Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
03.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...………, като разгледа докладваното от съдия
Йорданов административно наказателно
дело № 2061 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Г.С.П., чрез адв. С.В. ***, депозирана против наказателно
постановление № 19-1085-001134/27.05.2019г., издадено началник група към ОДМВР
– Русе, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неправилно, поради нарушаване на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че
наказателното постановление е издадено при неспазване на задължителните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН и липсва точна и правилна
законова квалификация на нарушението, доколкото съставът на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
съдържа две хипотези на изпълнителното деяние – отказ за алкохолно изследване
или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, а в настоящия случай
в наказателното постановление кумулативно са изписани и двата състава на
нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, което е ограничило съществено правото на
защита на наказаното лице и е довело до невъзможност да разбере, за какво
нарушение му е наложено съответното административно наказание. Твърди се, че
нито в АУАН, нито в НП е посочено, по какъв точно начин е обективиран отказа на
нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, съгласно
изискванията на чл. 6 на Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, където
неизпълнението на предписанието може да се прояви в няколко форми и тези
обстоятелства не са конкретизирани нито от актосъставителя, нито от
административнонаказващия орган. На следващо място се излагат доводи, че
административния орган е описал фактическа обстановка, в която е отразил, че
жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство, какъвто състав на
нарушение не се съдържа в чл. 174, ал. 3 ЗДвП и не е налице и хипотезата на
неизпълнение на предписание за медицинско изследване, тъй като в АУАН и НП
единствено е посочено, че е издаден талон за медицинско изследване и нито една
от хипотезите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП не е била отразена като нарушение, както в
АУАН, така и в НП и на жалбоподателя е вменено нарушение на норма, за което не
са били изложени данни в обстоятелствената част на АУАН и НП. На последно място
се ангажират твърдения, че наказващия орган не е посочил в обстоятелствената
част на НП нарушената повелителна и запретителна норма на нарушение, която в
случая е чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, а е посочил само санкционната – чл. 174, ал.
3 ЗДвП, което според процесуалния представител на жалбоподателя, също
представлява нарушение.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
депозираната жалба по изложените в същата аргументи и моли да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушаване на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по същество
на жалбата.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 19-1085-001134/21.04.2019г.
(бл. № 238204) против жалбоподателя, за това, че на 21.04.2019г., около 18,30
часа, в град Русе, ул. „Рига“ № 3, във Второ РУ, е отказал да бъде изпробван н
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDN 0010 и издаден талон за
медицинско изследване № 0033459, вречен в 19,30 часа, след като е управлявал
лек автомобил Ауди А6, с рег. № BKST 1008, негова собственост в град Русе, ул.
„Чипровци“ до бл. „Клисура“ около 16,20 часа, което е субсумирано като
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Нарушителят
е отказал да подпише АУАН, който негов отказ е удостоверен по реда на чл. 43,
ал. 2 ЗАНН.
На
нарушителя е бил издаден талон за изследване № 0033459, който същият отново
отказал да подпише, като отказа му е удостоверен по реда на 6, ал. 8 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В срока
и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН са били депозирани възражения срещу съставения
АУАН, че лицето не е управлявало автомобила.
Във
връзка с тези възражения е била извършена допълнителна проверка в хода на която
е било установено, че възражението на жалбоподателя, че не е управлявал
автомобила не отговорят на обективната истина и не се подкрепят от събраните в
хода на извършената проверка доказателства.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентично с описаното в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на
2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Посочената фактическа обстановка,
която не се оспорва от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно
заседание, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на
производството писмените доказателства - АУАН № 19-1085-001134/21.04.2019г.
(бл. № 238204), талон за изследване № 0033459 от 21.04.2019г., възражение срещу
АУАН, Справка относно извършена проверка по възражение срещу АУАН, Справка във
връзка с извършена проверка и Справка за нарушител.
Не са налице противоречия в
информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по
делото, досежно подлежащите на доказване факти, включени в предмета на
доказване, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства приема и кои отхвърля. Всички приети в хода на производството
доказателства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с
приетата за установена доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното
постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната
действителност, които са субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на
приетата за нарушена правна норма. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
По
изложените мотиви, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че
при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН.
Неоснователни
и без опора в закона са доводите в жалбата, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа два самостоятелни състава на административно нарушение и
кумулативното посочване на отказ на лицето за алкохолно изследване или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване е ограничило съществено
правото на защита на санкционираното лице и е довело до невъзможност същото да
разбере, за какво точно нарушение му е наложено съответното административно
наказание.
Приетата
за нарушена разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдържа състав на едно единствено
нарушение, а именно отказ на лице да му бъде извършена проверка по предвидения
в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В чл.
1, ал. 3 от цитираната Наредба лимитативно са посочени начините, по които се
извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или
химико-токсикологични изследвания, като обстоятелството, че са касае за
предвидени различни способи не може да обоснове извод, че се касае за различни
по вид нарушения и за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно
да е приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка.
Изрично
в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се съдържа задължение за
проверяваното лице, при извършване на проверка за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве, като съгласно ал. 2 неизпълнението
на тези негови задължения, с което се възпрепятства извършването на проверката,
законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Развитите
в жалбата и поддържани в хода по същество доводи, касаещи чл. 6 от Наредба №
30/27.06.2001г. са неотносими и не следва да се обсъждат, тъй като посочената
наредба е била отменена през 2017г. и приложимата към датата на деянието
предмет на настоящото производство е именно посочената от съда Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Без
опора в закона са развитите с жалбата доводи, че нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
не съдържа в себе си отказ на лицето да му бъде извършена проверка с техническо
средство, което следва от буквалното тълкуване на приетата за нарушена
разпоредба.
Неоснователни
са и доводите, че в АУАН е отразено само и единствено, че на лицето е бил
издаден талон за медицинско изследване и по този начин липсва твърдения, че
същият е отказал извършването на такова, което според процесуалния представител
на жалбоподателя представлява съществено процесуално нарушение.
Доколкото
за самото изследване в наредбата се предвижда срок, в който същото може да бъде
извършено, който е до 45 минути след издаването на талона за изследване,
законосъобразно в АУАН е отразено единствено, че такъв талон е бил издаден на
лицето, с което са били стриктно спазени разписаните в Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози изисквания.
В същия
смисъл е и практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 8.11.2019 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 299/2019 г.
Ирелевантни
са и доводите, че административнонаказващия орган не е посочил в
обстоятелствената част на НП разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като
отговорността на водача е ангажирана именно за отказ да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол, а не че е управлявал след употреба на алкохол,
тъй като такава не е установена, именно поради отказа на лицето да бъде
изпробвано.
Неоснователни
са и доводите, че е допуснато нарушение, тъй като е посочена само санкционната
разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Самата разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
освен санкция, съдържа и диспозиция на състав на нарушение.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни релевираните с жалбата и
поддържани по същество доводи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Във
връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът
намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им
оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а
именно че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.
В
конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил дадени му указания да бъде
изпробван техническо средство, както и дадените му указания да се яви, за да му
бъде извършено медицинско изследване, като тези указания, категорично не са
налагали извършване на очевидно за лицето престъпление и не са застрашавали
неговите или на други лица живот и здраве и чрез неизпълнението на дадените му
указания, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол,
която проверка е можело да бъде извършена, както чрез техническо средство, така
и чрез медицинско изследване и в конкретния случай лицето не е предприело,
който и да е от предвидените в наредбата способи.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните
органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, каквато
проверка жалбоподателят е отказал да му бъде извършена.
В чл.
3а е уредена хипотезата за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор, показващ
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и
отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето
не приема показанията на техническото средство или теста или 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.
На
лицето, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредбата е бил издаден талон
за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл. 3а, със съдържанието,
изискуемо съгласно ал. 6, на чл. 6 и отказът на лицето да попълни, подпише или
да получи талона за изследване, са били удостоверени, съгласно изискванията на
ал. 8, с подписа на един свидетел.
Впоследствие
лицето не се е явило в указания му срок и не е изпълнило дадените му указания
за извършване на медицинско изследване.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца
са намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение.
Правилно
е издирана и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на
наказанията са наложени на жалбоподателя.
Не са
налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща
се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се
установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения
от този вид.
С оглед
всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1085-001134/27.05.2019г., издадено Началник Група към ОДМВР – Русе, Сектор
„Пътна полиция“, с което на Г.С.П., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за
срок от 24 (двадесет и четири) МЕСЕЦА, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: