РЕШЕНИЕ
№ 537
Град Пловдив 21.03.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурор Борис Михов, като разгледа докладвано
от съдия Вълчев к.а.н.д. № 56/2023
година по опис на съда, взе предвид следното :
Производство по чл.208 и сл.
от АПК вр. с чл.63В от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр. София подадена чрез пълномощника юрисконсулт
С.С.- Г. против Решение № 2215/25.11.2022г., постановено по АНД № 20225330206301/2022г.
по опис на Районен съд – Пловдив- I н.с., с което по жалба на Г.И.З. е отменен издадения
спрямо него Електронен фиш № ********** на АПИ, с който за административно
нарушение на чл.139 ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата
/съкр.ЗДвП/ е наложено на основание
чл.179 ал.3 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер 300.00 лева“. Иска
се отмяна на решението като незаконосъобразно поради противоречие с материалния
закон и издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а
атакуваният акт да бъде оставено в сила, като се сочи, че той съдържа всички
необходими реквизити съобразно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП. Редовно призован,
в съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява, като не дава
допълнително становище по съществото на спора. Претендира съдебни разноски за
двете съдебни инстанции.
Касационният ответник- Г.И.З.,
редовно призован, не се явява, като с писмено становище оспорва касационната
жалба и счита решението за законосъобразно. Не претендира разноски.
Контролиращата страна,
прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че касационната
жалба е основателна.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от
касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.211 ал.1 АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните за това съображения:
От фактическа страна се
установи, че Районен съд Пловдив е бил сезиран с жалба от Г.И.З. срещу процесният
ЕФ, издаден от АПИ, според обстоятелствената част на който, касационният
ответник е нарушител за извършено административно нарушение на чл.139 ал.5 и
ал.6, вр. чл.102 ал.2 от ЗДвП, изразило се в това, че на 18.07.2020г. около 06.52ч.
в Община Марица, по път А-1 км118+599, в посока намаляващ километър, като водач
на МПС Мерцедес Е200 компресор с ДК №РВ0050СМ, с общо допустима максимална маса
2105, брой оси 2, категория ППС, като за него не е заплатена пътна такса
съгласно изискванията на чл.10 ал.1 от Законът за пътищата според категорията
на ППС, за което му било наложено административно наказание глоба в посочения
размер от 300.00 лева. Посочено е, че нарушението с №ААВ6427F638C3515E053011F160AAE9D е установено с техническо устройство №20052, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път А-1 км 118+599. Към ЕФ са приложени справка за заснети нарушения, снимков
материал, справка за собственост на ППС и за вида на ППС, протокол 24400/2020
за одобряване образец на ЕФ и Заповед №РД-11-4/23.01.2020г на Председател УС на
АПИ, известие за доставяне.. За да отмени атакуваното пред него НП, първоинстанционният
съд приел, че описанието на административното нарушение
не съдържа всички необходими елементи от обективната страна на състава,
изразяващи се в необходимостта да се индивидуализира вида на пътната такса,
която според наказващият орган е била дължима и не е заплатена, което
съставлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила, което накърнява правото на защита на нарушителя и прави невъзможна за
контрол действително изразената воля на наказващият орган. Това според
първоинстанционният съд не дава основание да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на нарушителя.
Решението на районният съд е правилно.
Така що се касае до направените изводи за наличието на съществени пороци на проведеното административно-наказателно
производство по отношение излагането на дължими обективни съставомерни признаци
на механизма на установеното административно нарушение съгласно правилото на
чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, изводите на първоинстационния съд са
законосъобразни и съответни на установената съдебна практика, където ясно е посочено какво следва да се съдържа от обективна и
субективна страна при описание на дадено съставомерно деяние, а това са
конкретните съотносими към деянието факти и обстоятелства, които позволяват да
се изгради сътавомерен извод за конкретното нарушение. Описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено касае посочването на
всички негови фактически съставомерни белези. Непосочването на някой съществени
негови признака е равностойно на непосочване на конкретното деяние. Ето
защо безспорен и съобразен със събраните
доказателства е направеният от
него мотивиран извод, че така даденото в ЕФ описание на административно нарушение не дава възможност за преценка на съставомерното
поведение на водача- дали е задължен да плати винетна такса или тол такса за
изминато разстояние, с което е невъзможно да се осъществи и съдебен контрол
върху действителната воля на наказващият орган и касае съществено засягане на
правото на защита на нарушителя. В тази
връзка първоинстанционният съд е обосновал
съществените характеристика на обстоятелствата по неговото описание, преценил
е, че
липсват съществени и необходими признаци в неговото описание и е направил законосъобразен извод за липса на възможна преценка, която изисква изследване на всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателство. Законосъобразно е изградил извод, че липсата на съставомерни признаци на нарушението в даденото описание от наказващият орган опорочава
проведения административно наказателния процес и води до незаконосъобразност на
атакувания административен акт. Неговите изводи са съобразени и с постоянната
съдебна практика. В този смисъл на
основание чл.221 ал.2 АПК касационният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без да е необходимо да излага допълнителни такива.
По отношение на
направените възражения от касатора, че ЕФ съответства като форма на
изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП, то следва да се отбележи, че описанието на
нарушението, което е посочено в тази норма, не изключва задължението на
наказващият орган да посочи съставомерното деяние чрез описание на всички
фактически необходими съотносими обстоятелства, касаещи изпълнителното деяние
на извършеното административно нарушение. Ето защо направените от него
възражения за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни и необосновани с оглед събраните по
делото доказателства.
С оглед изхода на спора,
разноски се дължат на касационният ответник, който не е направил искане за
тяхното присъждане, поради което и съдът не дължи произнасяне по разноските.
Предвид на изложеното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2215/25.11.2022г.,
постановено по АНД № 20225330206301/2022година по опис на Районен съд –
Пловдив- I наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.