№ 168
гр. Свиленград, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100213 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците К. А.
Л. и съпругата му Д. Ж. Л., че ищцата Б. Д. С. е собственик по възстановяване
по ЗСПЗЗ и по наследство на част от поземлен имот с идентификатор
44570.117.805 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.
Любимец, одобрени със Заповед № РД-18-1292/ 28.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, съответстваща на поземлен имот с
идентификатор 44570.117.18, находящ се в местността „Бикя”, с площ от 1480
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, девета категория, с номер по предходен план: 117018.
Направено е и искане, на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно
владение № 188/25.02.2022 г., том I, рег. № 899, нот. дело № 101/2022 г. по
описа на нотариус Митко Митев, с район на действие РС - Свиленград, в
частта, в която ответникът К. А. Л. е признат за собственик на основание
давностно владение на същия този недвижим имот.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на гореописания
имот по наследство от майка си М.И.К., починала на 17.09.2015 г. Посочено е,
че имотът бил възстановен на наследодателката на ищцата с Решение №
162ЛБ от 19.04.2000 г. на ПК – Любимец. Твърди се, че след
възстановяването на собствеността имотът бил владян и стопанисван от
родителите на ищцата. След смъртта на майка си, от 2015 г. ищцата отдавала
имота под наем на Т.И.Г., който декларирал обработването му пред ДФЗ на
базата на договорите за наем. Твърди се също, че през м. март. 2022 г. ищцата
получила уведомление от СГКК – гр. Хасково, че наследодателката й М.К. се
1
заличава като собственик на имота и като такъв се вписва ответникът К. Л..
След извършени проверки ищцата установила, че ответникът се бил снабдил
с констативен нотариален акт за придобиване на имота на основание
давностно владение. На базата на посочения констативен нотариален акт
ответникът обединил процесния имот с идентификатор 44570.117.18 с други
четири имота – 44570.117.17, 44570.117.14, 44570.117.13 и 44570.117.12, в
един общ поземлен имот, нанесен в кадастралната карта на землището на гр.
Любимец с идентификатор 44570.117.805. Посочено е, че ответникът никога
не бил владял спорния имот, нито бил предявявал собственически претенции
по отношение на него.
По тези съображения ищцата моли да бъдат уважени предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника К. А. Л., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва, че след възстановяването му имотът бил владян
от родителите на ищцата, както оспорва и представените от ищцата три броя
договори за наем. Възразява, че наемателят Т.Г. бил ползвал имота. Твърди,
че бил придобил имота на основание давностно владение, като упражнявал
фактическа власт върху него и го бил владял лично за себе си повече от 15
години. Посочва, че до 2013 г. засаждал имота с дини и пъпеши. От 2013 г.
отдавал имота под наем на Т.И.. Поддържа, че имал договорка с
наследодателката на ищцата да му прехвърли собствеността върху спорния
имот за сумата от 700 лв., която той й заплатил през 2009 г. Едновременно с
това тя му предоставила владението върху имота, докато се снабди с всички
необходими документи за прехвърлянето му пред нотариус. Тъй като
наследодателката на ищцата не изпълнила задължението си да му прехвърли
собствеността, през м. февруари 2022 г. се снабдил с констативен нотариален
акт за собственост.
По тези съображения ответникът К. А. Л. моли да бъде отхвърлен
предявеният иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Д. Ж. Л., с който също изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Твърди, че през 2008 г. съпругът й К. Л. се уговорил с
наследодателката на ищцата М.К. нивата да бъде продадена за сумата от 700
лв., а прехвърлителната сделка да се извърши, след като собственичката се
снабди с необходимите документи. Владението било предадено на съпруга й
през 2009 г., когато заплатил продажната цена. Оттогава със съпруга й
упражнявали фактическа власт върху имота и го владеели със съзнанието, че
са собственици. Поради това моли да бъде отхвърлен предявеният иск и
претендира разноски.
С молба, депозирана в открито съдебно заседание на 14.09.2022г.,
ищецът е внесъл уточнение в индивидуализацията на спорната част от
поземлен имот, вследствие нанесена промяна в КККР, извършено след
завеждане на исковата молба и изразяващо се в обосособяването на тази част
в самостоятелен поземлен имот с идентификатор 44570.117.807. С оглед така
2
направеното уточнение исковете се счита предявени по отношение на
Поземлен имот с идентификатор 44570.117.807 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Любимец, обл. Хасково, одобрени със Заповед
№ РД-18-1292/ 28.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в землището на гр. Любимец, обл. Хасково, в местността „Бикя”, с площ от
1480 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 9, с номер по предходен план:
117018, при съседи: 44570.117.16, 44570.117.20, 44570.117.19, 44570.117.17,
44570.117.28.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
При спор за собственост, когато и двете насрещни страни претендират
да са собственици, в случая - по наследствено правоприемство и с
констативен нотариален акт, всяка една от тях следва да докаже своето право
по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест. В посочения смисъл е ТР № 11/2012 г., ОСГК на
ВКС. Затова, всяка от страните следва да установи претендираното си право
на собственост на наведеното основание, респ. ищцата – че е собственик по
наследствено правоприемство, а ответниците – че са собственици въз основа
на давностно владение.
Не се спори, а и от представеното с исковата молба удостоверение за
наследници се установява, че ищцата Б. Д. С. е единствен законен наследник
на своята майка М.И.К., починала на 17.09.2015 г., като вдовица.
В наследството на М.И.К. се включват земеделски недвижими имоти,
възстановени по реда на ЗСПЗЗ – на основание чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ, с
Решение № 162ЛБ от 19.04.2000г. на Поземлена комисия – гр. Любимец,
измежду които е и нива от 1,480 дка, находяща се в землището на гр.
Любимец, в местността „Бикя“, представляваща имот № 117018 по плана за
земеразделяне, като неразделна част от решението е скица на имота.
Решението на поземлената комисия /ПК/, придружено със скица на имота,
има силата на констативен нотариален акт за собственост, съгласно чл.27,
ал.3 от ППЗСПЗЗ. Това означава, че влязлото в сила решение на ПК,
придружено със скица, е легитимен документ за установяване на собственост
в съдебното производство и е официален удостоверителен документ, който се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.
Видно от представения Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение № 188, том І, дело № 101/2022 г. по
описа на нотариус Митко Митев с рег. № 420 по РНК, на 25.02.2022г.
ответникът К. А. Л. е признат за собственик на реституирания недвижим имот
№ 117018, представляващ поземлен имот с идентификатор 44570.117.18 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Любимец, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18-1292/ 28.06.2018 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в землището на гр. Любимец, обл. Хасково, в
местността „Бикя”, с площ от 1480 кв.м., с трайно предназначение на
3
територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9, с номер по предходен план: 117018, при съседи: 44570.117.16,
44570.117.20, 44570.117.19, 44570.117.17, 44570.117.28.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак е видно,
че ответникът К. А. Л. е в граждански брак с ответника Д. Ж. Л., сключен на
16.10.1983 г.
За установяване придобиването на имота въз основа на давностно
владение, респ. за опровергаване констатациите на нотариуса в посочения
констативен нотариален акт, относно принадлежността на правото на
собственост, по делото са разпитани четирима свидетели – по двама за
спорещите страни.
За да се уважи възражението за придобивна давност трябва да се
установи по категоричен начин комулативното наличие на два елемента:
владение и изтичане на определен от закона срок. Това е така, тъй като на
основание чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Т.е. за да
се признае за установено придобиването на имот въз основа на придобивна
давност, като оригинерно основание за придобиване право на собственост,
трябва да се докаже фактическото упражняване съдържанието на правото на
собственост след изтичане на определен в закона период от време.
В конкретния случай, от показания на свидетелите, ангажирани от
ищцата – Т.И.Г. и С.В.С. първият от които без родство, а вторият – съпруг на
ищцата, категорично се опровергава факта на самостоятелно ползване на
процесния имот от ответниците за период по-дълъг от десет години, след
реституирането на имота /2000г./. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитания свидетел Г., тъй като те са непосредствени, последователни,
непротиворечиви и допълващи се с писмените доказателства – договори за
аренда, сключени с ищцата, и справка за заявени кадастрални имоти пред
Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/. От съвкупната преценка на показанията
на този свидетел и посочените писмени доказателства става ясно, че след
смъртта на реституирания собственик на имота, последният е бил обработван
от св. Г. въз основа на договори за аренда, сключени с ищцата, като
арендаторът, в качеството си на земеделски производител, е заявявал имота
пред ДФЗ през 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. В този смисъл са и показанията
на св. С., преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, като обективни,
доколкото са последователни, непротиворечиви и допълващи се с
ангажирания от ищцата доказателствен материал. Същевременно, съдът не
кредитира показанията на свидетеля Т.Д.И., ангажиран от ответника К. Л.,
респ. твърденията му, относно ползването на процесния имот, тъй като те са
нелогични, вътрешно противоречиви и противоречащи на горецитираните
писмени доказателства. Прави впечатление, че св. И. посочва, че има
сключени с отв. Л. договори за аренда за процесния имот от 2013-та година,
но нито веднъж не отговоря, че е обработвал имота, въпреки въпросите на
пълномощника на този ответник, акцинтиращи върху тази дума. Свидетелят
И. не можа да изясни как имота е описан в тези договори за аренда от 2013-та
година насам, с идентификация, каквато му е дадена пред 2018г. /с одобряване
4
на кадастралната карта/, нито защо след като твърди, че е заявявал имота в
ДФЗ, то това не е отразено, а в регистъра излиза името на Т.Г., като
обработващ имота. Относно ползването на имота съдът не кредитира и
показанията на втория ангажиран от ответника Л. свидетел – А.Й.В., зет на
ответника. Преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът намира
показанията му за заинтересовани, поради което и необективни.
В хода на производството е променена индивидуализацията на имота,
видно от представената скица № 15-*********.06.2022г., издадена от СГКК –
гр. Хасково, така че същият е заснет като Поземлен имот с идентификатор
44570.117.807 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Любимец, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1292/ 28.06.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на гр. Любимец,
обл. Хасково, в местността „Бикя”, с площ от 1480 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 9, с предишен идентификатор: 44570.117.805, с
номер по предходен план: 117018, при съседи: 44570.117.16, 44570.117.20,
44570.117.19, 44570.117.17, 44570.117.28.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата
притежава правото на собственост върху така описания имот, придобит от нея
по наследствено правоприемство, поради което предявените установителни
искове за собственост следва да се уважат. Не се установи, че ответниците -
съпрузи са осъществявали непрекъсната фактическа власт върху спорния
имот за период по-дълъг от 10 години, с намерение да го държат като свой,
поради което съдът приема за неверни констатациите на нотариуса в
процесния констативен нотариален актотносно принадлежността на правото
на собственост. При така направения извод, оспореният констативен
нотариален акт за собственост следва да се отмени, на основание чл.537, ал.2
от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 886 лв. и за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. Л., с ЕГН:
**********, и съпругата му Д. Ж. Л., с ЕГН: **********, че Б. Д. С., с ЕГН:
**********, притежава правото на собственост върху Поземлен имот с
идентификатор 44570.117.807 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Любимец, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1292/
28.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището
на гр. Любимец, обл. Хасково, в местността „Бикя”, с площ от 1480 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 9, с предишен идентификатор:
44570.117.805, с номер по предходен план: 117018, при съседи: 44570.117.16,
5
44570.117.20, 44570.117.19, 44570.117.17, 44570.117.28.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № 188,
том І, дело № 101/2022 г. по описа на нотариус Митко Митев с рег. № 420 по
РНК, вписан в Служва по вписванията – гр.Свиленград под дв.вх.рег. № 638,
вх.рег. № 638/25.02.2022г., акт № 126, том 2, дело № 208/2022г.
ОСЪЖДА К. А. Л., с ЕГН: **********, и съпругата му Д. Ж. Л., с ЕГН:
**********, да заплатят на Б. Д. С., с ЕГН: **********, сумата 886,00 лв.
/осемстотин осемдесет и шест лева/ – разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
6