен инвестиционен проект, без разрешение за строеж и без учредено право
на строеж от Община Велико Търново/в качеството на съсобственик на имота/, в
нарушение на чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗУТ. Строежът е
квалифициран като V категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ,
вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/ 30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на
видовете строежи. Изпълнен е от И. Р. Х..
При тези установявания, на основание чл. 225а, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗУТ, от
извършилите проверката длъжностни лица е издаден Констативен акт № ВТ-2197-446/22.06.2017
г., връчен на И.Х. на 12.07.2017 г.
Последният е оспорил акта с Възражение рег. индекс 94-ИИ-654-8/17.07.2017 г.,
излагайки доводи за издаването му при неизяснена фактическа обстановка, а по
същество за неверни констатации на съставителите, тъй като се касае за ремонт на
съществуващи помещения. Възражението е било разгледано от нарочна Комисия,
определена със Заповед № РД-22-1235/ 19.07.2017 г. на кмета на Община Велико
Търново. След анализ на събраните в хода на административното производство
доказателства и приложимите законови разпоредби, Комисията е дала становище/отразено
в Протокол № ВТ-2217/20.07.2017г./ за
неоснователност на направеното възражение. Предложено е на кмета на общината да
издаде заповеди за премахването на строежа. Прието е, че строежът не е текущ ремонт
по смисъла на ЗУТ, нито друго изключение
от разрешителния режим по ЗУТ, поради което РС е задължително.
При тези констатации процедурата е завършена с издаването
на процесната Заповед № РД 22-1310/31.07.2017 г. от кмета на Община Велико
Търново, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Двуетажна пристройка в източна посока към
съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В.
Търново, идентификатор *** по КК и КР, с административен адрес гр. ***. От
административния орган е прието, че реализираният строеж е незаконен по смисъла
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото не представлява текущ ремонт,
подчинен на заявения уведомителен режим, а нов строеж, като същевременно за него
няма одобрен инвестиционен проект, нито издадено разрешение за строеж по чл.
148 от ЗУТ, а освен това не е изпълнено и изискването на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ,
тъй като не е искано и не е учредявано право на строеж от страна на Община
Велико Търново. Преценено е, че процесното строителство е започнало през месец
май 2017 г., при което за него не са приложими разпоредбите на § 127, ал. 1 и
ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 година/, т.е. строежът не е
търпим.
Заповедта е съобщена на И.Х. на 04.08.2017 г., а жалбата
срещу нея пред АСВТ е подадена чрез административния орган, на 15.08.2017
година.
В съдебната фаза на производството от ответника по
жалбата са представени документите, съдържащи се в административната преписка. Нови
писмени доказателства не са ангажирани. По делото е прието без оспорване
заключение на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено. Прецени същото съвкупно с останалите
събрани доказателства/вж. л.102 и сл./.
Съгласно
заключението на ВЛ строителен инженер, в извадка от плана за кв.32 на В.
Търново, одобрен със Заповед № 300-4-17/03,2333/58г., двуетажната жилищна
сграда е без пристройка на изток. Според данните от КККР/одобрени със Заповед №
РД-18-86/19.09.2008г./ сградата с идентификатор ***.1 е отбелязана в КК без
пристройка по източната фасадна стена на къщата.
Според експерта, "Двуетажна пристройка в източна
посока към съществуваща сграда", описана в КА е била в процес на
изграждане, съществува и към момента на
огледа от ВЛ е завършена напълно. Има дължина 7,10м., ширина 2,05м. и е на два
етажа. Към дата 22.06.2017 г. за строежа няма одобрени инвестиционни проекти и
няма издадено разрешение за строеж. Строителният инженер е категоричен, че
двуетажната пристройка е новоизграден
строеж и същата не представлява текущ ремонт и преустройство на
съществуваща сграда.
По данни на Община Велико Търново няма преписка и
налични материали във връзка с намерения на жалбоподателя за премахване на
строежа. От състоянието на същия към дата 05.11.2018 г. не са установени
предприети физически действия за премахването му. Експертът дава заключение, че
процесният строеж е изграден без инвестиционен проект и разрешение за строеж, което го определя като
незаконен в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Освен това експертът констатира, че двуетажната
пристройка в източна посока излиза извън
очертанията на предвиденото в плана застрояване. ВЛ дава становище, че
въпросния строеж не е изграден в срока по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, нито по §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не е допустим
по правилата и нормативите, действали при изграждането му, нито по сега
действащите – ПУП, правила и нормативи.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, чийто интерес е
засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 228 от ЗУТ. Посочените обстоятелства
обуславят процесуалната допустимост на жалбата. Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
След извършената служебна проверка, съдът установи, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, и при спазване
на процесуалните правила и материалния закон, както следва:
Заповедта е подписана от органа, който има
функционална и териториална компетентност за това – чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. В
тази връзка следва да се има предвид отразеното в констативния акт, описващ
строежа, който попада в разпоредбата на чл. 137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ, вр.
чл.10, ал.1 от наредба №1/30.07.2003г. и
е от пета категория. Това, обстоятелство
е потвърдено и от ВЛ, като такива строежи попадат в хипотезата на чл.225а ,
ал.1 от ЗУТ.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните
правила, като на лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на
органите и да изрази становище по тях. Заповедта на Кмета на общината е издадена
след разглеждане от нарочна комисия на всички факти и на изложеното във
възражението, като е достигнато да крайния извод за наличие на незаконен строеж
и необходимостта от премахването му. По този начин е било гарантирано на
жалбоподателя правото на защита и участие в производството, разписани в
разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Съдът намира, че при издаването на
административния акт не са допуснати процесуални нарушения от категорията съществените,
които да обуславят неговата отмяна.
Обжалваната заповед е издадена в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл. 225, ал. 2, или на части от тях.“. Съответно според чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ „Строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж“.
Събраните по делото доказателства установяват по
категоричен начин, че строежът "Двуетажна пристройка в източна посока към съществуваща
сграда", находящ се в УПИ XI-2713, кв. 32 по плана на гр. В. Търново, е
извършен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж.
Такива не са били представени пред административния орган, не се представиха и
в съдебната фаза на производството, като следва да се отбележи че от
жалбоподателя не се и твърди да са били издаване строителни книжа от вида на
посочените. Обратно на поддържаното от него, изпълнението на процесната
пристройка не представлява текущ ремонт на съществуващата на място жилищна
сграда, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ.
Основният спорен въпрос по делото е този дали е налице
текущ ремонт на заварената двуетажна сграда по смисъла на §5, т.43 от ЗУТ, при
проявата на която не се изисква наличие на разрешение за строеж /арг. от
чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ/ или е налице строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ,
при наличието на която хипотеза се изисква разрешение за строеж.
Според дефиницията на §5, т.43 от ЗУТ „Текущ
ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите,
постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при
които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях, като предпоставките не са кумулативни, а
алтернативни. Видно обаче от заключението на ВЛ, както и от констатациите на
констативния акт и отразената в него окомерна скица, налице е новоизграден
строеж, състоящ се от ограждащи стени от тухлена зидария и стоманобетонна плоча
между двата етажа, като по този начин е оформено пристрояване от изток към
съществуващата сграда. Така констатираното пристрояване чрез изграждане на пристройката
попада в хипотезата на §5, т.38 от ЗУТ, като за такъв строеж е задължително издаването
на разрешение за строеж – чл.148 от ЗУТ. Липсата на разрешение за строеж
квалифицира констатираното от длъжностните лица на общината строителство на
описания навес като незаконно – чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Изцяло в този смисъл е и заключението на назначената
по делото експертиза. От жалбоподателя не се оспорва фактът, че строителството
е извършено именно от него. Отделно от това за строежа не са изпълнени и
изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ - няма искане от страна на жалбоподателя
или на заинтересованата страна за съгласие от останалите съсобственици на имота
за построяването на въпросната пристройка, липсват и данни за учредявано право
на строеж за същата.
Неоснователни са изложените от жалбоподателя
възражения за търпимост на строежа. Доказателственият материал по делото сочи
момент на изграждането на процесния строеж далеч след крайните дати, установени
в § 16, ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ, а също и след 31.03.2001 г. - датата
установена в § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012г./, което
обуславя извод, че по отношение на него е неприложим режим на търпимост. Освен
това, за да бъде един строеж търпим, е необходимо при изпълнението му да са
спазени определените за това към него момент законови изисквания, или да
съответства на разпоредбите на ЗУТ /в конкретния случай това са едни и същи
норми/. Доколкото ВЛ е категорично в заключението си, че в действащия от
придобиването на имота до издаването на процесната заповед ПУП на гр. В.
Търново не е предвидено изграждането на пристройка в източна посока на сградата,
същата е незаконен строеж и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Поради
това настоящият състав счита, че по отношение на процесния строеж/пристройка в
източна посока/ е неприложим режим на търпимост и е невъзможно неговото узаконяване
по реда на 127, ал. 2 и сл. от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 82 от 2012 г. /,
вр. с § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр. 65 от 2003 година/.
Настоящият състав счита, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ застъпва принципа за
нетърпимост към незаконното строителство, като във всички случаи засягащо по
негативен начин важни обществени интереси, противопоставими на тези на
собственика на незаконния строеж.
В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, които да оборят направените от административния орган
констатации. Същевременно от жалбоподателя не са представени одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж нито пред органа при извършената
проверка, нито пред настоящата инстанция, поради което съдът намира заявеното
от Х. за защитна теза, неподкрепена от доказателствата по делото. За строежа не
са изпълнени и изискванията на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ- няма искане от страна на
жалбоподателя като съсобственик на имота за съгласие от останалите
съсобственици на имота, както и няма данни за учредявано право на строеж.
Съобразно изложеното съдът намира, че оспорената
Заповед № РД 22-1310/31.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново, е
валиден, формално и процесуално законосъобразен административен акт, издаден
при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в
съответствие с целта на закона. Същата не страда от твърдяните от оспорващия
пороци, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото разноски на жалбоподателя не
следва да се присъждат. Основателно е искането на ответника за присъждане в
полза на Община Велико Търново на сторените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото
е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и
определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност,
съдът счита, че следва да се присъди на ответника сумата от 100 лв. -
минималния предвиден в наредбата размер.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 228 от ЗУТ, съдът в посочения състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на И.Р.Х. ***, против Заповед
№ РД 22-1310/31.07.2017г. на кмета на Община Велико Търново, с която е наредено
премахване на незаконен строеж: "Двуетажна
пристройка в източна посока към съществуваща сграда“, разположен в УПИ XI-2713,
кв. 32 по плана на гр. В. Търново, идентификатор *** по КК и КР, с
административен адрес гр. ***.
ОСЪЖДА И.Р.Х. ***, ЕГН **********,*** Търново сумата от 100,00
/сто/ лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: