Решение по дело №6/2023 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 14
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Мая Павлова Кончарска
Дело: 20231430200006
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Кнежа, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Административно
наказателно дело № 20231430200006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление /НП/ № 35-0001227от 15.11.2021 год. на
Директора на РД „АА“ гр. Пл., на основание чл. 53 от ЗАНН на А. А. М., ЕГН
**********, жив. в гр. Кн., ул. „Б.“ № *, е наложено административно
наказание Глоба в размер на 2000 лв., на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр
– за нарушение по чл. 6, ал.1 от с. закон.
Недоволен от така наложеното му административно наказание е останал
жалбоподателят А. М., който чрез пълномощника – адв. С. Б. от ПлАК, моли
съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно поради допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон.
Жалбоподателят – редовно призован, в съдебното заседание се явява
лично и с адв. Б., с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното НП,
поради допуснати нарушения на правилата на ЗАНН при издаването му.
Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител в
с.з. В придружаващо АНП писмо предлага на съда да потвърди атакуваното
НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от
ЗАНН от надлежно легитимиран субект, поради което същата се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По повод постъпил в РУ – Кн. сигнал за това, че лицето А. М. извършва
нерегламентиран превоз, на 05.11.2021 год. при управление на л.а. Мерцедес
същият бил спрян за проверка в гр. Кн. на ул. „Родопи“. При проверката
полицейски служители установили, че в автомобила се намирал свидетелят Д.
Н. К.. Жалб. М. и св. Кутев били отведени в Районното управление, където им
били снети сведения и били уведомени органите на Регионална дирекция
„Административна администрация“ – гр. Пл..
В РУ – Кн. пристигнали свидетелите Д. Н. К. и Д. П. Ц. – служители на
РД „АА“ – Пл. и въз основа на снети от полицейски служители писмени
сведения св. К. в присъствието на св. Ц. и св. М. М., на длъжност мл.
разузнавач в РУ Кн., съставил на жалб. А. М. акт за установяване на
административно нарушение бл.№ 294966, за това, че на 05.11.2021 год.
около 11:45 часа в гр. Кн., ул. „Родопи“, като водач на лек автомобил
Мерцедес А140с рег.№ ** **** **, лична собственост, извършва
нерегламентиран превоз на пътници (Д. Н. К. с ЕГН 600210), без да
притежава лиценз за обществен превоз на пътници на територията на
Република България.
Нарушението било квалифицирано по чл. 6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
Като доказателства с акта били иззети: свидетелство за управление №
*********, АУАН от РУ Кн. № 109116, свидетелство за регистрация част І №
*********. Предадени на РД „АА“ гр. Пл. били обяснения от пътника и
водача на автомобила.
Жалбоподателят е подписал акта с писмено възражение: „Не съм
извършил такъв превоз. Не съм съгласен“. Получил е препис от АУАН.
В срока и по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени
2
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН от Директора на РД „АА“ – Пл.
било издадено атакуваното НП, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр на А. А. М. е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лв. за това, че: на
05.11.2021 год. около 11:45 часа в гр. Кн. ул. „Родопи“ като водач на л.а.
Мерцедес А140 с рег.№ ****** лична собственост извършва следното
нарушение: Водачът извършва нерегламентиран обществен превоз на
пътници /Д. Н. К./ без да притежава лиценз за обществен превоз на пътници
на територията на РБългария, с което виновно е нарушил чл. 6, ал.1 от Закон
за автомобилните превози.
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, съгласно заповед на министъра на Министерство на транспорта
информационните технологии и съобщенията въз основа на АУАН съставен
от оправомощено лице.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин от събраните по делото доказателства – показания на свидетелите Д. К.,
Д. Ц., М. М. и Д. К., дадени в съдебното заседание, които настоящият съдебен
състав кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – акт за установяване на административно
нарушение, сведение от А. А. М., сведение от Д. Н. К., заповед № РД-08-30/
24.01.2020 год. на Министъра на транспорта информационните технологии и
съобщенията.
Свидетелят К. поддържа изложените факти в съставения АУАН, като
заявява, че самият той не е извършвал проверката на управляваното от
жалбоподателя МПС, а е съставил АУАН по сведения на полицията и снети
сведения от пътника.
Свидетелят Д. К. заявява, че не е обещавал и не е заплащал пари на
жалбоподателя за превоза, както и че със същия се познавали, били от един
квартал и превозвайки го той му правил услуга. Твърди, че същото обяснил в
полицейското управление, където му били снети сведения, които подписал
без да чете.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него
нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтПр. Същата предвижда, че
3
общественият превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България… За да е налице твърдяното нарушение,
следва по делото да бъде безспорно установено, че жалбоподателят има
качеството на превозвач, а също така да се приеме, че същият извършва
„обществен превоз на пътници или товари“. Видно от всички събрани по
делото доказателства, жалбоподателят като водач на процесното МПС се
явява годен субект на административнонаказателното обвинение. Същият се
явява превозвач, като за същото обстоятелство не се спори между страните.
По делото не е спорно и обстоятелството, че жалбоподателят М. не притежава
посочените в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози
изискуеми документи. За да бъде обаче извършено нарушението, следва да
бъде установено, че жалбоподателят извършва „обществен превоз на пътници
или товари“. Легалното понятие за обществен превоз е посочено в § 1, т.1 от
ДР на ЗАвтПр. Съгласно посоченото обществен превоз е превоз, извършван
за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство. Предвид на това, настоящият съдебен
състав намира за основателно направеното от жалбоподателя в подадената от
него жалба възражение, че същият не е извършвал обществен превоз на
пътници, доколкото не е получавал заплащане срещу извършения превоз.
Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е извършвал превоз на посоченото в АУАН и в НП лице в
качеството си на познат. В този смисъл и доколкото жалбоподателят не е
извършвал обществен превоз на пътници, то за същия не е съществувало
задължението да разполага с лиценз за обществен превоз на пътници на
територията на Република България или удостоверение за регистрация – за
извършване на таксиметрови превози на пътници и документи, които се
изискват от закона. Също така от събраните по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е търговец, който да извършва по занятие
дейност по обществен превоз на пътници, за да има задължението да
притежава посочените по-горе документи. Ето защо съдът намира, че
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото същият не е имал задължение да притежава
посочените по-горе документи. В този смисъл съдът счита, че процесното
наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно.
4
По разноските:
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е направил искане
за присъждане на разноски по делото, вкл. разноски по АНД № 47/ 2022 год.
по описа на РС – Кн. и КАНД № 865/ 2022 год. по описа на Адм. съд – Пл..
Същите се изразяват в адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 900 лв.
В случая адвокатското възнаграждение е над минимума определен в
Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения, което съгласно чл. 7,
ал.2, т.2 от същата е 500 лв. предвид размера на интереса от 2 000 лв. Искане
за прекомерност съгласно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от
въззиваемата страна. Настоящото производство протече в едно съдебно
заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, бяха разпитани
четирима свидетели. По АНД № 47/ 2022 год. са проведени 4 с.з., разпитани
са четирима свидетели. Пред касационната инстанция е проведено едно с.з., в
което жалбоподателят не се е явил и не е бил представляван. С оглед на
това, РД „АА“ – Пл. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
разноски по делото в размер на 1 250 лв., в т.ч. разноски в производствата по
АНД № 47/ 2022 год. на РС – Кн. и КАНД № 865/ 2022 год. на АдмС – Пл..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 и чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35-0001227 от 15.11.2021 год. на Директора на РД
„АА“ – Пл., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на А. А. М., ЕГН
**********, жив. в гр. Кн., обл. Пл., ул. „Б.“ № *, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 (две хиляди) лева по
чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр за нарушение по чл. 6, ал.1 от с. закон.
ОСЪЖДА Регионални дирекция „Автомобилна администрация“ – гр.
Пл. да заплати на А. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Кн., ул. „Б.“ № *,
сумата от 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) – деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. А. М. за разноски за разликата над 1 250
лева до пълния претендиран размер.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
съд – гр. Пл., по реда на Гл. 12 от АПК, в 14-дневен срок от деня на
получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
6