Р
Е Ш Е Н И Е
№…………
…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на трети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1122/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на ДЪРЖАВАТА, чрез
МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, явяващ се компетентен орган по чл.6 от ЗПБ, против
КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Д ч, за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да
заплати на Държавата, чрез Министъра на енергетиката, на основание чл.62, ал.2
от Закона за подземните богатства, общо
сумата от 61 462.05 лева,
представляваща неплатени концесионни възнаграждения съгласно Договор за
концесия от 16.11.2012г.,
в размер на 5 886.00
лева с ДДС, дължими за първо шестмесечие на
2015г. и второ шестмесечие на 2015г. както и за първо шестмесечие на 2017г. и
второ шестмесечие на 2017г., посочени поотделно по размер, а именно за всеки от
четирите периода по 1 458 лева с ДДС, ведно с договорни лихви в общ размер на 4 943.02 лева,
съгласно чл.33 от договора, определени по размер и период, както следва:
лихва в размер на 3 996.95 лева за
периода от 31.01.2015г. до 09.06.2016г. и от 10.06.2016г. до 18.11.2016г.,
дължима върху концесионно възнаграждение за второ шестмесечие на 2014г.;
лихва в размер на 409.61 лева, за
периода от 31.07.2015г. до 16.04.2018г. за забавено плащане на концесионно
възнаграждение за първо шестмесечие на 2015г.;
договорна лихва в размер на 332.73 лева, за
периода от 02.02.2016г. до 16.04.2018г. за забавено плащане на възнаграждение
за второ шестмесечие на 2015г.;
договорна лихва в размер на 67.79 лева, за
периода от 02.08.2016г. до заплащане на възнаграждението за първо шестмесечие
на 2016г. на 12.03.2017г.;
договорна лихва в размер на 105.10 лева, за
периода от 01.08.2017г. до 16.04.2018г. върху неизплатено концесионно възнаграждение
за първо шестмесечие на 2017г. както и
договорна лихва в размер на 30.84 лева, за
периода от 31.01.2018г. до 16.04.2018г., върху неплатено концесионно
възнаграждение за второ шестмесечие на 2017г.
Предмет на
иска е и неустойка съгласно чл.34, ал.2 от договора за концесия, в общ размер от 8 511.74 лева,
определени по размер както следва:
Неустойка от 1 237.50 лева за
периода от 02.02.2016г. до достигане на максималния процент на неустойката /за
непредставяне на ГРП за 2016г./;
Неустойка от 1 237.50 лева за същия
период, дължима за непредставен ГРП за ликвидация и консервация за 2016г.;
Неустойка от 866.25 лева за
периода от 16.01.2016г. до 12.04.2016г. за представен със забава отчет за
концесионно възнаграждение за второ шестмесечие на 2015г.;
Неустойка от 1237.50 лева за
периода от 16.07.2016г. до максимален процент на неустойката – за забава на
отчет за първо шестмесечие на 2016г.;
Неустойка от 1458.00 лева, за
периода от 18.07.2017г. до достигане на максимален процент на неустойката – непредставен
отчет за първо шестмесечие на 2017г.;
Неустойка от 1 237.50 лева, за
периода от 01.04.2014г. до максимален процент на неустойката – непредставен
отчет за ПУМО за 2014г.;
Неустойка от 1 237.50 лева за
периода от 91.04.2015г. до максимален размер на неустойката – непредставен
отчет за ПУМО за 2015г.;
Неустойка от 1 237.50 лева за
периода от 02.02.2016г. до достигане на максимален процент, дължима за
непредставен отчет за изпълнение на годишен работен проект за добив и
преработка на вложени инвестиции през 2015г. както и
Неустойка от 1 237.50 лева за
периода от 01.02.2017г.до максимален процент на неустойката, дължима за
непредставен отчет за годишен работен проект за добив и преработка на вложени
инвестиции през 2016г.
Претендира
се и неустойка по чл.34, ал.4 от договора за концесия, в общ размер от 40 643.88 лева, както
следва:
Неустойка
в размер на 38 808.00 лева, за периода от 03.02.2015г. до достигане
максимален процент на неустойката за непредставяне на банкова гаранция за
2015г.;
Неустойка
от 430.65 лева за периода от 02.02.2016г. до 07.03.2016г. – дължима за неточно
изпълнение със забава на банкова гаранция за 2016г.;
Неустойка
от 29.45 лева за периода от 01.02.2017г. до 09.03.2017г. – забавено изпълнение
на задължение за банкова гаранция за 2017г.;
Неустойка
от 1 375.78 лева за периода от 24.06.2014г. до датата на достигане на
максимален процент на неустойката – за несключен договор за доверителна банкова
сметка, *** и начисления ДДС и неустойките по чл.34,
ал.2 и ал.4 от договора за концесия, считано от предявяване на иска на
16.07.2018г. до окончателното изплащане на задълженията.
Претендират
се и сторените по делото разноски.
В срока за
отговор не е постъпило становище на
насрещната страна КАМЧИЯ АГРО ЕООД, гр.Д ч, обл.Варна.
Постъпилите в хода на производството молби изхождат от трети за дружеството
– концесионер лица и не представляват становище по иска от оправомощено лице,
пълномощник и/или законен представител на дружеството.
С определение №2618/20.07.2018г. съдът е приел, че е сезиран с редовна
искова молба и производството по делото е допустимо.
Спорът
подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК съгласно чл.365, т.2 от ГПК както и с оглед качеството на концесионера.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца, но с писмена молба
вх.№5179/18.02.2019г. /на л.136/ се поддържат предявените обективно кумулативно
съединени осъдителни искове.
Насрещната страна – ответник, не изпраща представител в съдебно заседание и
не изразява становище, макар след настъпване на процесуалната преклузия.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение съгл.чл.235 ГПК,
намира за установено следното:
По делото е представен Договор за предоставяне на концесия за добив на
подземни богатства по чл.2, т.5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ -
строителни материали – пясъци от находище „Ново Оряхово”, разположено в
землището на с.Ново Оряхово, общ.Д ч, обл.Варна. Договорът е сключен на
16.11.2012г. между МС на РБ, като концедент и Камчия –Агро ЕООД, чрез
управителя Л.С., за срок от 25 години. Съгласно чл.4 от договора, концесията се
предоставя по право на ответното дружество на основание чл.3, ал.2, т.3
вр.чл.29 от ЗПБ.
Представен е Акт за ДС №1271 от 20.12.2011г., на осн.чл.18 от КРБ и чл.69
от ЗДС както и чл.3 от ЗПБ.
Представено е решение №786/24.09.2012г. на МС на РБ за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства по чл.2, т.5 от ЗПБ относно находището
в с.Ново Оряхово, Д ч. Условие за пораждане действието на договора както
съгласно последния, така и съгл.решението на МС, е предоставяне на банковата
гаранция от концесионера. В противен случай е предвидено, че концесионерът има
правата на възложител на инв.предложение по см.на ЗООС. В т.6 от решението като
титуляр на концесията е определено именно ответното дружество Камчия –Агро
ЕООД, Д ч.
В т.9 от решението е предвидена гаранция за изпълнение на договора за
концесия чрез безусловна и неотменяема банкова гаранция, обезпечаваща пълно
изпълнение по договора, както е посочено по години. В т.10 са определени вида и
размера на концесионните плащания, които дължи концесионера – периода на
заплащане и падеж.
Приложено е писмо от Камчия Агро ООД до Министъра на енергетиката, от
28.01.2016г., от което се установява, че се предоставят 2 бр. геоложки отчета
за добив на строителни материали в находище Ново Оряхово, за 2015г. С ново
писмо от 12.04.2016г. са изпратени коригирани отчети за дължимо концесионно
възнаграждение за периода 01.07.14г. до 31.12.14г.; 01.01.15г. до 31.06.2015г.
и от 01.07.15г. до 31.12.2015г.
По делото е представена банкова гаранция на Интернешънъл Асет Банк АД,
София, за първата сума по договора от 955 лева, и срок на гаранцията от
17.04-2013г. до 28.02.2014г. Съгласно допълнително писмо от м.03.2016г. е
представена банкова гаранция на същата банка със срок на действие до
28.02.2017г.
Представен е допълнителен отчет за 2016г. както и копие от платежно
нареждане за внасяне по сметка на МЕ дължимо за периода 2016г. концесионно
плащане. Представено е писмо с приложения – отчет за придобито количество и
концесионно възнаграждение за 2014, 2015 първо шесмесечие и 2015г. – юни –
октомври. /л.99 и сл./
Въпреки липсата на относимост към спора, съдът коментира
и приложената молба на бившия управител на ответното ТД Л.С., на л.150 по
делото, в която същия оспорва, че концесионното находище е работило както
преди, така и след 2012г. Същия излага, че кариерата не е започвала да работи.
Съдът е извършил сл.справка съгласно изискването на чл.23, ал.6 ЗТР и РЮЛНЦ и
установил,че считано от 13.03.2019г. управител на дружеството е Г.Д.. Преди
него управител е бил именно Л.С.. Към датата на депозиране на молбата на Събев,
същия е бил заличен като управител на дружеството, поради което съдът се е
произнесъл по възраженията относно призоваването на дружеството както и не
обсъжда приложените към молбата на неучастващото в спора лице доказателства.
Независимо от това, съобщение в хода на производството е било и лично връчено
на настоящия управител Г.Д., но същия не се е явил и не е изразил становище.
/вж. л.149/
Представено е решение №ВА-58-ПР/2013г. за преценяване необходимостта от
извършване оценка на въздействието върху околната среда на Министрество на
околната среда и водите на РБ, РИОСВ – Варна, с решение да не се извършва
оценка на въздействието върху околната среда на инвестицзионно предложение
„Разкриване на кариера за добив на строителни материали от находище Ново
Оряхово. /на л.82/
От изслушаната по делото ССЕ, неоспорена от страните и кредитирана от съда,
се установява, че вещото лице не е успяло да направи контакт с ответното
дружество както и да ползва данни от счетонводството му. Вещото лице е
изготвило анализа въз основа на получени документи от МЕ – счетоводни регистри,
справки за отчитане на вземанията на Камчия Агро ЕООД по договора за концесия,
получено от НАП писмо както и извършена проверка по публикуваните финансови
отчети на дружеството. /л.167 и сл./ От публикуваните финансови отчети на
ответника, считано от 2013г., същия е обявил следните приходи от продажби – за
2013г. – 13 хил.; за 2014г. – 172 хил.; за 2015г. – 22 хил.лева; за 2016г. – 3
хил.лева и 0 лева за 2017г. За съответните години са отчетени следните
финансови резултати: 2013г. – 2 хил.лева печалба; 2014г. – 9 хил.лева и от
2015г. до 2017г. – загуби в размер 13 – 16 хил.лева. Ответникът не е отразил
дължимите концесионни възнаграждения в справките –декларации по ЗДДС за
съотвения данъчен период. За периода м.06.2015г. до м.12.2016г. фактурите с
издател МЕ не са включени в дневника за покупките, а през следващ период 2017г.
– март 2019г. изобщо не са подавани СД по ЗДДС и дневници за покпуките и продажбите
тъй като ответника е дерегистриран по ДДС, считано от 01.12.2016г.
Претендираните от ищеца суми са отразени в счетоводните регистри. Констатирани
са частични погасявания на плащане по концесионния договор като общата сума на
претенцията към датата на завеждане на иска възлиза на сумата от 62 234.62
лева, от които концесионни възнаграждения в общ размер от 5 886.00 лева;
лихви за забава в размер на 4 961.00 лева и неустойки по двете клаузи от
договора в размер на 51 387.62 лева. Видно е, че концесионните
възнаграждения съвпадат по размер с претенцията, а размерът на неустойката по
исковата молба е по-нисък от установената от вещото лице, в който случай искът
би се явил основателен до предявеното от 49 155.62 лева, а не
51 387.62 лева. В заключението си вещото лице обяснява, че тази разлика е
техническа и се дължи на липсата на прехвърляне на вземането по сметка 4871-3
към сметка 4871-3-200 Вземания от концесии за неустойки. Според вещото лице
реално сумата за неустойките по справката по чл.366 ГПК отговаря на сумата от
51 630.62 лева като тази сума включва както неустойките по чл.34, ал.2 от
договора, така и неустойките по чл.34, ал.4 от същия. Аритметичният сбор на
претендираните суми възлиза на 59 984.64 лева, а не 61 462.05 лева,
както е посочено с исковата молба. Според заключението, нейстойките възлизат на
по-голяма сума от претендираното, или общо сбор от 62 459.64 лева /така
л.169/. На тази страница вещото лице е посочило и откъде се формира тази
разлика от 997.59 лева. Доколкото ищецът не е направил изменение в размера на
предявения иск/искове/, съдът не може дори при техническа грешка да присъди
повече от претендираното.
По договора са извършени само две плащания на неустойки, отчетени на
07.12.2015г. – от 149.59 лева и на 10.03.2017г. – 520 лева. Извършена е от
вещото лице самостоятелна проверка размера на претендираните договорни лихви в
размер на 4 961.00 лева. Претендираните са отново в по-малък размер от
4 943.02 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск за заплащане на суми на договорно основание от Държавата,
чрез компетентния ресорен Министър на енергетиката, в качеството му на орган,
осъществяващ изпълнението на договора за концесия, срещу концесионер КАМЧИЯ
–АГРО ООД, гр.Д ч, въз основа на договор за концесия от 16.11.2012г., влязъл в
сила на 25.04.2013г. и със снок на действие 25 години. Предметът на концесията,
видно от договора, предоставя на концесионера правото на добив на подземни
богатства по чл.2, т.5 от ЗПБ, а именно строителни материали – пясъци, чрез
използване на находище, изключителна държавна собственост „Ново Оряхово”,
разположено в землището на същото селище, общ.Д ч, обл.Варна. Съгласно чл.4,
ал.2 от ЗПБ добивът на подземни богатства, вкл. строителни материали, се
осъществява чрез концесия. Налице е договор по смисъла на чл.33 и сл. от ЗПБ.
Претендираните суми представляват обобщено дължими по договора концесионни
възнаграждения в размер на 5 886.00 лева с ДДС, договорни лихви по чл.33
от договора в общ размер на 4 943.02 лева и неустойки съгласно чл.34 от
договора, съответно по ал.2 и по ал.4, в общ размер от 49 155.62 лева.
Поради липсата на отговор на исковата молба и становище на ответника няма
безспорни факти и обстоятелства.
Съдът приема въз основа на представените писмени доказателства, че между
страните е налице действащ концесионен договор за експлоатиране на находище за
подземни богатства – пясъци, в сила от 2013г., при изпълнение на посочените в
самия договор в чл.3, ал.2 и в решение на МС на РБ от 24.09.2012г. за
предоставяне на концесията, условия. /липса на изготвяне на доклад за ОВОС
както и банкова гаранция за първата година на действие на договора/ Няма
твърдения в исковата молба за преустановяване действието на договора.
Същевременно, вкл. от заключението на ССЕ както и от приложената
кореспонденция между страните, неоспорена от насрещната страна, се установява,
че договоръте породил действие и е бил изпълняван за определен период от време.
По първия иск за дължимите концесионни възнаграждения: Съгласно чл.9, ал.2 от договора за концесия, едно от съществените
задължения на концесионера е да извършва концесионно плащане при условия и
срокове съгласно чл.21 от същия договор. На това задължение на концесионера
съответства правото на концедента да получи концесионно плащане съгласно чл.10
от договора. Право на ищеца е да усвои изцяло или отчасти банковата гаранция по
чл.24 от договора както и да прекрати едностранно договора при неизпълнението
му от концесионера. Не се твърди Държавата да е упражнила това свое
правопрекратяващо право въпреки твърденията за неизпълнение на съществени
задължения на концесионера по договора. Видът и срокът на периодичните
концесионни плащания е уреден в чл.21 от договора, а съгласно чл.24 от същия,
концесионера предоставя годишна безусловна банкова гаранция , обезпечаваща
изпълнението на всички задължения по договора, вкл. предявените с иска както и
ДДС върху концесионните плащания. Срокът да предостаявне на гаранцията е до 31
януари на съответната година като с изключение на първата годиа от договора,
всяка следваща б.гаранция е в размер на 100% от концесионното плащане за
предходната година ведно с ДДС. Срокът на валидност на банковите гаранции е до
28.02 на следващата година. Банковата гаранция, уредена в чл.422 ТЗ,
е вид лично обезпечение и представлява абсолютна търговска сделка, чрез която
банка - гарант писмено се задължава да плати на посочено в гаранцията лице -
бенефициер определена сума пари съобразно предвидените в нея условия. Банката
не е солидарен длъжник ex lege с лицето, чието задължение гарантира, но може да
се уговори солидарност. При извършено плащане по гаранцията от банката
задължението на лицето - наредител към бенефициера се погасява. В този случай
за банката - гарант възниква регресно право срещу наредителя за платената сума
и последната се суброгира в правата на кредитора – чл. 74 ЗЗД.По настоящото дело няма данни ищецът да е реализирал правото си върху учредените
му банкови гаранции. Такива обаче по делото са налице единствено за периода
април 2013г. до февруари 2014г. /на л.80/ Поради това и ищецът е в невъзможност
да реализира по-късно възникналите си задължения от тази банкова гаранция,
която е погасена след 28.02.2014г.
Видно от приложените доказателства и петитума на исковата молба, предмет на
тази претенция са вземанията на концедента за възнаграждение за първо и второ
шестмесечие на 2015г. както и първо и второ шестмесечие на 2017г. Именно на
шестмесечия е уговорения отчет и падежиране на плащанията по това перо съгласно
чл.21, ал.2 и ал.3 от договора. Съгласно чл.21, ал.4 от договора, всяко
шестмесечно плащане се определя като формула, в която участва и добитото за
съответния отчетен период количество подземно богатство/пясъци/ съгласно
Методика за определянето му, цитирана в договора. Или, за да бъде определено
всяко следващо плащане, след първото, концесионерът следва да е изпълнил
задължението си и да е предоставил отчет на добитото през отчетния период, за
който се дължи възнаграждението, в размер не по-нисък от 900 лева без ДДС.
/съгл.чл.21, ал.6/ Последното е в изпълнение задължението му по чл.9, ал.2, т.7
– да представя шестмесечни отчети за действително добитите и продадени
количества пясък както и образец –отчет на дължимото концесионно плащане; отчет
за изпълнение на годишния работен проект за добив и първична преработка;
геоложки доклад и др./на л.23/ Право пък на концедента е да изисква
представянето на тези документи съгласно чл.10, ал.1, т.2.1 от договора.
Съдът констатира, че по делото са представени отчет на управителя на
дружеството –концесионер Л.С. /на л.75 и сл./ за съответния период първо и
второ шестмесечие на 2015г. Тези отчети не са оспорени от ответника; не е
оспорена и автентичността на подписа му като представляващ дружеството. Съдът
констатира, че по делото не се съдържа отчет на концесионера относно добитите
количества ресурси по договора за двете полугодия на 2017г., които са предмет
на претенцията. Същевременно, ищецът не е поставил задача на техническа
експертиза за установяване на това обстоятелство, поради което в тази част
съдът намира иска за недоказан и неоснователен. Не е посочена методика за
изчисляване на количеството за този период, респ. за изчисляване на дължимото
концесионно възнаграждение при липса на отчетни книжа. Същевременно, съобразно
ССЕ, за 2017г. дружеството е обявило във финансовите си отчети 0 приходи от
продукция както и 13 хил.лева загуба. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС от
01.12.2016г. /по делото са представени доказателства от ищеца за заплащане на
концесионно възнаграждение именно за периода 2016г./
Поради това съдът намира, въз основа единствено на изслушаната ССЕ,
тълкувана в съвкупност с приложените писмени доказателства /отчети, фактури и
др./, че искът за концесионните плащания се явява основателен единствено за
2015г., т.е. до размера от 2 970 лева като за разликата до 5 886 лева
с ДДС следва да бъде отхвърлен.
По иска за договорни лихви: Върху тези суми се
дължи и изчислената от вещото лице за съответните полугодия лихва за просрочие
в размер общо на 742.34 лева /съгл.табл. към ССЕ, на л.170 по делото, първо
полугодие и второ полугодие на 2015г./ За разликата искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен, т.е. за сумата от 4200 лева. Основание на това
вземане е уговорената в чл.33, ал.1 от договора дължимост на лихва в размер на
законната, при забава и/или неизпълнение на задължението за плащане на
концесионно възнаграждение.
По иска за неустойки по договора:
Съгласно чл.34 от договора, при неизпълнение или забавено изпълнение на
задълженията на договора, вкл. неточно изпълнение, е угтоворена дължимост на
неустойка. Предмет на претенцията са два вида неустойки:по чл.34, ал.2 и по
чл.34, ал.4 от договора. Съобразно чл.92 ЗЗД, за да е основаетлен иска за
неустойка следва да е налице валидна уговорка за такава в договора между
страните, да е налице съответния вид неизпълнение и/или неточно изпълнение
както и страната, която претендира неустойката да е изправна. Съдът посочи, че
в конкретния случай е налице основание за претендираната с исковата молба
неустойка в клаузите на чл.34 от договора.
Съгласно чл.34, ал.2 е предвиден размер на неустойка при неизпълнение на непарично
задължение по чл.9, ал.2 по концесионния договор, което се дължи
едновременно с реалното изпълнение. /няма компенсаторен, а санкционен характер/
Съгласно изрично посочените под-основания за носене на договорна отговорност,
касае се за неизготвяне и непредставяне на цялостни работни проекти за добива
на подземни богатства ведно с годишен проект за добив и първична реработка на
находището както и за проекти за ликвидация или консервация на миннодобивния
обект, които се представят на МЕ. /ресорния министър/, а така също и
съгл.чл.17, ал.5 от договора – ежегоден отчет до 31 март на плана за управление
на минните отпадъци. По ал.2 се дължи неустойка и при неизпълнение на клаузата
на чл.9, ал.2, т.7 от договора –за представяне от концесионера на отчети за
добитите ресурси за полугодие.
Съгласно чл.34, ал.4 от договора, посочена като основание на другия вид
неустойка, при забавено изпълнение на някое от задълженията по чл.24 и чл.25 от
договора, също се дължи неустойка за забава – това са задълженията за
учредяване на банкова гаранция за обезпечаване на задълженията по договора/чл.24/
и банков договор за специална доверителна сметка на концесионера за
обезпечаване изпълнението на задълженията по ликвидацията и консервацията на
миннодобивния обект както и за рекултивация на засегнатите земи. В тази сметка
е уговорена задължение на концесионера да внася до 31.01 ежегодно определена в
договора сума като същевременно предостави и писмени доказателства за
извършения превод на концедента. Тази сметка съгласно договора е целева и
разходване за други цели е недопустимо.
В тази част, доколкото твърденията за неизпълнение на договора касаят
неизготвяне и непредстаявне на документи от страна на концесионера, тежестта на
доказване на което е в негова отговорност, съдът намира исковете за доказани.
Не са оспорени претендираните основания и размери на плащанията по този ред
както и не са представи от ответника документите в изпълнение на предвидените
неустоечни клаузи – работни проекти за добива на подземни ресурси, банкови
гаранции за следващите години /освен първата към сключване на договора/ както и
план за рекултивация на земите, за ликвидация и консервация на миннодобивния
обект. Съобразно изготвения от съда проектодоклад на спора в определение
№295/23.01.2019г., ясно е разпределена доказателствената тежест между страните
като в тежест на ищеца е поставено доказване изпълнението точно и навреме на
клаузите, обхванати от чл.34, ал.2 и ал.4
от договора, всички свързани с изготвяне и представяне на
книжа/документи/.
Съгласно чл.35 от договора, при всеки вид неизпълнение, концедентът следва
да отправи писмена покана със срок за доброволно изпълнение до концесионера.
Въпреки липсата на приложена покана по см.на този текст от договора, съдът
намира, че исковата молба представлява именно отправяне на предизвестие за тези
плащания към концедента.
Видно от приложените от ищеца писмени доказателства /на л.96 и сл.по
делото/, ценени съобразно приложената от него справка на вземанията за
неустойка по чл.366 ГПК, съдът намира следното: С писмо от януари 2017г. са
представени на МЕ – 1. годишен работен проект за добив и първична преработка за
2017г., вкл. и работен проект за рекултивация и план за управление на минните
отпадъци за 2017г.; 2. геоложки отчет за 2016г. и 3. отчети за изпълнение на
плана за управление на минните отпадъци за 2014, 2015 и 2016г. Данни за
приемането на тези книжа, в изпълнение на цитираните по-горе клаузи от
договора, е и насрещното писмо на Министъра на енергетиката до ответника от
13.02.2017г. /на л.97/ С оглед посочените основания в справката по чл.366 ГПК
/идентично и в исковата молба/, съдът намира иска за неустойки за неоснователен
единствено за претендираните 1237.50 лева за непредставен план за управление на
миннодобивния обект за 2014 и също толкова за 2015г. тъй като от представените
от ищеца писмени доказателства /конкр.писмо на л.96/ се установява, че за
съответния период са представени с писмото тези планове. Поради това искът за
неустойка по чл.34, ал.4 следва да бъде отхвърлен за сумата от 1237.50 плюс
1237.50 лева, или за 2475 лева общо. Съдът намира, че искът за неустойка се
явява неоснователен /недоказан/ и по отношение на неустойка в размер на 1237.50
лева по чл.32, ал.2 от договора по отношение на отчета за първо полугодие на
2016г. доколкото видно от писмо на концесионера на л.88, такъв отчет е
представен на концедента през 2017г.
С оглед на горното, искът за неустойка по чл.34, ал.2 следва да бъде уважен
за сумата от 7 274.24 лева и отхъврлен за разликата до 8 511.74 лева;
искът за втората неустойка по чл.34, ал.4 от договора следва да бъде уважен за
сумата от 38 168.88 лева и отхъврлен за разликата до претендираните
40 643.88 лева. Или общо искът за неустойки се явява основателен за сумата
от 45 443.12 лева.
В полза на ищеца следва да бъдат уважени и акцесорните искове за законна
лихва от предявяване на иска на 17.07.2018г. до окончателно изплащане на
задълженията върху главницата по концесионните плащания общо в размер на
2 970 лева както и върху главницата на неустойките, общо в размер на
45 443.12 лева, на основание чл.86 ЗЗД.
В полза на ищеца следва да се признае и ю.к.възнаграждение в размер на
239.93 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете,
както и да му се присъдят останалите сторени разноски за държавна такса и
депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Д ч, обл.Варна, да заплати на ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на енергетиката на
РБ, осъществяващ контрол по изпълнение на концесионния
договор и явяващ се ресорен министър, следните суми в изпълнение на Договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1 т.5 от
Закона за подземните богатства – строителни материали –пясъци от находище
Ново Оряхово, разположено в землището на с.Ново Оряхово, общ.Д ч, обл.Варна,
сключен на 16.11.2012г., както следва: сумата
от 2 970 лева с ДДС, представляваща концесионно възнаграждение по
чл.21 от договора, дължимо за първо и второ шестмесечие на 2015г. ведно със
законната лихва, считано от завеждане на иска на 17.07.2018г. до изплащане на
задължението; сумата от 742.34 лева,
представляващи сбора от лихвите за забава съгласно чл.33 от договора,
изчислени за забавата на дължимите концесионни плащания за първо и второ
полугодие на 2015г., състояща се от сумата от 409.61 лева, за
периода от 31.07.2015г. до 16.04.2018г. за забавено плащане на концесионно
възнаграждение за първо шестмесечие на 2015г. и сумата от 332.73
лева, за периода от 02.02.2016г. до 16.04.2018г. за забавено плащане на
възнаграждение за второ шестмесечие на 2015г.; неустойки за неизпълнение на концесионния договор в общ размер от 45 443.12 лева,
от които 7 274.24 лева, дължима
неустойка за неизпълнение на непарично задължение по чл.9, ал.2 съгласно
чл.34, ал.2 от договора както и 38 168.88
лева, представляващи неустойка по чл.34, ал.4 от договора, ведно със
законните лихви върху неустойките от завеждане на иска на 17.07.2018г. до
окончателното им изплащане, на основание чл.79, чл.92, чл.86 ЗЗД вр.чл.58 от
Закона за подземните богатства.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДЪРЖАВАТА, чрез Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ контрол по изпълнение на концесионния договор и явяващ се
ресорен министър, срещу КАМЧИЯ АГРО
ООД, ЕИК *********, гр.Д ч, обл.Варна, осъдителни искове, основани на договора
за концесия от 16.11.2012г., както следва: за претендираните концесионни
възнаграждения, за разликата над 2 970 лева до претендираните с исковата
молба 5886.00 лева, представляващи концесионни плащания за първо и второ
полугодие на 2017г.; за претендираните лихви върху концесионните възнаграждения
съгласно чл.33 от договора, за разликата над 742.34 лева до претендираните 4
943.02 лева, представляващи договорни лихви върху неуважените възнаграждения за
полугодията на 2017г.; по иска за неустойка по чл.32, ал.2 от концесионния
договор, за разликата над 7 274.24 лева до претендираните 8 511.74 лева както и
за неустойката по чл.34, ал.4 от договора, за разликата над 38 168.88 лева
до претендираните 40 643.88 лева, на основание чл.79, вр.чл.92 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА КАМЧИЯ АГРО ООД, ЕИК *********, гр.Д ч, обл.Варна, да заплати на ДЪРЖАВАТА,
чрез Министъра на енергетиката на РБ, осъществяващ контрол по
изпълнение на концесионния договор, сторените по делото разноски в размер на
платената държавна такса по иска от 2 458.48 лева, платения депозит от 300
лева както и ю.к.възнаграждение в размер на 239.93 лева съобразно уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчване препис на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд
–Варна.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: