№ 11241
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110158536 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„ФИРМА“ ЕАД срещу А. М. Л. с ЕГН: ********** за сумата от 2464,91 лв., от които
2123,47 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 26.08.2022 г. до
изплащане на вземането, 306,10 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до
12.08.2022 г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в размер на 29,40 лв.
- главница за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г. и 5,94 лв. - мораторна лихва за периода
от 31.08.2019 г. до 12.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл . 410 ГПК от 21.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46328/2022 г. по описа на
СРС, 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатила
дължимата цена, както и предвидената такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отчетен
период.
Ответникът е подали отговор на исковата молба, с който заявява, че не оспорва
наличието на облигационно отношение с ищеца, но оспорва дължимостта на процесната
сума, да е само от него, а и от наследниците на своята съпруга, починала в .... Прави
възражение за изтекла погасителна давност.
1
Третото лице - помагач на страната на ищеца - „ФИРМА” ООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия и за лихва за забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Понятието потребител на
топлинна енергия е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, съгласно която, в
редакцията към процесния период, потребител, респективно задължено лице за заплащане
цената на доставена ТЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Анализът на законовата уредба мотивира извода, че
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на ЗЕ има
собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено
ограничено вещно право на ползване, в който последен случай, потребител по законова
дефиниция е ползвателят. Същото следва, както от изричното разглеждане в ЗЕ хипотезата
на учредено вещно право на ползване и нарочно определяне на титуляра на същото като
ползвател на доставяната в имота топлинна енергия, така и от общата такава на
задълженията на титуляра на вещното право на ползване по чл. 57 ЗС. В този смисъл и
Решение № 11 от 29.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2012 г., III г. о.
От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за недвижимите имоти се установява, че А. М. Л. е собственик на
имот - апартамент № 190, находящ се в гр. С. Ответникът не е провел пълно и главно
доказване на факта, че не е единствен потребител на топлинна енергия в процесния имот.
Поради липсата на удостоверение за граждански брак между него и съпругата му, както и
доказателства за нейната смърт и наследници, съдът приема, че през процесния период
ответника е бил собственик на имота и като такива има качеството потребител на топлинна
енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда - Е.С..
Доколкото ответника не оспорва размера на дължимата сума, исковете за доставената
2
ТЕ и дялово разпределени се явяват основателни до посочените размери.
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно цитираната разпоредба, клиентите са длъжни да заплащат сумите в 45-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Ищецът не доказа тези
факти - публикуването на сумите на интернет страницата съобразно общите условия,
съответно е недоказано твърдението ответницата да е била поставена в забава за плащане на
сумите, предмет на настоящото дело.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение в
размер на 5,94 лева неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на
това задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде
поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана - за
заплащане на дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази
част също е неоснователна.
С оглед гореизложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответника, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД като
правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с исковата
молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
3
Същевременно следва да се съобрази и периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо
70 дни/, през който съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след м.04.2019 г. Ето защо по отношение на
вземането за дялово разпределение и главница, възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно, доколкото посочените вземания се претендират за период по-
кратък от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на 173,46 лева за исковото производство съразмерно уважената част от
исковете, както следва: 98,60 лева - д. такса в исковото и заповедното производство и 100
лева - юрисконсултско възнаграждение, доколкото ответникът е направил възражение за
прекомерност и се е противопоставил на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът счете за основателно и определи в размер по реда на чл. 78, ал.
8 вр. ал. 1 от ГПК.
По делото е представен договор за правна защита и представителство на ответника, с
договорен и платен хонорар в размер на 450 лева, ето защо и на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 56,97 лева,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че А. М. Л. с ЕГН:
********** дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ..... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2123,47 лева, представляваща цена за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., както и сумата
от 29,40 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. - 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 26.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава върху главницата за ТЕ в
размер на 306,10 лева за периода от 15.09.2020 г. - 12.08.2022 г. и иска за мораторна лихва
за сумата от 5,94 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.08.2019 г. - 12.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.09.2022 г. по ч.гр.д. № 46328/2022 г. по описа
на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА А. М. Л. с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., разноски в исковото производство в размер на общо
173,46 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД с ЕИК ....., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
А. М. Л. с ЕГН: ********** разноски в размер на общо 56,97 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца
- „ФИРМА” ООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5