РЕШЕНИЕ
№ 634
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНКА ХР. КИРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20211110209488 по описа за 2021
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. Ч. Г. от гр.София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №319659/2017
от 27.10.2017г. на заместник-кмет К. на Столична община, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че НП не му е връчвано, въпреки че адреса, посочен в
същото е неговия и не го е сменял. Твърди, че при описани три отделни нарушения,
последното не е извършил, тъй като е слязъл на следващата спирка и е представил
личната си карта за съставяне на този акт. Отделно от това, от диспозитива на НП не
ставало ясно, дали е наказан, кой орган е следвало да наложи наказанието и за кое от
трите нарушение е наказан. Позовава се на изтекла давност, след която се погасява
възможност за налагане на наказание по ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.И., която
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения,
както и на изтекла давност. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, въз основа на договор.
Въззиваемата страна, чрез юрк. В., оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно се установило
извършеното нарушение от жалбоподателя, чрез показанията на разпитаните
свидетели. Възразява срещу становището, че е изтекла давността за налагане на
1
административно наказание, защото същата е четири години и шест месеца.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на П. Ч. Г. е наложена глоба, в размер на 200лв., за това, че
на 04.10.2017г. в 10:45ч. пътува в гр.София в А86 и след спирка: МС Х.К., посока ул.
”О.”, е без редовен превозен документ и е отказал да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците - нарушение на чл.18,
т.1, б.”а”, б.”б” и б.”в” и на чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от Наредбата за реда и условията
за пътуване с обществения градски транспорт на СО /Наредбата - отм./.
НП е издадено въз основа на АУАН с бл. №0319659/04.10.2017г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, приложените към жалбата писмени доказателства и изпратени от СО
с писмо вх.№27955 материали по АНП.
Разпитани по делото са свидетелите Н. ИВ. Д. - актосъставител и ЕФР. ХР. Г. -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които след
предявяване на акта, са разказали, че са извършили проверка в превозно средство, при
която са установили, че пътникът е без редовен превозен документ, не е разполагал с
никакъв, дори и невалиден. След като му е предложено да заплати на място глоба от 30
лева и той е отказал, бил свален на следващата спирка и срещу лична карта му е
съставен АУАН, който той е отказал да подпише, за което е свидетелствал техен
колега.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като няма данни НП да е връчено по
надлежния ред по чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. На лицето е направен едни опит за
връчване на НП - на 16.04.2018г. по правилата на чл.58, ал.1 от ЗАНН. Това са около
шест месеца след издаване на НП, еднократно, без дори да се сочи часа на посещението
на адреса, за да може да се провери, дали служителят на общинската администрация е
посетил този адрес. Не е спазена процедурата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като не е
отбелязано върху НП датата на неговото връчване. Видно от протокола, на 16.04.2018г.
адреса на лицето е посетен и Г. не е намерен. Според ал.2, наказващият орган
отбелязва датата на посещението на адреса, т.е. кога счита НП за връчено. Върху НП е
отбелязана датата н 04.05.2018г., което не съответства на датата на посещението според
протокола, а е дата от пощенско клеймо върху обратна разписка за доставка по пощата
на НП, върната като непотърсена. Категорично към 2017г. и 2018г. в чл.58, ал.1 от
ЗАНН се предвижда лично връчване на НП. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
2
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
установи, че не е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН и по-конкретно
т.4 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, защото от изписването „А86“ не става ясно, в кое превозно средство от
МГТ е пътувал жалбоподателя, а по посочения инвентарен номер, то не може да се
разбере от нередовния пътник. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, по
правилата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и му е предявен по правилата на чл.43, ал.2 от ЗАНН.
АУАН е съставен от лице, което е оправомощено по смисъла на Наредбата да
контролира редовността на пътниците в МГТ и да съставя актове, посочена в заповедта
№РД-09-97/11.11.2016г. на изпълнителния директор на ЦГМ.
При издаване на НП, не са спазени процесуалните изисквания за съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, конкретно по т.5. Съдът не счита да излага съображения за това,
тъй като горе се изложиха, а съдържането на НП е идентично, с това на АУАН. НП е
издадено от компетентен орган, овластен със заповед №СО-РД-09-1060/04.08.2016г. на
Кмета на Столична община, във връзка с чл.35, ал.5 от Наредбата.
Съдът намира, че освен липсващото съдържание, което е задължително и
ограничава правото на защита на нарушителя, да разбере какво нарушение е извършил,
описанието на деянието не съответства на посочените за нарушени законови
разпоредби на чл.18, т.1, б.”а”, б.”б” и б.”в” и на чл.35, ал.1, вр. чл.34, ал.3 от
Наредбата на СО /отм./. На първо място, трябва да се каже, че това са отделни
хипотези на административни нарушения, т.е. пътниците в МГТ при нарушаване на
разпоредбата на чл.18, т.1, б.“а“ от Наредбата /отм./, няма да са изпълнили
задължението си да притежават редовен превозен документ при превоза и при
слизането си в района на спирката на наземния транспорт или в платената зона на
метрото. Пътниците в МГТ при нарушаване на разпоредбата на чл.18, т.1, б.“б“ от
Наредбата /отм./, няма да са изпълнили задължението си да предоставят превозния си
документ на контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти
да показват документ за самоличност при поискване, а пътниците в МГТ при
нарушаване на разпоредбата на чл.18, т.1, б.“в“ от Наредбата /отм./, няма да са
изпълнили задължението си при констатирано нарушение и отказ за закупуване на
карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците
или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на електронен носител в
тролейбуси и трамваи, да слязат от превозното средство на следващата спирка и да
предоставят на контролните органи лична карта/личен паспорт за съставяне на акт за
административно нарушение. Трябва да се има предвид, че в чл.18, т.1, б.“в“ от
Наредбата /отм./, нарушението не е отказ да се закупи карта за еднократно пътуване,
продавана от контрольор по редовността на пътниците, а е отказ пътникът да слезе от
превозното средство на следващата спирка и да предоставят на контролните органи
3
лична карта/личен паспорт за съставяне на АУАН, в случай, че е нередовен пътник и е
отказ за закупуване на карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците или карта за нетаксуван пътник с абонаментна карта на
електронен носител в тролейбуси и трамваи. Така, при описаното нарушение, че
жалбоподателят е бил без редовен превозен документ и е отказал за закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, той е
нарушил единствено разпоредбата на чл.18, т.1, б.“а“ от Наредбата на СО /отм./.
Касаещо посочената разпоредба на чл.34, ал.3 от Наредбата /отм./ за нарушена,
трябва да се каже, че в същата се съдържат две хипотези: при констатиран от
контролните органи по редовността на пътниците случай на пътуване без редовен
превозен документ …, пътникът закупува карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците или в превозното средство и му дава право да
продължи пътуването си, или при слизане на нередовния пътник, той заплаща
стойността на картата за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците на спирката. Това следва от разпоредбата на чл.35, ал.1 от
същата Наредба /отм./, че при отказ на пътника да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците…, за всяко от тези
нарушения, от длъжностното лице по контрола на пътника се съставя АУАН по реда на
ЗАНН, за което нередовния пътник слиза на следващата спирка по маршрута на
превозното средство.
В конкретния случай, в акта е посочено само, че жалбоподателят е отказал да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовност на
пътниците, но дали това е било в превозното средство /първата хипотеза на чл.34, ал.3/
или като е слязъл от превозното средство на следващата спирка /втората хипотеза на
чл.34, ал.3/ не става ясно. По-скоро е направена компилация от двете хипотези, но е
следвало да се опише в текстовата част на АУАН и НП, за да се спази изискването на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата на
неговото извършване. По този начин отново е ограничено правото на защита на
жалбоподателя да разбере, какво или какви нарушение и извършил.
При констатирани няколко отделни нарушения на Наредбата на СО /отм./ е
следвало да се наложат на жалбоподателя отделни наказания, което не е сторено.
Наложено е едно общо наказание по чл.35, ал.7, т.1 от Наредбата /отм./. Трябва да се
отбележи, че според същата санкционна норма, глобата по НП се определя в размер на
200 лева за нарушения, посочени в чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 34, ал.3 и ал.5 от наредбата и
за нарушенията по чл. 35, ал. 3 от наредбата, т.е. за посочените като нарушени
разпореди на чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ не е предвидено наказание. Предвид
уреденото по чл.6 от ЗАНН - административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
4
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, следва че описаните деяния чл.18, т.1, б.“а“, б.“б“ и б.“в“ от
Наредбата /отм./ не са административни нарушения, защото не са обявени за наказуеми
с административно наказание, налагано по административен ред. Така, е достигнато и
до ново ограничаване на правото на жалбоподател да разбере, за какво нарушение е
наказан, т.е. ограничено е съществено правото му на защита.
Тук, трябва да се каже, че действащата към момента Наредба на СО в чл.47, ал.1
много по прецизно предвижда за кои нарушения, при какви условия се съставя АУАН,
в който случай попада настоящия, но с оглед на разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му и ако до влизане в сила на НП последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя, както и предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, следва че не
може да се приложи. Същите са съображенията и за причината да не може да се
приложи санкционната разпоредба на действащата Наредба на СО на чл. 49 - За всяко,
установено по реда на чл. 47 от тази наредба нарушение, се налага глоба в размер на 50
лева.
При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Само за пълнота на изложението, макар давността да не е изрично предвидена
като основание за прекратяване на административнонаказателното производство,
същата съгласно чл.11 от ЗАНН е приложима, тъй като според посочената разпоредба
за неуредените в закона случаи по отношение на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността и др., се прилага НК. Конкретно се
прилага хипотезата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която наказателното преследване
се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно чл.81,
ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в чл.80 от НК. Следователно, възможността дадено лице да бъде наказано
по административен ред, се изключва по давност с изтичане на четири години и шест
месеца от извършване на деянието. Този срок към момента не е изтекъл и не може да
се приеме тезата на жалбоподателя, че е погасена възможността да се реализира
административнонаказателната му отговорност за извършване на административно
нарушение.
При този извод на съда и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя,
следва да се присъдят направените от него разноски, в размер на 300 лева като
заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Иванова, които да се осъди
5
въззиваемата страна да му ги заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №319659/2017 от 27.10.2017г. на
заместник-кмет Крусев на Столична община като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА въззиваемата страна - Столична община да заплати в полза на
жалбоподателя - П. Ч. Г. с ЕГН ********** направените от него разноски, в
размер на 300 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6