Решение по дело №1569/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

22.12.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№1569/2017г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД, гр. София, чрез юрк. Д. В, против В.Р.О., с която се твърди, че въз основа на договор за потребителски заем № CREX- 11878010/30.11.2015г, на ответникът е предоставен паричен заем в размер на 841,32лв. Твърди се, че сумата е изплатена от кредитора, по посоченият в договора начин-лично на ответника, удостоверено с неговият подпис. Твърди се, че въз основа на уговореното в договора, ответникът е следвало да заплаща 9 равни месечни вноски, всяка от 105,25лв. Твърди се, че отв. О., не е погасил нито една от вноските. Твърди се, че съобразно уговореното в договора, целият кредит става предсрочно изискуем, при неплащане на две или повече месечни вноски, считано от падежа на втората пропусната вноска. Твърди се, че кредитът е станал предсрочно изискуем на дата 20.01.2016г. Твърди се, че ищецът е уведомил ответника за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението, чрез изпращането на покана до адреса, посочен в договора. Твърди се, че на основание чл.10 от договора, всички изявления на кредитора до длъжника се считат за узнати от последния, ако бъдат изпратени на посоченият в договора адрес. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, е настъпила и последната падежна дата по договора. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №9673/2016г по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1023,74лв., от които сумата от 841,32лв- главница, сумата от 105,93лв.-договорна възнаградителна лихва, и сумата от 76,49лв- лихва за забава, за периода 20.01.2016-11.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендират се разноски.

          Ответникът В.Р.О., в срока на чл.133 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба и не изразява становище по делото . В с.з. на 19.12.2017г, ответникът, р. пр., явява се лично и изразява становище за основателност на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №6158/23.12.2016г, по ч. гр.д.№ 9673/2016г. по описа на ПлРС, против която, в срок е постъпило възражение от длъжника.

По делото, съдът служебно е изискал справка от Община Плевен, във връзка с твърденията на ответника, че  страда от шизофрения,  от която се установява, че същият няма наложени правни органичния. По делото също, няма представени никакви доказателства от страна на ответника, че  страда от психическо заболяване. Следва да се отбележи, че дори и същият да страда от такова заболяване, то той е дееспособен, и носи отговорност за поетите от него договорни задължения, доколкото не е поставен под запрещение по съдебен ред.

Безспорно по делото се установява, че между страните- „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ***, като кредитодател, и отв. В. О.- като кредитополучател, съществуват договорни отношения, въз основа на сключен договор за кредит, с № CREX-11878010/30.11.2015г. От съдържанието на договора се установява, че в полза на кредитополучателя, е отпуснат кредит в общ размер 841,32лв Установява се също, че страните са уговорили погасяване на кредита- на девет равни месечни вноски, в размер на 105,25лв. и първоначална вноска в размер на 20лв, за периода м. декември.2015-м. август.2016г, с падеж- 20-то число на месеца. От съдържанието на договора се установява също и включването на сумата от 62,32лв- застрахователна премия по застраховка „сигурност на плащанията”, като съответните застрахователни сертификати са приложени  и приети по делото. Установява се също, чл.3 от Договора, че  страните са уговорили, че  при забава, се дължи обезщетение, в размер на действащата закона лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

 Безспорно по  делото се установява също, факта на  закупуването на  стока-перална машина, на дата 28.11.2015г., на стойност 799лв. с ДДС.

От приложената по делото извлечение от сметка, актуална към 02.03.2017г, съставена от ищеца- кредитор, се установява, че отв. О., не е заплатил нито една от месечните вноски.

По делото, съобразно указаната от длъжника доказателствена тежест, няма представени доказателства, от страна на ответника, за плащане на дължимите суми.

Съдът констатира също, с оглед на приложеният по делото договор за кредит, ведно с погасителен план, че заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 9673/2016г. по описа на ПлРС, е депозирано след падежа на последното вноска по кредита- 20.08.2016г. Въпреки че в ИМ, ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, съдът намира, че в случая не е изпратен пред тази хипотеза, с оглед на изтичане срока на целия договор.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание  чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, е  изцяло основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата от общо 1023,74лв., от които сумата от 841,32лв- главница, сумата от 105,93лв.-договорна възнаградителна лихва, и сумата от 76,49лв- лихва за забава, за периода 20.01.2016-11.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.12.2016г до окончателното й изплащане. По делото  безспорно се установи съществуването на облигационни отношения между страните, въз основа на сключен договор за заем, съответно- качеството на кредитор на ищеца, изискуемостта на задължението на ответника и неговият размер.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в настоящето производство разноски в размер на 225лв, включващи юрк. възнаграждение от 100лв., определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК и внесена д.т. от 125лв.

Следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в разноски по ч. гр.д.№ 9673/2016г на ПлРС, в размер на 75лв включващи юрк. възнаграждение от 50лв.., определено от съда по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК и внесена д.т. от 25лв.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Р.О., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от н.н. И д.д- прокуристи, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от общо 1023,74лв., от която сумата от 841,32лв- главница, сумата от 105,93лв.-договорна възнаградителна лихва, и сумата от 76,49лв- лихва за забава, за периода 20.01.2016-11.12.2016г., дължими по договор за кредит № CREX-11878010/30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.12.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение №6158/23.12.2016г, по ч. гр.д.№ 9673/2016г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, В.Р.О., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “БНП-ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД,  ЕИК *********, представлявано от н.н. И д.д- прокуристи, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 225лв., съставляващи направени по делото разноски и сумата от 75лв. – разноски по  ч. гр.д.№ 9673/2016г. по описа на ПлРС.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: