№ 2647
гр. София, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20221100510089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 02303/05.09.2022г. по описа на ЧСИ
Н.П., срещу постановление от 18.08.2022г. по изпълнително дело №
422/2018г. по описа на ЧСИ Н.П. с рег. № 847, и р-н на действие Софийски
градски съд с което съдебният изпълнител е отказал приемането и събирането
на разноски в полза на длъжника „Н.Д.“ ЕАД за заплатен адвокатски хонорар
в размер на 4054,85 лв.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното постановление е
неправилно като съдебният изпълнител е следвало да приложи разпоредбата
на чл. 78, ал.4 от ГПК и да присъди разноски в полза на длъжника. Сочи че
възможността да се събират разноски в полза на длъжника в изпълнителното
производство е застъпен в съдебната практика като сочи решение по в.гр.д. №
3005/2015г. на СГС и решение по в.ч.гр.д. № 825/2016г.
Взискателят в изпълнителното производство не е взел становище по
депозираната жалба.
ЧСИ Н.П. е депозирал писмени мотиви с които заявява че жалбата е
неоснователна.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
срещу подлежащи на съдебна проверка действия на съдебния изпълнител,
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7. Липсва основание за
ограничително тълкуване на разпоредбата, въз основа на което да се заключи,
че подлежи на обжалване само възлагането на разноски по изпълнението в
тежест на длъжника. Изложеното води на извод за процесуална допустимост
на жалбата и предпоставя разглеждането й по същество.
От приложеното копие на изпълнително 422/2018г. по описа на ЧСИ
1
Н.П. с рег. № 847, и р-н на действие Софийски градски съд, се установява че
изпълнителното производство е образувано на 28.11.2018г. по молба на ДГ.Е.
въз основа на изпълнителен лист от дата 20.11.2018г., издаден по заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 46063/2018г. по описа на
СРС. С определение от 18.12.2018г. по ч.гр.д. № 46063/2018г. по описа са
СРС 142 състав е спряно изпълнението на издадената заповед за изпълнение
срещу „Н.Д.“ ЕАД. С определение №12003/17.05.2019г. по гр.д. №
5843/2019г. по описа на СГС е отменено разпореждането за незабавно
изпълнение. С решение 261396/26.11.2020г. по гр.д. № 4817/2019г. по описа
на СГС е отхвърлен искът на ДГ.Е., срещу „Н.Д.“ ЕАД с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК за сумите по заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
46063/2018г., по описа на СРС. Решението е потвърдено с решение №
1204/17.11.2021г. по гр.д. №1006/2021г. по описа на САС. С молба от
31.05.2019г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал.1, т.3 от ГПК. С молба от 17.03.2022г. е
поискано прекратяване на изпълнителното производство и присъждане на
разноски в размер на 4054,85 лв.
Проверката на правилността на обжалвания отказ е предпоставена от
нова преценка на първо място дали съдебният изпълнител разполага с
правомощие да присъжда разноски в полза на длъжника при прекратяване на
производството и в случай на положителен отговор на този въпрос - дали в
конкретния случай на жалбоподателя се следват такива. Отговорността за
разноски е обективна, безвиновна отговорност за неоснователно причинени
имуществени вреди в резултат на водено спорно производство. Реализирането
на тази отговорност е предпоставено от признаване на дължимост на
разноските в полза на една от страните чрез присъждането им с акт, ползващ
се с изпълнителна сила, въз основа на който за кредитора да се породи право
на принудителното изпълнение. По аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК при
прекратяване на производството направените разноски по изпълнението
остават за сметка на взискателя, т.е. не се възлагат в тежест на длъжника. От
посочената норма обаче, не следва извод, че направените от длъжника
разноски се възлагат в тежест на взискателя. Уредените в т. 1 и 2 на чл. 79, ал.
1 ГПК хипотези само изключват приложението на общото правило за
отговорност на длъжника, но не създават правило за разпределението на
отговорността за направените от него разноски. По тези съображения съдът
намира, че присъждането в полза на длъжника на разноски в изпълнителното
производство е извън приложното поле на чл. 79 ГПК. Неоснователен е
аргументът за приложимост на чл. 78, ал. 4 ГПК в изпълнителното
производство. Тъй като нормата се намира систематично в Раздел I на ГПК -
"Общи положения", нейното приложение за отделните производства е не
пряко, а съответно, т.е. доколкото характерът на производството не го
изключва, какъвто съдът намира, че е настоящия случай. При присъждането
на разноски в полза на ответника при прекратяване на делото, съдебното
решение създава в негова полза изпълнителен титул, какъвто
постановлението на съдебния изпълнител, без нарочна санкция от закона, не
може да създаде. Допълнителен аргумент за неприложимост на нормата е
това, че основанието за присъждане на разноски в полза на взискателя, в т.ч.
и адвокатски хонорар, не е чл. 78 ГПК, а специалната норма на чл. 79 ГПК.
Неприложимостта на чл. 78 ГПК прави безпредметно обсъждането на
2
наличието на предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК. С оглед изложеното до тук,
съдът намира, че процесуалният закон не урежда възможност съдебният
изпълнител да присъди на длъжника направените от него разноски при
прекратяване на делото. Отговорността на взискателя може да бъде
реализирана единствено в спорно исково производство, при което
уважаването на претенцията с осъдително решение ще бъде основание за
издаване на изпълнителен лист и принудително удовлетворяване на
вземането. Отказът на съдебния изпълнител да присъди в полза на длъжника
сторените от него разноски е правилен, а подадената против него жалба се
явява неоснователна и следва да се остави без уважение. В този смисъл е и
преобладаващата практика на съдилищата, /виж РЕШЕНИЕ № 4238 ОТ
26.06.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 7963/2018 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШЕНИЕ № 2234 ОТ 15.04.2020 Г. ПО В. ГР. Д. № 1283/2020 Г. НА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, РЕШЕНИЕ № 2130 ОТ 31.03.2017 Г. ПО В. ГР.
Д. № 15826/2016 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД РЕШЕНИЕ № 3202 ОТ
26.05.2020 Г. ПО В. ГР. Д. № 3617/2020 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШЕНИЕ № 248 ОТ 29.03.2018 Г. ПО В. ГР. Д. № 1797/2017 Г. НА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС и др./
С оглед крайния изход на спора, присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя не се следват.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. посл. ГПК настоящото решение е
окончателно.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 18.08.2022г. по изпълнително дело
№ 422/2018г. по описа на ЧСИ Н.П. с рег. № 847, и р-н на действие Софийски
градски съд
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3