№ 353
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К.В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202585 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Ц. Ц. с ЕГН: **********, адрес:
гр. Бургас, ул. „*, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 2582986 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като се застъпва, че не е ясно описано
къде точно е извършено нарушението, както и че не става ясно, кой точно е неговият
извършител. Заявява се, че не става ясно, кой е собственик на автомобила, както и че ЕФ е
съставен извън сроковете по ЗАНН. Счита се, че на мястото на контрол не е имало поставен
знак Е 24, което е допълнително основание за отмяна на санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателката - редовно уведомена по телефона (чл.
178, ал. 8 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН), видно от направеното на л. 8 отбелязване – не се явява и
не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не се
представлява. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави
искане за потвърждаване на ЕФ.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото АНО, в чиято тежест е
да докаже датата на връчване на ЕФ, не е представил доказателства в тази насока. При това
положение за съда не остава друго освен да приеме, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 05.03.2019 г. в 11:05 часа в гр. Бургас, бул. „Тодор Александров”, в посока от
надлез „Владимир Павлов“ към кръстовище с ул. „Спортна”, техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта TFR1-M с № 510, поставена в служебен автомобил с рег. №
* засякла и заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 77 км/ч. автомобил
„Тойота Рав 4” с рег.№ *. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място и
за него важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Участъкът от пътя не бил
сигнализиран с пътен знак „Е-24” /контрол с автоматизирани технически средства или
системи/.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил – „Тойота Рав 4” с рег.№ * е собственост на * с ЕИК: *,
чийто законен представител е жалбоподателката Ц., както и че скоростта следва да се счита
на 74 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2582986 на ОДМВР-
гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на законния представител на юридическото лице било наложено
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
Техническото средство – видео-радарна система, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 14) и
Протокол за проверка (л. 15).
Бил съставен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 16),
съдържащ всички законови реквизити.
По делото липсват данни жалбоподателката да е представила писмена декларация по
чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. Липсват и твърдения в тази посока.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
2
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Противно на становището на
жалбоподателката - в ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението (гр.
Бургас, бул. „Тодор Александров”, в посока от надлез „Владимир Павлов“ към кръстовище с
ул. „Спортна”) и достатъчно изчерпателно са отразени обстоятелствата, че този участък
попада в границите на населеното място (гр. Бургас), поради което и важи общото правило
за максимална скорост до 50 км/ч. Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 24 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
По мнение на съда в ЕФ достатъчно ясно е посочено, че отговорността на
жалбоподателката се ангажира в качеството й на законен представител на ЮЛ – собственик
на автомобила, което се доказва и от приложената на л. 12 справка за собственост, поради
което и не са допуснати съществени пороци в тази насока.
По отношение на довода на жалбоподателката следва да се отбележи, че са спазени
всички срокове за издаване на електронния фиш, като на са неприложими сроковете по чл.
34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а ал. 3 предвижда, че образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен
срок от съставянето на акта. Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС дава яснота относно
общите правни характеристики на електронния фиш, а именно, че същия се приравнява
3
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на приложението спрямо
електронния фиш на разпоредби, отнасящи се специфично до АУАН или до НП.
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.)
и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на
колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за
констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата
изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.
От своя страна в §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална
дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В
конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 14) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за
движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като
цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от
специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на
качеството на заснетия видеоматериал. Видно от приложения протокол (л. 15) към датата на
нарушението конкретното техническо средство „TFR1-M“ № 510 е било годно и
калибрирано.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и др.
Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24”, но това е
така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018 г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на
чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните
органи, поради което и към датата на нарушението – 05.03.2019 г. за тях не е съществувало
задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване
4
на мястото на контрол по друг начин.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на законния представител на юридическото лице-собственик на МПС. Разпоредбите
на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са
дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за
отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде
оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал. 5
ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен
срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се
издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което
и правилно е ангажира отговорността на Ц..
Наложеното на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се
потвърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който
пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В случая, с оглед изход на правния спор, разноски принципно се дължат
на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как
служебно да се произнесе по тях.
5
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2582986 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Д. Ц. Ц. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6