№ 61
гр. Б.С., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц. Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Ц. Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200324 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. И., роден на 02.12.2006г. в гр.Б.С.,
обл.В., с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул. „С.“ №33, ЕГН
**********, с която се обжалва Наказателно постановление № 25-0248-
000243 от 24.04.2025г., издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със
Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи за
налагане на глоба за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата, с което на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание: глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева,
а именно за това, че на 30.03.2025г., около 15:10 часа в гр.Б.С. по улица „ В.Л.
“ до дом № 4, управлява собствения си лек автомобил БМВ „330Д“ с
регистрационен номер ВР 1508 ХА с несъобразена скорост с пътните условия
като при изникнало непредвидено препятствие на пътното платно - дупка
върху пътното платно, губи контрол над управляваното ППС, излиза в ляво
от пътното платно и се преобръща в крайпътна канавка извън пътното платно,
като причинява ПТП с материални щети.
След съставяне на АУАН, тъжителя първоначално депозирал
възражение до Н-ка на РУ Б.С., в което сочи, че не се е движел с несъобразена
скорост и няма вина за възникналия инцидент, тъй като ПТП възникнало
заради лошото време, падналите значителни количества дъжд и неравности по
пътното платно. След разглеждане на депозираното възражение е изготвен и
изпратен отговор до А. И., в който същия е уведомен, че скоростта му на
движение е несъобразена с конкретните условия и релеф, като след извършена
1
проверка и на снимките от посетеното ПТП, е направен обоснован извод, че
водача не е съобразил скоростта си, тъй като е взето в предвид и отстоянието
от посоченото препятствие, заради, което И. е изгубил контрол над
управляваното от него МПС.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
жалба от административно наказаното лице – А. М. И., с която се иска
неговата отмяна, като незаконосъобразно, необосновано и издадено в разрез с
нормативната уредба. Релевират се доводи за неумишлено поведение при
реализирането на ПТП, дължащо се на влошената метеорологична обстановка
/дъжд и вода по пътното платно/. Желае допускане на двама свидетели.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично с процесуалния си
представител адв.Т. Н., като не води допуснатите му двама свидетели при
режим на довеждане.
Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.
С придружително административната преписка писмо, излага писмено
становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения, при постановяване на решение в полза на тъжителя.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – А. К. Д. –
актосъставител, свидетелите по съставения АУАН – Ц. Н. К.-П. и Ц. Д. М.,
както и самокатастрофиралия тъжител – А. М. И., който е дал подробни
обяснения.
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № GA 3357592/30.03.2025 г., НП № 25-0248-000243/24.04.2025 г.,
документи имащи отношение към извършената проверка, относно
възражението на тъжителя по съставения му АУАН, Заповед № 8131з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач и
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите А. К. Д. -
актосъставител, свидетелите по съставения АУАН – Ц. Н. К.-П. и Ц. Д. М.,
всичките служители при РУ Б.С. и тъжителя И. се установява следната
фактическа обстановка:
На 30.03.2025г., около 15:10 часа, в гр. Б.С., тъжителя А. И. се движел
със собствения си лек автомобил БМВ „330Д“ с рег.№ ВР 1508 ХА по ул.“
В.Л. “. В района на дом №4, водача загубил контрол над МПС, в следствие на
което, автомобила се ударил последователно в две дървета и спрял на една
страна в канавката до пътя. От предизвиканото ПТП, настъпили материални
2
щети по автомобила, а водача получил незначителни наранявания, като бил
откаран и прегледан във ФСМП-Б.С.. Водачът, изчакал на място полицейските
служители, изпратени да посетят подадения сигнал, като пред тях заявил, че
загубил контрол на управлявания от него автомобил, в следствие на неравност
на пътното платно /дупка/ и мокрия път. Посетилите сигнала полицейски
служители, възприели непосредствено разположението на
самокатастрофиралия автомобил, района на възникналото ПТП и посочената
като причина за инцидента неравност /дупка/. В предвид нормативните
изисквания за реда на действия при посещения на ПТП, посредством
утвърденото техническо средство /преносим таблет/, били направени и серия
снимки на района на инцидента, на разположението на катастрофиралия
автомобил и посочената от тъжителя, като причина за инцидента неравност
/дупка/. Според посетилите сигнала полицейски служители, отстоянието на
самокатастрофиралия автомобил и посочената като причина за това от
тъжителя неравност, било около 100-150 м, а пътя в района представлявал
дълъг прав участък. Щетите по МПС били сериозни, като в резултат на
последователните удари в дървесни стволове, настъпили значителни
механични деформации по конструкцията на превозното средство,
включително отделяне на външни конструктивни елементи /части от МПС/,
които били по пътното платно. Събитието илюстрирало причинно-
следствената връзка между превишената /несъобразена/ скорост, намалената
управляемост и тежестта на материалните повреди при сблъсък с неподатлива
преграда. След приключване на дейностите по обезопасяване на района на
ПТП и медицинския преглед на водача, същия бил призован в РУ Б.С., където
му бил съставен и АУАН за възникналото ПТП. Разяснено му било, че
причината за инцидента не е посочената от него дупка, а движението му с
несъобразена скорост, тъй като водач на МПС е следвало да съобрази
скоростта си с метеорологичните условия и неравностите по пътя и да се
движи с такава скорост, която му позволява да избегне опасността, или да
спре своевременно при възникване на непредвидена ситуация.
За констатираните нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН с
бланков номер GA 3357592/30.03.2025г. за извършено нарушения по чл.20,
ал.2 от Закона за движение по пътищата. Тъжителят не подписал съставения
му акт, а само разписката към него, като посочил, че има възражения. В
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал
възражения. След извършена проверка той е надлежно уведомен, че същите не
се приемат, тъй като причината за настъпилото ПТП е движението му с
несъобразена скорост. От изготвените и приобщени в АИС „Пътен контрол“
фотоснимки се извежда обоснован извод за правилността на констатациите на
контролните орган.
В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно
постановление № 25-0248-000243/24.04.2025г. от Началника на РУ Б.С.,
упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
3
НП е било връчено на 18.06.2025 г. лично на жалбоподателя.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен
начин от писмените доказателства / процесното НП, извлечение от
генерирания доклад от електронната система за нарушения на водача, заповед
рег.№8121з-1632/02.12.2021г/. Същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.
чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в
тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето,
че е извършено нарушението, начина на констатирането му, подробно и точно
е описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие
с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
4
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административно - наказателната приписка, АУАН е съставен
от А. К. Д. - мл.полицейски инспектор “Пътна полиция“ в РУ Б.С. в
присъствието на свидетеля, който пряко е възприел нарушението от наличните
в АИС “Пътен контрол‘‘ фотоснимки от инцидента – Ц. М. – инспектор в РУ
Б.С.. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН
в зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието
на свидетелите на нарушението, или не. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел при извършване или
установяване на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и
свидетеля, какъвто е и конкретния случай. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН е
необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в
него, което е достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е
декларативна, тяхното присъствие, или отсъствие не накърнява правото на
защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на
акта.
Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията.
1. По отношение на нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП:
Съдът намира, че нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е достатъчно
ясно и точно описано, като е конкретизирано по отношение на време, място и
самоличност на наказаното лице, както и относно начина на извършване на
нарушението и причини за реализиране на ПТП, поради което съдът намира,
че не са налице нарушения на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачът е
длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. За нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, законът предвижда
специална санкционна разпоредба - чл.179, ал.2, пр.1 от закона - "Който
поради движение с несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.".
Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците
в движението по пътищата - водачи, пътници и пешеходци и да улесни
придвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за
всички нарушения на установените правила.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
5
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга
по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Актът е редовно съставен и има доказателствена сила за
обстоятелствата, изложени в него. Извършеното от страна на жалбоподателя
на описаното в АУАН и НП нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, е доказано по
един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна
квалификация е правилна и прецизна. Фактическите констатации в АУАН
подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на АНО. Ангажираните
писмени и гласни доказателства по делото, установяват по безспорен начин
факта на осъществяване на описаните нарушения, времето и мястото на
извършването му, както и авторството му.
Съдът счита, че описаното в НП нарушение е именно такова по чл.20,
ал.2 ЗДвП, като именно това е материалната норма, която създава задължение
за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на ПС, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Органът е
квалифицирал материално-правното деяние като нарушение по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, което кореспондира с посочената от него санкционна норма, като и
последната също е квалифицирана правилно. С оглед на направеното
описание на нарушението от фактическа страна и административно-
наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, по която е подведен под отговорност
жалбоподателят, очевидно не е налице липса на посочване на всички
обстоятелства, релевантни за състава на административното нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП и съответно не е налице фактическа необоснованост на
административно-наказателното обвинение. Всички съставомерни
фактически обстоятелства, предвид направената квалификация на деянието
като нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП са посочени в НП. Обстоятелството, че
посочената правна норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа няколко хипотези,
наличието на няколко различни фактора, които следва да бъдат съобразявани
при избиране на скоростта от водачите на МПС, и, че в конкретния случай
наказващият орган е приел, че водачът е следвало при избиране на
съобразената скорост да съобразява поведението си на пътя само с част от тези
факти в никакъв случай не представлява съществено нарушение при
издаването на НП. Както в акта за установяване на адм. нарушение, така и в
издаденото въз основа на него НП наказващият орган е посочил само онези
условия, които конкретния водач е бил длъжен да вземе предвид при избиране
скоростта, с която да се движи управляваното от него МПС, а именно - релеф
на местността, атмосферни условия, условията на видимост, интензитет на
движението.
Това обстоятелство е възприето лично и безпротиворечиво от
актосъставителя.
Той си спомня конкретния случай и потвърждава авторството на акта,
6
като в допълнение заявява, че лично е възприел на място, както авторството,
така и района на ПТП, разположението на самокатастрофиралото МПС,
наличието на конструктивни части от него по пътното платно, дървесните
стволове ударени от МПС, като в следствие на всичко това е придобил ясна
представа за събитието, което категорично илюстрирало причинно-
следствената връзка за настъпване на ПТП, а именно
превишената/несъобразена скорост. Полицейският служител категорично
заявява, че водача на МСП и тъжител по настоящото производство, не е
отрекъл авторството и участието във въпросния инцидент, като му е било
разяснено, че въпреки твърденията му относно причината за инцидента, а
именно неравността на пътното платно /дупка/ е следвало да се движи с така
скорост, която му е позволявала съблюдаване и съобразяване на обстановката,
както и безопасно спиране при изникване на непредвидена ситуация.
Показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на
свидетеля по съставения АУАН, като полицейския служител, също лично е
възприел от наличните в АИС “Пътен контрол“ фотоснимки от възникналото
ПТП, нарушителя и извършеното нарушение, както и е придобил ясна
представа за събитието, което категорично илюстрирало причинно-
следствената връзка за настъпване на ПТП, а именно
превишената/несъобразена скорост.
Показанията на свидетелят посетил ПТП с актосъставителя-
полицейския служител Ц. Н. К.-П. са в контекста на отразеното в АУАН и НП,
като същата ясно заявява и описва района на ПТП, като акцентира на
характера на пътя, а именно „прав участък“ .
Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Полицейските служители
не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени
отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при
което за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на
дадените показания.
Жалбоподателят оспорва възприетата от актосъставителя фактическа
обстановка, като във възраженията си по АУАН и по НП, посочва, че не е
превишавал разрешената скорост в градски условия, като посочва стойности
близки до пределните в ЗДвП, посочвайки, че причина за настъпване на ПТП е
метеорологичната обстановка и неравностите по платното за движение, както
и факта, че автомобилът му е със задно предаване, което благоприятства по-
лесна загуба на контрол по мокър и неравен участък. Съдът не намира
основания да счете посочените твърдения за достоверни. Именно посочените
обстоятелства като причина за ПТП, са тези, които е следвало да бъдат
съблюдавани от водача на МПС, навлизащо в такъв район. Същият, като
правоспособен водач е следвало да знае това и съблюдава скоростта си на
движение, като в предвид указаните от него причини е следвало да управлява
автомобила си с още по-голяма бдителност и внимание, като скоростта му е
7
следвала да бъде такава, която му позволява своевременно спиране при
възникване на непредвидена ситуация. В случая, наличието на дупка или
неравност на пътя представлява предвидимо препятствие, с което всеки
разумен и внимателен водач следва да се съобрази, особено когато пътната
настилка е видимо компрометирана, осеяна с неравности или е с намалено
сцепление. От огледа на местопроизшествието и механизма на ПТП
категорично е установено, че водачът е загубил контрол над автомобила
поради движение с несъобразена скорост, което се потвърждава от
характера на щетите, от посоката и силата на удара, от установените
конструктивни части на автомобила по пътното платно и вследствие на всичко
това е направена причинно-следствената връзка за механизма на ПТП. Дори
при наличие на дупка, настъпването на ПТП би могло да бъде избегнато, ако
скоростта е била съобразена с конкретната пътна обстановка. От
практиката на съдилищата (включително решения на ВАС и районни
съдилища) е утвърдено становището, че дефектът на пътното платно сам по
себе си не освобождава водача от отговорност, когато той не е предприел
адекватни действия за намаляване на скоростта и безопасно преминаване. При
това положение и доколкото твърденията на жалбоподателя не се подкрепят от
никакви достоверни доказателства, съдът прие изложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин.
Видно е, че съставомерен признак на нарушението, за което е наказан
жалбоподателя, е наличието на ПТП. Необходимо условие, за да се
квалифицира събитието като ПТП съгласно легалната дефиниция на
понятието по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е настъпването на материални щети или
предизвикване нараняване на хора. За обосноваване от фактическа страна на
обвинение за извършено нарушение, квалифицирано по административно
наказателния състав на чл.20, ал.2 от ЗДвП, необходимо и достатъчно е в НП
да бъде посочен обективния факт на настъпилото ПТП с причинени
материални щети или нараняване на хора при описанието на този
съставомерен признак на нарушението. Наказващият орган няма задължение
да описва детайлно вида и размера на причинените щети, доколкото тези
обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл.20, ал.2
от ЗДвП и следователно не могат да бъдат определени като необходим
елемент от съдържанието на НП. Ето защо с изричното отразяване на факта на
настъпилото "ПТП с материални щети" в обстоятелствената част на НП,
императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са спазени.
Направената фактическа формулировка и правна обосновка на
обвинението позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на
наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Ето защо, така
изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да
разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира
адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура
не са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е законосъобразно.
8
Неоснователни са и възраженията за неправилно приложение на
материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. По
отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
намира, че е правилно.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от
районния съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени,
събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно
сочат, че е налице и доказано по безспорен начин административното
нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от
жалбоподателя. Съставомерността на деянието е установена по безспорен
начин. Факта, че жалбоподателя при избиране скоростта на движението на
управляваното от него МПС не се е съобразил с релефа на местността и че
нарушението на това правило е причина за настъпване на ПТП-то е безспорно
установен от приетите в съдебното производство пред съда писмени
доказателства и свидетелски показания, поради което съдът приема за
неправилен и неподкрепен от доказателствата довода на жалбоподателя, че
отразените в НП фактически обстоятелства не отговарят на действителното
фактическо положение, както и, че липсват доказателства за извършеното
нарушение.
В съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП, за
обосноваване на наложеното наказание по чл.179, ал.2 от ЗДвП от правна
страна, като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл.20, ал.2
от ЗДвП, регламентираща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на ПС, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие и да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В настоящия случай се установява, че посочените в НП дата, час и
място жалбоподателят, при управление на собствения си лек автомобил не е
избрал правилно скоростта на движение съобразно атмосферните условия и
релефа на местността, условията на видимост, интензитета на движение, за да
спре пред предвидимо препятствие, или създадена опасност за движението, в
следствие на което реализира ПТП с материални щети. В случая е без
значение абсолютната стойност на скоростта, с която се е движил
жалбоподателя, след като тя не му е позволила да предотврати настъпването
на ПТП. В този смисъл установените от показанията на свидетелите на АНО
факти, че пътя е бил мокър, че е валял дъжд, са относими към крайния извод,
че жалбоподателя не е съобразил скоростта на автомобила с конкретното
място и в конкретната ситуация. Именно поради това състояние на пътното
платно и несъобразявайки скоростта на автомобила с тези особености
жалбоподателя е извършил нарушение на вмененото му с разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение при избиране скоростта на движението да се
9
съобрази с релефа на местността, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението. Нещо, което в случая не е
изпълнено и се е стигнало до причиняване на съставомерния резултат - ПТП,
именно поради неправилна преценка на създалата се ситуация на пътя от
страна на жалбоподателя. Ето защо, в съответствие с материалния закон е
ангажирана отговорността му. От настъпилия резултат - ПТП с причинени
материални щети по лекия автомобил, се обосновава извод за управление на
МПС със скорост на движение, която не е била съобразена с посочения в
обстоятелствената част на НП факт - релефа на местността, атмосферните
условия и условията за видимост. С оглед на изложеното, настоящата
инстанция счита, че е доказано извършване на административното нарушение,
отразено в НП.
Деянието е извършено от жалбоподателя по непредпазливост. Същият
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, предвид допуснатите нарушения на основно
задължение на водачите на МПС, визирани в ЗДвП.
Извършеното от жалбоподателят деяние е съставомерно по нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно -
наказателната му отговорност по санкционната норма на чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, като по делото не съществува спор относно личността на
административно - наказателно отговорното лице. Последната предвижда
наказание "глоба" от 200.00 /двеста/ лева.Наложеното на жалбоподателя
наказание, е определено правилно по вида си, съобразно приложимият
санкционен състав, индивидуализирано в размер на предвидения в
разпоредбата. Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло
съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, тъй като размера на
наказанието е фиксиран от законодателя.
В случая не е налице и маловажност на нарушението по чл.28 от ЗАНН
и съдът намира, че наказващият орган правилно не е приложил този институт.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения случаят не може да
се квалифицира като маловажен. За да е маловажен един случай същият
следва да се ограничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид,
каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи
отговорността обстоятелства или изключително такова същото не
представлява нарушение с по-ниска от степента на обществена опасност,
определена посредством кодифициране на деянията от този вид и
предвиждането за административна санкция при реализирането им.
Преценката за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съобразно ТР на
ВКС № 1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като ограничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на
тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, защото
причината за ПТП е мокрия път или релефа му, това ще следва, че във всяка
10
хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи
чл. 28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на
нарушителите. Такъв извод би обезсмислил така заложеното задължение и
правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а
неговото неизпълнение съответно наказвано.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е
резултатно такова - съставомерен признак на нарушението е наличието на
причинено ПТП, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
Не на последно място, съда отчита и факта, че от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя А. М. И. се установява, че към датата на
процесното деяние той е бил санкциониран с общо 6 /шест/ влезли в сила
наказателни постановления и фишове, за различни нарушения на ЗДвП, като
едно от тях е по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чиято норма гласи „ Чл. 5. (1) Всеки
участник в движението по пътищата „…с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди…“, говори, че
случилото се не е инцидентен случай за тъжителя.
При тези факти съдът намира, че в поведението си като водач на МПС
жалбоподателят демонстрира трайно и тенденциозно отношение на
незачитане на правилата за движение. Жалбоподателят, който е лице на млада
възраст е придобил правоспособност за управление на МПС през м. декември
2024г., въпреки това в периода до процесното деяние има извършени поредица
от различни нарушения на правилата за движение, което доказва, че
разглежданото му в настоящото производство деяние не е изолиран инцидент,
а е резултат на трайни нагласи по неспазване на задълженията му на съвестен
водач.Съдът намира, че жалбоподателя проявява дефицити и компромиси в
правосъзнанието си като водач на МПС, върху които следва да бъде
въздействано чрез неблагоприятните последици на административното
наказание. По този начин тъжителя ще формира съзнание, че при бъдещо
нарушаване на разпоредбите на ЗДвП това му поведение ще бъде
санкционирано, което следва да го мотивира да се въздържа от извършването
на нарушения на ЗДвП.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата
на чл.42 от ЗАНН. Събраните гласни доказателства чрез разпити на
свидетелите, кореспондират с констатациите в съставения акт.
Полицейските служители, поддържат констатациите направени в акт за
установяване на административно нарушение№GA 3357592/30.03.2025 год.
Показанията им са пълни, обективни и кореспондиращи със събрания
доказателствен материал, непротиворечиви помежду си, ясни и логични,
11
поради тази причина съдът ги кредитира изцяло. От показанията на
разпитаните свидетели, изцяло получили вяра от съда, се установява по
несъмнен начин извършването от жалбоподателя на установеното нарушение.
Изследвайки материално - правната законосъобразност на атакуваното
НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се
установява, че на процесната дата при управление на ползваното от него
МПС, жалбоподателя не е съобразил скоростта си на движение, в следствие на
което е предизвикал ПТП с материални щети.При това съдът приема, че
жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението по чл.20, ал.2
от ЗДвП.
Деятелността е и субективно съставомерна, тъй като е извършена от
жалбоподателя при съзнаване на обществената опасност на деянията и
последиците от същите, като правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да
предвиди възможността за настъпването на ПТП.
При разглеждане на делото от РС е установено, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила и е сторено всичко необходимо за
разкриване на обективната истина, съгласно изискването на чл.13, ал.1 от
НПК.
Вътрешното убеждение на съда е основано на обективно изследване на
обстоятелствата по делото при спазване на правилото на чл.14, ал.1 от НПК
включително и при преценката на доказателствената стойност на показанията,
дадени от свидетелите. Фактическите изводи са основани на преценката в
съвкупност на събраните и проверени по реда на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК,
доказателства по делото. При служебно дължимата проверка за
законосъобразност на НП съдът намира, че не са допуснати нарушения от
категорията на съществените, правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено, а производството се е развило пред компетентни органи и в
предвидените в процесуалния закон срокове. Никое от наведените от
жалбоподателя възражения в подадената жалба не дава основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, както и посочване на факти и
обстоятелства относими към заявеното от него.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащите санкционни разпоредби, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер
на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба за
констатираното нарушение. Видно е, че жалбоподателят е санкциониран
именно за предвиденото в него деяние и именно със санкция в предвидения от
закона размери. При това съдът приема, че НП е правилно и в неговата
санкционна част и като доказано и законосъобразно, следва да се потвърди, а
жалбата поради неоснователност, да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0248-000243 от 24.04.2025 год, издадено
от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба
за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата, с което на
осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание: глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева, а именно на А. М. И., роден
на 02.12.2006 г. в гр.Б.С., обл.В., с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В.,
ул. „С.“ № 33, ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 -дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
13