№ 164
гр. Варна, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20243100501546 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба входящ № 51826/26.06.2024 г. по описа на РС-Варна,
подадена от В. Я. Т., с адрес в град ****, чрез процесуалния й представител Д. Ш., срещу
Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-
ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от ищеца В. Я. Т., ЕГН **** против Я. С. Т.,
ЕГН **********, осъдителен иск, с правна квалификация по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 3 от
ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от
наложената по искане на Я. С. Т. обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, по
изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 - двете по описа за 2011 г. на ЧСИ
С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено
в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти
съдебен състав, в последствие отменено с Определение № 4614 от 12.12.2022 г., постановено
в производството по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III-ти състав,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата, както и е осъдил, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, В. Я. Т. да заплати на Я. С. Т., сумата в размер на 1000.00 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят - В. Я. Т. счита обжалваното първоинстанционно решение за
недопустимо, в условията на евентуалност за неправилно и незаконосъобразно. Счита
обжалваното решение за недопустимо с оглед с обстоятелството, че не може да бъде
изведена действителната воля на съда по правния спор, поради множество нарушения на
материалния и процесуалния закон. На следващо място счита, че съдът е отхвърлил исковата
й претенция променяйки правното основание на иска със съдебното решение. Счита, че
1
правната квалификация на иска следва да е по чл. 403, ал. 1 от ГПК, а не по чл. 45 от ЗЗД.
Правят се оплаквания, че в съдебното решение липсва произнасяне по направените
неколкократно искания за отвод на съдебния състав по делото.
По същество моли съда да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск в пълен
размер.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна – Я. С. Т., чрез процесуалния си
представител адв. Д. В. от АК-Варна, е подал отговор на въззивната жалба, с който моли
съда да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди
първоинстанционното решение.
В открито съдебно заседание въззивната страна – В. Я. Т., чрез процесуалните си
представители Д. Ш. – майка на В. Т. и чрез адв. А. А., поддържа въззивната жалба.
Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна – Я. С. Т., чрез процесуалния си
представител адв. Д. В., оспорва въззивната жалба. Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявен от В. Я. Т. срещу Я. С. Т.
осъдителен иск, с който се иска Я. Т. да бъде осъден да заплати на В. Т. сумата в размер на 7
000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в резултат от
наложената по искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по
изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Д.,
peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от 09.05.2022 г., постановено в
производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, ГО, 43-ти
съдебен състав, което в последствие е отменено с Определение № 4614/12.12.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа на ОС-Варна, ГО, III-ти състав, ведно
със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда на 13.02.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се сочи, че ответникът Я. С. Т. е баща на ищцата В. Я. Т.. Същият е
подал искова молба против дъщеря си, въз основа на която е образувано гражданско дело №
20213110116072 по описа на Районен съд - Варна, 43-ти съдебен състав. Я. Т. е предявил
обективно съединени отрицателни установителни искове против В. Т. за признаване за
установено в отношенията между страните, че Я. Т. не дължи на дъщеря си В. Т. сумите,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2803 и № 2804 от 2011 г., по
описа на ЧСИ С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, с район на действие ОС – Варна. По молба на Я.
С. Т. съдът е допуснал обезпечение на предявените отрицателни установителни искове чрез
спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2803 и № 2804 от 2011 г. Определение №
4914/09.05.2022 г., с което е допуснато обезпечението, е отменено с Определение №
4614/12.12.2022 г., по ч. гр. д. № 20223100502420, 3-ти състав, на Окръжен съд – Варна.
В. Я. Т. твърди, че в периода, в който изпълнението по изпълнителните дела е било
спряно – седем месеца, а именно от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г. е останала без издръжка,
поради което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически и
психически неудобства, дискомфорт и стрес.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, Я. С. Т., чрез процесуалния си
представител адв. Д. В., е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че в периода от 09.05.2022 г. до 12.12.2022 г.,
когато изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 по описа за 2011 г. на ЧСИ
С.Д. са били спрени, не са нарушени безусловните права на дъщеря му да получава
издръжка в размер на по 400.00 лева месечно. Счита, че същата не е претърпяла
2
неимуществени вреди, изразяващи се във физически или психически неудобства,
дискомфорт и стрес, тъй като редовно е изпълнявал задължението си за плащане на
издръжка. Сочи, че в процесния период не е бил на работа и е имал здравословни проблеми,
поради което е забавил плащанията, но въпреки това е превеждал суми през целия период.
Целта на искането му за спиране на изпълнението по изпълнителните дела е била да се
възпрепятства ЧСИ да изнесе на публична продан притежавания от него недвижим имот, а
не да бъде ощетена дъщеря му. По същество моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция В. Т., чрез процесуалния си
представител – Д. Ш., поддържа предявения иск и пледира за уважаването му. Претендират
се разноски.
В открито съдебно заседание пред първата инстанция Я. Т., чрез процесуалния си
представител адв. Д. В., оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, че Я. С. Т. е баща на В. Я. Т..
От определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№ 16072/2021г. по описа на
ВРС, става видно, че е допуснато обезпечение на предявените от Я. С. Т. против В. Я. Т.
искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 333,66 лв. - главница -
дължима сума за издръжка, за периода от 01.03.2011 - 01.07.2011 г., както и сумата в размер
на 261,32 лв. - законна лихва за всяка закъсняла вноска от 29.04.2011 г. до 04.11.2021 г. -
задължение по изпълнителен лист от 30.04.2003 г. издаден по гр. д. № 1693 от 2002 г. по
описа на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2803 от 2011 г. по
описа на ЧСИ С.Д.; 3000 лева, заявена като частичен иск от претенция в пълен размер на
11533,1 лв. - главница за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г., както и сумата в размер на
1982,02 лв., представляваща частичен иск от претенция в пълен размер на 7620,06 лв. -
закона лихва за всяка закъсняла вноска, за периода от 05.07.2012 г. до 04.11.2021 г. -
задължение по изпълнителен лист от 05.07.2011 г. издаден по гр. д. №17175/2010 г. на ВРС,
въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2804 от 2011 г. на ЧСИ С.Д., чрез
налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението" по изпълнително дело № 2803
от 2011 г. и по изпълнително дело № 2804 от 2011 г. - двете по описа на ЧСИ С.Д., на
основание чл.389 вр. чл.391, ал.1, т.2 вр.чл.397, ал.1, т.З ГПК, след внасяне от ищеца на
парична гаранция в размер на 560 лева.
С определение № 4614/12.12.2022 г. постановено по в. ч. гр. дело № 2420/2022 г. по
описа на ОС-Варна, е отменено Определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№
16072/2021г. по описа на ВРС и съдът е отхвърлил молбата на Я. С. Т. против В. Я. Т. за
допускане на обезпечение на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
От Нареждане за касов паричен превод № 014DCNF220520003 от 21.02.2022 г.;
Нареждане за касов паричен превод 014DCNF220800001 от 21.03.2022 г.; Нареждане за
касов паричен превод 014DCNF221230001 от 03.05.2022 г.; Нареждане за касов паричен
превод 014DCNF221520003 от 01.06.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF221820502 от 01.07.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF222130005 от 01.08.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF223340002 от 30.11.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF223630501 от 29.12.2022 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230320501 от 01.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230371002 от 06.02.2023 г.; Нареждане за касов паричен превод
014DCNF230591001 от 28.02.2023 г.; става видно, че всички преводи са с основание
„издръжка от Я. Т. по гр. д. № 4810/2021 г. за съответните месеци“. Преводите са правени от
3
Д. Т., за което същата е изрично овластена от ответника, видно от представеното
пълномощно на л. 95.
От Амбулаторен лист № 231150042Е82/25.04.2023 г., става видно, че Я. Т. е с основна
диагноза „мастна дегенерация на черния дроб, некласифицирана другаде“.
От фискален бон от 17.06.2022 г., фискален бон от 11.04.2022 г., Рецептурна бланка от
д-р Р.Я. – хирург; фискален бон от 07.11.2022 г., фискален бон от 09.01.2022 г. и рецептурна
бланка от 25.04.2023 г.; Фискален бон от 16.02.2023 г. , се установява закупуването на
медикаменти и лекарства.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, том І, рег. № 357,
дело № 16 от 24.01.2012 г. по описа на Ж.К. – помощник нотариус по заместване при
нотариус А.Г., става видно, че на 24.01.2012 г. Я. С. Т. е продал на П.Б.Б. собствения си
недвижим имот, представляващ апартамент № 31, находящ се в град Варна, жк. „Владислав
Варненчик“, блок 303, вход 6, ет. 8, с идентификатор по КККР 10135.4502.272.5.31 по КККР
на град Варна.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том 9, рег. № 11673,
дело № 1419 от 30.12.2020 г. по описа на И.М.И. – помощник нотариус по заместване на
К.К., става видно, че същият имот е продаден от П.Б.Б. на Д.Е.М. на 30.12.2020 г. В
нотариалния акт е посочено, че по отношение на имота има вписана възбрана по
изпълнително дело № 4119/2002 г. на ДСИ, прехвърлено при ЧСИ Д. с номер на изп. дела
2803 и 2804/2011 г. във връзка със задълженията на ответника, като към 23.12.2020 г. от
страна на продавача са входирани искания за заличаване на възбраната.
Представена е справка № 843580/20.07.2021 г. чрез отдалечен достъп до Агенция по
вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до
20.05.2021 г. за лицето Я. С. Т..
От Уверение № 86173/26.09.2023 г., издадено от Нов български университет,
Бакалавърски факултет, става видно, че В. Я. Т. е студентка в редовна платена форма на
обучение в четвърти курс, есенен семестър 2023/2024 г., специалност „връзки с
обществеността“.
От разпечатка от 05.11.2023 г. на Online плащане, от която е видно, че таксата за един
семестър възлиза на 1 400.00 лева.
По делото са приложени медицински документи – амбулаторни листове от извършени
медицински прегледи на В. Т..
Приложени са множество платежни нареждания за вътрешнобанков превод, за
различни суми, от които се установяват извършени плащания от Д. В. Ш. в полза на В. Я. Т..
Представени са извадка от Договор за банков кредит № 014LD-R-015139/17.11.2021 г.,
сключен между „ПИБ“ АД и Д. Ш., като кредитополучател, от който става видно, че на
същата е предоставен банков кредит в размер на 20 000.00 лeва, като е приложена извадка от
Погасителен план към договор за кредит № 014LD-R-015139/17.11.2021 г., от който е видно,
че размерът на месечната вноска възлиза на 608.05 лева с краен падеж 07.10.2024 г.
В качеството на свидетел по делото е разпитан К. Б. Б., без дела и родство със
страните по делото. Същият заявява, че познава В. Т. от 2020-та година, двамата живеят
заедно от месец юли 2022-ра година. Свидетелят заявява, че В. Т. е изнемогвала финансово,
защото не е получавала издръжка от баща си, която е трябвало да получава, започнала е да
работи от четири часов работен ден на осем часов работен ден, като през деня е посещавала
лекции в Нов Български университет, а вечер е ходила да работи. Свидетелят виждайки
положението й е предложил да живеят заедно, защото не им е оставало време да се виждат,
както и за да си разделят разходите за наем и сметки. Свидетелят сочи, че В. Т. се е
чувствала зле здравословно, често е посещавала лекар, защото е получавала паник атаки на
моменти, което според лекарите е било на нервна почва. След известен период от време тя е
започнала да получава плащанията от баща си отново и състоянието се е оправило.
Свидетелят знае от В. Т., че баща й не й плаща доброволно издръжка, поради което се е
4
наложило да заведе изпълнително дело срещу него. Заради факта, че баща й не й плаща
издръжка тя се е чувствала притеснена, стресирана, затворила се е в себе си, не се е виждала
с приятелите си, станала е необщителна и се е чувствала притеснена поради липсата на
финанси. Свидетелят заявява, че В. Т. се е чувствала финансово зависима от него, била е
планирала да учи второ висше образование и да си плати това образование, което учи в
момента с парите от издръжката на баща си, но това не се е случило и тя е започнала работа
на по-дълъг работен ден. Имало е случаи, в които свидетелят й е давал пари, поради липсата
на средства, с оглед неполучаването на издръжката. Имало е случаи, когато свидетелят е
плащал наема само, като това е стресирало В. Я., защото не й е било приятно да той да й
дава финанси и се чувствала зависима от него. Свидетелят знае, че В. Т. е получавала
финансови средства от майка си, която е теглила кредит, за да й подпомага финансово.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Д. Я. Т., баба на ищцата В. Т. и майка
на ответника Я. Т.. Същата заявява, че Я. Т. редовно е изпълнявал задължението си за
заплащане на издръжка към дъщеря си, като е имал закъснение само с един-два месеца, тъй
като е бил болен. Свидетелката не е разговаряла, нито се е виждала с В. Т. и няма
непосредствени впечатления от състоянието й за периода на неполучаване на издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в срок,
от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Варна намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1 от ГПК, ако искът, по който е допуснато
обезпечение бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако
делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, при която вследствие на
наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението. Тя може да се търси в определения в чл. 403, ал. 2 от ГПК срок. В
конкретния случай ищцата В. Т. не обосновава наличието на вземане спрямо ответника Я. Т.
с нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 403 от ГПК.
Правната квалификация на предявените искове се определя от съда служебно, по
твърденията за факти в обстоятелствената част на исковата молба и отправения петитум.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 45 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на В. Т. е да установи в
условията на пълно и главно доказване, че Я. Т. е предявил срещу нея иск, по който е
образувано гр. дело № 16072/2021 г. по описа на РС-Варна, по което е допуснато
обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по
изпълнителни дела“, която в последствие е била отменена от ОС-Варна по реда на
инстанционния контрол, в следствие на което тя е претърпяла посочените в исковата молба
5
неимуществени вреди; както и причинно-следствената връзка между наложената
обезпечителна мярка и настъпилите за ищцата неимуществени вреди.
От определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№ 16072/2021г. по описа на
ВРС, и определение № 4614/12.12.2022 г. постановено по в. ч. гр. дело № 2420/2022 г. по
описа на ОС-Варна, безспорно се установи, че Я. Т. е предявил иск срещу В. Т., по който е
образувано гр. дело № 16072/2021 г. по описа на РС-Варна, по което е допуснато
обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по
изпълнителни дела“, която в последствие е била отменена от ОС-Варна.
В настоящия случай не е налице хипотезата на непозволено увреждане.
Правото на ищеца по делото да иска обезпечение на предявения иск е разписано в чл.
389 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба във всяко положение на делото до
приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от
съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Обезпечение се допуска
по всички видове искове. В чл. 397 от ГПК са изброени видовете обезпечителни мерки, сред
които е и спиране на изпълнението. В чл. 396 е разписана възможността за обжалване на
определението на съда по обезпечение на иска по реда на инстанционния контрол.
Следователно Я. Т. искайки допускането на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“
по процесните изпълнителни дела правомерно е упражнил свое процесуално право. От
правомерното упражняване на процесуални права не могат да бъдат претърпени
неимуществени вреди, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 45 от ЗЗД, с оглед
обстоятелството, че упражняването на процесуални права не е неправомерно поведение
/същото не е забранено от закона и не е засегнато от забраната да се вреди другиму/.
Не е налице злоупотреба с права от страна на Я. Т. , с оглед обстоятелството, че същият
е искал да защити свое субективно право, а не да навреди на В. Т., посредством спиране
принудителното удовлетворяване на вземанията за издръжка в производствата по
изпълнително дело № 2803 от 2011 г. и изпълнително дело № 2804 от 2011 г. - двете по описа
на ЧСИ Д..
По делото не се установи деянието извършено от Я. Т. да е противоправно, нито да е в
нарушение на общата забрана да се вреди другиму, с оглед на което предявеният иск е
неоснователен.
Крайните изводи по делото на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на РС-
Варна, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът Я. С. Т.. Предвид изхода
на делото, направеното искане и представени доказателства, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, В. Я. Т. следва да бъде осъдена да заплати на Я. С. Т. сумата в размер на 1000 лева,
представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна
защита и съдействие по делото пред ОС-Варна.
Възражението на въззивната страна, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност
на платеното адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Я. С. Т. е
неоснователно, с оглед предвидените минимални адвокатски възнаграждения в Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и действителния труд на адвоката
положен по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните; при интерес от 1000
лева до 10000 лева, какъвто е настоящият случай – 400 лева плюс 10 % за горницата над
1000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1596/08.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023
г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав, с което съдът е отхвърлил предявения от В. Я. Т., ЕГН
****, против Я. С. Т., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 45, ал.
1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7 000.00 лева
/седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически неудобства, дискомфорт и стрес, претърпени в
резултат от наложената по искане на ответника обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ по изпълнително дело № 2803 и изпълнително дело № 2804 - двете по описа
за 2011 г. на ЧСИ С.Д., peг. № 718 при КЧСИ, по силата на Определение № 4914 от
09.05.2022 г., постановено в производството по гр. д. № 20213110116072 по описа на
Районен съд - Варна, ГО, 43-ти съдебен състав, в последствие отменено с Определение №
4614 от 12.12.2022 г., постановено в производството по ч. гр. д. № 20223100502420, по описа
на ОС-Варна, ГО, III –ти състав, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба в съда на 13.02.2023 г., до окончателно изплащане на сумата, както и е
осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Я. Т., ЕГН ****, да заплати в полза на Я. С. Т.,
ЕГН **********, сумата в размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. Я. Т., ЕГН **** да заплати на Я. С.
Т., ЕГН **********, сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски, за разглеждане на делото пред ОС-Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7