№ 273
гр. Дупница, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510100643 по описа за 2024 година
С. Д. Т., ЕГН **********, е предявила срещу “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК. Искането е да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите,
претендирани по изпълнително дело № 1006/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б. и впоследствие
по изпълнително дело № 12634/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М., както и по договор за
кредитна карта от 21.04.2008 г.: 9740, 76 лева - главница, 705, 55 лева - договорна лихва за
периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., наказателна лихва за забава - 6, 11 лв. за периода от
20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 209, 05 лева -
държавна такса и 550, 86 лв. – адвокатско възнаграждение, а по договор за кредитна карта от
21.04.2008 г. - главница в размер на 850 лв. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден от PC - Костинброд по
ч.гр.д. № 5135/2009 г. в полза на „Обединена Българска банка" АД, срещу нея е образувано
изпълнително дело № 1006/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС за
следните суми: 9740, 76 лева - главница, 705, 55 лева - договорна лихва за периода от
20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., наказателна лихва за забава - 6, 11 лв. за периода от 20.07.2008
г. до 22.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2009
година до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 209, 05 лева - държавна
такса и 550, 86 лв. – адвокатско възнаграждение. Последното изпълнително действие е
предприето на 15.02.2011 г.
Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 12634/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие СГС, като от 2012 г. до
момента не са предприемани изпълнителни действия. Поради това е изтекла петгодишната
погасителна давност. Въпреки това ответното дружество чрез телефонни обаждания на
служители и чрез писма претендира изпълнение на задълженията от ищцата, като подава и
1
данни в Централния кредитен регистър за това задължение, както и за друго задължение по
договор за кредитна карта от 21.04.2008 г. в размер на 850 лв.
В постъпилия писмен отговор се твърди, че изпълнително дело № 12634/2012 г. по
описа на ЧСИ Н. М. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 22.08.2023 г. и не са
предприемани последващи действия за принудително изпълнение; за задължението по
договор за кредитна карта от 21.04.2008 г. не е издаван изпълнителен лист. Поради липса на
правен интерес искът е недопустим, тъй като ответникът не оспорва погасяването на
вземанията по давност. Това не е довело до погасяване на самото задължение, а само на
възможността за принудителното му изпълнение. Поради това вземанията съществуват и
искът е неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден от PC - Костинброд по ч.гр.д. № 5135/2009 г. в полза на „Обединена Българска
банка" АД, срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 1006/2009 г. по описа на ЧСИ
М. Б. с район на действие СГС за следните суми: 9740, 76 лева - главница, 705, 55 лева -
договорна лихва за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., наказателна лихва за забава - 6,
11 лв. за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.01.2009 година до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 209, 05 лева - държавна такса и 550, 86 лв. – адвокатско възнаграждение;
впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
12634/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие СГС, което понастоящем е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Ответникът не оспорва, че е придобил
посочените вземания с договор за цесия от 29.02.2016 г., както и че е изтекла петгодишната
погасителна давност както за сумите по посочения изпълнителен лист, така и за
задължението на ищцата по договор за кредитна карта от 21.04.2008 г. - главница в размер
на 850 лв.
От договори за цесия съответно от 31.10.2011 г. и от 29.02.2016 г. и приложенията
към тях се установява прехвърлянето на процесните вземания от „Обединена Българска
банка" АД в полза на «ЕОС Файнънс» ООД и впоследствие – в полза на “ЕОС Матрикс”
ЕООД.
От представената от ищцата писмена кореспонденция с ответното дружество се
установява отправянето на покани към ищцата да изпълни процесните задължения,
отправено към нея предложение за сключване на споразумение за отстъпка и отсрочване;
във връзка с нейно възражение за погасяване на вземанията по давност и изрично заявено
нежелание за доброволно плащане е изразено становище от ответника, че е негово право да
кани длъжника да плати всички свои задължения, включително погасените по давност,
поради което предприема действия по извънсъдебно събиране на вземания, включващи
преговори по телефона, лични срещи, писмени покани и уведомителни писма.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1
ГПК и чл.124 ГПК. Предвид изложените в исковата молба обстоятелства – че ответното
дружество претендира посочените вземания, като продължава настоятелно да кани с
писмени покани, с телефонни обаждания и с текстови съобщения ищцата да изпълни
въпреки писменото й възражение за изтекла погасителна давност, за нея е налице правен
интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съдебно установяване
недължимостта на вземането на ответната страна и исковете са допустими.
При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при
2
условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. Ищецът е изложил
твърдения за погасяване на вземанията по давност.
Между страните не е спорно изтичането на петгодишната погасителна давност за
всички процесни вземания.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че след като той не е
предявил иск за вземането си /по договора за кредитна карта от 21.04.2008 г./ и не е
образувал ново изпълнително производство след прекратяването на изпълнително дело №
12634/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М., не са налице предпоставките за уважаване на
настоящия иск. Давността погасява само правото на иск, не и субективното материално
право, което остава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. Предмет на
предявените отрицателни установителни искове /предвид направеното от ищеца
правопогасяващо възражение/ е съществуването на вземането на ответника не като
материално право, а в смисъла, в който понятието е употребено в чл.110 ЗЗД: има се
предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено
субективно материално право /Решение № 445 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2002
г., V гр. о./.
С разпоредбата на чл.118 ЗЗД не се отрича възможността длъжникът да изпълни
доброволно задължението си и след изтичането на давността, което обаче изключва
противното разрешение - за допустимост на принудителното изпълнение /в този смисъл -
Решение № 28 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2014 г., IV г. о., ГК/. С позоваването
на дължимостта на вземането съгласно счетоводните си записвания и с безспорно
установеното настоятелно отправяне на покани за изпълнение ответникът изисква с
извънпроцесуално средство изпълнение от страна на ищеца. Налице е превратно тълкуване
от ответника на разпоредбата на чл.118 ЗЗД – възможно е длъжникът да изпълни
доброволно, включително и при незнание от негова страна, че давността е изтекла. При
изрично изявление от длъжника, че няма да заплати доброволно и при позоваване от него на
изтеклата погасителна давност разпоредбата на чл.118 ЗЗД очевидно е неприложима - тя не
дава основание кредиторът да продължи да настоява да получи изпълнение. При
конкретните обстоятелства това поведение на ответника е израз на пълно игнориране на
изричното волеизявление на длъжника, респ. – на принуждаване с извънсъдебни средства
длъжникът да плати въпреки изрично заявеното нежелание да изпълни доброволно.
По тези съображения предявените отрицателни установителни искове за признаване
за установено, че вземанията не се дължат като погасени по давност, са основателни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат И. С. на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. /основателно е направеното възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение в размер на 2860 лв., предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
*********, че С. Д. Т., ЕГН **********, не дължи поради настъпила обща петгодишна
погасителна давност сумите, претендирани по договор за кредит от 17.04.2008 г. въз основа
3
на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5135/2009 г. на PC - Костинброд по образуваното
изпълнително дело № 1006/2009 г. по описа на ЧСИ М. Б. и впоследствие по изпълнително
дело № 12634/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М.: 9740, 76 лева - главница, 705, 55 лева -
договорна лихва за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., наказателна лихва за забава - 6,
11 лв. за периода от 20.07.2008 г. до 22.01.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 209, 05 лева - държавна такса и 550, 86 лв. – адвокатско възнаграждение,
както и сумите по договор за кредитна карта от 21.04.2008 г.: главница в размер на
850 лв.
ОСЪЖДА “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат И. С. на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално
представителство на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4