РЕШЕНИЕ
№ 654
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120105598 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против “Лимар
2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Ю. А.
М. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2200 лева обезщетение за
ползване на помещение, представляващо гараж, след прекратяване на договора за наем, за
периода от 01.10.2019г. до 30.07.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането, сумата от 408.83 лева мораторна лихва върху неплатеното
обезщетение за периода от 01.10.2019г. до 30.07.2021г., както и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца 1 брой метален ключ за вътрешната врата на гаража и пластмасово, сиво
дистанционно управление за външната врата на гаража, на основание прекратен договор за
наем, като при условията на евентуалност ответникът да се осъди да заплати на ищеца
сумата от 120 лева, равностойност на посочените вещи, ако те не се намират в държане на
ответника или са загубени от него или са преведени в състояние на негодност да бъдат
ползвани според обичайното си предназначение.
Твърденията са, че с влязло в сила съдебно решение ответникът е бил осъден да
заплати на ищеца наемна цена по договор за наем за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2019г.,
ведно със законната лихва. С решението ответникът бил осъден и да върне предоставения му
по договора за наем гараж, тъй като договорът е прекратен. Въпреки решението, ответникът
нито освободил гаража от вещите си, нито върнал на ищеца дистанционното управление и
ключа за вътрешната врата на гаража, като продължил да използва гаража за периода от
01.10.2019г. до 30.07.2021г., без обаче да плаща за това. Ответникът не плащал за
ползването, макар и ищецът да му пратил покана за плащане. Моли се ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за ползването на гаража без основание, както и да предаде
на ищеца ключа и дистанционното за гаража, респ. да заплати равностойността им.
Исковете са по чл.236, ал.2 ЗЗД, чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
1
Ответникът е подал отговор, в който оспорва иска. Твърди, че не е бил поканен да
предаде ключа и дистанционното за гаража. Изпратена е само покана за заплащане на
обезщетение за ползването на гаража. Дистанционното управление е в наемателя, но същото
не работи. Наемодателят е бил длъжен да го поправи, за да осигури достъп до наетия гараж.
След като дистанционното не е работило, на практика гаражът не може да бъде отварян и
достъпът до него е бил невъзможен. Ето защо ответникът моли първите два иска да бъдат
отхвърлени. По отношение на третия иск ответникът заявява, че още в първото съдебно
заседание на ищеца ще бъдат предадени ключът и дистанционното управление.
Бургаският районен съд, предвид доказателствата и закона, намери следното:
Исковете за заплащане на обезщетение и лихва за забава са частично основателни.
Установява се от приложеното гр.д. № ***г. по описа на Районен съд - Бургас, че с
влязло в сила решение № *** от 15.04.2021г. ответното дружество е било осъдено да
заплати на ищеца по договор за наем на гараж, представляващ подземен гараж № *** с
идентификатор ***, с площ 19.29 кв.м. по скица на СГКК – град Бургас и площ от 20.18
кв.м. по документ за собственост, находящ се на адрес: ***, сумата от 2100 лева – главница,
представляваща наемна цена за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2019г., в размер на 100 лева
месечно, както и да върне на ищеца предоставения му по договора за наем обект –
гореописания гараж.
Предвид това и на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, страните и съдът са обвързани
със силата на пресъдено нещо от констатациите в посоченото решение, че между Г. Д. Д. и
“Лимар 2016“ ЕООД е бил налице валиден договор за наем по отношение на посочения
гараж с уговорена наемна цена в размер на 100 лева месечно, който е бил прекратен и
наемателят е осъден да върне гаража на наемодателя – настоящ ищец.
Установява се от представените по делото два броя телепоща, че ищецът е
отправил уведомление до ответното дружество, с което разваля договора, получено на
09.10.2019г. и покана за заплащане на обезщетение за ползване на гаража след прекратяване
на наемното правоотношение в размер на 2200 лева (по 100 лева месечно) за времето от
м.октомври 2019г. до 30.07.2021г., получена на 19.07.2021г. Не се спори между страните, че
гаражът не е в държане на ищеца, а дистанционното управление и ключът са у ответника.
От показанията на свидетелката Б. се установява, че ключовете не са у ищеца. В
проведеното на 10.01.2022 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответника признава неизгодния за него факт, че дистанционното и ключът за гаража се
намират у ответника. В протокола от посоченото заседание е отразено предаването на
металния ключ за вътрешната врата на гаража на ищеца. И двете страни заявяват, че
дистанционното за външната врата не работи.
Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването
на наетата вещ, въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и
трябва да изпълнява всички задължения, произходящи от прекратения наемен договор.
Договорът между страните е прекратен, считано от 09.10.2019г. с получаване на
уведомлението за развалянето му. Развалянето на договора и воденето на съдебния процес
2
по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Бургас срещу ответника недвусмислено сочат
противопоставянето на наемодателя срещу продължаването на ползването на наетата вещ.
Същевременно ключовете, осигуряващи достъп до помещението се намират у ответника.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е ползвал помещението по вина на
наемодателя, тъй като дистанционното е било повредено. Дребните поправки, отнасящи се
до повреди, които се дължат на обикновено употребление, са за сметка на наемателя и
именно той е следвало да отстрани повредата в него. При това положение съдът намира, че
са налице предпоставките на цитираната законова разпоредба и ответникът наемател дължи
обезщетение за времето, през което е ползвал наетата вещ след прекратяване на договора.
Размерът на вредите се определя в зависимост от вида на засегнатото благо, като в
общия случай, какъвто е и настоящият, обезщетението е в размер на средния пазарен наем,
като той не може да бъде по-нисък от уговорения размер на наема по прекратения договор
за наем. Претендираното от ищеца обезщетение е в размер на уговорената наемна цена,
предвид което претенцията е доказана до търсения размер. Обезщетението обаче следва да
се присъди за периода от развалянето на договора – 09.10.2019г. до 30.07.2021г. и да се
отхвърли за времето от 01.10.2019г. до 08.10.2019г. Изчислено съобразно броя дни,
дължимото обезщетение за 23 дни от месец октомври 2019г. възлиза на 74.19 лева и за 30
дни от месец юли 2021г. възлиза на 96.78 лева. За всеки от останалите месеци
обезщетението е по 100 лева. Общо дължимото обезщетение за периода от 09.10.2019г. до
30.07.2021г. възлиза на 2170.97 лева.
По иска за мораторна лихва:
Обезщетението за ползване на имота след прекратяване на наемното правоотношение
при противопоставяне на наемодателя, представлява глобално задължение за обезщетение с
неопределен срок за изпълнение, а не задължение за заплащане на наемна цена с определен
падеж. Предвид това мораторна лихва се дължи от изпадането на длъжника в забава, т.е. от
получаване на поканата за плащане. От представената по делото телепоща се установява, че
поканата за плащане е получена от ответното дружество на 19.07.2021г., предвид което и
лихва за забава се дължи от тази дата върху глобалния размер на обезщетението от 2170.97
лева.
Следва решение, с което да се осъди ответникът да плати на ищеца сумата от
2170.97 лева главница и 7.24 лева мораторна лихва за забава за периода от 19.07.2021г. до
30.07.2021г. /изчислена по реда на чл.162 ГПК/, ведно със законната лихва върху главницата
от 06.08.2021г. до изплащане на вземането. В останалата част исковете следва да се
отхвърлят.
По иска за връщане на метален ключ за вътрешната врата и дистанционното
управление за външната врата на гаража:
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта
след прекратяване на наемното правоотношение. Следователно ответникът-наемател дължи
връщане на всичко, което е получил по договора, включително и ключовете и другите
3
приспособления (дистанционно управление) за осъществяване на достъп до гаража.
Металният ключ е върнат в съдебно заседание - факт, който съдът трябва да съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предвид което претенцията за предаването на металния ключ,
следва да се отхвърли.
Безспорно е по делото, че дистанционното управление за външната врата на гаража
се намира у ответника, както и че същото не работи. Както бе посочено по-горе, наемателят
дължи връщането му. В производството не се доказа по безспорен начин, вещта да е
погинала, т.е. да не подлежи на поправка, в който случай би се дължала равностойността й.
По твърдения и на двете страни, такъв ремонт веднъж е бил осъществен. Предвид това,
макар и повредена, не се доказа по несъмнен начин нейната тотална безполезност, т.е. че не
подлежи на поправка, поради което съдът следва да присъди връщането й на ищеца, т.е. да
уважи главния иск. От друга страна, действително съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от
ЗЗД, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени по време на ползването. В
случая обаче претенцията за парична обезвреда за повреденото дистанционно е предявена в
условията на евентуалност и предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по нея.
По изложените съображения следва решение, с което да се осъди ответникът да
върне на ищеца пластмасово, сиво дистанционно управление за външната врата на гаража, и
да се отхвърли в частта за връщане на метален ключ.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 597.21 лева, съобразно уважената част от
иска.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски, но предвид
липсата на представени доказателства за сторени такива, разноски не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Лимар 2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ю. А. М. да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
2170.97 лева /две хиляди сто и седемдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ обезщетение
за ползване на помещение, представляващо подземен гараж № *** с идентификатор ***, с
площ 19.29 кв.м. по скица на СГКК – град Бургас и площ от 20.18 кв.м. по документ за
собственост, находящ се на адрес: ***, след прекратяване на договора за наем въпреки
противопоставянето на наемодателя, за периода от 09.10.2019г. до 30.07.2021г., сумата от
7.24 лева /седем лева и двадесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за периода от 19.07.2021г. до 30.07.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 2170.97 лева, считано от 06.08.2021г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска
4
за обезщетение за горницата над 2170.97 лева до целия претендиран размер от 2200 лева и за
периода от 01.10.2019г. до 08.10.2019г., както и иска за мораторна лихва за горницата над
7.24 лева до целия претендиран размер от 408.83 лева и за периода от 01.10.2019г. до
18.07.2021г.
ОСЪЖДА “Лимар 2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ю. А. М., да върне на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
предоставеното му по договор за наем между страните, пластмасово, сиво дистанционно
управление за външната врата на гараж № *** с идентификатор ***, с площ 19.29 кв.м. по
скица на СГКК – град Бургас и площ от 20.18 кв.м. по документ за собственост, находящ се
на адрес: ***, поради прекратяването на договор за наем, като ОТХВЪРЛЯ иска за връщане
на 1 брой метален ключ за вътрешната врата на посочения гараж, като неоснователен,
поради предаването му от ответника на ищеца в съдебно заседание.
ОСЪЖДА “Лимар 2016“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Ю. А. М. да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
597.21 лева /петстотин деветдесет и седем лева и двадесет и една стотинки/ разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
5