№ 297
гр. Ямбол, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500368 по описа за 2022 година
Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на
Т.К.Х. в качеството й на управител и едноличен собственик на „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД,
гр.Ямбол, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника адв. С. В. от ЯАК против Решение
№315/21.06.2022 г., постановено по гр.д. №2924/2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ОСЪЖДА, на
основание чл.109 ЗС, „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Ямбол, п.к. 8600, ул."Преслав" № 210, да преустанови по-нататъшно
нарушаване на правото на собственост на „ДИМЕКС-2007" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600,
ул."Раковски" № 23, ап.7, Ц. Б. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, бул."****,
„АДИКОМ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Ямбол,
община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, ул."Търговска" № 62, вх.А, ет.5, ап.12 и ЕТ „АГРОБАМ-
ЖЕЛЯЗКО ПЕТРОВ", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Ямбол,
община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, ул."Търговска" № 35 и да възстанови за своя сметка
състоянието на сграда с идентификатор 87374.541.75.5 по КК, находяща се на
ул."Търговска" №35, гр.Ямбол, преди извършването на строително-монтажните работи на
втори етаж на същата в несъответствие с одобрените екзекутивни чертежи към
документацията в архива на Община Ямбол, послужила за издаване на УВЕ №45/13.04.2006
год. за втори етаж на сградата.; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ХЕВЪНЛИ
ПЛЕЙС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, п.к. 8600,
ул."Преслав" № 210 ДА ЗАПЛАТИ на „Димекс-2007" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: област Ямбол, община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, ул."Раковски" №
23, ап.7 сумата от 247,00 лева - разноски по делото.; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
ГПК, „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
1
гр.Ямбол, п.к. 8600, ул."Преслав" № 210 ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*, бул."**** сумата от 1300,00 лева - разноски по делото.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за
неправилност, поради нарушение на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не е разгледал в
дълбочина всички обстоятелства и доказателства по делото, поради което е достигнал до
необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Изтъква се, че твърдението на
ищците, че преди около година, собственикът на фирма „Кибела инвест" ЕООД е разбил
прохода между двете сгради от към котелното на търговския дом и сграда с идентификатор
№87374.541.75.5 е неоснователно и несъстоятелно, като това твърдение не било доказано в
производството пред ЯРС, а липсвали и мотиви на съда в тази насока. Въззивникът сочи, че
допуснатата и изслушана на 02.03.2022 г. СТЕ не е дала пълен отговор на всички поставени
въпроси и по-конкретно на втори въпрос - „Съответства ли настоящото техническо
състояние на сградата на одобрената строителна документация?", а вещото лице е нямало
реален достъп до първоначално одобрената строителна документация, което безспорно се
явявало ключово при решаването на делото и изясняването на всички обстоятелства около
него. В жалбата се твърди, че Ямболският районен съд е постановил решение, което е
невъзможно да бъде изпълнено, тъй като ако въззивникът „освободи" тези помещения и ги
„предаде" на ищците, той се лишава от единствения си достъп до имота, което е
невъзможно. Направено е оплакване за постановен неправилен отказ от страна на ЯРС да
бъде поставена допълнителна задача към вещото лице - да се изготви или да се намери
площообразуване на пристройката, в която ищците са придобили имотите си, както и да се
посочи дали са нарушени техните квоти, така както са описани в документите им за
собственост, като с този отказ предрешил спора в полза на ищците, без да се стигне до
установяване на пълната фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че обжалваното
решение е незадълбочено и решено при липса на изложени мотиви, само позовавайки се на
приетите заключения на вещото лице. Иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново от въззивния съд, с което да отхвърли предявения от „Димекс-2007"
ЕООД, Ц. Б. Х., „Адиком" ЕООД, ЕТ „Агробам-Желязко Петров" иск, като неоснователен и
недоказан. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК „Димекс-2007" ЕООД, Ц. Б. Х., „Адиком" ЕООД и ЕТ
„Агробам - Желязко Петров", чрез адв. Д. Д. са упражнили правото си на писмен отговор и
са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба, като са поискали оставянето
й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Посочено е, че от заключението на вещото лице е
установено, че към момента на огледа, фактическото състояние на сградата не съответства
на предвижданията по проект, тъй като по проект е предвиден санитарен възел с три
тоалетни с общ коридор, а в действителност две от тоалетните, част от сграда с
идентификатор 87374.541.75.5 и съставляващи общи части на етажа, са приобщени към
обект с идентификатор 87374.541.75.3.12, който е част от сграда с идентификатор
87374.541.75.3, съседна на сграда с идентификатор 87374.541.75.5. Заявено е още, че
приобщаването на тоалетните от сграда с идентификатор 87374.541.75.5 към обект с
идентификатор 87374.541.75.3.12 е станало с избиване на отвор на стената в коридора на
втори етаж на сграда 87374.541.75.5, разделяща коридора от тоалетните, където е монтирана
входната врата на обект с идентификатор 87374.541.75.3.12, както е и изградена нова
преградна стена, която разделя едната тоалетна, оставаща като обща част за втори етаж от
сграда 87374.541.75.5 и санитарното помещение на обект с идентификатор
87374.541.75.3.12. По този начин на практика към самостоятелния обект, собственост на
2
ответното дружество, находящ се в сграда с идентификатор 87374.541.75.3 е направен вход
през санитарните помещения, представляващи общи части в сграда с идентификатор
87374.541.75.5. Посочено е още, че първоинстанционния съд подробно е обсъдил
установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която е направил правилни
изводи за основателност на предавения иск.
В о.с.з. въззивника се представлява от процесуалния си представител - адвокат, като
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира и за присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В о.с.з. въззиваемите не се явяват и не се представляват. В предварително
депозирана молба пълномощника на същите - адв.Д.Д. поддържа становището за
неоснователност на въззивната жалба, заявено в писмения отговор, по съображенията,
изложени в него. Иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за
въззивната инстанция, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. възнаграждение на
осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1
ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта
на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Преценено по същество – решението е правилно, а въззивната жалба е
неоснователна. Съображенията са следните:
В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание
чл.109 ЗС. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко
неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето
право според предназначението на имота или в съответствие с обема на правото му на
собственост. Основание за защита чрез този иск се поражда и само при състояние на
заплашване или опасност от вредно и смущаващо въздействие. Претендираната чрез
негаторния иск защита включва както задължение за прекратяване на неоснователното
въздействие върху чужд имот, така и съдебна заповед за премахване на последиците от
нарушението на собствеността, чрез отстраняване на обективните дадености, които са
причинили и ще продължат да причиняват вредното въздействие върху имота на ищеца, т.е.
съдът следва да се произнесе и досежно мерките, които следва да предприеме ответника, за
да се прекрати неоснователното въздействие.
В мотивите към т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК е разяснено, че от самия текст на
разпоредбата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска
са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото
ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.
Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
3
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот
по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога
естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в
собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да
било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява
такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната
инстанция не се събраха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до
различни правни изводи. Правилна е и определената от ЯРС правна квалификация на
предявения иск.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №98, том IV, рег.
№5368, дело №521/13.06.2006 год. на нотариус М.Д. с рег.№453, с район на действие
Районен съд Ямбол, ищцата Ц. Б. Х. е придобила в собственост заедно с И.С.Х. нежилищен
обект, предназначен за здравни и социални услуги – зъботехническа лаборатория, с
административен адрес: гр.Ямбол, ул.“Търговска“ №35, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор № 87374.541.75.5.16 в сграда с идентификатор 87374.541.75.5, заедно с
прилежащите му 17.80% идеални части от общите части на сградата и 0.36% идеални части
от правото на строеж.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №008, том III, рег.№3017,
дело №299/17.05.2018 год. на нотариус Т.Д. с рег.№243, с район на действие Районен съд
Ямбол, ищецът „Димекс 2007“ ЕООД е придобил в собственост самостоятелен обект с
идентификатор 87374.541.75.5.15 в сграда №5, в имот с идентификатор 87374.541.75, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
отстъпеното право на стореж върху терена.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №155, том I, рег.
№2511, дело №136/10.06.2008 год. на нотариус Т.Д. с рег.№169, с район на действие
Районен съд Ямбол, ищецът „Адиком“ ЕООД е придобил в собственост недвижим имот на
административен адрес: гр.Ямбол, ул.“Търговска“ №35, а именно: офис 12, представляващ
обект с идентификатор №87374.541.75.5.12 в сграда с идентификатор №87374.541.75.5 със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
отстъпеното право на стореж върху имота.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №82, том IV, рег.
№5228, дело №508/08.06.2006 год. на нотариус М.Д. с рег.№453, с район на действие
Районен съд Ямбол, ищецът ЕТ „Агробам – Желязко Петров“ е придобил в собственост
недвижим имот – офис, находящ се на административен адрес: гр.Ямбол, ул.“Търговска“
№35, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №87374.541.75.5.13, в сграда с
4
идентификатор 87374.541.75.5, заедно с 6.33% идеални части от общите части на сградата и
0.12% идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота.
От писмо № и2801-12713/12.06.2020 год. на Община Ямбол адресирано до „Димекс-
2007“ ЕООД, „ЦУБИ“ ЕООД и „Адиком“ ЕООД, ЕТ „Агробам – Желязко Петров“ се
установява, че при извършена проверка на строителната документация и на място в сграда
87374.541.75.5 - втори етаж, е било установено извършването на строително монтажни
работи в несъответствие с одобрените екзекутивни чертежи към документацията в архива на
Община Ямбол, послужила за издаване на УВЕ №45/13.04.2006 год. за втори етаж на
сградата.
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №1, том III, рег.
№4020, дело №266/21.10.2016 год. на нотариус С.С. с рег.№454, с район на действие
Районен съд Ямбол, „ВИЛА КИБЕЛА“ ЕАД е продала на „КИБЕЛА ИНВЕСТ“ ЕООД,
търговски обект, находящ се в гр.Ямбол, ул.“Търговска“ №35, етаж 2, с идентификатор
87374.541.75.3.12, заедно с прилежащите му съответни идеални части от общите части на
сграда №3 и съответни идеални части от правото на строеж в имот с идентификатор
87374.541.75. В последствие, на 28.07.2020 год., описания недвижим имот е бил продаден от
„КИБЕЛА ИНВЕСТ“ ЕООД на ответника „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС“ ЕООД, видно от
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №91, том 2, рег.№4286, дело
№270/28.07.2020 год. на нотариус Т.П. с рег. № 587, с район на действие Районен съд
Ямбол.
В заключението на вещото лице по допусната, изслушана и приета от ЯРС съдебно-
техническа експертиза се сочи следното: Предмет на спор са общи части, общи санитарни
помещения, намиращи се на втори етаж в сграда с идентификатор № 87374.541.75.5 по КК и
КР на гр.Ямбол, с адрес ул.“Търговска“ №35. На етажа в сградата с идентификатор
№87374.541.75.5 към момента на огледа съществува една тоалетна с предверие, която е
обща за всички собственици. Достъпа до санитарното помещение се осигурява през общия
за етажа коридор. Към момента на огледа, разпределението и броя на тоалетните на втори
етаж от сграда с идентификатор № 87374.541.75.5, предвидени по проект не отговаря на
съществуващото разпределение и брой, а именно: по проект, на етажа е предвиден
санитарен възел с три тоалетни с общ коридор, а към момента на огледа, две от тоалетните,
които са част от сграда с идентификатор № 87374.541.75.5 и са общи части за етажа, са
приобщени към обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12, който е част от сграда с
идентификатор № 87374.541.75.3, съседна на сграда № 87374.541.75.5. Първата тоалетна е
преустроена в коридор за обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12, през входа на който
се осигурява достъп до обекта. Втората тоалетна е санитарно помещение, баня с тоалетна,
които са част от обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12. Приобщаването на тоалетните
от сграда с идентификатор № 87374.541.75.5 към обект с идентификатор №
87374.541.75.3.12 е станало с избиването на отвор на стената в коридора на втори етаж на
сграда с идентификатор № 87374.541.75.5, разделяща коридора от тоалетните. На мястото,
на което е избит отвора, към настоящия момент е монтирана входна врата на обект с
идентификатор № 87374.541.75.3.12. Изградена е нова преградна стена, която разделя едната
тоалетна, оставаща като обща част за втори етаж от сграда с идентификатор №
87374.541.75.5 и санитарното помещение на обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12. За
извършените преустройства на вещото лице не са били представени строителни книжа от
ответника към момента на предаване на заключението. Процесните помещения са били с
функция – санитарни помещения, с общ коридор. Към момента на огледа помещенията са
запазили функцията си, но са с променен достъп и обслужват само обект с идентификатор №
87374.541.75.3.12. Поради това, според вещото лице, процесните санитарни помещения, за
5
да бъдат възстановени като общи части към етаж втори от сграда с идентификатор №
87374.541.75.5 е достатъчно да бъде затворена вратата към залата, която е част от обект с
идентификатор № 87374.541.75.3.12 и входа на обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12,
който към момента е в коридора, да се ползва като общ вход, осигуряващ достъп до
отделните санитарни помещения. Възможен е вариант, външния вход към обект с
идентификатор № 87374.541.75.3.12 да се ползва като общ, коридора да се ползва от всички
съсобственици като обща част и през него да се осигурява достъп до отделните санитарни
помещения и до залата на обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12. Санитарните
помещения, които към момента са част от обект с идентификатор №87374.541.75.3.12 да са
за общо ползване и да бъдат обща част за втори етаж от сграда с идентификатор
№87374.541.75.5, да не се затваря вратата към залата, същата да си остане като вход за
достъп към обект с идентификатор №87374.541.75.3.12. На допълнително поставени
въпроси, вещото лице отговаря, че процесния обект с идентификатор №87374.541.75.3.12,
собственост на ответника попада в двете сгради - сграда с идентификатор №87374.541.75.3
и сграда с идентификатор №87374.541.75.5. В сграда с идентификатор №87374.541.75.3
обекта обхваща помещение с предназначение „Вентилационно“, което е било част от обект с
идентификатор №87374.541.75.3.3 – „Дискотека“. Помещението се намира в крайната
североизточна част на сградата и граничи със сграда с идентификатор №87374.541.75.5. По
приложените архитектурни проекти помещение „Вентилационно“ е част от обект с
идентификатор №87374.541.75.3.3 - „Дискотека“. Достъп до помещение „Вентилационно“ се
осигурявал през общ коридор, който е част от обект с идентификатор №87374.541.75.3.3 -
„Дискотека“. Видно от приложените проекти помещение „Вентилационно“ няма
самостоятелен вход за достъп в сграда с идентификатор №87374.541.75.3. В сграда с
идентификатор №87374.541.75.5 процесния обект обхваща част от сервизни помещения,
които са общи части на втори етаж в сграда с идентификатор №87374.541.75.5. В СГКК, в
досието на обект с идентификатор № 87374.541.75.3.12 няма архитектурен проект, който да
показва как, към помещение „Вентилационно“, което е част от обект с идентификатор
№87374.541.75.3.3 са приобщени общи части /санитарни помещения/ от втори етаж на
сграда с идентификатор №87374.541.75.5 и е образуван новия обект с идентификатор
№87374.541.75.3.12. В приложения в досието на обект с идентификатор №87374.541.75.3.12
проект, изработен от правоспособно лице – геодезист, инж. Г.И. е показано в схема-проект,
промяна на границите на обекта – Т.6 и Т.5, които попадат в сграда с идентификатор
№87374.541.75.5. Описано е в обяснителната записка към проекта, че при извършеното
геодезическо измерване на помещение „Вентилационно“ е установено грешно отразяване на
границите на помещението в кадастралната карта, както и че с проекта се предвижда
корекция на границите на помещението и обособяването му с отделен идентификатор. На
29.10.2015 год. СГКК гр.Ямбол издава схема-проект №15-470345/29.10.2015 год. на обект с
идентификатор №87374.541.75.3.12. На 11.12.2015 год. е издадена схема №15-
5411387/11.12.2015 год., която е представена при покупко-продажба на процесния имот по
НА №1, том III, рег.№4020, дело №266/21.10.2016 год., схемата е презаверена за 2016 год.
Нанасянето на процесния обект в КК и КР, като самостоятелен обект, с идентификатор
№87374.541.75.3.12, с променени граници, показани в схема-проект, която е част от
представения проект, е извършено от СГКК след представяне на проекта от правоспособно
лице – геодизист, инж. Г.И., по искане на собственика – „Профит“ АД. Процесния обект с
идентификатор №87374.541.75.3.12 е ситуиран на втория етаж, в северната част на сграда с
идентификатор №87374.541.75.3, част от обект с идентификатор №87374.541.75.3.3 –
Дискотека - помещение „Вентилационно“ и на втори етаж от сграда с идентификатор
87374.541.75.5, от която обхваща две сервизни помещения /общи части/. Част от процесния
обект с идентификатор №87374.541.75.3.12 е ситуиран на втори етаж в северната част на
6
сграда с идентификатор №87374.541.75.3 и е част от обект с идентификатор
№87374.541.75.3.3 – Дискотека - помещение „Вентилационно“. Помещение
„Вентилационно“ е обособена в крайната североизточна част на втори етаж от сграда с
идентификатор №87374.541.75.3 и е част от обект с идентификатор №87374.541.75.3.3 –
Дискотека. Помещение „Вентилационно“ граничи със сервизни помещения, обособени на
втори етаж с идентификатор №87374.541.75.5. Обособяването на процесния обект с
идентификатор №87374.541.75.3.12 е изпълнено като към помещение „Вентилационно“,
намиращо се в сграда с идентификатор №87374.541.75.3 са приобщени две от санитарните
помещения /общи части/, намиращи се в сграда с идентификатор №87374.541.75.5. По
проект, достъпът до помещение „Вентилационно“, което е част от процесния обект, се
осигурява през коридор, който е общ за помещенията на обект „Дискотека“. През този
коридор се осигурява достъп до склад към бара, през него е осигурен и изход към външна
метална стълба. Към момента на огледа, помещение „Вентилационно“ е преустроено в зала.
Входа към коридора на сграда с идентификатор №87374.541.75.3 е затворен и е осигурен
нов вход за достъп до преустроеното помещение, през коридор /обща част/ на сграда с
идентификатор 87374.541.75.5. Към момента на огледа, след като е извършено
преустройството на помещение „Вентилационно“, към него са приобщени две санитарни
помещения от сграда с идентификатор №87374.541.75.5 и обекта е обособен като
самостоятелен с идентификатор №87374.541.75.3.12, достъпът до същият се осигурява само
през общ коридор, който е част от сграда с идентификатор №87374.541.75.5. За да бъде
възстановено, предвиденото в екзекутивните чертежи е необходимо да бъдат извършени
строителни работи на стойност 700 лева без ДДС и 840 лева с ДДС.
При така установените по делото по безспорен начин факти, следва извода, че
предявеният иск е основателен, както правилно е приел и първостепенния съд.
По делото липсва спор относно правото на собственост на ищците и ответника.
Безспорно е установено и че е налице увреждане на имота на ищците (понастоящем
въззиваеми), изразяващо се в това, че две от тоалетните, които са общи части от втори етаж
на сграда с идентификатор №87374.541.75.5, в която сграда и на който етаж се намират
собствените на ищците самостоятелни обекти на правото на собственост и от които общи
части на сградата те притежават съответните идеални части, са приобщени към обект с
идентификатор №87374.541.75.3.12, собственост на ответника, който обект пък е част от
сграда с идентификатор №87374.541.75.3. Според заключението на в.л., приобщаването на
тоалетните от сграда с идентификатор №87374.541.75.5 към обект с идентификатор
№87374.541.75.3.12 е станало с избиването на отвор на стената в коридора на втори етаж на
сграда с идентификатор №87374.541.75.5, разделяща коридора от тоалетните. На мястото, на
което е избит отвора, към настоящия момент е монтирана входна врата на обект с
идентификатор №87374.541.75.3.12, изградена е нова преградна стена, която разделя едната
тоалетна, оставаща като обща част за втори етаж от сграда с идентификатор
№87374.541.75.5 и санитарното помещение на обект с идентификатор №87374.541.75.3.12.
Установява се и че разпределението и броя на тоалетните на втори етаж от сграда с
идентификатор №87374.541.75.5, предвидени по проект, не отговаря на съществуващото
разпределение и брой, а именно: по проект на етажа е предвиден санитарен възел с три
тоалетни с общ коридор, а съществува само една такава. Т.е. - процесните помещения са
били с функция – санитарни помещения, с общ коридор, като към момента на огледа от в.л.
помещенията са запазили функцията си, но са с променен достъп и обслужват само обект с
идентификатор №87374.541.75.3.12. Пак от в.л. е установена също така липсата на
строителни книжа за извършените преустройства. При тези изложени факти безспорно е
налице увреждане на имота на ищците, в частност притежаваните от тях общи части от
7
сграда с идентификатор № 87374.541.75.5, в резултат на конкретно неоснователно
въздействие от имот, собствен на ответника, изразяващо се в приобщаване на част от тях
към обект с идентификатор №87374.541.75.3.12, собственост на ответника. При това
положение, претенцията на ищците с правно основание чл.109 от ЗС е основателна и
доказана и следва да бъде уважена, както правилно е преценил и първоинстанционния съд.
По отношение начина, по който следва да бъде прекратено отрицателното
въздействие върху имотите на ищците, въззивния съд приема следното: Неоснователното
въздействие върху имотите на ищците е извършено чрез монтирането на входна врата и
изграждането на нова преградна стена, посредством която две от общо трите тоалетни,
представляващи общи части на втория етаж от сграда с идентификатор №87374.541.75.5 са
приобщени към имота на ответницата, което от своя страна пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост в пълен обем. Ето защо санитарните помещения в сграда с
идентификатор №87374.541.75.5 следва да бъдат възстановени във вида, съгласно
съответните екзекутивни чертежи при въвеждане на обекта в експлоатация. Предвид това,
както правилно е постановил ЯРС, следва ответника да бъде осъден да прекрати
неоснователното въздействие върху имотите на ищците като възстанови за своя сметка
състоянието на сграда с идентификатор № 87374.541.75.5, преди извършването на
строително монтажните работи на втория етаж на същата /избиване на отвор в стената,
монтиране на входна врата и изграждане на нова преградна стена/.
Въз основа на всичко изложено до тук, въззивната жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемите имат право да им бъдат присъдени разноски
за въззивната инстанция. Въззивния съд не присъжда разноски, поради липса на
доказателства за сторени такива.
Да уважи искането на адв.Д., пълномощник на въззиваемите, за присъждане на
възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА , т.к. е предоставил правна помощ на
материално затруднени лица, въззивния съд не намери основание. На първо място - пред
въззивния съд не са представени доказателства, удостоверяващи предоставяне от страна на
адв.Д. на въззиваемите, част от които са търговски дружества, на безплатна правна помощ.
Действително в практиката си ВКС приема, че липсата на писмен договор между адвоката и
представляваното от него лице не е пречка да бъде удостоверено в процеса постигнато
съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска
защита ще бъде предоставена безплатно, като договарянето на осъществяваната правна
помощ като безплатна следва да бъде установено от данните по делото. В конкретния
случай обаче данните по делото сочат друго - пред първата инстанция адв.Д. е защитавал
ищците въз основа на ДПЗС, в който липсва уговорка за предоставяне на безплатни правна
помощ, а напротив - договорено е възнаграждение в размер на 1000 лв., присъдено с
обжалваното решение. При това положение и при липса на ДПЗС, удостоверяващ
предоставяне на безплатна правна помощ за настоящата инстанция, въззивния съд не
намери основание да уважи искането на адв.Д., пълномощник на въззиваемите, за
присъждане на възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и го остави без уважение.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №315/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№2924/2021 г.
8
по описа на ЯРС.
НЕ УВАЖАВА искането на адв.Д. Д. - пълномощник на въззиваемите „Димекс-
2007" ЕООД, Ц. Б. Х., „Адиком" ЕООД и ЕТ „Агробам - Желязко Петров", за присъждане
на възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9