ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17
гр. Велико Търново, 11.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на единадесети януари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
изслуша докладвано от съдия
Банев адм. д. № 867 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда чл. 157 от ДОПК.
Делото е образувано по жалба подадена от
Сдружение „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“
/Сдружение „НАРМОБ“/ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски“ № 25А, срещу Ревизионен акт №
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. В. Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по
административен ред с Решение № 220/ 20.11.2018 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП.
В предходно производство по същия ред с Определение № 467/
19.12.2018 г. по адм. д. № 867/ 2018 г. на АСВТ, е
отхвърлено искането
на Сдружение „НАРМОБ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 25А, за спиране на изпълнението на
оспорения ревизионен акт, в потвърдената му след обжалване по административен
ред част. Съобщението е връчено на страните на дата 19.12.2018 г. и не е
обжалвано в срока по чл. 230 от АПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК. С молба вх. № 6690/ 28.12.2018 г., от сдружението повторно е поискано
спирането на изпълнението на РА № Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД
на НАП – гр. В. Търново, в частта му потвърдена след обжалване по
административен ред. С молбата е поискано допускане на допълнително обезпечение
на задълженията по акта, чрез налагане на запор върху движими вещи - 265 броя
кочове, собственост на Сдружение „НАРМОБ“, с обща балансова стойност
159 000 лева. Към молбата са приложени документи, съгласно опис: доклад на
Анна Златева - оперативен счетоводител в Сдружение „НАРМОБ“, Заповед № 124/ 12.12.2018 г. от председателя на сдружението, извлечения от
инвентарна книга към 20.12.2018 г., извлечение от оборотна ведомост на
сдружението за периода 01.01.2018 г. – 20.12.2018 г. по
Сметка 202, подсметки 202/1 „Продуктивни и работни
животни - кочове до 1 година“ и 202/2 „Продуктивни и работни животни - кочове
над 1 година“, Инвентаризационен опис № 1/ 12.12.2018
г. и Инвентаризационен опис № 2/ 13.12.2018 г., становище на професор Иван
Станков с входящ № 124/ 19.12.2018 г. на Сдружение „НАРМОБ“. Допълнително с
молба вх. № 23/ 03.01.2019 г. от сдружението е представено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, с което за
обезпечаване на задълженията по изп. дело №
*********/ 2018 г. на същата териториална дирекция, са наложени обезпечителни
мерки върху движими вещи – 265 броя работни животни – кочове, с обща балансова
стойност 159 000 лева. При съпоставка на животните върху които е наложен
запор, съобразно ветеринарните им номера посочени в ПНОМ, се установява, че те
съответстват на животните от Инвентаризационен опис № 2/ 13.12.2018 г.,
предлагани пред съда като допълнително обезпечение.
С разпореждания от 02.12.2018 г. и
03.01.2018 г. искането на Сдружение „НАРМОБ“ и изброените документи са
изпратени на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, като от същия е
изискано да представи справка за размера на задълженията на сдружението по РА №
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, към дата
28.12.2018 година. С входящ № 66/ 07.01.2019 г. от ответника, чрез пълномощника
му по делото юрисконсулт Вълкова е представил исканата справка, и писмено становище
от пълномощник. Моли направеното искане за спиране на изпълнението на
ревизионния акт да бъде отхвърлено като неоснователно. Изтъква, че наложените
обезпечения съгласно ПНОМ изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново, наложените мерки са за обезпечаване
на задължения в общ размер на 1 119 964,82 лв. от които главница 897 475,15 и
лихва 222 489,67 лева. Съобразно това и размерът
на установените с оспорения РА задължения /главница 859 512,81 лв. и лихви 223 517,87 лв. към дата 28.12.2018 г./ ответникът прави извод, че с
постановлението са обезпечени и други публични вземания по изп. дело № *********/ 2018 г. на същата териториална
дирекция, като само разликата в главниците с тази по РА е 37 962,34 лева. Сочи и че общата стойност на наложените обезпечения 1
078 807,91 лв., а гарантираните с тях задължения по
ревизионния акт /включително необжалваните такива/, е 1 083
030,68 лв., тоест не е изпълнено изискването на чл. 157, ал. 3 от ДОПК.
Отделно от това ответникът развива
подробни съображения, че още при налагането на обезпечителни мерки с ПНПОМ №
С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. използваните от публичния изпълнител данни за стойността на запорираните
автомобили не са отчели амортизационни отчисления след дата 31.12.2017 г., че
липсват доказателства за достоверната балансова стойност на служещите за
обезпечение биологични активи към датата на подаване на искането за спиране,
както и за налични според него нередовности в
представените счетоводни документи и инвентарни книги на жалбоподателя. В
становището от директора на Дирекция „ОДОП“ се сочат липсата
на доказателства за извършен оглед и опис на запорираните
с ПНОМ изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. активи, оценка на състоянието
им и предаване за пазене, това че върху същите активи няма наложени
обезпечителни мерки от други кредитори, като и дали въпросното постановление е
влязло в сила. На последно място се изтъква, специфичния характер на служещите
за обезпечение активи като се изразява мнение, че същите не могат да гарантират
събиране на публичните задължения при принудително изпълнение.
Съдът след преценка на искането,
представените с него доказателства и тези, вече съдържащи се в делото, вкл.
приложените към предходното искане на жалбоподателя и от решаващия орган,
изложените от страните доводи и съображения, установени следното:
Искането за спиране е направено от
лицето на което са определени публични задължения с РА №
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, в
размера на оспорената по административен ред част от ревизионния акт, която е
предмет на спора и в съдебното производство. По мотивите, изложени в Определение № 467/
19.12.2018 г. по настоящото дело, които е ненужно да преповтаря, съдът намира,
че искането е направено от лице с надлежна легитимация, при надлежно
обжалване на РА. Иска се спиране само на оспорената част от РА, за която от
ответника липсва представена справка /в становището се съдържа такава за общия
размер на задълженията по РА – обжалвани и необжалвани, както и за общата
стойност на публичните задължения за събирането на които е образувано
изпълнително дело. Неизпълнението на задължението на администрацията е
преодолимо, доколкото наличните в делото документи /Решение на ответника с № 220
от 20.11.2018 г./ установяват размер на главницата по обжалваната част на РА от
853 447,89 лв. и лихва върху тази сума към датата на издаване на акта
/30.09.2018 г./ в размер на 109 847,29 лева. При тези данни и след
изчисляване посредством лихвения калкулатор на НАП, на лихвата за забава за
периода 01.10.2018 г. 28.12.2018 г. /21 100,82 лв./, установеният от съда общ
размер на задължението – предмет на разглежданото искане е 984 396,00 лв.,
от които главница 853 447,89 лв. и лихва 130 948,11 лева. Съгласно
чл. 157, ал. 3, изр. 1 от ДОПК, към искането за спиране на изпълнението, се
прилагат доказателства за направеното обезпечение в размера на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер.
В хода на ревизионното производство с
ПНПОМ № С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г., чието действие е продължено по реда
на чл. 121, ал. 6, вр. с чл. 195 от ДОПК с
Постановление изх. № С180004-139-0002248/ 28.09.2018 г. на публичен изпълнител
в ТД на НАП – гр. В. Търново, са наложени запори върху движими вещи - 10 броя моторни превозни средства с обща
балансова стойност към 31.05.2018 г. – 33 350,01 лв. и 1270 броя кочове с
обща балансова стойност към 31.05.2018 г. 895 177,24 лева. Както вече се
посочи, с представеното в хода на настоящото производство ПНОМ изх. №
С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр.
В. Търново, са наложени допълнителни обезпечения върху имущество Сдружение
„НАРМОБ“ – 265 броя работни животни – кочове, с обща балансова стойност
159 000 лева. Предвид наложения от самата приходна администрация запор
върху посочените биологични активи, съдът намира за доказани тяхното
съществуване и собствеността на жалбоподателя върху тях. В постановлението въпросните
биологични активи са индивидуализирани чрез посочване на ветеринарните им
номера, като е отразена и възприетата от публичния изпълнител стойност на
същите, т.е. очевидно приходната администрация не оспорва нито собствеността,
нито стойността на посочените вещи на жалбоподателя, след като е наложила
обезпечителни мерки върху тях. Неоснователни са и възраженията на
ответника, относно липсващи реквизити в ПНОМ изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. на ТД на НАП – гр. В.
Търново, липса на доказателства, че върху запорираните
активи няма други наложени обезпечителни мерки и за влизането в сила на самото
постановление. При липсата на данни ПНОМ да е оспорено от длъжника или трето
лице, до доказване на противното важи презумпцията за законосъобразност на
действията на публичния изпълнител, вкл. изпълнението на изискванията на 201,
ал. 1 от ДОПК. Учредяването на вещни тежести върху движими вещи от вида
на процесните не изисква вписване или друго официално
удостоверяване на учредения залог върху тях, при което представянето на
официално удостоверение за липсата на такива е изключено. От друга страна
обикновеният залог е реална сделка и наличието на биологичните активи при
жалбоподателя изключва учредяването му, след като те не са предадени на
заложния кредитор и е индиция, че върху посочената
вещ не са учредени вещни тежести. Що се отнася до въпроса дали същите активи не
служат за обезпечение по вземане на други кредитори, той е следвало да бъде
изяснен още при налагането на обезпечението от публичния изпълнител, като в
ПНОМ не е отбелязано предходно налагането на запори върху конкретните
биологични активи. На последно място не могат да бъдат споделени и доводите, че
няма данни дали коментираното постановление за налагане на обезпечителни мерки
е влязло в сила. В тази връзка следва да се отбележи, че отрицателните факти не
подлежат на пряко доказване в процеса и ако ответникът твърди положителен факт
– наличието на определена вещна тежест върху запорираното
имущество или на жалба срещу действията на публичния изпълнител, в негова
тежест е да ангажира доказателства в тази насока. След като по делото такива не
са представени /в крайна сметка ответникът и публичният изпълнител са част от
системата на една администрация/, съдът приема, че процесните
животни не служат за обезпечаване на други вземания и че ПНОМ
изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново е
влязло в сила.
По мотиви, аналогични на изложените
по-горе, съдът намира за неоснователни и възраженията на ответника относно
действителната стойност на част от другите служещи за обезпечаване на
приходната администрация вещи – 10 броя моторни превозни средства с обща
балансова стойност към 31.05.2018 г. – 33 350,01 лв., запорирани
с ПНПОМ № С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г., чието действие е продължено с
Постановление изх. № С180004-139-0002248/ 28.09.2018 година. Няма данни тези
постановления да са обжалвани от кредитора, а не е в предмета на настоящото
производство контролът върху действията на публичния изпълнител при налагане на
посочената обезпечителна мярка. От друга страна, при амортизируеми
активи балансовата стойност всякога е една динамична, при това намаляваща
величина. Същата е изрично възприета от закона като меродавна за определяне
стойността на съответното обезпечение към момента на налагането му /при това с
приоритет/, т.е. преценено е, че независимо от последващи
намаления, се доближава максимално до действителната стойност на съответните
активи.
Съобразно горното, настоящият състав
намира, че при определяне стойностите на наложените към момента на искането
обезпечения следва да съобразява отразените такива в изброените по-горе ПНОМ на
публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. В. Търново. Така определените стойности
са както следва - 928 527,25 лв. на обезпеченията
наложени с ПНПОМ № С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. и 159 000,00 лв. –
на наложените с ПНОМ изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г.,
или обща стойност на обезпеченията –
1 087 527,25 лева. Както е отбелязал ответникът, съгласно посоченото
в ПНПОМ № С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. и ПНОМ изх. №
С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г., въпросните обезпечения служат за
гарантиране събирането на всички публични вземания, за които е образувано изп. дело № *********/ 2018 г. на ТД на НАП – гр. В.
Търново, включително пълният размер на задълженията, установени с Ревизионен
акт № Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 година, и в необжалваната му част.
Пак съгласно посоченото в ПНОМ изх. № С180004-022-0105500/
17.12.2018 г., общият размер на тези задължения към дата са за
обезпечаване на задължения в общ размер на 1 119 964,82 лв. от които главница 897 475,15 и
лихва 222 489,67 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира направеното искане за спиране на предварителното изпълнение
на оспорения ревизионен акт, в процесната му част, за
неоснователно.
Съгласно чл. 157, ал. 1 от ДОПК, обжалването на РА по съдебен ред, не спира неговото изпълнение. Според чл. 157, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Тоест независимо от какъв вид е обезпечението, същото следва да е в размера по чл. 157, ал. 3 от ДОПК - в размера на главницата и лихвите по обжалваната част от РА, включително и лихвите до датата на подаване на искането. Разпоредбата на чл. 153, ал. 4, вр. с чл. 157, ал. 3, изр. второ от ДОПК, въвежда изискване за съда да спре изпълнението на РА, ако задълженото лице да представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Ако предлаганото обезпечение не е от посочения вид, в правомощията на съда е за прецени неговата годност да гарантира събирането на дължимите публични вземания. При преценката дали наложеното/предложеното обезпечение представлява основание за спиране на изпълнението, съдът следва да се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на обжалваното задължение по РА, както и от гаранцията която те предоставят за бързото и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания.
В случая няма
представено или наложено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа и по силата на на
цитираните по-горе норми, съдът извършва преценка съобразно наложените
обезпечения – в случая наложени запори върху движими вещи и биологични активи -
животни, както и съобразно останалите установяващи се във връзка с искането
обстоятелства. Посочените по-горе в определението обезпечителни мерки по ПНПОМ
№ С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. и ПНОМ изх. №
С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. обезпечават всички публични
задължения за събирането на които е образувано изп.
дело № *********/ 2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, включително тези -
предмет на разглежданото искане, в размер общо на 1 119 964,82 лв. от които
главница 897 475,15 и лихва 222 489,67 лева.
Стойността на наложените обезпечения е 1 087 527,25 лв., т.е. в
размер по-малък от този на дължимите вземания към датата на искането, при което
не е изпълнено изискването на чл. 157, ал. 3 от ДОПК, направеното/предлаганото
обезпечение да е в размер на главницата и лихвите, към момента на искането за
спиране.
Отделно от това,
при преценката дали предложеното обезпечение представлява основание за спиране
на изпълнението, съдът следва да се ръководи както от принципа на съразмерност
на наложените обезпечителни мерки с размера на обжалваното задължение по РА,
така и от гаранцията която те предоставят за бързото и ефективно евентуално
принудително събиране на публичните вземания /чл. 153, ал. 5, вр. с чл. 157, ал. 3 от ДОПК/. При отчитане спецификата
както на наложените обезпечения, съдът намира, че биологичните единици, върху
която са наложени обезпечения с ПНПОМ № С180004-023-0002580/ 13.07.2018 г. и ПНОМ изх. № С180004-022-0105500/ 17.12.2018 г. на публичния
изпълнител при ТД на НАП – гр. Велико Търново, не представляват високоликвидни активи, които могат в разумен времеви период
да бъдат продадени за цената, за която са закупени или поне относително близка до нея,
/съответно до тази, която се сочи като балансова стойност/. Мотивите за този
извод са аналогични на изложените в Определение № 467/ 19.12.2018 г. по адм. д. № 867/ 2018 г. на АСВТ, по предходното искане на
жалбоподателя в настоящото производство. Кръгът от субекти на територията на
България, които се занимават в сериозен мащаб с овцевъдство и имат необходимост
от по-голям брой мъжки разплодни животни е ограничен. Съответно пазарът за
такъв вид житни е относително ограничен при евентуално принудително изпълнение.
При една принудителна продажба, това само по себе си определя реалната пазарна
цена на посочените активи, при отчитане спецификите на принудителното
изпълнение по реда на ДОПК, като значително по-ниска от балансовата им
стойност. Посоченото обстоятелство, заедно с установяващата се възраст на част
от животните /съгласно представените има екземпляри по на 8 години, т.е. към
пределната за вида възраст/, мотивира съда да приеме, че запорираните
и предложени като обезпечение кочове, не представляват годно обезпечение,
гарантиращо събирането на вземането по ревизионния акт в пълен размер и от там
– основание за спиране на предварителното изпълнение на същия. Представеното
становище от проф. Иван Станков на обосновава друг краен извод, обратно –
потвърждава, чи и при най-добри грижи, пределната
възраст за репродуктивните функции на служещите като обезпечение за вземанията
по РА разплодни животни, е от 8 до 10 години. Стойността на останалите наложени
обезпечения /33 350,01 лв./, е значително по-малка от размера на
обезпечените задължения, вкл. тези установени с обжалваната част на ревизионния
акт, което формира убеждение за негодност на
предлаганата обезпечителна мярка реално да гарантира изпълнението на публични
задължения, чието спиране се иска.
Предвид изложеното по-горе съдът намира
искането на Сдружение „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в
България“ – гр. Велико Търново за спиране на изпълнението на РА №
Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, в
обжалваната му част, само при наложените обезпечения за неоснователно,
доколкото същите не предоставят необходимата гаранция за бързо и ефективно
евентуално принудително събиране на обжалваните публичните вземания.
Жалбоподателят не е представил други обезпечения, във връзка с направеното искане
за спиране на изпълнението на обжалвания РА, от доказателствата по делото не се
установява наличието на друго годно да служи за обезпечаване имущество, поради
което същото следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл. 157,
ал. 4 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането с вх. № с вх. № 6690/
28.12.2018 г. на АСВТ, подадено от Сдружение „Национална асоциация за
развъждане на млечни овце в България“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 25А, за спиране на
изпълнението на Ревизионен акт № Р-04000417009350-091-001/ 30.08.2018 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, в обжалваната
му и потвърдена с Решение № 220/ 20.11.2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП”
– гр. В. Търново част.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: