Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на петнадесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 252 по описа за
2021 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от Г.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв.К., съдебен
адрес-*** против заповед № 151/01.09.2020г. на кмета на район „Одесос“, община
Варна в частта й досежно утвърждаване на решение № 1.10 от Протокол
№2/27.08.2020г. на Комисията по чл.6 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ към район „Одесос“,
община Варна, с което й е отказано включване в картотеката на гражданите с
установени жилищни нужди. Твърди, че обжалваната заповед е необоснована, постановена
в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона.
Твърди, че обжалваната заповед и потвърденото с нея решение по т.1.10 от
протокол №2/27.08.2020г. на Комисията по чл.6 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ не съдържат
ясни мотиви с оглед на какви обстоятелства е прието, че не отговаря на
условията по чл.4, ал.1 т.3 от наредбата за включването й в картотеката на
гражданите и техните семейства с установена жилищна нужда, което нарушение в
изискуемата по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 АПК форма на акта е съществено.
Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 АПК
административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за
издаване на акта, т.е. да бъде мотивиран. Фактическите основания представляват
юридическият факт, от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право. Това са конкретни факти, въз основа на които е счел, че
следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се
извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. В
случая, утвърденото със заповедта решение на комисията по т.1.10 от протокол
№2/27.08.2020г. е посочена разпоредбата на чл.4 ал.1 т.3 от наредбата, но не са
посочени юридическите факти, въз основа на които е прието, че посочената
разпоредба е приложима. Самата разпоредба съдържа няколко хипотези, които
изключват правото за кандидатстване и настаняване в общинско жилище, като от
съдържанието на заповедта и утвърденото с нея решение по т.1.10 от протокола на
комисията не се установява коя точно хипотеза е прието, че е налице, за да се
постанови отказ по подаденото заявление. От приложените в преписката документи
също не се установява наличие на която и да е от предпоставките по чл.4 ал.1
т.3 от наредбата. Моли обжалваният акт да бъде отменен. В с.з., чрез
процесуалния си представител адв.К., поддържа жалбата и моли обжалваният акт да
бъде отменен, като преписката бъде върната на административния орган с указания
за постановяване на законосъобразен административен акт по подаденото
заявление. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна–кмета
на район Одесос, община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к.К., оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита обжалваната заповед за
законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на район Одесос.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се заповед №
151/01.09.2020г. на кмета на район „Одесос“, община Варна в частта, с която е
утвърдено решение № 1.10 от Протокол №2/27.08.2020г. на Комисията по чл.6 ал.1
от НУРУЖНГНПОЖ към район „Одесос“, община Варна, с което на основание чл.4 от
НУРУЖНГНПОЖ е отказано на Г.И.Н. включването й в картотеката на гражданите и
техните семейства с установени жилищни нужди- съгласно чл.4, ал.1, т.3 от
наредбата.
От събраните
доказателства се установява, че жалбоподателката е подала заявление рег.№
АУ015010ОД/10.02.2020г. до кмета на район „Одесос“ с искане за включване в
картотеката на крайно нуждаещите се от жилища граждани в района и настанени в
общинско жилище от фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни
нужди“, като е приложила декларация за семейно положение по чл.4 ал.2 от
наредбата, договор за наем, ТЕЛК, квитанция за платена такса. Съгласно
декларацията за семейно положение семейството й се състои от нея и дъщеря й, не
притежават имоти; прехвърлила е в срок от 5 години преди подаване на
декларацията 1/6 от покупко-продажба дворно място /в с.Ветрино - с нот.акт №1
от 16.12.2019г./ Приложено е в преписката експертно решение –ТЕЛК за дъщеря й;
заповед №1418/11.04.2019г. на кмета на община Варна, с която тя и дъщеря й са
пренастанени в жилище от фонд „Резервен“ на община Варна за срок от две години,
както и договор за наем от 11.04.2019г. Съгласно справка от Службата по
вписванията- Варна за периода от 01.01.1992г. до 18.02.2020г. по партидата на
жалбоподателката е налице вписване на искова молба, по която е ответник, а по
партидата на дъщеря й не са налице вписвания. Съгласно справка за декларирани
данни от Дирекция „МД“, община Варна Н. е декларирала недвижим имот, находящ се
в гр.Варна, м.Ламбур пунар. Съгласно справка от Служба по вписванията-Провадия
за периода 01.01.92г. до 18.02.2020г. са вписани прехвърляния на 17.12.19г. и
14.11.2016г. от жалбоподателката като продавач на имоти в с.Ветрино.
С писмо изх.№
АУ015010ОД_001ОД/04.09.2020г. жалбоподателката е уведомена, че с
решение № 1.10 от Протокол №2/27.08.2020г. на Комисията по чл.6 ал.1 от
НУРУЖНГНПОЖ към район „Одесос“, община Варна е отказано включването й в
картотеката на гражданите и техните семейства с установени жилищни нужди към
район „Одесос“ на основание съгласно чл.4, ал.1, т.3 от наредбата.
Уведомлението й е връчено на 09.01.2020г., съгласно представената обратна
разписка.
С писмо от
12.10.2020г. директорът на дирекция „Местни данъци“ е предоставил на кмета на
район „Одесос“ данъчни декларации по чл.14 ЗМДТ, подадени от И. С. Н., като е
отразено, че исканата декларация от 19.10.17г./изискана с писмо рег.№
ОСИСД20004694ОД от 02.10.2020г.- декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№
14008598/19.10.17г. от Г.Н./ е служебна партида, създадена на основание чл.14,
ал.6. Към писмото са приложена декларация по чл.14 ЗМДТ от 23.12.2010г.,
подадена от И.Н. , с която е декларирал, че той и Д. Н. притежават имот,
находящ се в гр.Варна, к.к.“Чайка“, м.Ламбур пунар, придобит чрез давностно
владение, както и коригираща декларация от 2014г./добавят квадратура/. Представено
е и удостоверение от дирекция „Собственост и стопанство“ при община Варна, издадено
на И.Н. , че за имота в м.“Ламбур пунар“ няма съставен акт за държавна
собственост до 01.06.1996г. и удостоверение от 14.11.13г. за идентичност на
имот, както и скица на имот с вписан собственик- В.М. и скица-проект с вписан
собственик- И.Н. .
Съгласно протокол №2
от 27.08.2020г. Комисията по чл.6 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ към район „Одесос“,
община Варна е разгледала по т.1 от дневния ред заявления на граждани за
установяване на жилищните им нужди и картотекирането им в район „Одесос“, като
по т.10 – заявление рег.№ АУ015010ОД/10.02.2020г. от Г.Н.- отказ, съгласно чл.4
ал.1 т.3 от наредбата, като е взела решение: отказва да включи в картотеката
гражданите и техните семейства, неотговарящи на условията по чл.4 от наредбата-
т.1.10- Г.Н.- съгласно чл.4 ал.1 т.3 от наредбата.
Със заповед №
151/01.09.2020г. на основание чл.6 ал.3 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински
жилища и на основание Раздел ІІІ, т.8 от Правилата за работа на комисията по
чл.6 ал.1 от наредбата и чл.46 ЗМСМА кметът на район Одесос е утвърдил
решенията на комисията по чл.6 ал.1 от Наредбата за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински
жилища в район Одесос, обективирани в протокол №2 от заседание, проведено на
27.08.2020г. Заповедта не е връчвана на жалбоподателката, видно от изрично
заявеното в писмо с.д.2322/11.02.2021г.
От представената
заповед № РД-02-14-2021 от 14.08.2012г. на МРРБ, съгласно Приложение 1 и 2 към
същата, община Ветрино, както и с.Ветрино са 5 категория община и населено
място.
С писмен отговор по
жалбата са приложени отново декларациите по чл.14 ЗМДТ, подадени от И.Н. ,
както и удостоверение за родствени връзки, от което е видно, че Д. Н., съпруга
на И.Н. , е починала през 2016г. и нейни наследници са съпруга й,
жалбоподателката-дъщеря и В.Н. -син.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес- адресат на акта, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и в срок, поради което е допустима за
разглеждане. От събраните доказателства не се установи заповедта на кмета на
район „Одесос“ да е връчвана на жалбоподателката, което и изрично е заявено в
писмо с.д.2322/11.02.2021г. , поради което и следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срок.
Неоснователно е твърдението на ответната страна /в писменото становище
с.д.3392/05.03.2021г./, че жалбата е недопустима, на основание чл.159 т.7 АПК.
Не е налице хипотезата на цитираната разпоредба.
Съгласно чл.159 т.7 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а образуваното
съдебно производство се прекратява когато има образувано дело пред същия съд,
между същите страни, на същото основание.
Предмет на адм.д.№ 2141/2020г. по описа на Административен съд-Варна е
оспорването на решение № 1.10 по протокол №2 /27.08.2020г. на Комисията. Същото
е част от процедурата по
картотекиране на лицата с жилищна нужда, съгласно чл.6, ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ,
поради което и оспорването по адм.д.№ 2141/20г. е оставено без разглеждане.
Административното
производство по чл.6 от наредбата приключва със заповед на кмета на района,
който утвърждава решенията на комисията, т.е. с индивидуалният административен
акт, който е годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност и предмет на
настоящото съдебно производство.
При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на
основание чл.168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден
ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
С подаденото заявление
рег.№ АУ015010ОД/10.02.2020г. до кмета на район „Одесос“ жалбоподателката е
поискала да бъде включена в картотеката на крайно нуждаещите се от жилища
граждани в района и настанени в общинско жилище от фонд „Настаняване под наем
на граждани с установени жилищни нужди“.
Съгласно чл.4 от
наредбата право да кандидатстват за настаняване под наем в общинско жилище имат
български граждани и техните семейства, които отговарят на описаните в
разпоредбата условия, като по ал.1 т.3 от същата са лица, които не притежават
незастроен поземлен имот, предназначен за жилищно, вилно или курортно
строителство, идеални части от такъв имот или право на строеж върху него на
територията на община Варна, в райони на населените места от 0 до 3 категория
включително, в курортните зони и комплекси и във вилните зони към тях; земи до
10 км. от морската брегова ивица.
Съгласно
чл.27, ал.2 АПК, след като е сезиран с искане за издаване на административен
акт, административният орган е длъжен да провери предпоставките за
допустимост на същото. Съгласно чл.30 ал.2 АПК ако искането не удовлетворява
останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани
недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. В случая не
се установи да са давани такива указания на молителя.
Съгласно чл.59 ал.1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение. Съгласно ал.2 на чл.59 АПК когато административният акт се издава в
писмена форма, той съдържа наименование на органа, който го издава;
наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за
издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата и
задълженията, начинът и срокът на изпълнението; разпореждане относно
разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва.
Разпоредбата на чл.59 АПК регламентира съдържанието на акта, когато се издава в писмена форма, както
и че административни актове, изразени чрез действие или бездействие, се издават
само когато това е предвидено в закона. Законосъобразното постановяване на
индивидуален административен акт изисква изрично произнасяне - със
задължителното по чл. 59 от АПК съдържание.
В случая нито
решението на комисията по чл.6 от наредбата, нито заповедта на кмета на район
Одесос, с която се утвърждава това решение съдържат фактически основания за
издаването им. Приложените по преписката писмени доказателства също не
установяват такова. Посочено е правно основание за отказ- чл.4 ал.1 т.3 от
наредбата, но тази разпоредба съдържа множество хипотези, за преценка наличието
на която и да е от тях не са налице доказателства. Наличието на имот или
идеална част от такъв, собственост на заявителя, не води автоматично до
основание за отказ. Видно от цитираната в протокола на комисията разпоредба
като основание за отказ, същата съдържа множество хипотези, които не са
изследвани от административния орган, нито е посочена конкретната такава.
Разпоредбата изисква да не бъде притежаван имот -незастроен имот, който е
предназначен за някое от посочените в разпоредбата строителство. Имотът следва
да е на територията на община Варна, в райони на населените места от 0 до 3
категория включително, в курортните зони и комплекси и т.н. Кой е имотът, който
да отговаря на изискванията на някоя от хипотезите на цитираната разпоредба, или
част от такъв, не е упоменато нито в решението на комисията, нито в оспорената
заповед. Не е посочен имота, нито това дали неговите характеристики покриват
изискванията и кои от цитираната разпоредба. Липсват фактически основания,
които да аргументират взетото решение. Съображенията, изложени в отговора по
подадената жалба, не могат да мотивират в съдебното производство вече издаден
административен акт. Освен това посочването на имот не означа автоматично, че
същият е такъв по смисъла на чл.4 ал.1 т.3 от наредбата и е пречка за
картотекиране на лицето като такова с жилищна нужда.
Така постановеният отказ,
който не съдържа фактически основания, е незаконосъобразен. Съдът не може да
замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката
следва да се върне на компетентния административен орган за решаване на
въпроса. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са конкретни
юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени
последици и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните факти при
проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от
органа като основание за издаването му. В случая такива не се съдържат в
издадения акт, нито в друг предхождащ заповедта документ. Допуснато е процесуално
нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на
оспорения отказ, с оглед липсата на мотиви относно това отговаря ли и ако не на
кои условия жалбоподателката, за да бъде включена в картотеката като жилищно нуждаещо
се лице.
Липсата на мотиви
препятства съдебния контрол и относно извършване преценка за издаването на акта
в съответствие със законовите изисквания.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени, а
преписката следва да се върне на административният орган да се произнесе по подаденото
заявление.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 10лв.-за ДТ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 151/01.09.2020г. на кмета на район „Одесос“,
община Варна в частта, с която е утвърдено решение № 1.10 от Протокол
№2/27.08.2020г. на Комисията по чл.6 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ към район „Одесос“,
община Варна, с което на основание чл.4 от НУРУЖНГНПОЖ е отказано на Г.И.Н.
включването й в картотеката на гражданите и техните семейства с установени
жилищни нужди- съгласно чл.4, ал.1, т.3 от наредбата.
ВРЪЩА административната преписка на кмета на район Одесос за произнасяне по заявление
рег.№
АУ015010ОД/10.02.2020г., подадено от Г.И.Н., при спазване на задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на Г.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 10лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: