Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.01.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Димитров
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16352 по
описа за 2017 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./.
Ищцата В.П. А.-Б., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв. Б.Т. е предявила против З. „Л.И.“ АД, *** иск за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, получени в резултат ексцес от травма,получена при ПТП,
настъпило на 16.10.2013 г. в размер на сумата от 50 000 лв., ведно със
законна лихва върху нея от датата на уведомяване на ответника 18.05.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди,
че е пострадала като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът С.Г.В.при
управление на МПС, марка „Рено”, модел „Еспейс” с ДКН
*******. За автомобила е имало застраховка за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по полица
№22113001946471 валидна към16.10.2013 г.
Твърди, че в
следствие на ПТП-то е получила луксация на глезенната
става на десния крак и кръвонасядания по тялото в областта на гръдния кош, като
въпреки проведеното лечение и до сега продължава да търпи болки и страдания от
тази телесна повреда, дори положението се е влошило.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски.
ответникът З.
„Л.И.“ АД, *** оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че при
застрахователното дружество е образувана преписка № 0000-1000-03-16-7226, по
претенция на В.П. А.-Б. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
настъпили вследствие на процесното ПТП телесни увреждания. По посочената
преписка на заявителката е било определено и изплатено обезщетение в размер на
3000 лв.. В тази връзка ответникът излага, че поради извършеното извънсъдебно плащане
на обезщетение по щета № 0000-1000-03-16-7226, ищцата е получила цялостна обезвреда за всички вреди, настъпили в причинна – връзка с
процесното ПТП, поради което претенцията й е неоснователна. Оспорва
твърденията, че за ищцата е настъпил ексцес.
На следващо място, оспорва иска като прекомерно завишен.
Моли съдът да отхвърли иска и претендира присъждане на разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с приложена план-схема на
местопроизшествието и протокол за оглед от 16.10.2013 год. с албум и схема и присъда на Бургаския Окръжен Съд,
постановена по НОХД 43/2015г. влязла в сила на 22.04.2016 год. се установява,
че на 16.10.2013г в град Поморие, област Бургас, на кръстовището образувано от
улица „Солна” и улица „Сливница” е настъпило ПТП, при което С.Г.В.при управление на МПС, марка „Рено”,
модел „Еспейс” с ДКН ******при ляв завой от улица
„Солна” към улица „Сливница” в района на кръстовището е ударил с предната част на автомобила
пешеходката В.П. А.-Б., която в този
момент пресичала улица „Сливница” на пешеходна пътека,в посока от ляво на дясно
спрямо движението на автомобила,при зелен сигнал на светофарната уредба.
В следствие на удара на ищцата били причинени
увреждания- луксация на глезенната става на десния
крак и кръвонасядания по тялото в областта на гръдния кош.
Ответникът не
оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил е имало застрахователна полица № 22113001946471 по застраховка „ГО“,
както и факта,че образуваната преписка № 0000-1000-03-16-7226 са й изплатени
3000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди за горните увреждания.
В хода на
настоящото дело са изслушани и приети първоначална и повторна съдебно -
медицинска експертизи. Заключенията се възприемат от съда като професионални и
безпристрастни, като по повторната такава не е оспорено от страните.
Според заключението
на тази експертиза от удара пострадалата е получила луксация
на субталарната става на дясното стъпало. Била приета
в Отделение по ортопедия и травматология на УМБАЛ Бургас на 16.10.2013 г. и
след лечение е изписана на 19.10.13 г. Установено е частично изкълчване на
дясната горна скочна става, оток и силно болезнена палпация по дясно стъпало,както и данни за старо счупване
на десния малък пищял. След безкръвно наместване е имобилизирана с гипсова шина за един месец.
Към днешна
дата и след личен преглед повторната експертиза установява наличие на асептична
некроза на талуса (скочната кост), която поради нарушено кръвооросяване
от ред причини (неадекватно лечение, неспазване на следстационарния
режим и лекарски указания, липса на рехабилитация и пр.) колабира,
свива се на обем, нарушавайки тежко конгруентността
(напасването на ставните повърхности) както на субталарната,
така и на глезенната става.
Констатирана е
и артроза на двете стави - субталарната
и глезенната. Както и големите стави на долния крайник - тазобедрената и колянната, така и тези в областта на глезена и ходилото се
подлагат с възрастта на естествена хрущялна дегенерация известна като артроза. Този процес на естествено износване не протича с
еднаква скорост при всички хора, а се влияе много от съпътстващи заболявания,
начин на живот, физическо натоварване от работни условия и спорт и не на
последно място от телесното тегло. Но особено подчертано се засилва скоростта
на износване от настъпили травматични увреждания пряко засягащи самите стави, а
от там и до по-ранна поява на артрозата.
Според
експерта-ортопед луксацията на субталарната
става на дясното стъпало няма пряка връзка с горните усложнения,но косвено е
спомогнала за по-бързото им настъпване,но за тях са допринесли несъмнено и други
фактори- наднорменото тегло на пострадалата и фрактурата на лявата подбедрица,
оперирана с имплант и довела до тежка артроза на колянната става, а това са състояния водещи до рефлекторно
щадене на засегнатия крайник и съответно по-голямо обременяване на другия -
десния долен крайник. Допринасящ фактор за некрозата
е и съпътстващото заболяване при ищцата Диабет 2 тип, като това заболяване нанася уреждания тъкмо
на малките кръвоносни съдове (микроангиопатия) по
периферията на крайниците и органите. Това е и крайното му становище в съдебно
заседание,а именно-че причините са комплексни,вкл. и липса на адекватни грижи и
рехабилитация,но експерта е категоричен,че луксацията
на десния глезен е допринесъл за усложненията и в крайна сметка за сегашното
тежко състояние на ищцата.
От
показанията на св. Ирина Георгиева-Матева /дъщеря на ищцата/ се установява, че майка
й е пострадала при процесното ПТП ,а
преди него е ходела нормално,а травмата на левия крак е била
отшумяла.Понастоящем изпитва силни болки и неудобства при придвижването си
ходом,десния глезен е с оток постоянно и не може да обуе обувки.На практика е
силно обездвижена и това й се отразява на психиката негативно,тъй като се
чувства непълноценна и в тежест на близките си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма
е във връзка с чл. 45 от ЗЗД , според който всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму, а ал. 2 на същия текст гласи, че при всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо ищцата да докаже наличието на всички
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина
и причинна връзка между тях.
По
делото е изяснен механизма на настъпилото ПТП- установени са посоките на
движения на пешеходеца и автомобила и скоростта на последния. Съобразно
постановената присъда на Бургаския Окръжен Съд по НОХД 43/2015г. влязла в сила
на 22.04.2016 год. и предвид разпоредбата на чл.300 ГПК съдът приема за
установени противоправността на деянието на делинквента
С.Г.В.при управление на МПС, марка „Рено”, модел „Еспейс”
с ДКН ******,както и неговата вина.
Същия
е нарушил разпоредбата на чл.119,ал.4 ЗДвП , съгласно която при ляв завой
водачът на автомобила е длъжен на пропусне пешеходците,а като не го е направил
е извършил противоправно деяние.
Спорно е
твърдението на ищцата, че причиненият вредоносен резултат изразяващ се в
усложнения в състоянието на дясната глезенна става е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
деяние и също,че е налице евентуално екцес.
От приетата по
делото повторна съдебно-медицинска експертиза и медицинската документация съдът
намира,че това твърдение е установено, тъй като е факт,че увреждането причинено
на ищцата при катастрофата има връзка с настъпилите по-късно усложнения- -
асептичната некроза на талуса,
дало мощен тласък на естествения артрозен процес,
развил се до анкилозиране на субталарната
и тежка деформираща артроза на глезенната става. Обстоятелството,че
горното увреждане не е единствената причина за настъпване на усложненията има
отношение,при определяне размера на претенцията,но не и за нейната
основателност.
Според съда в
случая е налице ексцес, тъй като от една страна при обезщетяването на вредите
от луксацията на дясната субталарната
става не е имало прогноза и очакване за некрозата на талуса на десния глезен/т.е. това увреждане въобще не е
било предмет на обезщетение/, но причина за тази некроза
наред с други е процесната луксация. Нововъзникналото усложнение и заболяване на самата основна
става на глезена е в причинно следствена
връзка и противоправното деяние,явява се в пряка връзка с него и носи
характеристиките на екцес.
Установено е и няма спор, че за посочения
автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на
ПТП-то.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявеният иск е основателен.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид, че вследствие екцеса
пострадалата е получила асептичната некроза на талуса, дало мощен тласък на естествения артрозен процес, развил се до анкилозиране
на субталарната и тежка деформираща артроза на глезенната става,които са й причинили постоянни
засилващи се болки и неудобства. Това увреждане има своя принос и за последвали
във времето усложнения на ставите на десния глезен- Асептична некроза на талуса и Артроза на двете стави - субталарната
и глезенната,които усложнения са настъпили и по ред други причини,като
заболяването на левия крак на ищцата,датиращо от преди
катастрофата,заболяването й от Диабет 2, липсата на адекватни грижи за десния
глезен и рехабилитация,както и факта,че с оглед възрастта й така или иначе са
били налице общи дегенеративни процеси,които също са способствали са развитие
на болестното състояние.
Съдът взема
предвид също и това,че луксацията на дясната субталарната става не е единствената причина за настъпилата
некроза на талуса и на артрозния процес на глезенната става,а за това са налице и
други такива като описаните наднорменото тегло на пострадалата , стара
фрактурата на лявата подбедрица, довело до по-голямо обременяване на десния
долен крайник, заболяване при ищцата Диабет 2 тип, липсата на адекватни грижи и рехабилитация.
С оглед на
горното съдът намира, че искът е основателен в размер от 10 000 лева , в
който размер следва да се уважи,а над него да се отхвърли като неоснователен. Върху
главницата следва да се начисли и законната лихва така,както е поискана от 18.05.2016 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и
разноски за експертизи в размер на 136 лв.
Ответникът
следва да заплати на ищцата разноски по делото за адвокатска защита в размер на
400 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 400 лв. и 64 лв. за експертизи
заплатена от бюджета на съда.
Водим от
горното
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.П. А.-Б., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв. Б.Т., със съдебен адрес:*** на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) вр. чл.45 ЗЗД сумата от 10 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от ексцес на телесни увреждания
получени ПТП на 16.10.2013 г., ведно със
законната лихва от 18.05.2016 год. до
окончателното й изплащане и разноски в общ размер на 400 лв.,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер от 10 000 лв. до претендирания такъв от 50 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК ****** да
заплати по сметка на СГС държавна такса от 400 лв. и 64 лв. за експертизи.
ОСЪЖДА В.П.
А.-Б., ЕГН ********** да
заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ****** разноски в общ
размер на 436 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: