Решение по дело №412/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административно- процесуалния кодекс АПК във вр. с чл. 285, ал.1, изр. Второ от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража ЗИНЗС.

 

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция"Изпълнение на наказанията ГДИН против Решение №1219/11.04.2025г. постановено по адм. д. 68/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което касаторът е осъден да заплати на А. А. А. , л.[населено място] [населено място] сума в размер на 1500 лева,. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 7.09.2024г. до 10.1.2025г, произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в [населено място].

Искът до претендираният пълен размер от 5500 лева е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат доводи, че постановеният акт е неправилен и необоснован, постановен в противоречие с константната съдебна практика и на европейското законодателство, касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано. Касаторът е съгласен с изводите на първоинстанционния съд, както следва.

1. Касаещи периода на престой в Следствен арест В. Търново с мярка на отклонение „задържане под стража“, което се установява от приложената от касатора справка.

2. Посоченото от съда правно основание е правилно -чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорност на държавата за незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност. Посочена в решението е и разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, която предвижда , че държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържаните под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, като ал. 5 на посочената разпоредба въвежда оборима презумпция за наличие на неимуществени вреди за лице, адресат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.

3. Правилно съдът е посочил, че е нарушена забраната по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС , касаеща подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение на лишените от свобода и задържаните под стража. В ал. 2 се съдържа оборима презумпция за нарушение по чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС в случаите на липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия на двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Въпреки гореизложеното намира, че неправилно съдът в качеството си на съдия- докладчик по няколко адм. д. от АСВТ е приел за служебно известно състоянието на Следствения арест в гр. В. Търново. Следователно е налице съществено процесуално нарушение, доколкото по всяко дело съдът следва да изследва относимите факти и обстоятелства, като събира доказателства непосредствено. Този принцип е нарушен, поради горното приемане на служебно известни на определени факти и обстоятелства. Намира, че според конструктивните особености на ареста в гр. В. Търново се осигурява достъп до свеж въздух и естествена светлина на ищеца, тъй като липсва нормативна база, която да установява в каква степен следва да се осъществява този достъп , поради което не може да се приеме, че е налице нарушение.

Не споделя извода на съда, че на ищеца не е осигурена минималната жилищна площ, доколкото не през целия престой на задържането от 125 дни е бил настанен с две или повече лица, като в 45 дни е бил сам или с още едно лице, поради което за този период от 454 дни му е осигурена минималната жилищна площ.

В хода на производството се явява доказано, че въпреки липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите, на задържаните е осигуряван постоянен достъп при спазване мерки за сигурност. Освен това в чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения само в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, но не и за такива намиращи се в РУ на МВР.

Счита, че не е доказано приетото от съда нарушение на тайната на разговорите между адвокат и подзащитен, тъй като съгласно чл. 74, ал. 10 от ППЗИНЗС срещите със защитниците и поверениците могат да бъдат прекратявани, ако не се спазва редът за провеждането им.

Освен това съдът не е обосновал размера на присъденото обезщетение, не е посочен критерий за определяне на дневен размер от 11,97 лева, при положение, че не са доказани неимуществените вреди .

От съда се иска да отмени обжалваното Решение, като постанови друго по съществото на спора и отхвърли така предявения иск. Алтернативно моли за намаляване на определеното от съда обезщетение. Претендира се присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

 

Ответник касационна жалба А. А. А. оспорва подадената касационна жалба, като я намира за неоснователна. Ответникът лично заявява, че се желае Решението да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за не основателност на касационната жалба. Предлага Решението да бъде оставено в сила. .

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Първоинстанционното производство пред Административен съд –Велико Търново се е развило по реда на чл. 203 и сл. От АПК във вр. с чл. 285, ал.1 изр.1 във вр. с чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС по искова молба на А. А. против Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лева ведно със законната лихва от 10.1.2025г., когато бездействието е било прекратено до окончателно погасяване на задължението, представляващи претърпени неимуществени вреди: накърняване на човешкото му достойнство, психически тормоз, увреждане на психическото и физическо здраве при изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. В. Търново за периода от 7.09.2024г. до 10.1.2025г, произтичащи от неосигуряване на необходими битови и санитарно-хигиенни условия /минимална жилищна площ, един час престой на открито на ден, проветрение, пряк достъп в килията на дневна светлина, наличието на дървеници в спалните помещения/ и тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в [населено място].

 

Както се посочи по- горе като правно основание за възникване на имуществената отговорност на касатора е неговото бездействие- неизпълнение на негови нормативно определени задължения по чл. 3, ал. 2 от ЗИНСЗ изразяващи се в неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в следствения арест; липсата на достатъчно дневна светлина, отопление и проветряване; липсата на санитарен възел и течаща вода; неосигуряването на престой на открито; лоши хигиенно-битови условия, невъзможност за общуване с адвокат без намесата на затворническата администрация.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства: изготвената от касатора служебна справка досежно пребиваването на ищеца в Следствения арест, номер на килия и съответно с кои други лица е бил настанен, данни за медицински прегледи, данни за провеждане на фитосанитарни мероприятия, заявления на ищеца за настаняване с определени лица. В о.з. от 19.03.2025г. съдът е постановил определение, с което е обявил на страните кои факти и обстоятелства са му служебно известни: големина на килиите, липсата на санитарен възел към тях, ползване на общ такъв, осветеност на помещенията, достъп до чист въздух и начин на осигуряване престоя на открито и е оставил без уважение искането на касатора за допускане до разпит на Д. П.- Главен надзирател в Следствения арест. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи. Не се споделят от настоящата инстанция твърденията в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел, че са му служебно известни факти и обстоятелства, касаещи условията в Следствения арест, тъй като е разгледал множество адм.д. с подобен предмет. Съдът е спазил задължението си да обяви на страните служебно известните му факти, като същите могат с помощта на доказателствени искания и средства да ги оборят. В конкретния случай касаторът е имал пасивно поведение, не е поискал събиране на нови доказателства, които да опровергаят приетото от съда. Настоящата инстанция намира, че не е било необходимо да се постановява такова определение, тъй като видно от приложената по делото служебна справка, самият касатор е признал тези факти, както следва:

1. Следствения арест е в експлоатация от 1982 г., спалните помещения са без външни прозорци, осветлението се осигурява от луминисцентни тела, с мека топла светлина, Достъпът до дневна светлина се осъществява чрез отваряне на плътните врати на спалните помещения към арестния коридор като проветрението става по този начин.

2. Арестанските помещения са с площ от 8 кв.м., с две вишки с по две легла, масичка, две столчета и шкаф, като подробно в справката е посочено за всеки един период в коя килия е бил настанен ищецът и с кои лица, като от всичките 125 дни на задържане, 46 дни същият е бил сам или с още едно лице, през останалите са били трима, а за период от 18 дни са чили четирима души. .

3. В спалните помещения няма изграден санитарен възел, има общ такъв с две тоалетни места, душ и две мивки, като желаещите се извеждат покилийно при желание, с цел сигурността в ареста. Следователно достъпът до вода и тоалетна се осъществява денонощно чрез извикване на надзирател.

4. Задържаните ползват ежедневен едночасов престой на свеж въздух в помещение на четвъртия етаж, чрез отваряне на два прозореца с решетки.

5. Срещите на задържаните с адвокати се провеждат в мястото на свиждане, като постовият регистрира в специален дневник срещата и осъществява охрана в специално обособено място, находящо се на първия етаж на арест, при което постовият се намира максимално отдалечено, при пряк визуален контакт с цел осигуряване на реда.

6. Представените допълнително доказателства за извършване на санитарни пръскания в арест против дървеници и други инсектициди, както и постоянно хигиенизиране на спалните помещения, санитарните такива, и други.

 

Обстоятелството, че съдът е стигнал до различен правен извод от желания от касатора само по себе си не обосновава съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е изложил подробни аргументи кои гласни доказателства кредитира, преценил е всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и поотделно като вярно е установил фактическата обстановка по спора- точното положение на ищеца – в коя от съответните килии се е намирал, същата с каква площ разполага, колко човека са били настанени в една стая, наличие или липса на слънчева светлина, наличие на санитарни помещения, възможност за тяхното ползване. Също така съдът е установил и безспорния по делото факт, че едночасовата разходка на задържаните се е осъществявала в едно по- голямо помещение, което е имало два отворени прозореца. Не е спорен и другия факт, че свиждането с адвокат се осъществява в една стая, в която присъства надзирател, чиято възможност за отдалечаване е ограничена от размерите на това помещение.

 

При така установеното от фактическа страна съдът е формирал извод за частична основателност на претенцията както следва:

Съдът е намерил за доказано по основание оплакването на ищеца за неосигуряване на минимална жилищна площ при престоя в арест, която съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е 4 [жк], в които е пребивавал ищецът са с площ от 8 [жк], изходяща от касатора, и в тях са били настанявани повече от две лица, то горното нормативно задължение не е изпълнено от касатора.

Съдът е приел за доказано и другото фактическо основание, посочено в исковата молба, а именно липсата на достъп до естествена светлина и чист въздух. Намерил е, че за изпълнение на задължението по чл. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на дневна светлина и чист въздух не е достатъчно отварянето на килийните помещения към коридора. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Съдът е намерил за основателни и доказани оплакванията за липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения. Нормативно това задължение на затворническата администрация е уредено в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗ, който визира, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като при заведения от закрит тип това ползване се осъществява в самите спални помещения. Съдът обаче е приел, че това задължение не е изрично посочено в чл. 3 от ЗИНЗС, поради което за него не съществува оборима презупция, а следва съдът да извърши самостоятелна преценка дали това е нечовешко отношение към задържаните лица. АСВТ се е позовал на чл. 3 от ЕКПЧОС и трайната практика на Съда в Страсбург, цитира пилотното Решение Н. с/у България, в което се приема, че хуманна жизнена среда е невъзможна без непосредствен достъп до тоалетни помещения, поради което е приел, че е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Твърдението на касатора, че чрез постовия се е осигурявал денонощен достъп до санитарните помещения за иревевантен към спора за наличие на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.

 

АСВТ е намерил за недоказано соченото основание – наличие на дървеници в помещенията, в които е настаняван ищеца, тъй като е приел, че представените писмени доказателства по делото и служебно известни на съда, периодично е извършвано пръскане против инсектициди в тези помещения, като от справките за медицински прегледи не се установява наличието на ухапвания от дървеници и съответно назначено лечение.

За доказана е приета и претенцията за обезщетение от неосигурена възможност за провеждане на телефонни разговори, включително и с адвокат, както и при посещенията на защитника без същите да бъдат слушани от страна на надзираващия служител в ареста. Нормативната рамка на тези задължения е чл. 256, ал.1 т. 2 от ЗИНЗС и чл. 254, ал. 3 от с.з. чл. 30, ал. 5 от КРБ и чл. 74, ал. 4 от ППЗИНЗС- разговорите с адвокати не могат да бъдат слушани или записвани, като съдът е приел, че след като постовия е в непосредствена близост до задържаното лице в същото помещение това правило е било нарушено.

С оглед на така изложеното съдът е намерил, че искът е основателен и доказан за сумата от 1500 лева, тъй като макар да не са били изслушани свидетели, установяващи психо-физическото състояние на ищеца при пребиваването в Следствения арест, то е налице оборима презумпция по чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, че при наличие на нарушение по чл. 3,ал.1 , неимуществените вреди се предполагат. В тежест касатора е било да обори горната презумпция.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в процесния период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на мярка за неотклонение "задържане под стража", като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложение на чл. 52 от ЗЗД, при което справедливо според съда е обезщетение в размер на 11,97 лева на ден, съобразно Решението Нешкови с/ у България , поради което за период от 125 дни, то следва да е в размер на 1500 лева.

 

Решението е валидно, допустимо и правилно.

 

Както систематично се изложи по- горе обаче, съдът е приел за нормативно неизпълнени задължения само за четири обстоятелства: 1. минимална жилищна площ, 2. един час престой на открито на ден, 3. липса на санитарен възел и течаща вода в спалните помещения и за липсата на естествено осветление в килиите, и 4. тайна на разговорите с адвокат при престоя в следствения арест в [населено място].

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 284, ал. 4 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на съда, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража" от ищеца в периода, предмет на исковата молба, в Ареста-гр. В. Търново.

Съдът е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че административният орган е този, който следва да установи по безспорен начин изпълнение на горецитираните нормативни задължения. По делото не са събрани никакви доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца, като съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието е приел за доказани твърдени в исковата молба факт. Правилно съдът е приел за неоснователен единственият аргумент на касатора за освобождаването му от отговорност за неизпълнение - след като сградата е стара и липсва достатъчен бюджет за обновяване на арестантските помещения, което води до обективна невъзможност за изпълнение на това нормативно задължение. Съдът правилно е приел, че в тежест на администрацията е да докаже, че са налице обстоятелства- форсмажорни, които съгласно чл. 81, ал.1 от ЗЗД освобождават длъжника от отговорност, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Съдът правилно е приел, че сочените такива- липса на бюджет не представляват обстоятелства по ал. 1, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Законът забранява осъдените, респ. задържаните под стража, да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложеното им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – липсата на минимално изискуемата се свободна жилищна площ в помещението, неосигурен достъп до санитарни помещения и липса на пряко слънчево осветление, не е било осигурено правото на престой на открито, и е препятствано запазване на конфиденциалността на телефонните контакти и такива със защитник в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

При приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера, степента, интензитета на въздействието и неговото времетраене /продължително/ на посочените обстоятелства върху ищеца в условията в Ареста – [населено място]. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.

Въз основа на гореизложеното, настоящия съдебен състав изцяло споделя мотивите на съда, изложени в обжалваното Решение и на основание чл. 221, ал.2, изр. Второ препраща към тях, включително и по отношение на приложените от съда стандарти на защита на правото по чл. 3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца.

 

Настоящата инстанция намира, че не следва да излага мотиви за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като единственото основание за неговото намаляване е фактът, че както съдът сам е установил, не за целия период от 125 дни ищецът е бил настанен с три или повече лица. Доколкото доказано се явява обстоятелството, че за 46 дни е бил сам или само с едно лице, касаторът намира, че обезщетение за тези 46 дни не се дължи. Съдът обаче е приел за доказани още три основания, извън горепосоченото за минимална жилищна площ, като последните са били валидни за целия период на престой в Следствения арест, поради което правилно съдът е определил обезщетение за целия период от 125 дни. Следва да се посочи, че от установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от ЗЗД. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Следователно оплакването, че посоченият размер от 11,97 лева на ден е силно завишен е неоснователно. Както се посочи и по- горе АСВТ е посочил механизма на изчисления на това обезщетение, като за основа е приел пилотното Решение на Съда в Страсбург по делото Н. с/у България, в което е посочен критерият - продължителност на въздействие на неблагоприятните условия, в следствие на което обезщетението се определя дневно.

При така изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от изложеното и на основание чл.221,ал.2 пр. първо от АПК, втори касационен състав на Административен съд – Велико Търново.

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1219/11.04.2025г. постановено по адм. д. 68/2025г. по описа на Административен съд Велико Търново

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.