№ 5
гр. Асеновград, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310101776 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителя Д. Р. К. твърди, че ответницата е негова леля, сестра на баща
му. На 30.07.2021г. тя два пъти го хванала за гушата и започнала да го души,
като действията й били придружени с обиди и викове. Тя винаги проявявала
агресия към него, поради което моли да да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие.
Ответницата оспорва изцяло подадената молба. Твърди, че на
посочената дата тя била нападната от молителя и неговата майка, като
поводът за това бил, че ги попитала кой и защо е счупил пощенската й кутия.
За да се защити повикала полиция и подала жалба в полицията. Това се е
случвало и преди, поради което тя е сезирала и друг път надлежните органи.
Твърди, че е подложена на постоянен тормоз от молителя.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от
пострадалото лице в предвидения от закона едномесечен срок. Към нея е
приложена декларация за извършеното насилие.
Не е спорно между страните, че са роднини по съребрена линия от трета
1
степен. Поради това ответницата попада в кръга от лица, посочени в ЗЗДН,
срещу които молителят може да подаде молба за защита от домашно насилие.
Не е спорно също така, че жилищата им се намират в една и съща
сграда, но на различни етажи.
Свидетелката Е. К. е майка на молителя, а свидетелката А.В. – негова
сестра. На 30.07.2021г. Е. К. била на работа в пекарната, която се намира пред
дома им. По обяд дошла Е.К. и започнала да вика, да я обижда и да я дърпа за
ръката, като я питала защо е счупила пощенската й кутия. Свидетелката А.В.
видяла това от терасата на дома си, поради което се обадила на молителя да
му каже. Тя също тръгнала към мястото на инцидента, където се намирала
една от дъщерите й – Никол на пет години, както и сестра й на 15 години.
През това време Д.К. се притекъл на помощ на майка си, като предупредил
ответницата да не се разправя с нея. В този момент тя се обърнала към него,
започнала да го обижда и да го заплашва. Нахвърлила се върху него и
започнала да го души. Свидетелката Е. К. успяла да го издърпа, но Е.К.
отново скочила върху него и започнала да го души за втори път. Свидетелката
Е. К. за втори път успяла да го издърпа и го помолила да влязат в пекарната
докато дойдат органите на реда. Тогава дошла и свидетелката А.В., която
видяла, че брат й има синини.
Съдът кредитира тези показания, въпреки че свидетелките са близки
роднини на молителя. Те обаче са основани на непосредствени впечателения
и са депозирани добросъвестно. Освен това се подкрепят от останалите
доказателства – съдебно-медицинско удостоверение и снимки, приложени
към молбата.
От приложената преписка, образувана по подадена жалба до РУ на МВР
Асеновград, се установява, че ответницата се е обадила на телефон 112, което
обаче е без значение за правния спор.
При съвкупна преценка на събраните доказателства с приетата
декларация за извършено домашно насилие, която има доказателствена сила,
предвидена в чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира, че на 30.07.2021г.
ответницата се е опитала да удуши молителя, като го е стискала в областта на
шията, като в същото време е отправяла към него обиди и викове. От правна
гледна точка тези действия представляват домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно която разпоредба такова представлява всеки акт на
2
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права. Ето защо следва да се приложат
мерките за защита, предвидени в чл.5, ал.1 от този закон. Те не представляват
наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни
административни мерки, които имат за цел защита на пострадалите лица, чрез
отнемане на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие
срещу тях и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение
спрямо пострадалите лица (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). Поради това
налагането им е необходимо още повече при съществуващите доказателства
за непрекъснати конфликти между страните. Това е така, тъй като целта на
закона е предотвратяване на последващи прояви на домашно насилие.
Ето защо молбата е основателна и ответницата следва да бъде
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие. Освен това и с
оглед поведението на същия следва да се забрани да приближава на по-малко
от 2 метра до пострадалото лице, жилището и местата за работа, социални
контакти и отдих на същото, като дистанцията е съобразена с факта, че
страните обитават една и съща жилищна сграда.
При определяне на продължителността на срока за налагане на тези
мерки следва да се има предвид продължителността на периода, в който е
било извършвано насилие от една страна, а от друга - поведението на
извършителя след това, който не признава и не съжалява за действията си.
Следва да се има предвид също възрастта, пола и социалното положение на
пострадалото лице, което би могло да се противопостави на тези прояви. Ето
защо съдът намира за необходим и достатъчен срокът от десет месеца,
считано от постановяване на настоящото решение.
Заедно с това, на ответницата следва да се наложи глоба по чл.5, ал.4 от
ЗЗДН в размер от 300 лева. Този размер е определен с оглед семейното
положение, възрастта на извършителя, последващото му поведение от една
страна и от друга страна с оглед характера и тежестта на извършеното от него
деяние.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на молителя
направените по делото разноски в размер на 400 лева, заплатено
възнаграждение за адвокат.
3
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 50 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА ЕМ. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар
Иван Асен II“ №134, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар Иван Асен
II“№134.
ЗАБРАНЯВА на ЕМ. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар
Иван Асен II“ №134, ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА на по-малко от два метра до
пострадалото лице Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар Иван
Асен II“№134, жилището му и местата за социални контакти и отдих на
същия, като определя срок на мярката за защита десет месеца, считано от
постановяване на настоящото решение.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар Иван
Асен II“ №134, да заплати в полза на Държавата глоба в размер на 300
(триста) лева за извършените от него прояви на домашно насилие на
30.07.2021г. спрямо Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар
Иван Асен II“№134.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар Иван
Асен II“ №134, да заплати на Д. Р. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград,
ул.“Цар Иван Асен II“№134, сумата от 400 лева (четиристотин лева),
направени по производството разноски.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. К., ЕГН ********** от гр. Асеновград, ул.“Цар Иван
Асен II“ №134, да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград държавна
такса в размер на 50 (петдесет) лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която се отразят последиците от
неизпълнението й по чл.21, ал.2 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните, както и на
Районно управление на МВР гр. Асеновград.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5