№ 1759
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502463 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. Б. срещу Решение № 262089 от
28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивницата срещу „Градски
транспорт“ ЕАД, с ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над
присъдената сума от 3000 лв. до сумата в размер на 11 000 лв. /или за още 8000 лв./,
претендирана под формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на
22.08.2018г., при която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор,
при движение на автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от
шофьора на автобуса завой ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила
навяхване на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.
Във всички останали части решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен несправедливо
и в нарушение на критериите по ППВС № 4/1968г. Не са съобразени характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последвалите физически и
1
психологически последици за увредения, продължителността на страданията, възрастта на
увредения, социалното и общественото му положение и др. Не са съобразени и преценени в
съвкупност негативните изживявания на пострадалата, както и причинения й социален
дискомфорт. Така например въззивницата се е обездвижила, което е довело до
напълняването й; тя е в предпенсионна възраст, а ответникът я уволнил. Имала е и други
заболявания, които в съчетание с увреждането от злополуката усложнили съС.ието й.
Безспорно е установено от заключението на СМЕ, че травмата получена при трудовата
злополука не е отшумяла бързо, като болничният лист продължил от 23.08.2018г. до
18.10.2018г.; установено е изкълчване на лявата глезенна става – тежка степен, като е
обсъждано и счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Заключението на СМЕ
потвърждава, че описаните болки и страдания съответстват на претърпяната травма. Не без
значение е и фактът, че е изменена походката на пострадалата, че се е наложило да носи
патерици и продължава да ги носи и сега, че носи специални обувки. При определяне
размера на дължимото обезщетението, съдът е следвало да обсъди и тези факти. В този
смисъл цитирала практика на IV ГО на ВКС в Решение № 130/16.07.2019г. по гр.д. №
800/2018г. Отправила искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което искът да се уважи до заявения пълен размер.
В отговор на жалбата „Градски транспорт“ ЕАД оспорва доводите в нея и излага
други, с които обосновава правилност и законосъобразност на определения от ВРС размер
на обезщетението. Поддържа, че не е доказана пряката причинна връзка между злополуката
и получените увреди на здравето. В тази връзка посочва, че преди злополуката М.Б. страдала
от множество тежки заболявания като коксартроза /артроза на тазобедрена става/,
гонартроза /артроза на колянна става/, диабет, които заболявания именно са причинили
описаните в исковата молба болкови синдроми. Наред с това, ищцата, като пътник в градски
автобус не е изпълнила задължението си да се грижи за сигурността си по време на пътуване
– да е седнала правилно или да се държи по начин, осигуряващ запазване на здравето й.
Проявила е груба небрежност при липса на елементарно старание и внимание
пренебрегвайки основни технологични правила за безопасност – не се е държала или
подпирала никъде. Претендираният с въззивната жалба размер на обезщетението
многократно надвишава справедливата равностойност на обективно понесените болки и
страдания от ищцата. Този размер е прекомерен и необоснован и противоречи на принципа
за справедливост. А съобразно обясненията на вещото лице при едно добро развитие на
заболяването болките продължават в рамките на 15-20 дни. За обратното не са представени
доказателства. Отправил искане в тази връзка жалбата да се остави без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
2
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от М. М. Б. срещу
„ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК 13003668 осъдителни искове за обезщетение на вреди
от трудова злополука с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и
осъждане на ответника да заплати сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, понесени неудобства от
влошаване начина на живот поради травматични увреждания и необходимостта от
провеждане на лечение, от настъпила на 22.08.2018г. в градски автобус злополука, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на увреждането до окончателното плащане на
задължението.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са следните: по силата на
съществуващо между страните трудово правоотношение, възникнало на основание трудов
договор, ищцата заемала длъжността „кондуктор“ при ответното дружество. На 22.08.2018г.,
около 09:30 часа по време на работа по линия 17, пътуваща в посока ЖП гара, при
предприета от шофьора на автобуса маневра завой, ищцата поради множество правостоящи,
не успяла да се хване, залитнала, стъпила накриво, при което изпитала много силна болка в
левия глезен. При преглед в болницата констатирали навяхване на левия крак и разтягане на
ставни връзки. Ползвала е 57 дни отпуск по болест, а с разпореждане на НОИ – ТП Варна от
10.09.2018г., злополуката била определена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В
края на октомври 2018г. тръгнала на работа, но болките в крака й не отшумявали. Не
можела да спи от болки, а по време на работа болката се усилвала до степен на нетърпимост.
Имала непрекъснато напрежение в тазовите и бедрени мускули, куцала, болял я и гърбът и
коленете. Изпитвала болки и в слабините, като не можела да върви нормално. Впоследствие
се оказало, че левият й крак се е скъсил с 1 см. След последващ продължителен отпуск по
болест, при който медикаментозното лечение не е помогнало, получила медицинско
направление за операция и подмяна на тазобедрената става. Направили й операция в гр. П.
на 15.05.2019г. Преживяните травми от трудовата злополука са допринесли за усложняване
на съС.ието й. След продължителен отпуск по болест, с решение на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.
Марина“ – Варна от 10.02.2020г. е определена 61% нетрудоспособност с предписание за
невъзможност да упражнява труд като кондуктор. След трудоустрояването й ищцата била
уволнена. Понесените болки и страдания под формата на усложняване на здравословното й
съС.ие и намаляване на работоспособността й, в пряка причинна връзка със злополуката
оценява на 26 000 лв. При определяне на този размер съобразява силните болки, които
понася и понастоящем при вървене, ползването на специални обувки и бастун, подлакътник
и две патерици, както и факта, че продължително време не е била полезна на семейството
си, като се е нуждаела от обслужване и обгрижване от членовете на семейството й.
Отправила искане в тази връзка за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, „Градски транспорт“ ЕАД оспорил исковете по
основание и по размер. Оспорил описаните болки в тазобедрената област, бедрените
мускули, гърба, коленете и слабините на ищцата да са в пряка причинна връзка с трудовата
злополука. В тази връзка посочил, че година преди злополуката ищцата е страдала от
3
множество тежки заболявания, като коксартроза, гонартроза, диабет, които заболявания
биха могли да предизвикат описаните в исковата молба болки. В началото на 2018г. ищцата
е подала в деловодството на работодателя искане за преместване на друга работа поради
получени травми при падане – счупени ребра, скъсани мускулни влакна на крака,
придружено с епикриза от 2017г. Така за 2017г. ищцата е ползвала 120 дни болнични.
Оспорил, че травмата получена от трудовата злополука е довела до необходимостта от
извършване на операция по смяна на тазобедрената става, с аргумент, че именно
предходните тежки заболявания на ищцата са обусловили необходимостта от операцията.
Оспорил също размера на иска, като надвишаващ справедливата равностойност на
обективно претърпените болки и страдания, в резултат на трудовата злополука. Релевирал и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, чрез проявена груба небрежност –
липса на елементарно старание, внимание и драстично пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Ищцата е съзнавала опасността от контузия
или счупване, но въпреки това е продължила да работи при условия, предпоставящи
травматичното увреждане. Отправил искане в тази връзка предявения иск да се отхвърли с
извод за неоснователност.
С Определение от 27.11.2020г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК по делото е
конституирано ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника. В диспозитива на обжалваното решение липсва отразяване на
обстоятелството, че решението е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника, което несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на решението, съставлява
допусната очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани на основание чл. 247,
ал. 1 от ГПК след връщане на делото на ВРС.
В писмено становище по делото, третото лице помагач изразило становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорило наличието на пряка причинна-следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдяните увреждания на здравето; размера на
претендираното обезщетение; заявило възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, по
силата на което М.Б. изпълнявала длъжността „кондуктор“ при въззиваемото дружество.
С молба он 22.01.2018г. М.Б. сезирала изпълнителния директор на „Градски
транспорт“ ЕАД, гр. Варна с искане да бъде преназначена на друга свободна длъжност, като
диспечер, билетен касиер или друго. Заявила, че поради заболяването й /счупване на 4 броя
гръдни ребра и скъсани мускулни влакна на дясното коляно/ се налага да смени
кондукторската работа по възможност с друга. Вибрацията на автобуса влошава
здравословното й съС.ие.
4
С Разпореждане № 5104-03-200 от 10.09.2018г. на длъжностно лице при ТП – Варна
на НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука с вх. № 5101-03-192 от
27.08.2018г. на ТП – Варна от осигурителя „Градски транспорт“ ЕАД, станала с М. М. Б. на
22.08.2018г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Видно от болнични листи на л.л. 9-11 от делото, на М.Б. е предписан домашен-
амбулаторен режим на лечение и отпуск поради временна неработоспособност за времето от
23.08.2018г. до 18.10.2018г., с водеща диагноза „Навяхване и разтягане на ставни връзки на
глезена“ и причина за неработоспособността – трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Съгласно Епикриза от 29.05.2019г., издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, гр.
Варна, М.Б. е постъпила в болницата на 13.05.2019г. От Анамнеза снета по данни на болната
страданието й датира от преди няколко години, когато се появили болки при натоварване на
лява ТБС. След консултация с ортопед и рьо графия е насочена за лечение в Клиниката.
Оперативна интервенция е извършена на 15.05.2019г., като пациентът е изписан в добро
общо и локално съС.ие.
С Експертно решение № 0533 от 10.02.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“
Варна на М.Б. е определена 61.0 % трайна неработоспособност за срок от 3 години с водеща
диагноза „Друга първична коксартроза“
Пред ВРС е проведена СМЕ, заключението на която и обясненията на вещото лице
установяват следното: травматичното увреждане, което М.Б. е получила на 22.08.2018г. е
травма на лявата глезенна става. На същата дата при преглед в Спешен травматологичен
кабинет при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е установено изкълчване на лявата глезенна
става, тежка степен. Обсъжда се счупване на външния глезен на лявата глезенна става. Това
увреждане е резултат от внезапно, форсирано извиване на глезенната става при фиксирано
стъпало и би могло да бъде получено при описаната трудова злополука. Обуславя трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за период надхвърлящ 1 месец. Към
момента на прегледа не са налице данни за възникнали усложнения на травмата в областта
на глезенната става. Проведена е имобилизация на глезена, назначена терапия с нестероидни
противовъзпалителни обезболяващи средства, покой, назначени са физиотерапевтични
процедури – лечение с нискочестотно магнитно поле, с нискочестотен ток и лечебна
физкултура. Пострадалата е следвало да ползва помощни средства – патерици и др. Преди
получаване на травматичното увреждане, пострадалата е страдала от левостранна
коксартроза /дегенеративни изменения в областта на лявата тазобедрена става/,
десностранна гонартроза /дегенеративни изменения в областта на дясната колянна става/,
захарен диабет тип II със затлъстяване. Наличните дегенеративни изменения в тазобедрената
и колянната става обуславят болезненост и нарушение на походката. Същите не са
следствие на получената при злополуката травма, както липсва и водеща връзка на
обусловеност между травмата на глезена и необходимостта от извършване на операция на
тазобедрената става. Механизмът на получаване на травмата в областта на лявата глезенна
става и самото увреждане е довело до тежко навяхване на глезенната става, наложило една
продължителна имобилизация. Несъмнено след получаване на такова увреждане болките са
5
наистина много сериозни, водят до ограничение в движението на крайника и невъзможност
същия да се използва пълноценно, а като време – всичко е индивидуално. При една добра
имобилизация и при добро развитие на заболяването тези болки продължават в рамките на
15-20 дни, ако увреденият спазва правилото да не натоварва крайника. Самото увреждане се
характеризира с трайно затруднение движението на крайника за период надхвърлящ един
месец. Скъсяването на левия крайник е в резултат на хроничното заболяване поради
износване на ставата.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством показанията на
свидетелите П. П. /брат на ищеца/ и С. У. /водач на автобуса на 22.08.2018г./. В показанията
си първият свидетел установява, че след злополуката крака на М. бил гипсиран за около две-
три седмици. Доста време след това била в отпуск по болест. Не можела да върви, ползвала
бастун. След това й правили операцията за смяна на ставата в гр. П.. След операцията се
движила с патерици. Пиела лекарства, била трудно подвижна, трудно ставала от леглото.
Понастоящем продължава да се движи с бастун, ходи със специални обувки. Преди
операцията изпитвала болки в левия глезен. Преди злополуката М. не е ползвала бастун или
патерици, движела се е нормално, отивала при майка си на лозето, а след злополуката –
свидетелят водел майка й в дома на М..
В показанията си свидетелят У. установява, че в деня на злополуката М. споделила,
че при прекрачване на количка стъпила накриво. На предложението му да говори с диспечер
да я сменят, тя отказала, направили още един курс. След три-четири дни се обадила на
свидетеля и го уведомила, че го е посочила като свидетел на случая. Свидетелят сочи, че
към този момент М. е била все такава, едра жена.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, в рамките на
предметния обхват на въззивното производство очертан с въззивната жалба съгласно чл.
269, пр. II от ГПК, прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Спорът пред настоящата инстанция има за предмет размера на определеното
обезщетение за вреди от трудова злополука, причинила временна неработоспособност.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968г. понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът на
увреждането и неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, влошаване съС.ието на здравето, включително допълнително причинените
6
страдания, физически и психически. Когато непозволеното увреждане се изразява в
нанасяне на няколко телесни повреди, броят и видът им е от значение за приложение на
посочения принцип в чл. 52 от ЗЗД, тъй като съответните обстоятелства са относими към
тежестта на увреждащото действие. При определяне на обезщетението съдът следва да вземе
предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е
възстановил след извършени операции и проведено лечение като по този начин съчетано
приложи критериите "продължителност на болките и страданията" и "последици от
получените увреждания".
Въззивницата по времетраене на трудовото й правоотношение, възникнало с
ответното дружество, при изпълнение на длъжността „кондуктор“ е претърпяла трудова
злополука по смисъла на чл. 55 от КСО, довела до временна неработоспособност, призната
за периода от 23.08.2018г. до 18.10.2018г. На 22.08.2018г. вследствие предприета маневра от
шофьора на автобуса завой, ищцата залитнала, стъпила накриво и получила изкълчване на
лявата глезенна става, тежка степен. След злополуката е проведена имобилизация на
глезена, назначена е терапия с нестероидни противовъзпалителни обезболяващи средства,
покой, назначени са физиотерапевтични процедури. Съгласно заключението на СМЕ,
кредитирано като обективно и неоспорено от страните по делото, увреждането на здравето
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период
надхвърлящ 1 месец. Самото увреждане е довело до тежко навяхване на глезенната става,
наложило една продължителна имобилизация. От показанията на свидетеля П., които съдът
преценява с оглед на всички други данни по делото, отчитайки възможната им
заинтересованост като непосредствени, трайни във времето, добросъвестно изложени пред
съда, непротиваречащи на други данни по делото, поради което приема същите за
обективни, се установява, че ищцата изпитвала болки в левия глезен; използвала патерици и
бастун, станала трудно подвижна и не можела да се движи свободно и нормално.
Показанията в тази част се подкрепят от експертното заключение, съгласно което несъмнено
след получаване на такова увреждане болките са наистина много сериозни, водят до
ограничение в движението на крайника и невъзможност същия да се използва пълноценно, а
като време – всичко е индивидуално. Самото увреждане се характеризира с трайно
затруднение движението на крайника за период надхвърлящ един месец. Няма спор по
делото, че към момента на увреждането въззивницата е страдала от левостранна коксартроза
/дегенеративни изменения в областта на лявата тазобедрена става/, десностранна гонартроза
/дегенеративни изменения в областта на дясната колянна става/, захарен диабет тип II със
затлъстяване. Била е „едра жена“ съгласно показанията на свидетеля У.. Към момента на
прегледа, осъществен от експерта към момента на изготвяне на заключението по СМЕ, не са
установени данни за възникнали усложнения на травмата в областта на глезенната става.
Така установените по делото факти за характера на увреждането и неговата трайност –
тежка степен на навяхване на глезена, свързана със значителен оток и болка, при което
поначало е налице пълно разкъсване на сухожилни връзки и мускулни влакна, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено – ищцата като кондуктор в
автобус, не е имала възможност да се хване стабилно; последвалото обездвижване и
7
влошаване съС.ието на здравето – вследствие на процесната травма, с оглед налични други
предхождащи злополуката заболявания, в съчетание усложнили съС.ието й, безспорно
причинили и допълнителни болки и страдания; предпенсионната възраст на пострадалата
/57г./, при която продължителната неработоспособност се отразява негативно на трудовия
статус и личностната себеоценка като човек, осигурявал издръжката и самообслужването си.
Съдът определя обезщетението за така установените неимуществени вреди, чийто
справедлив размер с оглед особеностите на случая приема, че възлиза на сумата 5 000 лв.
При определяне на този размер съдът намира за неоснователни доводите в жалбата за
съобразяване на изменената походка на пострадалата, както и необходимостта да носи
специални обувки, доколкото съгласно установеното от медицинската документация и
експертизата, тези последици не са в пряка причинно-следствена връзка с трудовата
злополука. Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от друга страна не е
доказано по основание, доколкото по делото не са ангажирани доказателства установяващи
по категоричен и последователен начин поведение на ищцата, чрез проявена груба
небрежност, което в причинно-следствена връзка да е допринесло за настъпване на
злополуката и на вредоносния резултат. Работата на пострадалата като кондуктор в градски
автобус не предполага правилно и удобно сядане в автобуса по време на движение, поради
което доводът в тази насока не може да се отчете като релевантен. Ето защо възражението в
тази насока е неоснователно.
Съобразно изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено в частта му, с която
предявеният иск за обезвреда е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до 5000 лв. и вместо
него в тази част се постанови решение, с което искът бъде уважен за тази разлика. В частта,
с която искът е отхвърлен над 5000 лв. до обжалваната част от 11000 лв., обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно постановено.
На основание чл. 78, ал. ал. 1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани
разноски. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция присъдените с обжалваното
решение разноски следва да се редуцират, както следва: на ищеца съразмерно с уважената
част на иска се присъди сумата от 135 лв. за въззивна инстанция, а на ответника, съразмерно
с отхвърлената част на исковете – сумата от 109 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на платеното от въззивницата адвокатско възнаграждение е
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати и
държавна такса за въззивна инстанция съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262089 от 28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по описа на
ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е отхвърлен
8
предявеният от М. М. Б. с ЕГН ********** срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК
********* иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над присъдената сума от
3000 лв. до сумата в размер на 5000 лв. /или за още 2000 лв./, претендирана под формата
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при която по
време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на автобусна
линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса завой,
ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на глезенната става
на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б. с ЕГН ********** сумата от още 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при
която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на
автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса
завой, ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на глезенната
става на ляв крак и разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262089 от 28.06.2021г. по гр.д. № 9231/2020г. по
описа на ВРС, ХLI-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е
отхвърлен предявеният от М. М. Б. с ЕГН ********** срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с
ЕИК ********* иск за осъждане на ответника да й заплати разликата над присъдената обща
сума от 5000 лв. до сумата в размер на 11 000 лв. /или за още 6000 лв./, претендирана под
формата на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие увреждане на здравето след трудова злополука, настъпила на 22.08.2018г., при
която по време на работа около 09:30 часа, в качеството й на кондуктор, при движение на
автобусна линия № 17 в посока ЖП Гара, при предприета маневра от шофьора на автобуса
завой ищцата загубила равновесие, залитнала, паднала и получила навяхване на ляв крак и
разтягане на ставни връзки, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
увреждането – 22.08.2018г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Б. с ЕГН ********** срещу „Градски транспорт“ ЕАД, с
ЕИК ********* сумата от 135 лева, представляваща съдебни разноски за въззивна
инстанция, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. ал. 3 от ГПК М. М. Б. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 109 лева,
представляваща съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция съразмерно с отхвърлената част на иска.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Градски транспорт“ ЕАД, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
държавна такса съразмерно с уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника„Градски транспорт“ ЕАД, с
ЕИК *********.
УКАЗВА на ВРС след връщане на делото да открие служебно производство по
отстраняване на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на обжалваното
решение по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК за отстраняване на констатирано несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на диспозитива на решението посредством отразяване в същия на обстоятелството, че
решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10