№ 200
гр. Пазарджик, 12.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225200600191 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
Жалбоподателят - частен тъжител Р.И.П. се явява лично и с адв. Р.К. –
негов повереник, редовно упълномощена отпреди.
Подсъдимият-ответник по жалбата Г. П. Л. - редовно призован, се
явява. За него се явява адв. В. К. - редовно упълномощена.
НЕ ПОСТЪПИХА ИСКАНИЯ ЗА ОТВОД НА СЪСТАВА НА СЪДА
и СЕКРЕТАРЯ.
АДВ. К.: Считам, че не е налице процесуална пречка. Моля дайте ход
на делото.
АДВ. К.: Считам, че няма пречка. Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО от съдията-докладчик.
АДВ. К.: Поддържаме изцяло основната жалба и допълнителната такава.
Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. К.: Оспорваме жалбата. Нямаме искания за доказателства. Считам,
1
че жалбата не е основателна.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. К.: Нямаме нагласа за спогодба.
АДВ. К.: Не можем да постигнем спогодба.
Спогодба не се постигна.
АДВ. К.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.
АДВ. К.: Нямаме искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, уважаема г-жо Председател,
поддържаме изцяло допълнението към въззивната жалба и нейната основа.
Считаме, че погрешно и незаконосъобразно Пазарджишкият районен съд е
дал вяра единствено на показанията, депозирани от свидетелите на подс. Л.. В
тази насока нашите възражения по тази присъда засягат и неглижирането на
показанията на посочените от нас свидетели Д.Д. и М.М.-Г.. Те са преки
свидетели на случилото се на 25.11.2020 година пред дома на Д.Д. и М.М.-Г..
Разликата между тях двамата в показанията им е, че Г. е наблюдавала
случилото се от прозореца на жилището, в което живее, а Д. е бил просто на
по-малко от метър до пострадалия тъжител П.. Те двамата изясниха, че се
касае за нанасяне на удар с нож, извършен от подсъдимия Г.Л. и това по
никакъв друг начин не беше опровергано успешно.
Съдът е направил извод, че има голямо противоречие в тези показания.
Във възраженията си съм отбелязала, че с оглед на това, че са минали доста
месеци от случилото се, е възможно едно неповтаряне точно на свидетелските
показания. С оглед на практиката в съдилищата никъде не се изисква буква по
буква, дума по дума двама свидетели да депозират в показанията си едно и
също обстоятелство. Безспорно е наръгването с ножа. В този смисъл е и
приложеното медицинско удостоверение. Разпитания като свидетел издател
на съдебно-медицинското удостоверение - д-р П. заяви, че е налице прободна
рана - сълзяща, не със силно кръвотечение, но тя е факт. Това, че моят
доверител не е потърсил съдействието на полицията се обяснява с един
2
простичък извод. Отначало не е имало обилно кръвотечение и въобще не е
имало, а едва когато се е върнал в дома си, освен че е усетил преди това
удара, е видял, че има на дрехата му съответно кръв, но както каза вещото
лице „сълзяща рана“. Независимо от това каква е била силата на удара и
последствията, важното е, че такава рана е нанесена. Друго, което отбелязва в
мотивите си решаващият съдебен първоинстанционен съд, е: късно, но не в
нарушение на законния 6-месечен срок е подадена тъжбата. В този смисъл са
и нашите аргументи, че той като начало е подал и молба към Районна
прокуратура и е чакал съответно реакция от оплакванията в тази жалба.
И още едно човешко обстоятелство: – че не е повикал веднага полиция
и не е потърсил веднага медицинска помощ, защото той самият не е считал,
че става дума за тежко увреждане и ангажирането на такива институции.
В заключение считам, че доказахме успешно частното обвинение за
нанесената лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК и затова Ви моля да
отмените атакувания акт, който по наше становище е незаконосъобразен и
неправилен, да отмените присъдата и да произнесете друга, с която да
признаете виновността на подс. Г.Л. със съответните последствия от това –
санкция и уважение на гражданския иск от 3000 лева, който е в изключително
скромен размер, както и да ни присъдите съдебните разноски.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П.: Искам да обясня. Първо усетих само болка,
но не разбрах, че съм наръган, защото аз му хванах ръцете. След като си
тръгнах (баща ми беше в много тежко състояние, затова нито реагирах на
нападението и няма кой да го гледа и се прибрах у нас) и се събличах вече,
видях, че фланелката ми цялата е в кръв и е пробита, на другия ден отидох да
си изкарам медицинско. И друго искам да кажа само за свидетелите, защото
ставаше въпрос кога точно е станало – на коя дата и в колко часа. Аз сега не
помня, а и не исках да говоря с никой. По принцип можех да отида да говоря
на М. с приятелката, с която живее на семейни начала, и да й кажа да казва
точно каквото трябва, но исках да бъде честно делото. Затова я оставих да
каже това, което знае, без да се манипулират свидетели, както беше направено
с таксиметровия шофьор (между другото).
АДВ. К.: Искам да добавя само, че моят доверител по никакъв начин, с
думи или с физически действия не е предизвикал тази агресия.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П.: Поддържам казаното от моя адвокат.
3
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че първоинстанционният
съд изключително обстойно е обсъдил всички доказателства, събрани в
делото пред първата инстанция. Разделил е двете групи свидетели, като на
свидетелите, които са посочени от страна на подсъдимия, е дал вяра.
Включително е дал вяра и на обясненията, които подсъдимия е дал в хода на
съдебното дирене. Разбира се, в мотивите си първоинстанционният съд сочи,
че не е дал вяра на двамата разпитани свидетели, посочени от страна на
частния тъжител, а именно: свид. Г. и свид. Д.. Изключително обстойно е и аз
няма да се спирам на тези противоречия, които са изяснени в хода на
съдебното дирене, и които са намерили място в мотивите на съда. Но искам
да обърна Вашето внимание, като взема повод от думите на тъжителя П.,
които каза преди малко. Той каза: „Аз самият не помня на коя дата се случи
това“. Именно този въпрос аз съм засегнала в пледоарията си пред първата
инстанция. Какво имам предвид? Вие ще видите, че единственият повод, от
който се взима решение, че именно инкриминираната дата е 25.11.2021
година, то е от съдебно-медицинското удостоверение, което е издадено от д-р
П.. Никъде другаде в тъжбата, която е депозирана в Районния съд, е посочена
тази дата, като се има предвид, че датата е посочена от П. в предварителните
данни, които са снети от д-р П. при освидетелстването му в „Съдебна
медицина“.
В показанията на свид. Д., Вие ще видите, че те започват с думите:
„същата вечер“, но коя е тази вечер? Даже не става дума за сезон. В кой
сезон е станало това? Ние даже в отговора си към тъжбата, който е депозиран
в съда в законния срок, сме посочили, че по повод ремонта на този лек
автомобил, който Г.Л. е предоставил да се ремонтира в сервиза, не са
издадени каквито и да е документи – разписки за плащане или каквито и да е
документи, от които да съдим, че датата е тази. Нито един от свидетелите не
ни доказва, че това е инкриминираната дата. И аз мисля, че оттук трябва да се
тръгне, защото един от основните въпроси, на които следва да се отговори,
когато съдът решава, извършено ли е някакво престъпление и дали е
извършено от определено лице и кога е извършено то. Ние тук не сме наясно.
Както сочи и съдията, решавал делото в първоинстанционния съд, той
казва така, както и аз заявих пред първата инстанция в пледоарията си: „Няма
спор, че такова медицинско удостоверение е издадено на П.. Няма спор, че
свидетелят по делото д-р П. е изложил съвсем добронамерено всички
4
факти, които е установил с оглед тези увреждания“. Въпросът е: Кога е
станало това? Тези данни са дадени единствено от П. – че е станало на 25.11.
Друг въпрос, който изключително подробно е засегнал съдията в
мотивите си, това е: Какви мерки, при положение, че някой е наръгал друг с
нож, са взети от пострадалия – в случая от П.? Абсолютно никакви. Нито
обаждане до полицията; нито, както сочи съдията – отиване лично до
полицейското управление; нито дори не се е оплакал вечерта след като са се
прибрали в дома на Д. – не се е оплакал нито пред свид. Г., нито пред свид. Д..
Напротив - едва на следващия ден той, след като твърди, че е намушкан с
нож, е отишъл на работа. И забележете! Той не е направил елементарното – да
смени дрехите, с които е бил с оглед някакво инфектиране, ако той е разбрал
едва в къщи, че е настъпило такова увреждане.
Нещо друго – в тъжбата се пише, че той, при това пробождане с нож, е
усетил силна болка. В същото време се твърди, че той на никой не се е
оплакал, а е имало двама души там – в дома. Отделно е бил таксиметровият
шофьор и моят подзащитен. Това са елементарни неща.
Да, той е подал тъжбата, както се сочи в първоинстанционната присъда,
в последния ден на 6-месечния срок, но преди малко тук се каза от
повереника на П., че той е чакал какво ще реши прокуратурата. Нищо
подобно. Жалбата до прокуратурата е подадена, и това е документирано, и
има данни по делото, след тъжбата. Тя е подадена на 04.06, т.е. след като вече
е започнало производството пред Районния съд, което означава, че както и
съдията е посочил в мотивите към първоинстанционната присъда, че някакъв
повод, който на нас не ни е известен, е дал основание на П. да обвини за нещо,
което му се е случило, подзащитния ми Л.. Мисълта ми е, че изключително
много големи противоречия има. И нещо повече. Съдията се е спрял, тъй като
е приложена преписката, която е водена в прокуратурата, върху тези
обяснения, които са дадени там. И забележете! Тези обяснения от П. са
дадени, след като е проведено съдебно заседание, в което той е бил поставен в
очна ставка от една страна с Л., и от друга страна с таксиметровия шофьор Ц..
Изключително подобни са твърденията на свид. Ц. – таксиметровия шофьор,
който с лекия си автомобил, при отворена врата, е установено, че
автомобилът му се е намирал на 1-2 метра от тротоара, където са се намирали
Д., Л. и П.. Би ли могъл той да види, ако е имало някакво пробождане с нож?
5
Ако Л. е успял от чантичката, която не се установи, дали въобще е носил, да
извади това оръжие? Нещо повече. Вие ще видите от преписката, че там се
говори - в обясненията - за сгъваем нож. Ако е имало такъв сгъваем нож, ако
Л. е носил такава чантичка, на него му е било необходимо време да извади
този нож от чантичка, от джоб или откъдето и да е, да отвори този сгъваем
нож, за който се твърди, че имал острие 15 см и т.н.
И другата страна на въпроса, който аз поставям (защото тук се говори за
чисто човешки план, та и аз да се позова на чисто човешкия план), ако, както
е доказано Д. и П. работят в един и същи сервиз, те са приятели, те знаят
всичко за себе си, дори за предишните си осъждания, които са имали,
абсолютно всичко си споделят, ако Д., който е присъствал на някоко метра от
тях, участвал е в разговора, ако такъв нож е бил изваден, ако П. е бил бутнат
до стената – до зида там, какво е било участието на приятеля му Д.? - Да
извика полиция, да се намеси, да се намеси Ц. примерно. Нямало е такова
нещо. Никой да не реагира от само присъстващите мъже и единствената жена,
която се появява на прозореца, за да чуе една единствена реплика.
Изключително нагласено!
Другото, което е – няма да се спирам на тези подробности, само ще ги
маркирам. Колко много противоречия! – Дали са пили, когато са отишли?
Свид. Г. казва: „Не, не са пили“. Те твърдят, че са пили бира и т.н. След това
свид. Г. казва, че той си е тръгнал веднага, а свид. Д. казва, че е останал
малко, постоял е, пък след това си е тръгнал, пък си е тръгнал пеша, а се
установи, че той живее далече - там, където твърди, че се грижи за болния му
баща. През всичкото това време той се е прибирал пеша до вкъщи. Все неща,
които сочат по никакъв начин да не е доказано това обяснение. За мен лично
изключително важна е тази дата - кога е настъпило това телесно увреждане?
Пак казвам: ние не оспорваме това увреждане.
Другото, което е: свид. П. – лекарят, който е издал медицинското
удостоверение, казва, че ако е имало такава прободна рана с дълбочина 1 см, е
трябвало да настъпи кървене, едно мокрене на дрехата, с която е бил облечен,
и той да усети тази силна болка, която ще отзвучи до 2-3 дни, според
показанията на д-р П.. Нищо подобно. В тъжбата, която е подадена 6 месеца
след инкриминираната дата, ако въобще това е датата, се сочи, че той все още
той има болки в тялото и т.н.
6
Друго нещо, което се сочи в медицинското удостоверение е, че той има
болки по цялото тяло. Ако има тази прободна рана, би ли имал той болки по
цялото тяло, които да продължават 6 месеца след това? В този смисъл аз
считам, че изключително подробно е аргументирана оправдателната присъда
от първоинстанционния съд. Считам, че следва да бъде потвърдена и да
присъдите направените във втората инстанция разноски по делото от страна
на Г.Л. за участието му в процеса.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ П.: Първо искам да кажа, че това, което чувам в
момента, не знам в протоколите дали така е записано, защото не получих в
затвора документите (протоколите от делото). Въобще не съм казал такова
нещо – че са ме бутнали до стената. Аз тръгнах към стената. Той тръгна да ме
ръга в гръб. Завъртях се и му хванах ръцете и просто усетих, че е опрял ножа.
Усеща се като натиск. Не знам от адреналина ли е. Освен това, всеки един
човек усеща по различен начин - степента на болка у всеки организъм е
различна. Казвам Ви, че отидох у нас. И не е вярно, че не съм се събличал. Да
не съм спал с гащеризона и с работното яке и да съм отишъл на работа?
Тръгнах да се събличам, след като оправих баща ми, да си махам фланелката
и тогава видях, че е потекла кръв и е мокра фланелката с кръв, но нямаше
друго кървене. Сутринта, като се събудих, имаше слуз по другата фланелка и
отидох при лекаря. За датата: смятам, че този аргумент е много лек. И други
някакви неща имаше. Момичето отишло и чуло само една реплика. Очна
ставка не съм правил аз въобще. В протоколите пише с Г.Л.. Имаше очна
ставка, доколкото си спомням, между Д.Д. и таксиметровия шофьор или нещо
такова. Аз очни ставки не съм правил. Не знам защо са се забавили толкова
много тези жалби и как са подавани, но мисълта ми е, че аз тук до 20 дни
мисля, че ги дадох документите на адвокатката ми. И това не е вярно. Преди
това ме викаха в Районното – там до „Виделина“ да ме разпитват. Значи е
имало много по-рано депозирана жалба пред прокурора. Не знам защо не е
реагирано. Това си е чист опит за убийство, ако трябва да си говорим
истината. Това, че аз успях да му хвана ръката, е отделен въпрос. Това е
посягане с нож.
АДВ. К.: От една страна се подава тъжба до Районния съд за това, че е
налице лека телесна повреда и след изтичане на 6-месечния срок е депозирана
жалба в прокуратурата за това, че е налице опит за убийство – за едно и също
нещо. И още едно нещо искам да добавя: Свид. Г. заявява, че вечерта, когато
7
са се качили горе след инцидента, въобще не са обсъждали какво се е случило
долу – на тротоара, докато Д. твърди, че всичко й били разказали на нея. Тя на
следващия ден от мъжа си, с който живее – свид. Д., разбира, че нещо се било
случило, т.е., че П. имал някаква прободна рана.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. Л.: Съгласен съм с казаното
от адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. Л.: Не съм виновен. Искам да
потвърдите присъдата.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на решението си.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:19 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8