№ 2056
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506364 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 3923/15.03.2023 г. по гр. д. № 30894/2022 г. по описа на
СРС, 159 състав е признато за установено по отношение на С. Г. С., че дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2139,87 лева, представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.
София, ж.к. *******, отчитан под абонатен № *******, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3133/2022 г.
на СРС, 159 състав, като исковете са отхвърлени за главница за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 2515,04 лева и за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. и иска за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 433,22 лева, както иза сумата
от 24,96 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 5,15 лева
за периода от 31.01.2019 т. до 23.12.2021 г., а ответника С. Г. С. е осъдена да
1
заплати на ищеца сумата от 490,52 лева, представляваща направени по делото
и по гр.д. № 3133/2022 г. по описа на СРС, разноски съобразно изхода на
делото.
Против решението, в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 93874/04.04.2023 г., подадена от С. Г. С., в
която са изложени съображения за неговата неправилност. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 126958/09.05.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД
оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 30894/2022 г. по описа на СРС, 159 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против С. Г. С., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството му на
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. *******, абонатен №
*******, е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че
съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна
енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
2
неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия
са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да
заплати дължимите от него суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът
не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, абонатен № *******. В
исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответникът не заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2515,04 лева
- главница за топлинна енергия и 24,96 лева – главница за услуга дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода
от 15.09.2019-23.12.2021 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на
674,93 лева, а за периода от 31.01.2019 до 23.12.2021 г. – обезщетение за
забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,15 лева. Моли да
бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 3133/2022
г. по описа на СРС, 159 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника С. Г. С., в
който заявява, че не дължи исковите суми, тъй като между страните не
съществува облигационно правоотношение. При условията на евентуалност
посочва, че ищецът не е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлинна енергия. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
3133/2022 г. по описа на СРС, 159 състав. По заявление от 24.01.2022 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на С. Г. С. да заплати на заявителя главница в
размер на 2515,04 лева - главница за топлинна енергия за периода м. 05.2018
– м. 04.2020 г., мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019-
3
23.12.2021 г. в размер на 433,22 лева, главница за сума за дялово
разпределение за периода от м. 01.12.2018-30.04.2020 г в размер на 24,96 лева
и мораторна лихва за сума за дялово разпределение за периода от 31.01.2019
– 23.12.2021 г. в размер на 5,15 лева, както и направените в заповедното
производство разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
С обжалваното решение съдът като е обсъдил събраните по делото
писмени доказателства е кредитирал заключението на приетата по делото
експертиза и е приел, че исковете са основателни като искът е отхвърлен в
частта, с която е направено искане да бъде установено съществуването на
мораторна лихва и е съобразил направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и
правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 3133/2022 г. по описа на СРС, 159
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е предпоставена
от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно
4
доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период,
както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Установява се от приетия по делото Нотариален акт № 198, т. I, рег. №
1555, нот.д. № 178/2006 г. на Нотариус Й.Л., че С. Г. С. е собственик на
топлоснабдения имот в гр. София, ж.к. *******, за който е открита партида с
абонатен № *******, по заявление декларация от 31.03.2006 г. Ответницата е
прехвърлила собствеността върху недвижимия имот на 17.05.2021 г., след
исковия период. Следователно и доколкото по делото се установява, че
ответникът е бил собственик на недвижим имот – апартамент в
топлоснабдена сграда, то за него е възникнало и задължението в качеството
му на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвено,
неоспорено от страните, заключение на съдебно – техническа експертиза, от
което се установява, че в процесния имот не е имало монтирани отоплителни
тела, но е имало щранг лира, за която е начислявана служебно топлинна
енергия, както и е ползвана топла вода, която е отчитана по водомер.
Установява се, че количеството топлинна енергия е изчислена съобразно
5
действащата нормативна уредба. Следователно за ответницата е възникнало
задължение да заплати доставената топлинна енергия, съобразно
установеното от съдебно-техническата експертиза.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните по
делото доказателства е приел, че предявените искове са основателни до
установените размери, поради което и решението е правилно в обжалваната
част и следва да бъде потвърдено.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната
жалба.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3923/15.03.2023 г. по гр. д. №
30894/2022 г. по описа на СРС, 159 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК С. Г. С., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. ******* да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Красно село, ул. ******* сумата от 50 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на въззиваемия - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6