№ 256
гр. Провадия, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130101024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на Н. С. Д., ЕГН ********** с адрес ******** за
постановяване на мерки за защита срещу лице, с което е била във фактическо съпружеско
съжителство С. П. С., ЕГН ********** с адрес ***********.
Твърди се в молбата, че с ответника са имали интимна връзка датираща от около три
години. През м. декември 2020г. се разделили за кратък период, тъй като разбрала, че е
женен с две деца. След раздялата им, ответникът не спирал да я търси и да й се обяснява в
любов. Ходел на работното й място да я следи и заплашва, че ако не се върне при него ще
пострада. Отново се събрали. През лятото на 2021г. отново се разделили. Тогава я причаквал
на работното й място. Заплашил я, че ще счупи огледалото на автомобила й. Отново се
събрали до следващия акт на агресия. Последвали няколко раздели и събирания. Подновили
връзката си с обещания, че повече няма да я наранява. През м. февруари 2023г. започнал да
спи в дома й, когато бил в Провадия. Започнал отново и да я следи, заплашва и тормози,
което му поведение ескалирало през м. август 2023г. Изпитвала страх да ходи сама, тъй като
ответникът я причаквал през блока й, ходел на работното й място, търсел информация за нея
от приятелките й.
Конкретните актове, в срока по чл. 10, ал. 3 ЗЗДН, които молителката сочи да са
извършени, са както следва: На 08.08.2023г. към 10ч. я посетил в дома й. След като му
отворила започнала да го удря по главата, лицето, врата, сритал я с крак в коляното.
Поведението му било провокирано от предната вечер, когато дошъл в апартамента й под
предлог, че тя го е поканила. Били с брат й и семейството му. На 28.08.2023г. около 20,10ч. я
причакал пред блока, в който живее и искал да говорят насаме. В този момент тя била с
приятелка, която я изчаквала. След като отказала на молбата му, ответникът я заплашил, че
ще счупи телефона й. В опита й да се свърже със своя приятелка, той взел телефона й и в
действителност го счупил. Казал й, че й го върне, ако отидат в апартамента й. На
29.08.2023г. й се обадил по телефона и й казал, че „дори и ГДБОП да те пазят, пак ще се
видим на четири очи“. След това я обвинил, че заради нея спал в полицията. Започнал да
1
говори за миналото й. На 02.09.2023г. около 21,50ч. я причакал пред блока й и се опитал да
влезе в жилището й. Понеже му казала, че е подаден сигнал на тел. 112 бързо напуснал.
Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита.
Отправя и искане за незабавна защита.
В о.с.з. молбата се поддържа.
Ответникът в о.с.з. редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2
ЗЗДН, доколкото е нямало спор между страните, че ответникът е лице, с което молителката е
имала интимна връзка по смисъла на пар.1, т. 6 ДР на ЗЗДН /ДВ бр. 69/11.08.2023г. в сила от
15.08.2023г./.
Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществени по отношение на
молителката актове на домашно насилие, характеризиращи се със системност, последният от
които на 02.09.2023г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани
като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие с идентични твърдения на
изложените в молбата й.
Разпитани са като свидетели С. Х.ва и Р.Р., водени от молителката.
От показанията им се установява следното:
Св. Х.ва е дългогодишна приятелка на молителката. Познава ответникът от три
години, от когато датира и връзката му с молителката. Свидетелства за възприетото от нея
негово агресивно поведение през м. август и 02.09.2023г. Не е виждала да удря приятелката,
но от споделеното от нея знаела, че я е удрял. Посочва, че Н. имала страх от С.. Затова и
винаги я изпращала до блока й. През м. август, докато я изпращала, С. пристигнал. Седнал
на пейката и искал да пие вода. Н. му дала вода, при което той започнал да я полива по
гърба. На въпрос на свидетелката защо прави така, той отговори „защото така“. Тя му
бутнала ръката, при опита му да я полее повторно. Желанието му било с Н. да се приберат
заедно, за да говорят. Н. му казала, че няма да ходи никъде с него, защото я е страх. Обадила
се на друга тяхна приятелка и след като приключила разговора си прибрала телефона в
чантата. Тогава С. взел телефона от чантата й. Н. се опитала да си го върне. Тогава С. я
хванал за ръцете, а след това й хвърлил телефона на земята. Свидетелката се опитала да
вземе телефона от него, но той й казал, че няма да й го върне, защото искал да говори с нея
и че много я обичал.
Св. Р. също е приятелка на молителката от дълги години. От три години познавала и
С.. Посочва, че през последните две години С. станал агресивен. Лично тя не е била
свидетел на това С. да удря Н., но е виждала синини по тялото й- крака, ръце, лице. От нея
2
знаела, че С. я е удрял. На 02.09 тя подала сигнала до полицията, защото Н. й писала, че С. е
отново пред дома й и двамата се разправят. Н. имала страх от С. и всяка вечер се обаждала
или на нея или на друга приятелка, за да я придружават до дома й.
Пред съда молителката посочи, че след издаване на заповедта за незабавна защита не
е виждала С. и той не е ходил да я търси. Единствено се опитвал да се свърже с нея,
пишейки й по телефон, че я обича и иска среща с нея на четири очи. За последно на 02.09 я
бил причаквал пред дома й.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите
доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените
в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за
защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството
си съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие. Липсва легална
дефиниция на понятието „психическо и емоционално насилие“, но като такива могат да
бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги
потиска и да не ги изразява. Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е
налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. Последното, разглеждано в
контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита
на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането
на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
Ответникът не е провел доказване, опровергаващо изложеното в представената
декларация, поради което съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства. Този
извод се основава и на събраните по делото доказателства, в частност гласни такива. И
двете свидетелки разказват за поведение на ответника спрямо молителката, което е
неприемливо от гледище на закона- унизителното поливане с вода, безпричинното чупене
вещи на молителката, непрекъснатото търсене на контакт с нея, противно на волята й.
Това поведение- системно извършвано и очевидно ескалиращо срещайки отпор с
нежелание връзката на молителката с ответника да продължи, не може да бъде толерирано
от съда. Това поведение е насочено пряко срещу психическото здраве на молителката, и
неизбежно бива санкционирано от закона.
Затова и молба е основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено.
Доколкото се установи по делото, психическо насилие спрямо молителката, съдът определя
като адекватни и необходими, налагането на такива мерки, които в действителност биха
накарали ответника да преосмисли отношението си спрямо нея. В този смисъл съдът
намира, че на ответника следва да бъде забранено да доближава молителката на разстояние
по- малко от 100м и за максимално предвидения в закона срок. При определянето им съдът
съобрази естеството на актовете, техния интензитет, личността на ответника,
обстоятелството че отношенията на страните са били само на интимна основа, без други
3
свързващи ги обстоятелства. Тези мерки и този срок се преценяват от съда като подходящ с
оглед постигане възпитателния ефект на мярката и предоставяне защита на молителката в
пълна степен.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН ДВ бр. 102/2009г. ответникът следва да бъде осъден да
заплати глоба в минимален размер от 200лв, предвид факта, че това му е първо провинение
по този закон. Към тази преценка, следва да бъде отнесено и обстоятелството, че след
издаване на заповедта за незабавна защита, ответникът е преустановил това си поведение,
което говори все пак за проява на самокритика към поведението му.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Провадийски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Основателността на молбата, налага понасяне на направените от молителката
разноски за възнаграждение на един адвокат от ответника. Представен е списък по чл. 80
ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съобразно който платеното адв.
възнаграждение е в размер на 600лева. Тези разноски следва да се понесат от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА С. П. С., ЕГН ********** с адрес *********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Н. С. Д., ЕГН ********** с адрес ********, на
основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на С. П. С., ЕГН ********** с адрес *********** да приближава на
по- малко от 100метра Н. С. Д., ЕГН ********** с адрес ******** за срок от 18
/осемнадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** с адрес *********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд глоба в размер на
200лева, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** с адрес *********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд държавна такса в
размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН ********** с адрес *********** да заплати на Н. С. Д.,
ЕГН ********** сумата в размер на 600лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Н. С. Д., ЕГН ********** с адрес ********.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОД на МВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. П. С., ЕГН ********** с адрес ***********, че на
основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган,
4
констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на
прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5