Р Е Ш Е Н И Е
Номер 492 от 10.04.2020г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на дванадесети март две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С.А. и прокурор Христо К. като разгледа докладваното от съдия Ганева
касационно наказателно административен характер дело номер 141 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на К.К. ***, с ЕГН
**********, против решение №1458/28.11.2019г., постановено по НАХД №4093/2019
г. по описа на Районен съд –Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) №19-7779-000706/16.08.2019г., издадено от началник РУ Камено
при ОДМВР Бургас, с което на К.К., за нарушение на чл.150а от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и за нарушение на чл.100,
ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.
В
касационната жалба са изложени доводи, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Иска отмяна на
първоинстанционното решение и отмяна на наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
– РУ Камено при ОДМВР Бургас, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение състав на Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно
постановление №19-7779-000706/16.08.2019г., издадено от началник РУ Камено при
ОДМВР Бургас, с което на К.К., за нарушение на чл.150а от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева и за нарушение на чл.100,
ал.1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. За
да постанови решението си районният съд е приел, че фактите са установи по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, а при съставянето на акта
и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
ЗАНН и ЗДвП. Приел е, че правилно са приложени и относимите законови разпоредби
към установените административни нарушения. При така изложените мотиви
районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон следи служебно.
Касационната
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на
правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
От фактическа
страна е установено, че на
12.08.2019 г., около 14.30 часа, К.К. е управлявал колесен трактор
"МТ3-925.3", с
рег. номер 03842У, собственост на „Ти Енд Ти“, в гр. Бургас, по третокласен път
5391, на територията на общ. Камено, от село Трояново към село Аспарухово, до
кръстовището за язовир „Лъджата“, когато бил спрян за проверка от служители на
РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, сред които и свидетеля Василев- полицейски
инспектор. Свидетелят установил, че водачът не притежава свидетелство за управление
на МПС, валидно за категорията, към която спадал колесния трактор, като бил
представен документ за правоспособност от Министерството на земеделието и
храните. При проверката жалбоподателят не представил и свидетелство за
регистрация на управляваното от него МПС.
На същата дата бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 150a и чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който посочил, че разполага
със свидетелство за правоспособност категория ТКТ-М.
На 16.08.2019г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било
пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Касационният
съдебен състав приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи
и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По
същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в
производството писмени и гласни доказателства, като установените нарушения, за
които е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително са осъществени
от наказания правен субект.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано, при което възраженията на касатора са неоснователни. При постановяването на съдебния акт съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
В случая не намира приложение и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, както се твърди в касационната
жалба, като съображенията за това са следните:
Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са
субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Според цитираната дефиниция
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Нормата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН регламентира, че за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му
бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност"
следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай – вид
на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му,
вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при
съобразяване характера и целите на административно-наказателната отговорност.
Предвид
горните критерии и установените факти, касационният съдебен състав приема, че в
настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т.9 от НК,
във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за
определяне на извършените административни нарушения като маловажни.
От
събраните по делото доказателства не се формира извод, че извършените от
касатора административни нарушения са с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
"маловажен случай" се прави при съпоставка с други нарушения от същия
вид, а не абстрактно или сравнявайки конкретно нарушение с друго по вид, което
би могло да бъде извършено чрез деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, регламентиран от приложимия
закон (в случая ЗДвП). Касационният съдебен състав приема, че с всяко от двете деяния
се засягат обществени отношения, свързани с участници в движението, които не
могат да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По
изложените съображения настоящият касационен съдебен състав приема, че
обжалваното решение, като постановено в съответствие с действащите правни
норми, следва да се остави в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК,
във вр. чл. 218 от АПК, във
вр. чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Административен съд Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1458/28.11.2019г., постановено по НАХД №4093/2019 г. по описа на Районен съд –Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.