РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Пловдив, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500345 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против
Решение № 4604/16.11.2023г., пост. по гр.д.№ 3550/2023, ПРС, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя против Н. Р. Й. иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Р. Й. дължи на
жалбоподателя сумата от 786,27лв. главница, представляваща неплатени задължения за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект на потребление: ***, за периода
23.02.2019г.-23.09.2022г., ведно със сумата от 121,28лв. лихва за периода 30.04.2019г.-
30.09.2022г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 25.10.2022г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 15279/2022 г. на ПРС.
Жалбоподателят „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е останал недоволен от
така постановеното решение, като счита същото за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Развива доводите си, че ответникът е
признал качеството си на потребител на услугите на дружеството в извън съдебно
споразумение за разсрочване на задълженията № 21485/12.04.2021г.. Счита ,че това
признание е достатъчно, за да се приеме, че Й. е ползвател на ВиК услуги, като се
1
позовава и на съдебна практика в този смисъл. На следващо място, счита, че съгл.
ССЕ ответницата е извършвала плащания на дължимите суми след завеждане на
заповедното производство, което също установява качеството й потребител.
Поддържа, че обстоятелството, че Й. не е декларирала имота си пред общината по реда
на ЗМДТ не може да обоснове извод за това, че тя не е собственик на този имот.
Поддържа и че възраженията на ответницата са бланкетни, доколкото тя е
представлявана в процеса от назначен особен представител. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да постанови ново такова, с което уважи предявените искове.
При условията на евентуалност моли исковете да бъдат уважени след отчитане на
извършените след издаване на заповедта за изпълнение плащания. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н. Р. Й., чрез особения си представител адв. А. Ш. е подала
отговор, в който оспорва въззивната жалба. Развива съображенията си, че по делото не
е доказано качеството й на потребител на услугите на ВиК дружеството. Сочи, че
правилно съдът е разпределил доказателствената тежест за установяване на този факт
на ищеца и доколкото по делото не са събрани доказателства в тази насока и изводите
на съда са правилни и законосъобразни. Отделно поддържа, че ищецът не е установил
вземането си по основание и размер. Счита, че при направеното оспорване в тежест на
ищеца е било установяване на предпоставките за прилагане на ОУ на дружеството за
служебно начисляване на потребена вода. Моли за потвърждаване на обжалваното
решение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от обжалваното решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с положителен установителен иск – да се установи в отношенията между
страните, че ответникът като потребител на услугите на дружеството не е заплатил
стойността на доставена питейна и отведена канална вода, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15279/2022, ПРС.
Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д.№ 15279/22, ПРС , което е с
предмет издаване на заповед за изпълнение против Н. Й. за дължими суми за доставена
и незаплатена питейна вода, като по този начин се установява допустимостта на
установителния иск по чл.422 от ГПК.
За да отхвърли предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че по делото
не се доказва, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество.
2
Така основният спорен въпрос е дали Й. има качеството на потребител на
услугите на „В и К“ ЕООД. Качеството потребител има нормативно определение в §1,
т.2, б.А от ДР на ЗРВКУ и чл.3 на Наредба №4/2004 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Според сочения нормативен текст потребителят е лице,
което притежава право на собственост върху водоснабден имот, лице с вещно право на
ползване, наематели. Тази регламентация е повторена и в Общите условия на
водоснабдителното дружество.
За установяване на факта, че ответницата е собственик на имота, за който са
начислени сумите за питейна вода –находящ се в ***, по делото са представени копия
от нотариален акт, както и декларации пред отдел МДТ на общ. П. От същите се
установява, че имот на този адрес притежава лицето Ф. И.. Налице е и декларация за
придобиване на имота през 2022г. от А.С., като в декларацията е записано, че
отчуждителя е Й.И.. Приложено е копие на скица на сградата от 2022г., в която също
са записани като собственици А.С. и Й.И.. Приложени са и три броя НА от 2022г., с
който Й.И. е признат за собственик на имота по давностно владение, а последващите
НА материализират извършени разпоредителни сделки в полза на А.С..
С исковата молба е представено копие от споразумение за разсрочване на
задължение от 12.04.2021г., в което е записано, че ВиК ЕООД и Н. Й. се споразумяват
за разсрочено изпълнение за задължение за доставена питейна вода за периода 2010г.-
2021г.
При тези данни съдът намира, че по делото не се установява качеството
потребител на Н. Й.. Представените документи за собственост доказват по категоричен
и несъмнен начин , че правото на собственост на имота, находящ се на процесния
административен адрес принадлежи на трети за производството лица. Не се установи
сочения ответник Н. Й. нито да има някакви вещни права върху имота, нито да е
наемател, сключил изрично договор с ищцовото дружество. При това положение не
може да се установи пасивната материално-правна легитимация на сочения ответник,
който да отговаря за процесното задължение. Твърденията на ищеца за изпълнение на
част от задължението също не установяват тази легитимация, т.к. дори и едно лице да
изпълни дадено задължение това не го прави автоматично длъжник по него ако то не е
страна в материалното правоотношение. Ето предявеният иск се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4604/16.11.2023г., пост. по гр.д.№ 3550/2023, ПРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4