ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 99
гр. Силистра, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500047 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 ГПК.
Депозирана е частна жалба от Т. Л. Г. и Н.Т. Т., с която молят да бъде отменено
определение № 937/22.12.21г., с което е оставена без уважение молбата за изменение
на определение № 731/20.10.2021 г. постановено гр.дело № 1164/2021г. по описа на
СРС, като вместо него се постанови друго, с което да бъдат осъдени ответниците да им
заплатят направените разноски по делото.
Ответниците Р. П. П., М. Й. С. и П. С. не депозира писмен отговор.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и данните по делото, приема
за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С определение № 731/20.10.2021 г. СРС е прекратил производството по делото,
съобразявайки постъпилата молба от процесуалния представител на ищците, с която се
заявява, че е отпаднал правният им интерес. Това волеизявление съдът е приравнил на
оттегляне на иска и е счел, че е десезиран, поради което следващи процесуални
действия са недопустими.
По отношение на искането на ищците да бъдат осъдени ответниците да им заплатят
разноските по делото, СРС е приел, че то е неоснователно, тъй като фактическа
обстановка не съответства на нито една от хипотезите, посочени в чл.78 от ГПК, а
разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК не може да бъде приложена по аналогия към
ищците.
На 26.10.21г. е депозирана молба от ищеца Т. Л. Г. за изменение на определението,
с което е отхвърлено искането за присъждане на разноски на ищците, като бъдат
присъдени претендираните от тях разноски.
С определение № 937/22.12.21г. СРС е отхвърлил тази молба, посочвайки че
ищците изхождат от тезата, че исковете им са основателни и доказани, което обаче не
може да се приеме на този ранен етап от развитието на производството, когато то е
1
прекратено по тяхно искане.
Съдът правилно е приел, че в производството по чл.248 от ГПК не следва да
изследва фактът отпаднал ли е действително правният интерес на ищците от
продължаване на производството, респективно поради какви причини той е отпаднал,
тъй като това би се равнявало на разглеждане на спора между страните и
основателността на претенциите.
Изтъкнатия от жалбоподателите довод, че поради незаконосъобразните действия на
съда, връчвайки исковата молба на ответника преди вписването й, в нарушение на
разпоредбата чл. 114, ал. 2 от ЗС, се е стигнало до отпадане на правния им интерес и
поради това му се дължат разноски от ответниците, е несъстоятелен.
Вписването на исковата молба се извършва въз основа на разпореждане на съдията
по вписванията, като производството започва по писмена молба на ищеца. За целта
последният преди това следва да представи в регистратурата на съда исковата молба, с
внесена съответна държавна такса за образуване на делото и препис извлечение от
молбата /чл.12,ал.1 ПВп/, където и се поставя входящ номер на молбата и съответно
той се снабдява с придружително писмо от съда, което представя пред съдията по
вписванията.
В случая ищците не са организирали вписването на подадената от тях искова
молба по гореописания ред, а са разчитали на съда да остави същата без движение и
поради несвоевременното й оставяне без движение, считат че те са изправна страна в
този процес и поради това им се дължат разноски.
В този смисъл несъстоятелен е доводът на частните жалбоподатели, че в случая
предприетото от тях процесуално действие на десезиране на съда се дължи на
независещи от тях, а причинени от ответника, след предявяване на иска, обстоятелства,
погасяващи заявеното за защита спорно право, каквито всъщност са хипотезите,
описани в цитираните в жалбата Определение № 843 от 17.11.2014г по гр.д. № 6176 /
2014г на ВКС, IV г.о. и Определение № 626/20.08.2012 по ч.г.д.№ 275/2010, IV ГО на
ВКС.
Действително съгласно Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2009 г., ОСГК, неизпълнението от страна на ищеца по делото на допълнителните
изисквания при предприетата от него искова съдебна защита на определен вид
субективни права, установени от материалния закон, който ги урежда, като вписване
на исковата молба, следва да се приравни по последици с неизпълнението на
изискванията за редовност на същата, макар и това изискване да няма правната
характеристика на реквизит на редовната искова молба, и е основание за нейното
връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК, но също съгласно това ТР вписването, като
правно действие, е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и не
може да въздейства на спора така, както обстоятелствата и исканията, заявени с
исковата молба, като невписването на последната не се отразява на спорния предмет,
защото - по арг. от чл. 115, ал. 4 ЗС, влезлите в сила решения по тези дела, също
подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със
силата на присъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими
на третите лица, едва след вписването.
В допълнение към горното следва да се посочи, че в случая
първоинстанционният съд не е дал ход на делото по депозираната исковата молба, така
че неуместно се цитира в частната въззивна жалба разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от
ЗС. И не на последно място следва да се посочи, че разпореждането на СРС за
връчване на препис от ИМ на ответниците е от 31.08.21г., а прехвърлителната сделка,
реализирана от ответника М.С. в полза на третото лице Атанас Димитров Костов, е от
25.08.21г.
2
Предвид изложено до тук, съдът счита, че СРС е стигнал до правилния извод, че не
е налице правно основание, на което ответниците да бъдат задължени да понесат
разноските, направени от ищците, поради лошата им организация и защита в процеса,
като се прави опит вината за това да се припише на съда и липсата на указания за
вписване на исковата молба.
Налице е прекратяване на делото по молба на ищците и съгласно чл. 78, ал.4 ГПК
ответниците имат право на разноски в случая, а не ищците.
Водим от горното, СОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 937/22.12.21г., постановено гр.дело №
1164/2021г. по описа на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3