№ 215
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20241800500610 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от З. В. К. – ищец в първоинстанционното
производство, подадена чрез адв. В. Т., против Решение № 210/23.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1001/2023 г. по описа на РС – Костинброд, първи
състав, с което е признато за установено, че З. В. К., ЕГН **********, дължи
на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК .............., следните суми:
- 29,40 лева - абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, по
договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г.,
дължима за период 25.02.2020-24.03.2020 г.;
- 20,78 лева - абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г.,
дължима за период 25.03.2020-24.04.2020 г.;
- 18,99 лева - абонаментна такса и потребление на мобилни услуги, по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г.,
дължима за период 25.04.2020-24.05.2020 г.;
- 56,83 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
1
мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г.;
- 48,20 лв. - абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .............. от .............. г., дължима за период 25.02.2020-24.03.2020 г.;
- 33,90 лева - абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .............. от .............. г., дължима за период 25.03.2020-24.04.2020 г.;
- 30,01 лева - абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .............. от .............. г., дължима за период 25.04.2020-24.05.2020 г.;
- 4,49 лева – застраховка по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г., дължима за
период 25.03.2020-24.04.2020 г.;
- 4,49 лева – застраховка по допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г., дължима за
период 25.04.2020-24.05.2020 г.;
- 101,29 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .............. от .............. г., в размер на три месечни такси;
- 220,40 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..............
от .............. г., представляващи разлика между цената на устройство „TABLET
SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“ без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
- 7,23 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..............
от .............. г., представляващи разлика между цената на устройство
„HUAWEI Y6 2018 Dual Black“ без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг;
- 11,99 лв. - вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за мобилно
устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“, дължима
за период 25.02.2020-24.03.2020 г.;
- 11,99 лева - вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за мобилно
2
устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“, дължима
за период 25.03.2020-24.04.2020 г.;
- 11,99 лева - вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за мобилно
устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“, дължима
за период 25.04.2020-24.05.2020 г.;
- 8,77 лева – част от вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за
мобилно устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“,
дължима за период 25.05.2020-24.06.2020 г.;
- 239,80 лева - вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за мобилно
устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“, дължима
за период 25.06.2020-25.07.2020 г.;
- 8,09 лв. – вноска по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно
устройство „HUAWEI Y6 2018 Dual Black“ , дължима за период 25.02.2020-
24.03.2020 г.;
- 8,90 лева - по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно устройство
„HUAWEI Y6 2018 Dual Black“, дължима за период 25.03.2020-24.04.2020 г.;
- 8,90 лева – вноска по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно
устройство „HUAWEI Y6 2018 Dual Black“, дължима за период 25.04.2020-
24.05.2020 г.;
- 8,09 лева – вноска по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно
устройство „HUAWEI Y6 2018 Dual Black“, дължима за период 25.06.2020-
25.07.2020 г.;
- законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 12.07.22 г. до изплащане на вземането;
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№358/ 30.09.22 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№824/22 г. по описа на РС –
Костинброд, индивидуализирани в същото като сумата от 892,91 лв.,
представлява главница.
В жалбата са изложени доводи, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че
неправилно е прието, че е налице неизпълнение по договорите за лизинг, в тях
не е определен падеж, поради което въззивникът не е изпаднал в забава. Не
дължи неустойка за предсрочно прекратяване, тъй като не е възникнало
3
правото да бъде предсрочно прекратен договорът. Релевира се, че
неустоечните клаузи са неравноправни. На тази основа се иска отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор. С него се
подържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно при
подробно изложени съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В случая първоинстанционното решение е валидно.
То е частично недопустимо, доколкото е признато за установено, че на
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.
1 ТЗ, че З. В. К. дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК .............., сумите 8,90
лева - по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно устройство „HUAWEI Y6
2018 Dual Black“, дължима за период 25.03.2020-24.04.2020 г. и 8,90 лева –
вноска по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно устройство „HUAWEI
Y6 2018 Dual Black“, дължима за период 25.04.2020-24.05.2020 г., макар с
исковата молба съдът да е бил сезиран с искове да бъде признато за
установено, че дължи сумата от 8.09 лева за всеки от двата месеца. Налице е
свръх диспозитив и в тази част решението следва да бъде обезсилено, като
недопустимо, за разликата от 8.09 лева до 8.90 лева по всеки от двата иска.
Относно правилността на решението:
Макар в жалбата да е посочено, че решението се обжалва в цялост, са
изложени конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното
решение единствено в частите относно дължимостта на вноските по
договорите за лизинг и на неусточните клаузи. При това положение,
доколкото не се констатира необходимост от приложение на императивна
материалноправна норма, предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2
ГПК, до наведените конкретни се изчерпват пределите на въззивната проверка
за правилност.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ищеца по тях е да докаже наличието на уговорка за
неустойка в договора в претендирания размер и настъпването на
предпоставките за нейната изискуемост.
4
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи,
че е погасил задължението си.
В случая правилно първоинстанционният съд е приел за установено от
фактическа страна наличие на облигационна връзка между страните, която се
установява от договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .............. от
.............. г. и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер .............. от .............. г.
В чл. 11 от договор за Мобилни услуги с предпочетен номер .............. от
.............. г. и чл. III, т. 2 от допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г. е предвидено, че в
случай на неговото прекратяване преди изтичане на срока по вина и
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му,
потребителят дължи неустойка в размер на всички най-високи според
условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В
случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата
между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща
на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване
на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства
на оставащия срок на договора.
Съгласно чл. 75 от Общите условия при неизпълнение на посочените в
него задължения на потребителя (включително за плащане на месечна такса)
дружеството може да прекрати едностранно договора при условията на чл.
19б и чл. 19б от ОУ.
Без да развива ненужни теоритични постановки настоящия състав
намира за нужно да посочи, че клаузите в договорите следва да се тълкуват
съобразно действителния им смисъл, поради което посоченото в предходните
два абзаца „прекратяване“ на договорите следва да се разбира като разваляне
по смисъла на чл. 87 ЗЗД. Доколкото развалянето е преобразуващо право с
5
акцесорен характер, възникващо при наличие на неизпълнение и при
упражняването му води до прекратяване на облигационната връзка между
страните по правоотношението, а уреденият случай в договорите е точно
такъв.
Основателен е доводът във въззивната жалба, че въззивникът не дължи
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. По настоящото дело
ищецът не доказва да са възникнали предпоставките за изискуемост на
процесните неустойки. Макар да е налице неизпълнение на задължението на
въззивника да заплати три месечни такси от договорите за мобилни услуги,
въззиваемият не доказва да е упражнил предвиденото чл. 75 от ОУ право да
развали договорите. След като договорите не са развалени (прекратен според
терминологията му), неустойката, предвидена в чл. 9 от Договора, не е
изискуема. Развалянето се осъществява посредством изрично волеизявление,
което да достигне до другата страна. По делото липсват доказателства, че
последна покана за доброволно плащане от 26.06.2020 г. е връчена на
длъжника, респективно не може да се направи извод, че договорът е развален.
При това положение първоинстанционното решение в частите, с които
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД е признато за установено, че З.
В. К. дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумите от 101,29 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г., в размер на три
месечни такси, 220,40 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .............. от .............. г., представляващи разлика между цената на
устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“ без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг
и 7,23 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..............
от .............. г., представляващи разлика между цената на устройство
„HUAWEI Y6 2018 Dual Black“ без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг, е неправилно. Следва да бъде отменено,
а исковете отхвърлени, като недоказани.
Предвид горното е безпредметно даването на отговор на възражението
6
представляват ли договорените неустойки неравноправни клаузи. В последния
случай производството следва да бъде спряно до постановяване на решение
по дело C-821/24 (А1 България) по отправено преюдициално запитване по
Частно гражданско дело № 20241110157300 по описа за 2024 година на СРС
относно тълкуването на чл. 3 и чл. 4 от Директива 93/13 д при наличие на
неустоечна клауза, предвиждаща заплащане трикратен размер на месечна
абонаментна такса без отстъпки, вкл. и възстановяване на част от стойността
от отстъпките по абонаментните планове и пазарните цени.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ:
Договорът за лизинг, каквито са процесните, представлява
консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор,
като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са
насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта,
предмет на договора и заплащането на уговореното лизингово
възнаграждение не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение
на породените от него договорни задължения. За да възникне задължението за
заплащане на уговореното лизингово възнаграждение, лизингодателят следва
да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия договор.
Основното задължение на лизингодателя е да предаде лизингованата
вещ на лизингополучателя, да му предостави свободното ползване на обекта
на лизинга в рамките на уговорения срок, а за лизингополучателят се
пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното лизингово
възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или
уговореното предназначение, да заплаща всички разходи, свързани с
ползването и поддържането на вещта, като и да я върне след изтичане на
уговорения срок на ползване, в случай че не упражни своето право да
придобие правото на собственост върху нея.
Не е спорно и от представените по делото договори за лизинг се
установява, че в деня на сключването им на лизингополучателя са предадени
за временно и възмездно ползване лизинговите вещи, тъй като в клаузата на
чл. 4 от договорите се съдържа удостоверителното изявление на въззивника, с
което декларира, че е получил лизинговата вещ. Договорът за лизинг е
7
подписан от ответната страна, като авторството на подписите не е оспорено,
поради което следва да се приеме, че този частен диспозитивен документ се
ползва с формална доказателствена сила и установява, че изявлението
изхожда от лицето, сочено като негов автор, в който смисъл и обективираното
в клаузата на чл. 4 от Договора изявление на лизингополучателя представлява
извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, което съдът цени.
При изпълнението на насрещната престация за предаване на вещта,
предмет на договора, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването съгласно нормата на чл.
342, ал. 2 ТЗ.
Страните са разсрочили това задължение на лизингови вноски, всяка
една от тях става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в
договора за лизинг, при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина
на заплащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги, а именно въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й – арг. чл. 26 и чл. 27 от ОУ за взаимоотношенията
с потребителите на мобилни телефонни услуги. В този смисъл е
неоснователно възражението на въззивника за липса на падеж, а оттам и
настъпила изискуемост на претендираните вземания.
По делото не са представени доказателства, че лизингополучателят е
върнал лизинговите вещи, нито че последният е упражнил правото си на
изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на
устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта - чл. 1, ал. 3 от Договора, без да
му се възстановяват платените вноски или без да се освобождава от
отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора, представляващи
възнаграждение по договора.
Следователно и по така изложените съображения съдът намира,
правилно е прието от първоинстанционния съд, че предявените искове са
доказани по тяхното основание и размер, а въззивната жалба неоснователна в
тази част.
8
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за лизинг
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК от въззивника – ответника в
първоинстанционното производство. Този правен извод се извежда и от
правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при
изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се
снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно
изпълнение на своето правно задължение.
Доколкото въззивникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в хода на
производството, че е заплащал в срок задълженията си към лизингодателя, е
възникнало задължението му за заплащане на лизинговите вноски, които към
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
са с настъпил падеж.
За пълнота следва, доколкото това има отношение към основателността
на жалбата, следва да се посочи още нещо. Съдът не възприема доводите на
въззиваемият-ищец в първоинстанционното производство, че вземанията по
договорите за лизинг следва да се считат за предсрочно изискуеми на
основание чл. 12, ал. 2 ОУ, доколкото институтът на предсрочната
изискуемост не намира приложение по отношение на договорите за лизинг, в
който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в
Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. № 3310/2015 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС. Въпреки
това, първоинстанционният съд правилно е уважил претенцията за сумата от
239,80 лева - вноска по договор за лизинг от 16.3.2020 г. за мобилно
устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“, дължима
за период 25.06.2020-25.07.2020 г. Сумата представлява стойността на всички
дължими вноски до изтичане на срока на договора и макар те да не са
дължими поради настъпила предсрочна изискуемост, до предявяване на
настоящата искова молба са падежирали, като не се доказва изпълнение от
лизингополучателя. При това положение, искът правилно е уважен, тъй като
възможността главницата да се изплаща разсрочено, на вноски, не променя
характера на вземането. Поради това вземането е едно и също, независимо
дали се претендира като сума, сбор от падежираните вноски, или като
предсрочно изискуема главница (вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от
2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК).
9
Поради изложеното и предвид липсата на конкретни други възражения,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата е част.
По разноските:
Решението подлежи на пълна ревизия в частите за разноските с оглед
крайния изход на делото.
С оглед изхода на делото и отправено искане, въззивникът има право на
направените от него разноски в първата и въззивна инстанция. Те са 75 лева
държавна такса във въззивното производство.
Съдът намира, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на адв. В. Т. следва
да се определи възнаграждение в размер на 400 лева. за осъщественото
процесуално представителство пред първата инстанция и в размер на 400 лева
пред въззивната инстанция.
Този размер е съобразен с фактическата и правна сложност на
конкретното производство, а именно дела, които са приключили в едно
съдебно заседание пред всяка инстанция, но при предявени 21 кумулативно
съединени иска, при отчитане на размерите , установени в чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет в редакцията, действала към
момента на сключване на договорите за правна помощ - 26.03.2024 г. и
01.07.2024 г. и при съобразяване на формираната актуална практика на ВКС
по приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с решението по дело С-438/22
на Съда на Европейския съюз, съгласно която установените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но
конкретният размер на възнаграждението се определя при отчитане на
действителната фактическа и правна сложност на делото и вида и обема на
извършената работа.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК разноските следва да бъдат
присъдени съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно
въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 27,62 лева
разноски във въззивното производство и на адв. Т. 294,69 лева (по 147,34 лева
за всяка инстанция).
Доказва се, че въззиваемият е сторил разноски в размер на 400 лева в
заповедното производство (25 лева държавна такса, 15 лева държавна такса и
360 лева адвокатско възнаграждение) и 605 лева в първоинстанционното
10
производство (125 лева - държавна такса, 480 лева – адвокатско
възнаграждение), поради което с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК
разноските следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от
исковете 252,65 лева – разноски в заповедното производство и 382,13 лева –
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 210/23.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1001/2023 г. по описа на РС – Костинброд, първи състав, в частите, с които на
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.
1 ТЗ е признато за установено, че З. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
бул. „Ц. ш.“ № ..., дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните
директори М. С. и Д. К. К., сумата от 0.81 лева, представляваща разликата от
8.09 лева до 8,90 лева - по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно
устройство „HUAWEI Y6 2018 Dual Black“, дължима за период 25.03.2020-
24.04.2020 г. и сумата от 0.81 лева, представляваща разликата от 8.09 лева до
8,90 лева – вноска по договор за лизинг от 27.07.2018 за мобилно устройство
„HUAWEI Y6 2018 Dual Black“, дължима за период 25.04.2020-24.05.2020 г.
ОТМЕНЯ Решение № 210/23.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1001/2023 г. по описа на РС – Костинброд, първи състав, в частите, с които на
основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД е признато за установено, че З.
В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ..., дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори М. С. и Д. К. К., сумите от
101,29 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..............
от .............. г., в размер на три месечни такси, 220,40 лева - неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г., представляващи
11
разлика между цената на устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1
4G 2019 Black“ без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг и 7,23 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер .............. от .............. г., представляващи разлика между цената на
устройство „HUAWEI Y6 2018 Dual Black“ без абонаментен план и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг, като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителните директори М. С. и Д. К. К. срещу З. В. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ... искове с правно основание
чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземане на ищеца за сумите от 101,29 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер .............. от .............. г., в
размер на три месечни такси, 220,40 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с предпочетен номер .............. от .............. г., представляващи разлика между
цената на устройство „TABLET SAMSUNG Galaxy Tab A 10.1 4G 2019 Black“
без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг и 7,23 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ..............
от .............. г., представляващи разлика между цената на устройство
„HUAWEI Y6 2018 Dual Black“ без абонаментен план и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг.
ОТМЕНЯ Решение № 210/23.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1001/2023 г. по описа на РС – Костинброд, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори М. С. и
Д. К. К. ДА ЗАПЛАТИ на З. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Ц.
ш.“ № ... сумата от 27,62 лева – разноски във въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище
12
и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори М. С. и
Д. К. К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. В. Т. от САК с личен № **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“ бл.44, вх. Б, ет. партер, сумата от 294,69 лева –
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на З. В. К., ЕГН
**********, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА З. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ...
ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните
директори М. С. и Д. К. К., сумата от 252,65 лева – разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „Ц. ш.“ № ...
ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост
4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните
директори М. С. и Д. К. К., сумата от 382,13 лева – разноски в
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 210/23.05.2024 г., постановено по гр.д. №
1001/2023 г. по описа на РС – Костинброд, в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13