гр. София, ……….. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIV въззивен
състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
мл. с-я СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Б. Гешева, като
разгледа докладваното от съдия Дечев ВНЧХД № 3206 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 29.01.2018 г. по НЧХД № 12783/2015 г. Софийски районен съд, НО, 109 състав признал подсъдимата
М.И.Х. за виновна в
престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. чл. 147, ал. 1,
пр. 2 от НК за това, че на 16.02.2015 г. за времето между 19,00 и 20,00 часа в
гр. София, във фоайе на вход „Б” на бл. ***, ж.к. „*******” във връзка със
задължения на В.В.Р.за възстановяване на парични суми, получени от него като
бивш касиер на етажната собственост, е приписала престъпление на Т.П.В. с
думите „и ти си ги откраднала заедно с него”, адресирани към същата публично -
в присъствието на членове на етажната собственост на провеждащото се общо
събрание на същата, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободил подсъдимата
от наказателна отговорност и ѝ е наложил административно наказание
„глоба“ в размер 1000 лв. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати
на частната тъжителка обезщетение в размер на 2000 лева по предявения
граждански иск по чл. 45 ЗЗД, заедно със законната лихва, като за разликата до
7 000 лева гр. иск е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимата са
възложени и направените от частната тъжителка разходи по делото и държавната
такса върху уважения размер на гражданския иск.
В законовия срок е постъпила въззивна
жалба от защитника на подсъдимата, с която постановената присъда се обжалва
като постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, а
наложеното наказание като явно несправедливо. Във въззивната жалба се поддържа,
че присъдата е необоснована и незаконосъобразна. Твърди се, че е допуснато
нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Според
жалбоподателя от събрания и проверен по делото доказателствен материал не се
установяват по безспорен начин твърдените в обвинението фактически положения.
Счита, че присъдата почива на предположения. Твърди се също, че наказанието е
явно несправедливо, като не е отчетена ниската степен на обществена опасност на
дееца и деянието. Моли съдът да отмени обжалваната присъда и с нова присъда да
оправдае напълно подсъдимия по повдигнатото обвинение, както и да отхвърли
изцяло гражданския иск, алтернативно предлага присъдата на СРС да се измени
като се отмени в гражданската ѝ част и предявеният иск да се отхвърли изцяло.
В разпоредително заседание въззивният
съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред въззивната
инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В заседанието пред въззивния съд
защитникът на подсъдимата поддържа жалбата. Твърди, че деянието не е доказано
по безспорен начин, тъй като първоинстанционният съд е кредитирал единствено
показанията на свидетелите на тъжителката, които намира за заинтересовани
поради отношенията им с подсъдимата.
Изтъква противоречия в показанията на разпитаните свидетели и намира, че
казаното от подсъдимата вече е било обсъждано под една или друга форма от
живущите в етажната собственост. Моли съда да отмени първоинстанционната
присъда и да отхвърли като неоснователен предявения граждански иск.
Повереникът на частната тъжителка
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, които доказват, че подсъдимата е
осъществила състава на престъплението, в което е обвинена и намира гражданския
иск за доказан по основание и размер. Моли съда да потвърди изцяло обжалваната
присъда в наказателната и в гражданската ѝ част.
Частната тъжителка В. поддържа, че
никога в живота си не е извършвала престъпление и отправените ѝ от
подсъдимата обвинения са я засегнали. Твърди, че в следствие на казаното от
подсъдимата се е променило отношението на съседите от входа, което е огорчили и
наранило тъжителката. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимата, редовно призована не се
явява и не изразява лично пред въззивния съд становище.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяната ѝ
и връщането на делото в предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени
изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен
материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
второинстанционният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата М.И.Х. е родена на *** ***, живее в гр.
София, ж.к. „Връбница 2” № ***, вх. „*******, българка е, български гражданин
е, неосъждана е, с висше образование е, трудово заета е, ЕГН **********.
Частният тъжител и граждански ищец В. ***. В същия
вход към 2010 г. живеела и подсъдимата Х., но на ет. 1, ап. 37. По това време
касиер на етажната собственост бил съпругът на В. - В.Р., който събирал парични
вноски от членовете на етажната собственост за подмяна на щрангове в същата. Р.
бил събрал сума възлизаща на над 4 000 лева, но когато настъпил момента, за да
заплати за ремонт, същият отказал това и около средата на 2010 г. признал, че
не може да върне паричната сума. Р. издал запис на заповед с равностойност
дължимата сума и се задължил пред съсобствениците да заплати в определени
срокове на вноски дължимата сума.
Скоро след това бракът между частния тъжител и
граждански ищец В. и Р. бил прекратен, а последният впоследствие напуснал
семейното жилище, като върнал част от събраната парична сума - около 1 000
лева, която била разпределена на част от членовете на етажната собственост.
Останалата сума от около 4 000 лева така и не върнал, което станало повод на
провежданите общи събрания на етажната собственост да бъде обсъждан въпроса за
отговорността му. Били подадени сигнали до компетентните органи за извършеното
от Р. деяние и били извършени действия, неустановени по несъмнен начин като
процедури, за събиране на вземането на етажната собственост.
На 16.02.2015 г. се провело поредното общо събрание на
етажната собственост /ЕС/ на бл. ***, вх. „Б”, на което се обсъждали въпроси,
между които и за дължимите от Р. парични суми. На същото присъствали около
двадесет членове на етажната собственост, като събранието се провеждало на
стълбището на коридора на входа. По това време управител на етажната
собственост бил свидетелят С.С.. Протоколчик на събранието била свидетелката А.П..
По това време от години Р. не живеел с частния тъжител и граждански ищец В.,
която сама полагала грижи за децата си. В. изпълнявала възмездно функции на
хигиенист на входа. Същата се намирала на площадката на партера на входа, а
подсъдимата Х. била на площадката на първия етаж заедно с други участници в
общото събрание на собствениците. При обсъждане на въпроса за дължимите парични
суми от Р. подсъдимата Х. предложила да се удържа парична сума от
възнаграждението на В. като хигиенист във входа и се провикнала на висок глас
към В. с думите „и ти си ги откраднала заедно с него”. Репликата на подсъдимата
Х. била възприета от голяма част от присъстващите членове на етажната
собственост, а пострадалата В. се притеснила и заплакала. Същата била
подкрепена от някои от присъстващите лица, които започнали да я успокояват.
В резултат на отправените обвинения
от страна на подсъдимата Х. пострадалата В. се притеснила, започнала да отбягва
контакти със съседите си и се затворила в себе си. Това нейно поведение било
възприето и от децата ѝ.
Изложената фактическа обстановка се
установява от доказателствената съвкупност по делото: показанията на
свидетелите С.Н.С., И.В.И., А.Л.П., Е.Н.Р., както и частично от показанията на свидетелите
С.И.Х. и Д.И.К., както и от протокол от общо събрание на етажната собственост
от 16.02.2015г., покана за общо събрание за 16.02.2015 г. от 18,30 часа,
Писмено изявление от В.Р. представено в съдебно заседание от 15.11.2017 г.,
справка за съдимост за М.И.Х., свидетелство за съдимост за Т.П.В., справка за
съдимост за В.В.Р.и писмо от Софийска районна прокуратура № ПД 1756/29.02.2016 г.
Настоящият съдебен състав споделя
доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че
контролираната инстанция е събрала необходимите доказателства и доказателствени
средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е
допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничила правата на страните да
сочат доказателства. Атакуваната присъда, противно на застъпените в жалбата
възражения, е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и
мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и кои не, с
които съображения настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.
По делото липсва спор за това, че
докато е бил касиер на етажната собственост, бившият съпруг на тъжителката е присвоил
парична сума, събирана за подмяна на вертикалните щрангове във входа, като след
установяване на липсите, същият е започнал да се укрива и да избягва присъствие
на общите събрания. За тези обстоятелства свидетелстват всички разпитани
свидетели, включително Р. и К., като казаното от тях се потвърждава от
приложените по делото писмени доказателства, в които В.Р. признава за наличието
на дълг и предлага план за погасяването му на няколко вноски. Липсва спор и
относно обстоятелството, че на проведеното на инкриминираната дата общо
събрание са били обсъждани резултатите от делото срещу Р., във връзка с което е
повишило напрежението между участниците.
Въззивната
инстанция, подобно на първостепенния съд, кредитира показанията на свидетелите С., И. и П.за отправените от подсъдимата към
тъжителката думи по време на проведеното на 16.02.2015 г. общо събрание на
етажната собственост, като намира същите за логични, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Въпреки безспорно установените влошени отношения между
свидетелите С. и И. и подсъдимата, заявеното от тях се подкрепя от свидетелката
Пацева, по отношения на която липсват съмнения за заинтересованост и
предубеденост. Свидетелят С. е категоричен, че след оспореното от него
предложение на подсъдимата откраднатата сума да бъде удържана от заплатата на
тъжителката като чистач на входа, подсъдимата е обвинила тъжителката В., че е
откраднала парите на входа заедно със съпруга си. Свидетелката И., която се е
намирала до тъжителката по време на обсъжданията, потвърждава, че е чула
отправените от подсъдимата нападки на висок глас, в момент, в който част от
живущите във входа вече са се изкачвали нагоре по стълбите и са били на
междуетажните площадки, след което тъжителката се разплакала. СвидетелкатаП.е
категорична, че след избора на нов домоуправител, е възприела как подсъдимата
се е нахвърлила върху тъжителката, обвинявайки я, че е взела пари от входа
заедно със съпруга си, като е чула и изразената от тъжителката готовност да
търси защита по съдебен ред. За да даде вяра на казаното от тази група
свидетели, въззивната инстанция прецени, че всеки от тях обективно е имал
възможността да възприеме непосредствено обстоятелствата, които излага, като
показанията им намират подкрепа в останалия доказателствен материал и преценени
поотделно и в съвкупност по несъмнен начин доказват извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимата.
Правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал показанията свидетелите Х. и К. за това, че подсъдимата не е изрекла
спрямо В. инкриминираните изрази, като настоящата инстанция се солидаризира с
извода му, че за тези обстоятелства същите са изолирани от останалия
доказателствен материал. При преценката на показанията на свидетеля Х.,
настоящата инстанция, подобно на първата, отчита близката му роднинска връзка с
подсъдимата и произхождащата от нея заинтересованост от изхода на делото, като
намира същите за недостоверни и неподкрепени от кредитираните доказателствени
материали. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля К. относно
присъствието му на общото събрание на етажната собственост на инкриминираната
дата, като предвид липсата на отразяването му в протокола за присъстващи лица и
данните за проведени множество събрания в кратък период, настоящата инстанция
изцяло споделя изводите му за възможно описание на друго общо събрание. Дори и
да се приеме, че същият е бил във входа по време на събранието, от показанията
на свидетелката И. се установява, че част от присъстващите са се намирали
нагоре по стълбите, а свидетелят Х. описва събранията като „говорилня“, в която
„всеки си говори по двойки“. Поради това настоящият състав намира за логично не
всички, намиращи се във входа, да са чули разменените между подсъдимата и
тъжителката изрази. Макар присъствието на свидетеля Х. също да не е отразено в
протокола за проведено общо събрание, тъжителката, подсъдимата и свидетелите С.,
И. иП.потвърждават обстоятелството, че същият се е намирал до сестра си на
стълбищната площадка, поради което и съдът приема, че е присъствал по време на
събранието. Относно изпълняваните от Р. задължения на касиер, събирането на
средства за подмяна на щрангове във входа и присвояването на събраната сума от Р.,
въззивният съд кредитира показанията на двамата свидетели като кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
Въззивният съд кредитира показанията
на свидетелката Р., че не е била свидетел на разправии между подсъдимата и
тъжителката, но доколкото се установи, че същата не е присъствала на събранието
на инкриминираната дата, показанията ѝ не съдържат данни, относими към
изпълнителното деяние, поради което и не намира за необходимо подробното им
обсъждане.
При преценката на обясненията на
подсъдимата, въззивният съд отчете двойствената им природа – освен доказателствен
източник, същите са и основно средство на защита на подсъдимото лице, поради
което ги подложи на внимателен анализ. Също като първоинстанционния съд,
въззивният прецени дадените от подсъдимата обяснения като източник на
доказателства относно влошените ѝ отношения с част от свидетелите. За
тези обстоятелства казаното от подсъдимата съвпада изцяло със заявеното от
другите свидетели, в това число и с тези на съседите насрещна страна в
конфликтите. В частта, касаеща изричането на инкриминираните изрази, настоящата
инстанция намира същите за изграждане на защитна версия, която не само не
намира подкрепа, но и се опровергава от кредитирания от съда доказателствен
материал.
След извършен самостоятелен анализ на
доказателствената съвкупност, въззивната инстанция намира за неоснователни
доводите на защитника на подсъдимата за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения при оценката на доказателствения материал, които са рефлектирали
върху правилността на фактическите и правните изводи на съда.
При така установеното от фактическа
страна въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция, че от
правна страна подсъдимата М.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на вмененото ѝ престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1, във
вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. Районният съд много подробно е обсъдил в
мотивите си всеки един от признаците от обективна и субективна страна на този
престъпен състав и защо счита, че подсъдимата го е осъществила. Поради това
втората съдебна инстанция не намира за необходимо да ги повтаря изцяло.
За да е съставомерно деянието по
основния текст на чл. 147, ал. 1 от НК, както правилно е посочил и районният
съд, е необходимо да е разгласено позорно обстоятелство за другиго, или да му е
приписано престъпление, като разгласените обстоятелства следва да не са
истински, т.е. да не отговарят на действителността.
От обективна страна се установява, че
подсъдимата вербално е извършила престъплението „клевета“. С отправеното към
тъжителката твърдение „и ти си ги откраднала заедно с него” по повод задължение
на бившия съпруг на пострадалата относно парична сума, получена от него като
бивш касиер на етажната собственост, безспорно подсъдимата е уличила в престъплението
„кражба“ по чл. 194, ал. 1 от НК. Правилно СРС е приел, че е налице
квалифициращият признак по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК - инкриминираните
думи са били насочени към В. и възприети от нея в присъствие на около 20 души -
участници в общото събрание на етажната собственост, част от които също са го
възприели. Както правилно е приел първоинстанционния съд, именно в този момент
деянието е било довършено, тъй като тогава присъствалите на общото събрание са
чули казаното от подсъдимата.
От субективна страна подсъдимата е
действала при форма на вина пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието – че приписва престъпление на тъжителката, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици – че разгласеното от нея позорно
обстоятелство ще засегне доброто име на В. в обществото, и е целяла
настъпването им. Липсват доказателства, заявеното от подсъдимата Х. да е било
истина – тъжителката В. не е била осъждана с влязла в сила присъда, не е било
водено наказателно производство срещу нея за това престъпление, нито са налице
доказателства, сочещи същата да е извършила приписаното ѝ престъпление.
Както правилно е отбелязал районния съд, не са налице и обстоятелства, водещи
до логичен извод тъжителката съзнателно да е присвоила или да е участвала в
разходването на част или на цялата присвоена от бившия си съпруг сума.
При формирания извод за виновността
на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние, въззивната инстанция
споделя съображенията на районния съд и по отношение приложението на чл. 78а,
ал. 1 от НК спрямо подсъдимата и индивидуализацията на административното
наказание. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимата, предвиденото
наказание за престъплението и липсата на осъждания или предходни приложения на
чл. 78а, ал. 1 от НК същата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност и да ѝ се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наложеното
на подсъдимата наказание, съдът правилно е съобразил установените по делото
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, като размерът
на наложеното административно наказание глоба е законосъобразно определен при
относителен баланс на същите. При това положение законосъобразно и правилно е
наложено административно наказание „глоба” в минималния допустим от закона
размер от 1000 лева. Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни
целите на личната и генералната превенция на закона.
Настоящият съдебен състав намира за
правилен извода на контролираната инстанция за основателността на
гражданскоправната претенция на частната тъжителка. Налице са всички елементи
на гражданскоправния деликт съгласно чл. 45 от ЗЗД, даващи основание да се
ангажира гражданската отговорност на подсъдимата на посоченото основание. В
случая гражданският ищец е легитимиран, в качеството си на пострадало от
инкриминираното деяние лице, да предяви срещу подсъдимия иск, тъй като е
претърпяла неимуществени вреди. Налице е деяние, претърпени от пострадалата
вреди, вина, противоправност и причинна връзка между действията на подсъдимото
лице и претърпените от пострадалата вреди.
Въззивният съд споделя и извода на
първостепенния съд за размера, до който е уважен предявения граждански иск. За
определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвреда за причинените на
пострадалото лице неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
и визирания в нея принцип на справедливост. Според застъпеното в практиката
становище понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните
обстоятелства, като характерът и начинът на извършване на увреждането,
причинените морални страдания.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния
съд свидетели се установява, че в резултат на извършеното от подсъдимата деяние
частната тъжителка е претърпяла, неимуществени вреди, изразяващи се в угнетеност,
притеснение от останалите свои съседи и ограничаване на контактите на
пострадалата със същите, както и притеснение пред децата ѝ. Правилно
районният съд е отчел уязвимото положение на пострадалата, тъй като същата
отглежда децата си сама без пълноценна семейна подкрепа, както и
обстоятелството, че веднага след извършване на деянието, същата е получила
подкрепа от част от присъстващите членове на общността.
След като взе предвид изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение на
частната тъжителка В. за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 2000
лв. за съответно на характера и интензитета на причинените на тъжителката
вреди, като представлява справедливо тяхно обезщетяване. Правилно СРС е
отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 7000 лв., като
неоснователен и недоказан.
Правилно с оглед изхода на делото на основание чл. 189
ал. 3 НПК районният съд е възложил направените разноски в тежест на подсъдимата.
Поради изложеното и след като при цялостната служебна
проверка на присъдата въззивният съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила или
необоснованост, даващи основание за отмяна или изменение на присъдата, намира,
че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид всичко изложено и на
основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.01.2018 г.,
постановена по НЧХД № 12783/2015
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 109 състав
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.